“Любовен еликсир” продължава да събира влюбени двойки

Спектакълът, който бракосъчета три двойки на Античния театър продължава да върши чудеса. Още една неочаквана оперна сватба бе обявена заедно със завръщането на  „Любовен еликсир” на сцена на 1 март. Сопраното Станислава Иванова, която изпълнява ролята на непокорната Адина, бе изненадана от партньора си с романтично предложение за брак.

След като три двойки влюбени казаха „Да” пред публиката на Античния театър в самото действие на „Любовен еликсир”, представлението излезе във ваканция поради бремеността на чаровната Светлана Иванова. Само четири месеца след като се сдоби със син, русокосата красавица събра смелост да се завърне на сцената на 1 март. В първия репетиционен ден, дългогодишният й партньор в живота – оперният певец Добромир Момеков, решил да я изненада като коленичил и предложил брак официално.

Всички в Опера Пловдив вярват, че „Любовен еликсир” наистина има силата да събира щастливи влюбени, както се случва в самото действие на комичната опера. Станислава Иванова е убедена, че случващото се е добра поличба. Само щастие и положителни емоции преследват трите двойки, които сключиха граждански брак през лятото в „Любовен еликсир”.  Семейство Цветанка и Георги Гаголевичин се сдбобиха с рожба, която разхождат непрестанно по пловдивските улици. Месец след сватбата си семейство Митеви обявиха, че Деси, която е майка на три деца и беше на химиотерапия, е официално е в ремисия.  Преслава и Росен Христови пък изпълниха facebook с романтични снимки от морски плажове.

Още една солистка в „Любовен еликсир” - Светлана Иванова, промени статуса си във facebook на „обвързана” през седмицата, макар че още не е дала по-подробна информация. В Опера Пловдив очакват щастливи новини и при следващите представления на „Любовен еликсир”.

Билети за „Любовен еликсир” на 1 март с щастливата Станислава Иванова, австралиеца Марк Фаулър, Петър Данаилов и Светлана Иванова се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината. 

Mey вярва в благоприятното развитие на България и не възнамерява да изостави страната си

Младата джаз-изпълнителка се вдъхновява от детските усмивки

Маги Алексиева е прекрасна певица с кадифен глас и също толкова кадифена душа. Тя е една от най-младите български джаз-изпълнителки и има невероятно присъствие на сцената. 

Въпреки че в момента живее във Франция и е затрупана от задачи, тя не възрази, а с усмивка отговори на въпросите ни. Вижте какво разказа тя за КАПАНА.БГ пред Екатерина Стоянова.

Коя е Magi Aleksieva-Mey?

Меу е момиче, обичащо музиката, ценящо добродетелите у хората, откровеността.

Защо точно джаз?

Не бих казала само джаз. Отворена съм към всякакъв вид музика. Соул, джаз, рнб, модерен джаз, че дори и до електронна музика. Напоследък се върнах и към българската фолклорна музика. Жалко е, че нашето поколение не обръща внимание на това колко е красива традиционната ни музика. Разбира се, ние, като музиканти, повече се интересуваме, но смятам че всеки трябва да има поне елементарна база данни за това от къде идва музиката ни.

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме децата. Малки, сладки и невинни. Вдъхновява ме красивата музика. Вдъхновяват ме добрите и будни хора. Вдъхновява ме природата, която ние толкова упорито рушим. Вдъхновява ме мисълта за бъдещето във всичките му измерения.

В  момента живееш във Франция, как се стигна до там?

Живея 2 седмици в България, 2 във Франция. Как стигнах до там? Отново чрез музика. Срещнах френски музиканти, с които започнах да работя. Имам шанса да пътувам много и да срещам много френски музиканти, които са на изключително високо музикално ниво.

Какъв е животът във Франция? Можеш ли да го съпоставиш с този в България?

Животът тук е спокоен, поради простата причина, че финансово никой няма притеснения. Като навсякъде и тук има ниски прослойки в обществото, но това са мързеливите хора, тези, на които не им се работи. Аз съм в южната част на Франция и съм влюбена в красотата й. Тук нещата се случват, музиката съществува в целия си блясък- пълно е с джаз клубове, фестивали има непрестанно, има и публика.

Разбира се, никога няма да кажа, че тук ми харесва повече от България, защото аз обичам страната си. Всички мислим, че България не се развива, но аз съм твърдо против това. Смятам, че България върви в много, много добра посока.

Французите как гледат на теб, когато разберат, че си българка? Има ли някаква форма на дискриминация?

Много хора по света не знаят много за България. Тези, които се интересуват, знаят, че в България има хубави розови домати, хубава фолклорна музика и разбира се, рози. 

В началото всички тук ми казват, че във Франция е пълно с български и румънски роми, затова често говоря дълго, за да им разкажа, че това не представлява България. България е красива и просперираща. Смятам, че всеки трябва да я види, защото има какво да се види!

И сега на къде?

НАПРЕД! Скоро нов албум, нови клипове, нови колаборации..След лятото планирам да започна следващ албум.. а вие стискайте палци да ми се получи.

Смяташ ли да се върнеш в България?

Аз искам да живея в България, но за момента - да работя в чужбина. За мое щастие, Франция е на 4-часов полет.

Защо?

Защото обичам българския език, обичам природата, обичам културното ни наследство. Смятам, че България скоро ще стане една от най-посещаваните страни в Европа. 

Какви трудности срещаш като музикален изпълнител?

Трудности винаги има навсякъде. Моите са компромисите. Не обичам да правя компромиси и често това води до спадове. В света вече всичко е измислено, талантливи певици има много. Именно затова човек трябва да работи усилено и да не е мързелив. Трябва да търсим шансовете си и да пътуваме, за да знаем каква е реалността навсякъде. Естествено, не всичко трябва да е на всяка цена! 

Кой  пише текстовете за последните ти песни?

Аз пиша текстовете си, защото смятам, че всеки артист трябва да допринася с поне малко от себе си в дадено произведение, спектакъл, концерт и тн.

Смяташ ли някога да се ориентираш към друг стил?

Отворена съм към всичко. Смятам да правя това, което обичам-да пея. Оттам нататък, всяка следваща година започвам с нов интерес към определен стил, така че... кой знаe?

Би ли играла роля във филм, ако ти предложат?

Бих. Обичам киното и смятам че е тясно свързано с живота на музикантите. Всеки артист трябва да има сценично поведение докато пее, същото важи и за киното. Нямаш ли идентичност и харизма, не ставаш нито за едното, нито за другото.

На какво се дължи широката ти усмивка?

На брекетите.

Като дете мечтаеше ли да станеш певица? Това е мечта на повечето малки момиченца. И очакваше ли да се случи така?

Винаги съм знаела, че ще се занимавам музика. Винаги пеех, танцувах … Нещата не са се променили много от тогава. Единствено репертоара.. вече не е „зайченцето бяло“

Имаш пълното право да пожелаеш нещо на  читателите ни!

Пожелавам им да бъдат будни. Да вярват в страната си. Да се интересуват от света. Да се интересуват от култура-театър, кино, музика, архитектура... Да учат езици, защото, когато човек знае език, има връзка със света. И разбира се, нека бъдат здрави, щастливи, обичащи и даващи, не взимащи. :)

Стефан Миронов е роден в Солун (Гърция) през 1992г., но последните двадесет години живее и се развива в Пловдив. Описва себе си като меломан, още ранна възраст помни, специалното си отношение към музиката.

Стефан обича да пуска музика на хората, и да създава определена атмосфера със селекциите си. Не се страхува да експериментира и се стреми да изложи публиката на музикални тенденции и стилове, които често биват пренебрегвани.

В слушалките му звучи най-вече house, funk, groove, disco и techno музика.

От 2014 година насам Миронов е част от добре познатият на пловдивската сцена аудио визуален колектив - Мелформатор. 

снимка: Виктор Цонев 

Слушайте Молескин всеки петък от 17, неделя от 19 и по всяко едно време на нашата mixcloud страниц a. https://www.mixcloud.com/Moleskin/

Ще събарят ли една от най-красивите сгради от тютюневия град  

Това ли е началото на края на Тютюневия град? Този въпрос си задават от няколко дни мнозина пловдивчани, свидетели на странна активност в един от най-красивите тютюневи складове- този зад автогара Юг на ул. „Одрин 8”. Респектиращата като обеми и архитектура сграда вече няма покрив, а бригада дюлгери кърти нещо във вътрешността на сградата, точно под помещението, в което все още оцелели светят стенописите на художника Вълчан Петров.  Проверка на Под тепето на място завари бачкатори, а около отворените заграждания на сградата, с ръце в джобовете седеше млад мъж. Не знам, нямам никаква информация, аз само дойдох да отворя, каза той. Има само два варианта- или собствениците подменят покрива или подготвят красивото здание за бутане.

От много време се говори, че складът ще бъде съборен. Медията ни детайлно ви е информирала за цялата сага около проекта за 17-етажен Хилтън там. През лятото на миналата година публикувахме и разследване по казуса със собствеността на склада (прочетете по-долу). Днес се свързахме с НИНКН, откъдето ни информираха, че в момента върви процедура по вписването на сградата за паметник на културата, тъй като заради грешка тя не е с такъв статут. Продължаваме да следим какво се случва на „Одрин” 8.

Билетите са на цена от 60 лева и са ограничен брой

Силно френско присъствие се ще се усети тази година у нас. След гостуването на Zazz на Фестивала на франкофонската музика в Благоевград, дренската звезда Imany идва за първия си концерт в България на 14-ти май в SOFIA LIVE CLUB, по покана на Art Studio.

Младата изпълнителка, която успя да покори върховете на световните класации с дебютния си сингъл „You’ll Never know”, спечели сърцата на милиони фенове от цял свят и бързо се превърна в любимка на меломаните.

Дебютният албум на чаровната певица, „The Shape of a Broken Heart” излиза през 2011г., съдържа 12 песни и достига платинен статус във Франция, Гърция и тройно платинен в Полша. Популярността й в България не закъснява и днес тя е един от най-звучащите в българския ефир артисти, а успешният ремикс на „Don't Be So Shy“  и „You’ll Never know” , могат да се чуят във всички клубове и дискотеки.

Родом от Франция, Nadia Mladjao, по-известна с псевдонима Imany (което в превод от суахили означава „вяра“) в ученическите си години е била атлет и се е състезавала в дисциплината “висок скок”. След спорта прави успешна кариера като модел в агенция Ford Models Europe. По-късно заминава за Щатите, където прекарва 6 години, преди да се завърне във Франция и да започне да се занимава с музика. 

В съботната майска вечер, Imany ще се качи на сцената на Sofia Live Club в 22ч. с 8 членен бенд и ще изпълни, както най-големите си хитове, така и песни от чисто новия й албум, който се очаква да излезе през 2016-та.

БИЛЕТИ за събитието на цена от 60 лева могат да бъдат закупени от 29.02.2016г. (понеделник) в мрежата на Ticketportal и партньорските каси: Office 1, Пикадили, книжарници BOOKTRADING, ОМV и в Билетен център на НДК.

Открихме Едит Унджиян във Vintage House снощи, когато водеше ежеседмичното quiz състезание на Георги Влайков. Истината е, че от няколко седмици я наблюдаваме и намираме за интересна, но чак снощи се престрашихме да я снимаме и поговорим с нея, извън шоуто. И не защото е страшна или хапе. Едит е най-забавната, освободена и широко скроена арменка, която познаваме. Позитивна и лъчезарна, тя е истински човек на изкуството. Мислехме, че заниманията й стигат до водеща, но тя се оказа всестранно развита. Завършила АМТИИ специалност пеене, сега се занимава с музика професионално. Свири на пиано и китара, танцува контемпорари и работи по собствен музикален проект. За нея е много важно да е на еднаква честота с хората, с които работи. Не ни сподели имената на колегите си, но се очаква да запишат първия си клип на 13-ти март. Живот и здраве, ако всичко върви по вода, може да им се насладим април месец, когато ще имат участие в Bee bop cafe. 

Тя е шантава, артистична и цветна. Любимата й фраза по време на quiz-а е едно издължено "Доообре", а зелените кичури в косата й са неизменна част от приветливата й същност. 

"Моята душа е тъмна като изба", казва героят. Настръхнах при тази реплика. Докоснах се до собствените си кошмари и извращения. Душа тъмна като изба

Паулина Гегова

Защо Мариус е утопията на българския театър? Защото той може да даде на зрителя нещо, което малцина могат - психология! Забележете, не философия, драма или комедия, а психология. Сложна, изтъкана от множество бяло-черно-сиви нишки. Тези цветове, тези светоусещания, се загнездват дълбоко в неговата стилистика. Точно затова Пловдив обича Мариус! Защото той е скромен и притеснителен, и в същото време гений. Гений, който може би е надскочил времето си, избягал е извън историческите му порти.

Снощи голяма сцена на Борис Христов се късаше по шевовете. Публиката "се блъскаше" да заеме местата си, внасяха се допълнителни столове, а някои се задоволиха дори със стълбите. Разбира се! Всеки копнееше да се докосне до светлинното творчество на този театрален гигант. Да му позволи да озари сърцето и душата му. 

"Юбилей" е ситуационна постановка. В нея няма определен сюжет, липсва развиваща се история. Започва без конкретно начало и завършва без точен финал. Липсват етапите на увод, кулминация и заключение. Ситуацията се развива през 19-ти век, в малък театър в провинциална Русия. След бенефисното си представление, героят бива заключен по погрешка от колегите си и оставен в забвение, напълно сам в театъра, който през нощта изглежда илюзорно страшен. Без осветление, заобиколен от черни кулиси, озарен само от редица свещи, тъжният актьор се сблъсква със собствената си лудост. Лудостта е заразна! Тя подлудява човек не само умствено, но и разяжда организма му. Кара го да халюцинира, да се изправи пред ужасите си с лунатичен смях и изкривена усмивка.

"Моята душа е тъмна като изба", казва героят. Настръхнах при тази реплика. Докоснах се до собствените си кошмари и извращения. Душа тъмна като изба...

Персонажът е карикатура на човешко същество. Прегърбен старец, извиващ се в множество пози, променящ лицето си постоянно, в залеза на своя живот, който както сам каза, се подготвя за смъртта. Последна репетиция за мъртвец! И досущ като всеки луд, той изпява песента на шута от 12-та нощ на Шекспир. Защото шутът винаги казва истината, той разполага с безгранична свобода в пиесите, защото никой не се вслушва в словата му. Всеки го подминава или му се присмива, а той иронично дърпа конците на емоциите на по-висшестоящите и изкарва на повърхността чернилката, опитващи се да прикрият. 

Всичко това звучи доста мрачно, в стил Алън По, но както казахме, Куркински е гений. Той знае как да подходи! Знае по какъв начин да натисне публиката така, че ту да я разсмее, ту да я прониже. Точно затова е избрал "Лебедова песен" на Чехов. Руският автор винаги използва комедията, за да внуши дълбочина. Похватите, които артистът използва, за да разнищи, смачка и разгърне писанията на безсмъртния Антон Чехов, са забележителни: Насечена, хаотична реч, остри, счупени движения, резки промени на мимики, изпадане от депресивна тишина в светкавична хиперактивност, и разбира се, прословутата актьорска пауза, която той запълва зашеметяващо. Ще е твърде невежо ако определя моноспектакъла като трагикомедия. Той е нещо много по-голямо от това! 

Не случайно, Мариус бе облечен изцяло в бяло, приближаващ се до призрачност. Впрочем, задгробният живот бе пряко засегнат. Провинциалният актьор, досущ като Хамлет, който също цитира, се среща с духа на бившия си суфльор, единствения му досег до света. А дали и той не е плод на болното му въображение? Но както казва шутът:

В живота тъй е, то се знай, 

Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли ... 

Но нека с туй да сложим край, 

А утре пак - добре дошли!