Вход към таен тунел в къщата на легендарния архитект и изследовател Христо Пеев

: By Капана.БГ; Юли 30, 2014; 4 comments

Приживе той не харесвал дома си, днес обаче наследниците му почитат сградата като храм

Паулина Александрова

Родният дом на легендарния пловдивски архитект Христо Пеев на ул. Станислав Доспевски. Сградата днес е забележителна с осанката си и формите си и е обитавана от преките наследници на големия пловдивчанин. Който е проектирал много сгради в Пловдив, между които и старият Пионерски дом до Протестантската църква. Съпругът на една от дъщерите му с тъга споделя, че след ремонта са я направили на нищо. Негово хоби е било съзерцаването на красивите къщи. Старинната архитектура е била произведение на изкуството според Христо Пеев. Всеки свободен ден той прекарвал в Стария град и снимал къщи за собствено удоволствие, без да подозира, че по-късно те ще спомогнат за цялостното реставриране на Старинния Пловдив. В своя труд "Пловдивската къща през епохата на Възраждането" той помества тези фотографии, заедно с издирени скици и планове на къщите. С помощта на книгата му се правят множество реставрации и реконструкции на старинни сгради, от които най-популярна е възстановката в средата на 70-те години от арх. Петър Дикиджиев на Балабановата къща.

Родната къща на Христо Пеев е построена от баща му. Неговите наследници споделят, че приживе пловдивският архитект се е шегувал, че тя е пример как не трябва да се строи. Въпреки това сградата е забележителна. Построена е направо в скалата, а в двора, замаскиран като дърварник, има вход към таен тунел, построен през Втората Световна война, който минава през цялото тепе. Пеевите наследници ценят къщата си и смятат за абсурдно да се променя фасадата й, въпреки, че много други превръщат стари архитектурни забележителности в съвременни мутренски палати. Край фасадата често се спират минувачи, загледани в паметната плоча по повод 100-годишнината от смъртта на арх. Христо Пеев. Гордеем се с постиженията и значението му за града ни. Съжалявам само, че нямах честта да го познавам, но все пак е близък на сърцето ми, разказва пред КАПАНА.БГ неговият зет.

View the embedded image gallery online at:
https://www.kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/654-vhod-kam-taen-tunel-v-kashtata-na-legendarniya-arhitekt-i-izsledovatel-hristo-peev#sigProId6f6a5dadce

More in this category: « Как къща с културно-историческо минало се превърна в съвременен палат Къщата на Иван Личев в Пловдив – последна спирка на Щастливеца преди смъртта »

4 comments

Comment Link Михайлов Авг 29, 2014
Ха! ХАХАХА! Ама Паулина Александрова, Вие сте много зле! :D Каква 100 годишнина от смъртта на арх. Пеев!? Ами че той е починал през 1956 г.! Ама Вие можете ли да смятате!? Все още не е дошла годината 2056-та, а паметната плоча си е на стената!? Изобщо материалът лъха на неграмотност!
Comment Link Михайлов Авг 29, 2014
Арх. Христо Пеев е роден през 1893 г. в Поморие. В Пловдив живее от 1920-те години. За какъв роден дом става въпрос в тази статия!?
Comment Link [email protected] Юли 31, 2014
Реставраторската практика, а и теория в Пловдив, зачената от арх. Никола Мушанов (с МевлевиХането) и Пейо Бербенлиев, пръкнала се в една стаичка на Ламартин с Вера Коларова, Петър Дикиджиев, Нуня Вартерян и Иван Мандаджиев (ИПК, после -НИПК) придоби висота на и над световно равнище, сравнено с Германия, Полша и Италия за двайсетина години (70-те и 80-те) до внушителното предприятие на ул. П.Р.Славейков 32. Бидейки изцяло на държавния бюджет обаче тя изгасна с промените. Уви, Sic Transit Gloria Mundi. Сега Пловдив се чуди за Гордите Зъбери на Небета.
Comment Link [email protected] Юли 31, 2014
За краткост (изглежда) казвате, че "...най-популярна е възстановката в средата на 70-те години от арх. Петър Дикиджиев на Балабановата къща". По-пълна версия на истината е, че златните ръце и природен усет на висококвалифицирани майстори-дюлгери, зидари, мазачи, дърводелци, резбари, художници от НИПК реконструираха под методическото ръководство и по детайлните работни чертежи в едър мащаб от арх. Петър Дикиджиев Къщата Хаджи Лампша (Лампси', арнаут 'ристиенин). Фото’72 преди първа копка: Уикипедия