Аплодираме нещата, които се случват днес в Капана, но те не започват сега. Просто имат хубава биография, казва на старта на 18-тия сезон на Конюшните на царя Сашо Секулов
 
Писателят заляга зад купчина каси при визитата на Симеон в бившия паркинг на дядовите му файтони
 
Откритата сцена в Стария град влезе в пълнолетието с над 550 събития и многохилядна публика 
 
Празници на изкуствата в Конюшните на царя стартира своя 18 сезон. Вече близо 20 години, кътчето в сърцето на Стария град е и открита сцена. Стотици събития, хиляди клиенти. Място за изкуство, но и за живот. Място за музика или театър, но и за любов, за раздяла дори. Няколко поколения, много съдби и цял керван от царски файтони, пълни със спомени. Конюшните навършиха пълнолетие. Представете си, че някои от онзиденшните абитуриенти отпразнуваха баловете си на мястото, което се е откривало в годината на рождението им. Как започва всичко?  Как се ражда името? Как се съхранява и развива единствената по рода си камерна сцена под звездите толкова години? Колко представления са минали през Конюшните? Отговорите от писателя и главен кочияш в Конюшните на царя Александър Секулов.
 
След цели 18 години културен живот, можете ли да върнете лентата назад до рождението на Конюшните на царя? И какво заварихте на това място през 1996 г.?
През далечната вече 96 -та  година преминавах съвсем случайно през Стария град и минах точно оттук, където  имаше една яма, язва, оставила полуразкрита крепостната стена на Филилпопол. Този ров явно бе стоял дълги години, защото беше запълнен с битови отпадъци и бе превърнат в незаконно сметище. Бе една кална нива. Без настилка, нямаше никакво осветление, нито един стълб. Тоалетните бяха изтърбушени. Беше болезнена за окото гледка. Реших, че това трябва да се промени. Бил съм достатъчни млад, за да не си давам сметка колко труд ще ми коства превръщането на това място в средище за култура. Влязох през глава в тази битка с онова ослепително незнание на начинаещия. Тогава имаше районни съвети и представих своята семпла идея за това как може да съществува тази сцена именно в този орган на район Централен. Спомням си, че бяха 9 съветника и единодушно гласуваха да го направя, като аз самият не знаех как точно ще стане това. С много усилия и помощ от приятели, както финансова, така и като работна ръка, обаче се справихме. Почти веднага започнахме да правим концертите.  В продължение на две или три години културната програма правехме заедно с Мирослава и Танко Кацарови, за което съм им во веки благодарен. Оттогава всяка година Конюшните присъстват като културна институция. Имаше един дълъг период, може би десетина години, в които през лятото нямаше никакъв друг музикален живот, освен този тук.
 
Разполагате ли с приблизителна статистика за броя на концертите на сцената през всички 18 години?
Конюшните са създадени предимно за културен живот и през тях са минали  над 550 събития без помощ от общината и без донорството на голяма благотворителна организация. Всичко е платено със собствени средства, които сме извадили от търговската дейност, от спонсори на културната програма и от билети. Конюшните са създадени, за да бъдат алтернативно градско културно място и като такова са първият и дългогодишно успешен опит за интегриране на забравено пространство. Сега вече общината прави целенасочено усилия да интегрира други части като Капана, за бъдат оживявани те, но е хубаво да се знае, че това вече има първопроходници. Радваме се, че това, което вече ние сме направили, е убедило всички, че има смисъл. Аз мисля, че ние сме си създали име на изключително почтена и много високо квалитетна сцена и просто правим безкомпромисни музикални, литературни, театрални, студентски и благотворителни събития. Всяка година съвсем безвъзмездно отдаваме сцената на много организации, предимно свързани с деца. През детски градини, училища, които развиват паралелки на изучаване на дадени инструменти,така и на фондации. Домакинствали сме безплатно на почти всички големи културни институти в България- Полския, Чешкия, на различни посолства също сме предоставяли сцената. Според всички това е най-голямата лятна културна сцена в България, която в края на краищата живее вече 18 години. Всички добри български музиканти са свирили тук – етно музиканти, поп, рок, джаз, класическа музика, хорове са ни гостували от Америка, от Англия. Мисля, че Пловдив трябва да се гордее, че има толкова развита и поддържана с много високо качество на програмата културна сцена. Мисля, че общината също трябва да се гордее с това, което е получила от едно сметище, една рана в центъра на Стария град, без осветление, без никаква инфраструктура. И това ние го предоставихме на града и администрацията му заедно с една културна програма. Няма в друг град такава лятна културна програма.Особено на едно място в продължение на 18 години. В София се правят такива опити, но те са от  1-2 години и са с общински средства. При нас администрацията може да бъде полезна, осмисляйки опита и представяйки собствената си политика на оживяване на културните пространства като нещо, в което хора като нас са трупали опит и в крайна сметка са го правили успешно. Тоест, когато правим сега нещата в Капана, да не казваме, че сега започват. Не, те просто имат хубава биография преди това. Нека не ръкопляскаме само на сегашните усилия, а да се вижда, че има хора, които са го направили и са го поддържали 18 години. Това е първото. И второто, Общината задължително трябва да направи една обща лятна програма и в нея, абсолютно равностойно, да намерят място всички събития, които са свързани с изкуство и култура. Тъй като в Пловдив съществуват няколко пространства, които предлагат това. И всеки се рекламира сам поотделно, което е грешка. Защото ние можем да кажем „ Вижте, в Пловдив е супер да прекараш лятното време, защото има страхотни места на открито, които дават възможност да поживееш добре“. Но всичко трябва да се опакова в едно, само че това не е наша работа. Това е работа на града. Градът да рекламира по-добре културния живот, който съществува. Това изисква да се осъзнае значението на клубната култура. Клубната култура не е равнозначно на кръчма. Има клубове, за които клубната култура е първо кауза. Тя е дългогодишна традиция, която е превърнала дадения клуб в културна институция. Ако всички възможности за забавление, които Пловдив предлага, се обединят и се рекламира, тогава туристическият поток ще се увеличи. Защото, ходейки из града, хората ще могат вечер да послушат джаз, да послушат латино,етно музика, да погледат хубава театрална постановка. Понастоящем абсолютният факт е, че ние не можем да продаваме това, което правим.
 
Има ли събитие, което е по-специално за вас?
Помня някои неща с много добро чувство. Помня първия концерт на Белослава. Тогава никой не я знаеше. Тя за пръв път се представи в Пловдив и си спечели горещи фенове.Помня също представянето на двама великолепни музиканти, истински виртуози. Те свириха в група Кафе. Милен Кукушаров-пиано и Мартин Ташев, който е един от най-големите тромпетисти в момента. Те бяха деца тогава, в 11-12 клас, когато се качиха на сцената тук. Почти всички големи групи са стъпвали за пръв път в Пловдив на нашата сцена. Приемали сме невероятни състави от Индонезия, хорове, които са оставали изумени от невероятната акустика. Това е една прекрасна камерна сцена под звездите. Такива места и такива сцени, те не съществуват от само себе си, те са крехки и съществуват благодарение на хора.
 
А откъде дойде идеята за името Конюшните на царя?
Кръстник на името е българският художник Димитър Келбечев. Като аз също имах няколко гръмотевично глупави хрумвания, за които дори не искам да си спомням. Но Митко каза, че тук е била улица, а долу са били оборите на Фердинанд, защото къщата на д-р Стоян Чомаков е била Летният му дворец. Файтоните на Фердинанд са спирали отпред, изчаквали са го да влезе в дома си, след което са заобикаляли през Хисар капия, минавали са отзад, където е била улицата, и са влизали. Аз в началото мислих, че това е красива импровизация на Митко защото знам, че той е способен да измисли подобно нещо. Но 7-8 години по-късно дойде една далечна наследница на доктор Стоян Чомаков, който е дарил къщата на Фердинанд. Тя потвърди историята. Най-смешно беше, когато самият цар Симеон пристигна тук, в царските конюшни на дядо си. А аз понеже съм антироялист и в никакъв случай не исках да се ръкувам с него, мигновено свих тука зад едни каси и залегнах.Днес, 18 години след раждането на името, се радвам, че това щастливо хрумване оцеля, а че е исторически вярно е още по-добре, защото на Пловдив му отива да възстановява и да връща подобни имена.
 
Това място има и друга, далеч по древна история…
То е  и на място, където е било училище на дервиши и това е вътрешният му двор. Тук се събират и трите тепета и всъщност това е падината между тях. Изумително енергийно място. Аз се гордея, че сме го опазили в неговия много естествен вид. Не е копано надолу, за да се руши скала, а напротив- ние сме възстановявали трасето на старата кула с метри и то под надзора на архитект Вера Коларова. Мястото съществува заради сцената, а не обратното. Като цяло обаче е много труден обект, защото е разбиван и обиран  цялостно три пъти. И това без да броим ежегодишните кражби на кабели, разбивания на врати. За съжаление през зимата Старият град е неохраняем и е жертва на вандализъм. Но при нас, в Конюшните, поне е осветено, защото всички стълбове сме ги слагали ние. Когато хората дойдат май месец и го видят хубаво, зелено, подредено, изчистено, сигурно мислят, че си е така по принцип. Всъщност коства страшно много усилия. Но се стараем много, защото в края на краищата мястото е и обществено, защото тук се разклоняват всички пътеки в Стария град.
 
Надяваме се, че и печелите…
В търговско отношение става все по-труден обект и когато имаш един месец дъждовен, от четирите, в които можеш да работиш, практически после няма наваксване. Това не е целогодишен обект, въпреки че концесията е като за целогодишен, но зимата няма как да функционира. Държа да подчертая обаче, че не едни евентуални 4 месеца без дъжд ме правят щастлив, не едни евентуални големи обороти. Това, което ме прави щастлив е, че хората тук се чувстват спокойни. Радват се на някаква хармония. Радват се на едно слънчево безвремие, което лъха от това място.
 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…