Майка ми е българка, а баща ми - германец. Роден съм и съм израснал в Берлин. Странното е обаче, че там винаги съм се чувствал чужд.

Когато бях на 15, реших да дойда за една година в България, да видя как е. Останах с родителите на майка ми в къщата им в село Труд и пътувах до Пловдив всеки ден за училище. Знаех малко български, колкото да се оправям.

След шест месеца в България заявих на родителите ми, че искам да остана да живея тук. При което майка ми каза: "Никакъв шанс", а баща ми "Подобно решение не може да се вземе просто така - трябва да помислим". След около още два-три месеца получих съгласието им да се преместя да живея в България за постоянно.

Оттогава минаха 5 години - аз завърших гимназия, изнесох се на квартира и сега работя в една европейска компания за IT услуги. В България просто се чувствам на място. Не мога да кажа точно защо - имам едно вътрешно чувство, че тук пасвам."

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…