Филмът „Българска трилогия” разкрива как романите се превръщат в постановки

Кога един театър  се превръща в лаборатория за търсене на обществения  смисъл ? Кои са големите категории на българското живеене ,  разговорът , за които се води единствено на територията на изкуството ?   Отговорите на тези въпроси търси документалният филм на БНТ Пловдив  „БЪЛГАРСКА ТРИЛОГИЯ „ .Филмовият разказ  проследява създаването на три театрални спектакъла на сцената на Драматичен театър Пловдив през последните няколко години. 

 „Ако във „Възвишение“,   по романа на Милен Русков,  изследваме взаимоотношенията на българите с идеята за Свободата,  в „Сестри Палавееви“ ,  по Алек Попов  - с  Историята ни,  то в спектакъла „Вълци“ , по „Трънски разкази „ на Петър Делчев ,  темата е - как ние живеем с Вярата и Бога .“ – така драматургът на пловдивския театър Александър Секулов  определя няколкогодишното усилие на първия български професионален  театър да  изследва  важни теми  и да предизвиква  обществения  диалог.

Как  романите се превръщат  в  театрални постановки , какво е  определящо  в сценичните интерпретации  -   за това във филма говорят  знаковите  български  режисьори : Диана Добрева , проф. Иван Добчев , Елена Панайотова.

Вълнуващо и завладяващо,  яркото актьорско присъствие  на артистите от трупата на пловдивския театър в трите спектакъла е запечатано от камерата на БНТ по време на представления, репетиции и зад кулисите.

И още – на какво мирише  сценичният прах  и  неописуемата притегателна сила на черната кутия , на която един театър майстор и неговите момчета са се предали завинаги  .
Премиерното излъчване на лентата е на 29 ноември , от 22.15 часа , в рубриката за документални филми на БНТ 2 .

С впечатляващи резултати за възпитаниците на Пловдивското музикално училище приключи ІХ-ият Конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти на името на институцията-организатор НУМТИ „Добрин Петков”. Във форума, който се проведе от 8 до 11 ноември, се състезаваха 50 участници от България, Китай, Австрия, Турция и Молдова по специалностите цигулка, виола, виолончело, контрабас и арфа.

Инструменталните умения на младите таланти и техните способности за художествена интерпретация бяха оценявани от значими музиканти с утвърдено име в България и по света. Журито бе председателствано от световноизвестната цигуларка Елмира Дърварова (САЩ) – концертмайстор на Пловдивската филхармония от златната ера на незабравимия Добрин Петков, впоследствие концертмайстор на най-прочутия оперен театър в САЩ – Метрополитън опера в Ню Йорк. В състава на журито участваха и изтъкнатите инструменталисти и педагози проф. Евгений Шевкенов – цигулка (Австрия), Емил Лавренов – виола (Белгия), проф. Анатоли Кръстев – виолончело, проф. д-р Петя Бъговска – контрабас, Здравка Колева – арфа и Румен Джуров – Министерство на културата.

14 от всичките 31 награди в четирите възрастови групи на конкурса останаха в Пловдив. Заслугата бе на успешното и отлично представяне на учениците от НУМТИ „Добрин Петков”, както и на високите постижения на техните преподаватели. От класа по цигулка на Евгения Ночева І-во място и награда за най-млад участник завоюва 7-годишната Марияна Стоева, а също и учениците Екатерина Стоева (ІІ-ра награда) и Стефан Хубенов (ІІ-ра награда). Първи награди бяха присъдени и на Виктор Костов от класа по цигулка на Павел Генов и Славчо Паскалев от класа по виола на Стойка Станева. С ІІ-ра награда и награда на публиката бе удостоен Радослав Ненчев от класа по виолончело на Юлия Марковска. Награди завоюваха и учениците от класа по арфа на Здравка Колева – Мейв МакГонегал (ІІ-ра нагарада), Анастасия Роуланд (ІІІ-та награда) и Габриел Господинов (специална награда „Себастиан Ерар”). Феноменът на конкурса бе възпитаникът на НУМТИ „Добрин Петков” в самостоятелна форма на обучение – 10-годишният Ренцо Ставрев, който участва с две специалности инструменти – цигулка и виолончело, като и в двете завоюва първите награди. Единственият участник от АМТИИ – Пловдив, виолончелистът Йордан Вичев от класа на проф. Магдалена Чикчева, стана лауреат на ІІІ-та награда. Специални благодарности заслужават и акомпаняторите от НУМТИ „Добрин Петков”, които свириха клавирния съпровод на участниците солисти –Мария Заваринова, Александър Колев, д-р Злателина Коларова, Ирен Капеловска и Владимир Стефанов. 

Голямата награда на Конкурса „Добрин Петков” – бронзовата статуетка на скулптора Цвятко Сиромашки, тази година бе присъдена на младия молдовски цигулар Александру Аксенти с преподавател Светлана Балайеску от Националния музикален лицей „Чиприян Порумбеску” в Кишинев. От същото учебно заведение І-ва награда получи и 10-годишния Михай Мангър от класа по цигулка на Виорика Андриуца. От останалите чуждестранни участници, в конкурса бяха отличени с І-ва награда цигуларя Шуо Тан от Консерваторията „Рихард Вагнер” във Виена с преподавател проф. Евгений Шевкенов и с ІІ-ра награда контрабасистката Белиз Джанбулат от Консерваторията в Адана – Турция с преподавател Емануил Петров.

С успех се представиха и участвалите ученици от НМУ „Любомир Пипков” – София: цигуларите Христина Коджабашева (І награда), Диана Чаушева (ІІ награда), Елизабет Гекова (ІІ награда), Анисия Цакова (ІІІ награда), Атанас Георгиев (ІІІ награда), Антон Георгиев (ІІІ награда), виолистите Крум Иванов (ІІ награда) и Сирма Баръмова (ІІІ награда), виолончелистката Наума Найман (І награда), контрабасистката Калина Андреева (ІІ награда) и арфистите Анна-Мария Ризова и Виктория Маркова (ІІ награда). Отлични резултати показаха и студентите контрабасисти от НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София Добромир Кисьов и Алп Куртоглу, и двамата лауреати на І-ва награда.

Снимки: Андреана Паунова

Голям благотворителен концерт за деца в нужда организира популярната неправителствеа организация в обществена полза „Каритас-Куклен” днес. 

Програмата е тази вечер, от 19 часа, на сцената на Народно читалище „Никола Вапцаров” и отново ще има за благородна кауза. 

Благотворителният концерт е под надслов „Когато правиш добро,дори да е малко, то никога не е напразно!”, и освен от „Каритас-Куклен” се провежда със съдействието на община Куклен. Набраните средства ще бъдат предоставени на Даяна и Тарик - две дечица от Куклен, които в момента най-много имат нужда от такава помощ, казаха организаторите. 

В концерта ще се включат популярните Орхан Мурад, Росица Пейчева,Здравко Мандаджиев, оркестър ”Пловдив”, Калина и Невена, Детска градина ”Приятели” , както и самодейците от училище "Отец Паисий" - Куклен, Детски спортен клуб ”Енерджи”  - Пловдив, Детски народен танцов състав „Кукленче”, Народен танцов състав „Орфей”, клубът по спортни танци ”Салса де Куба”. 

Входът за концерта е на сiмволичната стойност пет лева.

Градска художествена галерия - Пловдив представя самостоятелната изложба живопис на Емил Атанасов „Проект - Теория на драмата“ от 18 до 30 ноември 2016г. Експозицията съдържа повече от 30 платна, рисувани като рефлексия на драматични събития, случили се в живота на автора през последните 12 месеца. Познат като театрален, филмов и телевизионен режисьор, Емил Антанасов (Емо) мисли за себе си главно като за художник. В предпочитаната от него техника на маслената живопис той намира най-подходящия израз за обхваналите го душевни състояния, постигнати прозрения и интелектуални напрежения.

Откриването на изложбата е на 18 ноември от 18.00 часа в Градска художествена галерия. 

Емил Атанасов е завършил ССХУ- Сценични кадри в Пловдив през 1982г. Дипломира се като кино и телевизионен режисьор в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Ничев. 

Занимава се с живопис, иконопис, реставрация. Автор е на театрални постановки за различни сцени в страната. Създател е на телевизионни продукции за БНТ.

Режисьорският му дебют в киното е с игрална новела, но разностранният му талант се проявява и тук. Атанасов е художник в игрални филми, най -популярният сред които е „Миграцията на паламуда“ по сценарий и режисура на Людмил Тодоров. Изявявал се е и като актьор.

Изкушен от драматургията, Емил Атанасов пише пиесите „Околовръстно“ (театър „Сфумато“) и „Да разлаеш кучетата“(Театър „Българска армия“), които продължават да се играят с голям успех.

Създал е четири самостоятелни изложби, участвал е в десетки съвместни.

Събраните средства ще отидат за сметките на клиниката и лекуване на пострадали животни

Много и различни благотворителни инициативи се заформят в България, всяка важна и със смисъл, сама по себе си.  Animal Welfare Bulgaria е фондация, която се грижи за бездомни кучета. По повод надвишените сметки на клиниката, в неделя фондацията организира благотворителен базар.

Той ще се състои срещу Централна поща, от 12:00 до 15:00 часа. На него ще се продават аксесоари за домашни любимци, дрешки и храна. Освен всичко за присъстващите ще има подготвен био чай и домашни сладки. Те ще могат и да се запознаят с екипа, стоящ зад Animal Welfare Bulgaria. Целта на мероприятието е да се съберат колкото се може повече средства, които ще отидат за грижите на бездомните кучета в града.

Улиците на Пловдив са красиви, но тези, които ги обитават също имат нужда от помощ, били те и животни. 

Дали обществото зависи от волята ни или е така конструирано, че волята не играе такава важна роля в него, пита с новата си изложба художникът

Художникът Правдолюб Иванов откри поредната си самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary навръх 10 ноември и малко преди балотажа в президентските избори. Творбите му в проекта „На грешната страна” създават толкова различни впечатления, колкото и двете гореспоменати събития. И до голяма степен се занимават с тях, с последствията от тях и онова, което се случва около тях. Несигурността, която малко или много всеки от чувства по отношение на онова, което заобикаля, шепти, но и стреля в тази изложба. Зрителят чувства дискомфорт, сякаш нещо не е наред, не е на място, не е там, където трябва. Дискомфорт, който му налага самият творец с провокативните си работи. Можете да видите „На грешната страна” до 6 януари. Правдолюб Иванов пред КАПАНА.БГ и Иво Дернев.

Как се чувства днес Правдолюб- комфортно или дискомфортно?
Реално погледнато нищо не се е случило, така че би трябвало да съм дискомфортен. Обаче през последните години нарастват страховете, опасенията, усещането, че нещата не са съвсем стабилни. Нарастват въпросите, които си задаваме, защитавайки тая или оня позиция. Нараства съмнението дали сме на правилната страна. Както Борис Костадинов писа: „Между въпросите на средната възраст е и детският въпрос на изплашено хлапе в тъмна стая, което се пита дали това е неговият дом и неговото легло”. Всичко описано по горе е стартирало правенето на тези работи, които излагам в Пловдив. Но да не звучи плашещо, всъщност идеята ми е за визуална забава, с която да накарам зрителите да се замислят за днешния ден, за това, което за случва, за несигурността, в която живеем. И от друга страна работите са правени като някакъв опит да си обясня света. Поне аз лично смятам, че не мога нито да задавам въпроси, нито да давам отговори с това, което правя. Казват, че изкуството не давало отговори, а задавало въпроси. Аз и въпроси не мога да задам. Това, което се опитвам, е да си обясня света първо на себе си и евентуално на хората, които да разберат нещичко за света, но и за мен.

Сами ли избираме от коя страна да сме? Или все се намира някой, който да ни бутне към правилната или грешната, без дори да разберем? И въобще, коя е грешната страна?
Заглавието е провокативно. На входа ви посреща неон, от който макар и трудно зрителят прочита „На грешната страна”. Само че на обратно, тъй като буквите са така поставени, че публиката сякаш е зад надписа. Самата светлина също не свети към зрителя, а в обратна посока- към стената. Тоест, човекът е зад надписа, посочващ, че някои е на грешната страна и има вероятност той да е от правилната. Надписът не се отнася за него един вид. А самата работа се казва „Ти си”. И в цялост с надписа се получава „Ти си на грешната страна”. Още от входа зрителят е предупреден, че няма начин да е на вярната страна. И всички работи по някакъв начин го поставят в несигурна ситуация какво точно вижда или как точно да осмисли дадена работа- стълбата, видеото. Или къртачът, който би трябвало да е толкова мощен, че да събаря стени, но всъщност се оказва, че е стар прожекционен апарат за детски филмчета. Апарат, по който обаче се прожектираха и пропагандни филми. Кабелът някак безпомощно виси и машинката няма къде да бъде включена. Тази работа се казва „Детство”. И е свързана с тези страхове дали детството прекалено не ни е формирало с неадекватност спрямо днешните ситуации или пък е някаква много мощна машина, с която се пробива път в живота. Има различни прочити.

Каква е несигурността в рисунките “След Дюрер“ и „Истините”?
„След Дюрер” представлява уголемен фрагмент от рисунка от тефтерчето ми, в което преди време си прерисувах една картина на Албрехт Дюрер- „Поруганият Христос”. Тук виждате един от тези, които удрят Иисус, който е с вдигната ръка над него, а юмрукът му напълно замества лицето. Изолирано от цялата картина, този опърпан, откъснат детайл от общото, губи връзка с конкретната ситуация. Така от една страна може да е икона на насилието, тъй като може би тази ръка се готви на удар с нещо. Но ако го изключим от контекста с насилието, това в ръката може да вдига кирка, знаме. Или пък да е образ от соц реализма, в който юмруците изместваха лицата. Тоест, отново имаме една несигурност какво точно виждаш. Ето и работата „Истини”. Голямата истина и малката истина са изобразени с квадрати, единият голям, другият малък. Но свързани с молив те създават едно пространство и човек може да си представи, че всъщност малката истина е в далечината и най-вероятно е голяма колкото Голямата истина. По-възрастните може и да си спомнят, че по времето на Брежнев имаше една такава доктрина- Голямата правда и Малката правда. Първата е идеята за социалистическото общество, тя е чиста и неопетнена. А малката правда са битът, животът ни, някакви недоимъци и несъвършенства. Е, в крайна сметка в тази изложба нищо не е сигурно и може би всеки ще повярва, че не е на вярната страна в своето тълкуване.

Какво има след последното стъпало на стълбата на Правдолюб Иванов?
Проблемът не е последното стъпало.  А началото на всичките тези стълби, защото ако избереш грешното стъпало, може да не стигнеш до последното. А и последното може да се окаже доста по-ниско от височината на стълбата. Стълбата е много експлоатиран образ- социална, кариерна, житейска. Но отново седи този въпрос, физически преживявайки работата, дали от мен зависи как ще ползвам тази реална стълба или тя така е конструирана така, че да не ми даде възможност да се кача до върха. Или дали обществото зависи от волята ни, или е така конструирано, че волята не играе такава важна роля.

Точно преди три години, по това време и на същото място, правихме интервю в едни съвсем други времена, когато гражданите чакаха депутатите с камъни пред парламента, зад заграждения. Днес сякаш влизаме в поредна политическа въртележка, която никой не знае докъде ще ни отведе. Какво се промени през тези три години. А и какво се промени от 10 ноември до днес?
Много неща не са помръднали, много се промениха към по- тревожна ситуация. Тази изложба е израз на тези мои страхове и опасения. Но това е дълбоко закодирано. Изложбата не е травматична. Но тревожни са причините, за да я има. Много по-несигурен стана светът. Промениха се много неща. Ето, филмчето е от 2014г., когато започнаха събитията в Украйна. Онзи ден Тръмп стана президент. Изобщо, светът някак стана много по-малко предвидим. Но в крайна сметка светът е това, което е. И животът е това, от което човек намира идеите си.

По-несигурен ли си в последните три години?
Чисто персонално- много по-несигурен. Затова и може би изложбата е с една идея по-лична. Времето е такова, в което човек все по-често се пита на коя страна да застане и дали е на правилната страна. Странно време. Както звучи проклятието: „Да ти даде Господ да живееш в интересно време”.

Около нас свистят в момента куршуми, но в същото време пеят птички, зелено е, красиво е. В крайна сметка птичките ще оцелеят ли след нас?
Говориш за звука от видеото в изложбата „ Природен страх”. Става въпрос за намерен жив филмов материал от конфликта в Украйна. Самата картина показва цветенца, тревички, красива природа. Но сложите ли слушалките, ще чуете звук от реални бойни действия и дишането на човек, който се крие в храстите от страх да не бъде убит. В паузите между куршумите се чуват песните на птичките. Да, те ще оцелеят. Природата ще оцелее много след нас. Но дали ще има смисъл без нас. Има ли смисъл природата, ако няма съзнание, което да я мисли?