Беседката е построена през далечната 1913 г. от Личо Личев

След последната й реставрация през 2004г., днес тя отново се руши

Паулина Гегова

Пловдив... град пълен с метафорични бижута. Те не са от лъскави камъни или позлатена патина, а природни и архитектурни ценности. Онези, които не можеш да намериш в магазините. Които са свободни да дишат пространството на града, а ние можем да докоснем – археологически паметници,  къщи с вековна история, значима за развитието на културния център.
Ярките символи на духовността на Пловдив са много и истината е, че е трудно да се определи кой стой най-високо в духовната йерархия.

Беседката на Иван Вазов! Изумително красивата дървена конструкция се намира в задния двор на частен имот на ул. „Велико Търново”, която и до ден днешен се счита за една от най-красивите градски улици. Къщите са пропити с безброй истории, а бившите й обитатели са онези кореняци или пришълци, които са променили лика на Пловдив и са помогнали за просперитета му.

Историята за създаването на беседката е колкото ясна, толкова и несигурна. Тя се намира в къщата на износителя на пресни плодове Личо Личев, построена през 1913 г. По всяка вероятност, беседката е вдигната, защото е в близост до Цар-Симеоновата градина, където през тези години се ситуирало изложение, приютяващо много подобни павилиони. Когато народният поет Иван Вазов пристига в Пловдив на 22-ри ноември 1920 г. гражданите му правят страхотно посрещане на железопътната гара. Той отсяда в къщата на Личев, влюбва се в беседката и прекарва дълги часове в нея. Така тя приема и неговото име. Вътре е имало маси и столове, пред нея са се кипрели малко фонтанче и лехи, образуващи кокетна градинка.

Към днешна дата беседката не е в толкова добро състояние, както при създаването й. От градината няма помен, тя се е превърнала в паркинг. Последният реставратор е Мильо Ангелов, който успява да я възстанови в почти оригинален вид през 2004 г. За съжаление, Ангелов напуска земния свят на 95-годишна възраст, а дървеният шедьовър отново почва да се разпада. Климатичните условия и тежкият сняг пропиват в гредите й, в следствие на което тя се накланя и руши. Имало е предложение от страна на съседите да се постави табела, която да обозначава значимостта на постройката, но желанието им така и не получава зелена светлина. Така бъдещето на културния паметник е оставено в ръцете на съдбата. Само времето ще покаже дали те са сурови или благосклонни.

Музиката в албума ще има придружаваща книжка/карта, която да служи за пътеводител на слушателя

Пловдивската анти-рок група „ТДК“ ще представи своя първи албум в четири български града. Албумът се състои от 9 композиции поднесени в нетипичен за албумните среди формат, като заедно с музиката в албума ще има придружаваща книжка/карта, която да служи за пътеводител на слушателя.

В кулминация на своето 4 годишно съществуване – ТДК са устремени да представят своите творения по запомнящ се начин, като промоционалния за албума концерт в Терминал 1 ще бъде със съдействието на софийската фолккор чета „Khanъ“. Двете банди вече веднъж са концертирали заедно – през 24.08 в клуб „ Маймунарника“.

Концертът в Терминал 1 е на 23.02.2017 г. с начален час 21:00. Билетите на предварителна продажба в мрежата на Eventim.bg са на цена от 10 лв, като на място те ще струват 12. Броят им е ограничен до 450 и се препоръчва предварителното им закупуване.

В своя роден град – Пловдив, бандата ще концертира в новосъздадения клуб VOID с подкрепата на група The Lefties на 04.03.2017г.

Във Варна, където бандата ще стъпи за пръв път, концертът ще е заедно с победителите от „Голямото Рок Междучасие“ – Bloodrush в клуб Vintage 33 на 11.03.2017г.

Във Велико Търново концертът ще е на 10.03.2017г. - ден преди този във Варна, като изявата там ще е в гостоприемния клуб Melon.

В перспективата на ТДК предстои издаването на останалите 2 от 8-те кратки клипа, които  служат за обогатяване на цялостната картина, която ще създава самият албум. Както и споделяне на информация относно идейната платформа по която албумът е граден. Оставащите клипове ще бъдат публикувани всяка седмица.

КОИ СА ТДК?

ТДК са пловдивска формация, която сама нарича стила си „анти рок“, Създадена през 2012г. Групата залага твърдо на определена стилистика и изключително характерно звучене и дискурс. Текстовете са само на български език, а музиката може да се отличи с всичко от обикновен ню-метъл/алтърнатив до пост-рок/пънк.

След като набират популярност в Пловдив покрай собствената си инициатива „Последните Първи“, група ТДК стъпва стабилно и на софийска почва под промоутърството на организацията Wrong Fest. В началото на 2016г. разпродава напълно съвместния си концерт с Млък! в култовия „Строежа“ , като от там следват съвместен концерт с Tuber (който генерира толкова голям интерес, че в последния момент трябва да бъде преместен в A-Side на клуб Mixtape5 поради липса на билети), участие на Грешната сцена на Wrong Fest 2016, Мога Фест – Етрополе, фестивалите Капана Фест и Shake That Хълм в Пловдив и т.н. 

Повече информация относно албума и бъдещи събития можете да откриете на тяхната фейсбук страница – https://www.facebook.com/turdomkean/

както и на уебсайтът им – http://turdomkean.com

Събитията във фейсбук:

23.02. София – https://www.facebook.com/events/106609786496047/

04.03. Пловдив – https://www.facebook.com/events/671211469755881/

10.03. Велико Търново – https://www.facebook.com/events/1230125700411591/

11.03. Варна - https://www.facebook.com/events/1415966538478810/

Коя е жената, заради която един влюбен мъж рискува да си счупи главата?

Огромен снежен надпис „Вероника“ украси панорамната тераса на Тунела – Север на бул.“Цар Борис III Обединител“ , видя репортер на Под тепето.

"ВЕРОНИКА" цъфна отляво на вечнозеления надпис "ПЛОВДИВ". Името, като обяснение в любов, е написано с риск за живота на автора върху натрупалия твърд и хлъзгав сняг по опасния скат. Зографът е бил прецизен и е гледал да не оставя много следи по бялото платно, за да не развали художествения замисъл и ефекта на творбата.

Атрактивното обяснение предизвиква усмивки сред дамите и по-романтичните господа. Самотни мъжкари обаче недоумяват „Коя е пък тази Вероника?" и "Защо един мъж би рискувал краката и главата си за нея в този лед и студ?!“  

Името на Вероника се чете изписано и на самата тераса на равното погледнато откъм ул."Съборна".

Н. Пр. Франсоа Бонтан раздвоен между пиво и вино в сладък сблъсък между двете напитки 

Въпросът всъщност е как да съчетаем бирата с виното. В Белгия казваме, че е по-добре да започнем с бира и после идва ред на виното, каза дипломатът

Програмният директор на BEST2B инж. Стефан Цанков събра белгийския и български бизнес на нетрадиционен Трифонов ден в Капана

Посланикът на Кралство Белгия Н. Пр. Франсоа Бонтан откри първия по рода си Бирен Зарезан снощи в клуб “Котка и мишка”. “Дуелът” между българското вино и белгийското пиво бе организиран от Белгийско-българската асоциация Best2B в творческия квартал Капана.

„Много се радвам да присъствам на този т.нар. провокативен сблъсък. Въпросът всъщност е как да съчетаем бирата с виното. В Белгия казваме, че е по-добре да започнем с бира и после идва ред на виното. Разбира се, ако след бирата сме в състояние да продължим“, заяви дипломатът. “Тук работят много белгийски фирми. Моя задача е и да подпомагам работата на белгийския бизнес, да стимулирам сътрудничеството между двете страни. Ние сме част от едно общо семейство - ЕС. В наши дни е добре да има сътрудничество, между страни, които все още вярват в общността“, каза още посланикът.

“За българите виното е това, което бирата e за белгийците”, сподели председателят на Best2B проф. д-р Жак Вилрокс и благодари на представителите на фирмите от двете държави, които уважиха събитието.

“Сблъсъкът” между българското вино и белгийската бира е много тежък, но тази вечер се надявам всички неизяснени въпроси по темата да отпаднат, каза програмният директор на Best2B инж. Стефан Цанков, който организира необичайната бизнес-среща. По думите му “успехът идва тогава, когато две страни споделят помежду си най-доброто от своя опит” и обеща събитието да се превърне в традиция всяка година на 1 февруари, когато по стар стил се празнува Деня на лозаря.

За качествата и вкусовете на различните видове белгийска бира разказа технологът Михаела Димитрова, а селекцията от най-добрите български вина представи доц. Д-р инж. Христо Спасов – ръководител катедра в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Дамата разкри начина на производство на някои от най-популярните белгийски пенливи еликсири, както и на откровено екзотични за България вкусове пиво, които могат да бъдат опитани в „Котка и Мишка”. Разказът й мина през историята на трапистките бири, до марките, чийто имена се закачат с религията. Христо Спасов пък заложи на качествения мавруд и на новите букети, които българските винари изнасят на световните пазари, включително и в Белгия.
Следващата инициатива на Белгийско-българската асоциация Best2B ще бъде на 14 февруари, а събитието ще бъде посветено на борбата срещу домашното насилие.

ПОВЕЧЕ ЗА BEST2B

Белгийско-Българската асоциация Best2B e неправителствена организация, създадена с цел  насърчаване на двустранните отношения във всякакъв аспект. Основата на Белгийско-Българската асоциация Best2B поставят проф. Jacques Vilrokx, Wim Schamp, Luc Carsauw и проф. Кръстьо Петков. Best2B - Белгия е регистрирана първо в Брюксел през 2002 г., две години по-късно в София е регистрирана и Best2B - България. Още от създаването на асоциацията икономическите, социалните и културните и цели имат еднакъв приоритет. В началото Best2B реализира два големи проекта в областта на висшето образование и научните изследвания: създаване на магистърска програма по трудови отношения в университетите в София и Пловдив от консорциум от шест университета, координирани от Свободния университет в Брюксел и проект "Учебните региони" -  в 12 области в шест страни за насърчаване на обмена на добри практики в регионалното развитие.
Best2B провежда различни активности в Белгия за промотиране на българските интереси, взима участие в дейности на Търговската камара и на други организации с инициирането на различни събития, сред които и „Българска седмица“. Асоциацията организира и десетки  културни събития с белгийски и български творци.
Best2B - Белгия участва в организирането на Европалия - България в белгийската столица. Двегодишната изложба „Европалия” бе едно от най-значимите културни събития в Белгия, посветени на българската култура.
Белгийско-Българската асоциация Best2B насърчава белгийско - български партньорства в усвояването на европейските структурни фондове и оперативни програми, насърчава преки контакти между региони, общини и бизнеса.

Само преди няколко часа, Васил бе номиниран за награда "Икар" в категория "Водеща мъжка роля"

Актьорът: В Албания ме попитаха: „Как изиграхте 128 героя?“, помислих си, че се шегуват с мен

Ако трябва се правя на луд, за да се сближа с аудиторията, вместо да се отдалечаваме взаимно, допълва още той

Буковски е или обичан, или мразен, но малцина са читателите му, които нямат отношение към неговите творби. С нелеката задача, да поставят моноспектакъл по неговия роман „Всичко на масата“ са се заели актьорът Васил Дуев и режисьорът Ана Батева. Постановката ще се играе в Пловдив за пръв път на 7-ми февруари, в Драматичен театър Пловдив, а само преди минути стана ясно, че за тази си роля,  Дуев е номиниран на театралната награда „Икар“ в категорията „Водеща мъжка ролья“.

Срещнахме се с Васил, за да ни разкаже повече за самия моноспектакъл, гостуването в други страни и лицата на един актьор. Ето какво разказа Дуев за Капана.Бг пред Стефка Георгиева:

Разкажи ни малко повече за моноспектакъла, който ще бъде представен в Пловдив?

Режисьор на моноспектакъла е Ана Батева. Тя е македонка, но завърши в България при Пламен Марков. Поставя както в Македония, така и у нас. Тя направи „Буре барут“, „Обърни се с гняв назад“, в Стара Загора постави „Змейова сватба“, скоро я очаква премиера и в Ловеч. 

Всъщност, тя ме покани за това представление преди супер много време. Започнахме го преди около 2 или 3 години и в началото бях много несигурен. Текстът е по „Всичко на масата“ на Чарлс Буковски, но има вкарани и други елементи, за да стане една наистина богата история. Започнахме, но нещата се замотаха, защото аз трябваше да поставям във „Възраждане“, тя също имаше и други ангажименти и си казахме: „Замразяваме го“, а вече го бяхме направили до половината. И така до лятото на 2015-та… Започнахме работа отново, а в Пловдив ще може да бъде видян на 7-ми февруари в Камерна зала на Драматичния театър.

Та... по-миналото лято един продуцент прояви интерес към цялото това нещо и го подновихме. Тогава бях направил половината от „Пилето“ и си репетирахме за удоволствие. В този момент, Ана, тъй като има познанства в Македония, се свърза с няколко човека и ни записа за два фестивала. Продуцентът ни, обаче, се оказа изключително натоварен и се отдръпна. И си казахме, че така и така имаме тези фестивали, имаме и представлението – отиваме, пък каквото стане. Заминахме за Македония и там супер много ни харесаха. Преди това, с Ана поотделно се бяхме срещали с директора на Казанлъшкия театър и той веднага поиска да го поставим там. Така „Всичко на масата“ се сдоби със своя дом.

Отиваме, вече, на фестивалите в Македония и там беше направо „Уау!“ Веднага дойдоха покани и за други фестивали. Отидохме в Косово, много интересно място. Там много настояваха да нямат субтитри на този фестивал. Даже, до момента, където и да сме ходили, не са искали субтитри. Например, в Македония се разбираме лесно, обаче в Косово… Хората не искат субтитри и точно там взехме Награда за най-добро представление, както и в Албания. Хората искаха да виждат само някакви вдъхновения и енергии, чувства, гласове… Даже в Албания ме попитаха: „Как изиграхте 128 героя?“. Казах им, че се шегуват с мен. И те не, не, не… Наистина има около 10-тина – 15 героя да се изиграят, но понеже често сменям модулациите на гласа си и зрителите си помислили, че всеки път играя някакъв друг човек. Един Господ знае какъв спектакъл са гледали, но на няколко места го отразиха като най-доброто възможно. 

Оттам насетне дойдоха и другите покани. Тази година ще ходим до Монголя, на фестивал, на който се явяват само постановки, които вече са спечелили някакви награди. Което означава, че ще се гледат доста интересни неща.

Кое толкова те привлече в Албания?

Бях изключително впечатлен от театралния фестивал. Там всяка вечер се представяше определена страна – постановка, музика, че даже и национална кухня, което беше супер яко. И понеже директорът на Народния театър в Албания не говори английски, а само френски (Васил също говори френски),  успях не само да се запозная с него, но и да си поговорим доста.

Нямаше как да не обърна внимание на това, че жена му също е актриса и то изключително добра, но не може да играе в Народния театър на Албания. Не защото и е забранено, а защото е обществено прието така и за да играе, тя пътува 30 километра в едната посока всеки ден.

А какво ти е отношението към самата форма моноспектакъл?

Това е малко поизмислена форма. Как така някой си излиза и си говори? Много е важно да намериш причината, онова, което ти дава право да проговориш на хората и да ги занимаваш със своята си история. Именно това търсихме. Измислихме го така, че цялото това говорене се случва на погребение на един баща. И излиза моят персонаж - Чинавски, започва речта си, за да отдаде почит на своя баща, но тази реч се изменя така, че в един момент става нещо съвсем различно. Но някак си имаш този вход, през който да повярваш, че всичко това е истина. И оттам насетне всичко отива в други и други светове.

Сюжетът е изключително мрачен, но за Ана това бе много просто нещо. Тръгнахме с един драматически, трагически поглед към цялата история, което не можеш да го отмениш, но тя каза нещо много точно: „Виж интервютата на Буковски. Виж как самата му гримаса е в някаква усмивка. Лицето му не може да застане нормално, той е усмихнат от ирония и от цинизъм.“ Каза само това и обърна абсолютно целия ни поглед. И тогава всичко „заспа“, защото намерихме как да поднесем цялото това нещо с ирония и чувство за хумор, така че да не тежи. Така нито губиш усещането, нито се превръща в някакво кощунство или обругаване. 

Няколко пъти стана въпрос за лицата. Колко лица имаш в себе си, освен това на актьора, режисьора и автора, и надделява ли някое от тях или са в хармония и баланс?

Не знам. Нямам представа. Още като малък, като се учех на актьорство, когато ми преподаваше Петър Върбанов, и там така се случи, че работихме по една пиеса на Луиджи Пирандело „6 лица търсят автора“. Тя се запечата дълбоко в съзнанието ми и за мен това е един от най-невероятните текстове, писани някога. Това със сигурност ми повлия и се стигна до „Самотни персонажи“, което е съвременно, българско намигане към постановката. Макар да са различни, пак става въпрос за един автор и неговите герои. За конфликта на един автор и творбите му. 

Този Пирандело точно това казва, че човек не е един, а че се мени спрямо различните хора. Какво си? Едно – не е истина. А да кажеш дали си ти, когато си 100 човека, също няма да сме искрени. Няма как да знаеш. Този въпрос за истината е много особен, особено към 3-тото хилядолетие. Един приятел ми каза нещо: „Ти си луд! Не мисля, че истината има място в нашия век. Виж ги, хората ловят покемони, ти им говориш да са искрени…“, което си е абсолютно вярно всъщност.

Толкова одухотворен, как живееш в 21-век? Не се ли чувстваш обременен или напрегнат? Не те ли натоварва това, че изкуството у нас не е поставено сред приоритетите ни?

Мога да правя нещо друго, но не искам. Това ме зарежда, харесва ми момента, в който даваш нещо от себе си на хората. Все пак се случиха някакви неща, които ми доказаха, че не съм си въобразил, че имам някакъв талант. И учителите ми не са се заблудили, явно. Три пъти ме номинираха за „Аскеер“, вече два пъти за „Икар“, значи има някакво признание, така че съм спокоен, че имам някакъв талант. Хубаво е, когато нещо ти е дадено, да дадеш и ти, да върнеш на хората. Гледал съм филми на Скорсезе, Линч, Тарантино и някак си те са изпратили нещо, което съм взел и съм го превърнал в свое, т.е. ако не са били те, аз нямаше да можех да си направя нещата, така че ако мога аз да правя такива неща за хората – това е супер и ти дава смисъл на земята.

В духа на разговора, Васил ни разказа и за срещите и разговорите, които организира с публиката след някои от поставянията на „Самотни персонажи“ - неща, които осмислят не само работата му, но и живота. Ето какво ни разказа за това:

На тези срещи не се правя на умен или нещо от този род. Ако застанеш срещу аудиторията и демонтираш колко много си чел, хората ще се дистанцират, защото ти заставаш срещу нещо много ерудирано същество и ако попиташ нещо, ще се изложиш. Така че аз заставам и се излагам, ако трябва, за да видят хората, че работата е много по-нормална. И актьорите на сцената са самотни, нещастни или търсят начини да им е забавно или да се лигавят, но паралелно с това се опитвам да правя и други неща.

А какво е посланието на самия моноспектакъл?

Възпитавайте си децата, за да не се превръщат в аутсайдери. Ана, например, не я занимават толкова тези неща. Тя се интересува от човека, който иска да разбие системата.

Самият персонаж го заварваме като аутсайдер, още в момента, в който мечтае да стане писател и да вдъхновява хората, още неуспял и неиздаден. Все още е в борбата си, че от време на време трябва да се изкарват някакви пари, за да може да се пие. Все още се бори със себе си и се опитва да бъде различен.

Хората могат да бъдат много различни. Възползваш ли се от това на сцената?

Изкуството ти помага много да проявиш нещо друго свое. По някакъв начин, имам нещо такова в себе си. Например, за неща, за които нямам дързост да направя, не са лошо или перверзно, но неща, които моралните устои на обществото не позволяват да проявиш. Сцената ми дава дързостта да направя неща, които светът не позволява. Такова нещо ми се случи в „Пилето“. 

Един от първите текстове за теб е озаглавен „Портрета на актьора като млад“. Какъв е твоят портрет и как мислиш, че ще се измени във времето?

Според мен, не трябва да се страхуваме да грешим, защото сега му е времето. Сега пишеш себе си и ако сгрешиш, ще разбереш, че това не е правилният път за теб и можеш да започнеш друг. А когато си на 40 години – тогава е друго. 

Важно е да се работи, да се провокираш сам, да не се оставяш на някакви течения. Най-важното е така да си го направиш като млад, че така и да си остане докато порастваш, да изградиш основи, които да държат духа ти млад. 

Буковски, чрез текста за моноспектакъла, промени ли те по някакъв начин? Пречупи ли възгледите си през неговите очи?

Това е нещо много интересно. Тези неща, дори без да ги рационализирам, се случват. Аз не съм от актьорите, които заживяват като някого, за да достигнат до неговата истина, неговата природа и прочее. Въобще не ги правя тези неща. 

До преди няколко десетилетия това се е случвало постоянно, не че сега не се прави така, но вече има съвсем различен „закон“. Някак си и киното, и театърът в голяма степен са режисьорско изкуство. Ти гледаш спектакъла, общото, а не отделния човек. Според мен, всички сме средство на дадената творба и не трябва егото на някого да застава над егото на творбата. 

Не, не правя някакви такива опити. Отдава ми се вляза в писането на даден автор, но го правя рядко и много внимателно, за да не гърми и да не прескача, да не е рязка разлика. Случвало ми се е, обаче, да стана като някой от авторите. Неусетно добивам навици, присъщи за героите от постановките. Сега случая е сходен. Хем има нещо от Буковски, хем има нещо от нашия си прочит. 

При Буковски любовта е цинична, на границата на вулгарното. При теб има ли я и каква е?

О, не, не. Аз съм много влюбчив, много романтичен. Отдавам се и имам респект и страх от жените. Това, даже, Стайко Мурджев го откри, че имам страх от жените. Може би защото съм отгледан основно от жени. По природа съм много затъващ в тези неща, могат да се изсипят много думи и творения, но в последно време си казах: „Ми, като не иска – не иска бе, братче!“

Какъв е прочитът за порастването и личностното израстване от "Всичко на масата", пречупен през призмата на Васил Дуев и Ана Батева, предтои пловдивската публика да разбере. За финал, Васил ни разказа, че на сцената ни очаква смях, забавление, но и много въпроси. Какви ще бъдат дете, можете да разберете на 7-ми февруари, точно от 19:00 часа в Камерна зала. Заповядайте!