С дъжд бе посрещнат Матей Матеев, който откри най-новата си юбилейна изложба „Не, ама да“ на 22-ри септември в галерия „Възраждане“

Откриването бе принудено да се изведе в двора на галерията, поради големият интерес към картините на Матеев. Самата зала не успя да побере всички заинтересувани и след кратък момент, в който имахме възможност да огледаме произведенията, се наложи да открият изложбата отвън. А пък факта, че заваля именно по време на откриването, не успя да стресне никого. 

Като творец Матеев е изключително емоционален и това личи във всяка негова творба. На връх 70–тата си годишнина художника създава една цветна и свежа комбинация, зареждаща ни с оптимизъм и надежда. Един от акцентите на изложбата бе цветният "Манифест", който тематично поздравяваше сънародниците ни за празника на независимостта.

С тази си изложба Матей успява да докаже и нуждата от гъвкавост на твореца. Той показва как от дълбините на тъмните тонове, в които твори до момента, се пренася в изцяло нов, цветен и позитивен свят. И не само, че му отива, но и потвърждава теорията, че творците могат да се променят.

Невероятна хореография, озвучена от Мистерията на българските гласове, докосна публиката

Лариса Илиева

Сега обаче на сцената нямаше китари, чела и барабани. Този път 101 каба гайди вдигнаха пълния театър на крака! Гайдарите, малки и големи, надуваха силно, за да разтърсят сякаш цял Пловдив. Като казахме малки – най-младият в състава е 5 годишно момченце, което наследява традицията на инструмента.  Не само гайдите възхитиха гостите, а и прекрасната комбинация от танцова хореография и Мистерията на българските гласове. 

Причината да имаме възможността да се любуваме на състав „101 Каба гайди“ е VI Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, които са част от „Празници на Стария град“. 

Този театър е виждал каква ли не публика, но явно му се случва и сълзи да напояват античните скали. И може би защото ние, като народ, ценим гайдата по един по-специфичен начин, досега ни с нея донася силни емоции, както на млади, така и на стари. 

И когато гордостта те завладее, си способен да преоткриеш магията на народа си. Магия, която стои и чака своя миг, за да напомни за себе си. 

„101 Каба гайди“ е гайдарски състав, създаден през 2004г, В гр. Смолян. Ръководител на състава е Костадин Илчев и като интересен факт за него - г-н. Илчев е вписан в специален устав на състава, който гласи, че поста му не подлежи на промяна. 

Организационен ръководител на господата гайдари е Никола Марковски, като той се занимава с издателската дейност на състава. Като до момента имат издаден уникален компактдиск с избрани уникални сюити с включени вокални елементи от хоров състав. 

Ако ви е заинтересувало достатъчно, а сте пропуснали страхотния концерт в Античния театър, можете да посетите сайта на състава и да се запознаете по-подробно с таланта на множеството гайдари.

Предпремиерата на новия албум на Остава секна

Стефка Георгиева

Една от любимите български групи, оцелели 23 години на сцена – Остава – решиха да направят предпремиерно представяне на дългоочаквания нов албум. Както винаги на техен концерт, публиката беше многобройна, всеки въоръжен с добро настроение и любов, която блика от текстовете на песните. Бар „Театъра“ отново трудно побираше всички желаещи, да чуят българските Пласибо, както бяха наречени музикантите преди няколко години.

Освен няколко нови песни, които с нетърпение очакваме да излязат на CD, за да си ги слушаме и вкъщи, представиха големите хитове, чиито текстове бяха припявани от по-голяма част от феновете. „Мини тяло“, „Поля от слънчовгледи“, „Лондон, Париж и Берлин“ бяха само малка част от репертоара им. Съвсем изненадващо обаче, че не чухме любимата на стотици, че и хиляди фенове – „Шоколад“. Може би тя беше в листа за вечерта, но романтичната обстановка бе посечена като с меч от органите на реда. 

Макар и работното време на бара да надхвърля 22:00 часа, половин час след втората десетка на часовника, пристигнаха служители на реда, които прекратиха невероятното представяне на групата. В отговор на саботажа, случил се непредвидено, последната песен, изпълнена от Остава бе именно част от новия им албум и се казва „Бесен“. Тя, заедно с „Океан“ за броени дни се превърнаха в тотални хитове и имат десетки хиляди гледания в youtube.

Непростимо деяние се извърши. Насред цялата тази приказка, която се създаваше от сцената. Публиката викаше и аплодираше дълги минути след края на представлението. Всички заедно крещяха „Още! Още!“, но единственото, което можеха да направят музикантите бе са се поклонят. Почти. 

Пред истинския артист няма перипетии, ограничения и никой от тях не е автомобил, за да бъдат натиснати спирачките. Е, на сцената може и да са забранили да се свири, но никой не е споменал за изпълнение отвъд нея. Макар и да се бе разиграла неприятна ситуация за всички присъстващи, Георги намери решение – акустично изпълнение между всички, дошли за да подкрепят бандата и да се забавляват заедно с нея. Иначе казано – вечерта бе спасена като принцеса от приказките и всичко завърши с щастлив край.

Лариса Илиева

Пари или театър? - oсновен проблем в „Стреляйте по артиста“.

Пиесата на Николай Ламбрев е постановка, поставяща по един новаторски и осъвременен начин вечната война между хората на изкуството и хората с власт.

В края на „Сцена на кръстопът“ се постави една много интригуваща тема. С последното представление от театралния фестивал, поместено в Дома на културата, на вниманието на пловдивската публика бе изложен мотива за вечната битка между артиста и властимащия. 

И цялата тази тегава материя се поднесе майсторски с нелека нотка на комедия. 

Важно е да споделя, че заглавието „Стреляйте по артиста“ е цитат от една от най-съвършените и най-сложните творби в руската драматургия - „Лес“ на Александър Островски. Разбира се, самата пиеса е умело съкратен вариант на произведението, като основните елементи присъстват неотлъчно. Разликата е в самото метафоризиране. Пиесата обрисува едно съвременно виждане на проблема, едно по-динамично действие.

Сякаш идеята на Николай Ламбрев е да се обърне към по-младата аудитория, като  пренесе класиката в по-разбираема обстановка. 

Основната идея, с която ще се сблъскате при допир до театралното представление е конфликтът между изкуство и пари. И дори да нямате предишен досег до Островски, е почти на 100% гарантирано, че ще останете в размисъл, след края. 

Понякога тази битка излиза извън театъра и се налага ние да заемем главните, решаващи роли. Тогава, само тогава ще разберем истината за себе си и за твореца, дремещ в нас.