Иън Андерсън представи най-доброто от Jethro Tull въпреки техническите проблеми

Втора поредна вечер, Античния театър в Пловдив бива разтърсван от световноизвестни звезди. След като момчетата от Gypsy 4ever показаха, че има място за танци на античната сцена, Иън Андерсън съживи рока. Той представи пред пловдивската публика едни от най-големите хитове на Jethro Tull, като ту свиреше на голямата си страст – класическата флейта, ту хващаше акустичната китара, за да покаже виртуозност и на струните.

Спектакъла, който събра почитатели на рока от цялата страна, започна без минута закъснение, а феновете се редяха половин час по-рано, за да заемат най-добрите места и да видят звездата отблизо.Млади и стари почитатели на рока бяха превзели целия Античен театър, а вълнението караше въздуха да трепери. Някои от посетителите споделиха с нас, че са очаквали това събитие с години, а се оказа, че не липсват и чужденци, които са дошли в Пловдив специално за Есенния сезон на изкуствата.

Още в самото начало на концерта се появиха малки технически проблеми с китарата на Иън Андерсът, но те бяха отстранени само за няколко минути, докато публиката окуражително аплодираше всички музиканти, на сцената. Истинска класа в музикалното изкуство демонстрира цялата група, събрала се за невероятния спектакъл, а феновете нямаше какво друго да направят, освен да се изправят на крака и бурно да аплодират артистите, които разтуптяха сърцата на всички присъстващи. 

На финала на вечерта, не само Андерсън, но и почитателите му си пожелаха да се върне отново в България, за да ни подари още едно невероятно изживяване. 

Прасето като контрапункт на всичко случило се

Ръж като ръб на сграда, като ръб на бордюр, като ръбовете в управлението. Като острият ръб на крака на масата в когото все се удряш. Ръбовете са сила и провокация, и те се събраха отново след повече от 25 години, за да ни „ударят“ плесник през лицето и да се замислим – каква е промяната от тогава до сега и има ли изобщо такава?

Създадената в началото на 90-те години на миналия век, група „Ръб“ се събра почти в пълен състав, за да ни поднесе нова доза истина и няколко главоблъсканици, които сме закътали дълбоко в съзнанията си и предпочитаме да не вадим на яве. Всеки един от „ръбовете“, взели участие в съвместното събитие, реагира не само на политическите промени, но и на тези, настъпили в света на изкуството и художествените практики у нас. Те не само искат да ни провокират, но и да вземат активно участие в пълноценния обмен със световното изкуство. Освен това е време и българските художници и автори да се включат в световната динамика на артистичните среди.

Официалното откриване на събитието премина изключително емоционално и всеки от авторите, които взеха участие, каза пред многобройната публика по няколко думи. Не липсваха и сълзи от носталгия и радост в очите на някои от тях, за които откриването на Музеят „Ръб“ бе истински празник. Емил Миразчиев разкри, че имат намерение действително да създадат такъв музей, като вече са набелязали и локация, а сайтът им е достъпен за всеки интернет потребител и вътре можете да разгледате снимки от различни събития, в които „ръбовете“ са взели участие.

Макар по-голяма част от формацията да се бе събрала, това е бяха всички. Един от отсъстващите бе Кольо Карамфилов, като в знак на поклон пред паметта му, за няколко секунди цялата зала притихна и погледна през полуотворения покрив, за да си спомним за таланта на Кольо.

Десетки приятели, познати и почитатели на изкуствоведите присъстваха на официалното откриване на изложбата в Банята Старинна, а пространството се оказа тясно, за да побере всички присъстващи. Хората едва се разминаваха между различните зали, обсъждаха, коментираха, даже спореха по някои от творбите, а няма нищо по-хубаво от това, работата ти да породи дебарт. Не липсваха и посетители от близки до Пловдив градове, които бяха дошли специално за откриването.

Музеят „Ръб“ със сигурност е едно от най-интересните събития за сезона. Той включва в себе си няколко различни изложби, сред които „Символи и знаци“ и „Черен хепънинг“ от 1990 година, „Голямата фотография“, „Идеалът“, „Тялото на водата“, „Гръб“ и други от началото на 90-те години. Комбинативната изложба имаше и изключително интересен контрапункт в лицето на „Прасето“. То опонира на всичко, което можете да видите в останалите изложбени зали на Баня Старинна, но ако искате да видите само прасе – на снимките го няма. Отделете малко време и се разходете до там. Заслужава си.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности

Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация.

Една от най-обсъжданите изложби през годината - "90-те. Началото на мита" - ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в блога на НОЩ/Пловдив.

„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември. 

ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ, философ: “90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности”

90-те години бяха особено време, за което е добре да мисли “към” и “от” едновременно. В най-новата ни история смятам, че те могат да бъдат причислени към това, което в есето си “За другите пространства” Фуко нарича “епоха на едновременностите”. Ето някои примери (наистина, само примери) за моите едновременности:

ЛИЦА: Мария Каро, Мария Вирхов, Анимационерите, Емил Вълев, Петър Цанев, Венцислав Занков, Тибетски сърца, Мариус Куркински, Ана Бочева, Ина Григорова, АГИТПРОП

МЕСТА: Израснал съм в Сливен и единственото място, което мога да посоча като знаково за мен е Старата лимонадена фабрика, която скуотнахме с приятели и в която се случваха репетиции на представления и пърформънси и незабравими експериментални партита. Години по-късно осъзнах, че това се казва “скуот”. В София местата, които са ме впечатлявали епизодично и смятам за важни са микс клуб Спартакус, гей клубът Джордж на ул. Лавеле, Завод Москва, К.Е.В.А., около 2001-2 г. Лимона на ул. Иван Вазов.

СЪБИТИЯ: Първото издание на София Поетики (ако не се лъжа през 2000 г.) в Археологическия музей; Метрополис с Джош Уинк в Пловдивския панаир (не знам колко хора си дават сметка, че това е един от най-легендарните му сетове), някои партита във Военния клуб (като Howie B); партито в Шабла по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. със Zemi17 (беше величествено и плашещо); изложбата ДИСКО 95 в НХГ; фестивалът ФЕМ (Фестивал за електронна музика), където се срещаха електронна, камерна и електроакустична музика.

ФЕНОМЕНИ:

- в музикално отношение - движенията Декаденс и Метрополис; българският лейбъл DS Music, който продуцираше експериментална българска музика (Две Купета, 3 ТеЛеТа, Wozzek и Чугра, R.O.B.T.F., 54ew@, Syco Tribe, ранните етно експерименти на Нона Йотова и ОМ), продукцията и дистрибуцията на Wizard (например Band of Mad Women, дистрибуция на лейбъли като Nuclear Blast – въобше DS Music & Wizard покриваха голям диапазон качествена музика и във времената без интернет бяха много важен фактор за изграждането на музикална култура); Alex Sabrax (известен и като Haron), също продуциран от Wizard, най-качественият и впечатляващ блек метъл, произведен по тези земи (българският метъл от 90-те е по традиция пренебрежим); развитието на хардкор сцената във Варна; музикалната критика в сп. Нов Ритъм (както и компилацията New Rhythm 2, която издадоха).

- в смисъла на “популярна култура” (като тук диапазонът ми е невнимателен) – сп. Егоист, сп. P.S. на Вергиния Захариева; тв ММ; може би изрично трябва да споменем масовизирането на кабелните телевизии; магазините На Тъмно; порно вестниците от типа Чук-чук и Секс скандал (по-късно осъзнах, че това бяха първите медии в България, която бяха gay friendly), както и симптоматични вестници на прехода от типа на Лична драма, и цялата плеяда преса посветена на паранормалното (примерно в-к Феномен); накрая два феномена, при които ценностната неутралност никога не помага, но все пак: чалгата и Пайнер, с които волю-неволю израснах, жанр, който днес оценявам като едно от най-важните събития в живота ни, което продължаваме да проспиваме, игнорираме и да не мислим и изследваме; и Ку-Ку/Каналето, които в най-силните си години бяха свежа и отрезвяваща социална критика; и наистина накрая – битаците! – онези места от началото на 90-те, да ги наречем пост-корекомите на прехода, където беше възможно да излезеш и продадеш всичко на всеки.

- като литературни феномени: Витамин Б, Литературен вестник, сп. Факел и сп. Съвременник (последните две за мен бяха определящи, тъй като местната библиотека редовно ги получаваше и там излизаха ключови за мен автори и преводи), издателство Фама и поредицата за френска литература Хексагон, особено преводите на Мария Коева на Жан Жьоне – сигурен съм, че мнозина млади гей мъже като мен са намирали спасение и удоволствие години наред благодарение на нея и него; поредицата поезия Ягодовите полета на изд. ЛИК водена от Елин Рахнев; z-mag на Венцислав Занков; преводите на Антоанета Колева (и други) на Мишел Фуко.

НАКРАЯ – ожесточителната вяра на хората, че демокрация и капитализъм са (бяха) едно и също нещо. И последващите вълни емиграции, които все още не ни позволяват да затворим вратата на “90-те”.

Тези едновременности са разбира се характеризирани от своята прекъснатост. Не всичко споменато от мен представлява “други пространства” – повечето от тях претърпяха промени и прераждания, за които тук не е мястото да говоря.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности.

Програма “Култура и клуб” – 23 и 24 септември

Локация 38

artnewscafe

ул. Отец Паисий 38

23 и 24 Септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/

Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те.

Готови ли сте за деветото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK? Екипът вече търси своите енергични и позитивни доброволци, вдъхновени от идеите на фестивала, които да се включат преди и по време на събитието.

Тази година ONE ARCHITECTURE WEEK ще се проведе в периода 30 септември – 9 октомври, а мястото и вдъхновението на фестивала е панелният квартал Тракия в Пловдив. За обмен на идеи и творческо вдъхновение в Тракия пристигат забележителни професионалисти, визионери и активисти в областта на градската среда.

Може да се включиш в:

подготовката на многобройните събитията на фестивала;

изграждането на основната и гостуващите изложби;

реализирането на няколко архитектурни намеси в квартал Тракия;

работата на професионалисти от България и чужбина.

Ние гарантираме:

безкрайно позитивни емоции;

ценен опит в организирането на мащабен международен фестивал;

нови запознанства с професионалисти и съмишленици;

сертификат за стаж.

От теб очакваме:

отговорност, организираност и ентусиазъм;

да се забавляваш!

Пиши на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 25 септември! Не забравяй да прикачиш кратко CV или представяне в няколко изречения.

Феновете станаха на крака и танцуваха между местата за сядане на театъра

Стефка Георгиева

Великолепно откриване на Есенния салон на изкуствата спретнаха испанците от Gypsy 4ever. Те показаха, че няма такова нещо, като „твърде тясно е за танци” и раздвижиха духа и телата на млади и стари. Феновете на латино ритмите почти изпълниха местата за сядане и се наложи на моменти да се сместват едни в други, за да могат да танцуват самба и румба. Няколко от посетителите, дори се престрашиха и слязоха директно пред сцената, за да съпреживеят с пълна емоция великолепния концерт, който представиха музикантите.

Gypsy 4ever не са просто група от 3 акустични китари, един бас и барабани. Те са изстинско вдъхновение и носят страстта в кръвта си. Това, разбора се, съвсем не е достатъчно. С абсолютно майсторство, те изразяват емоциите си върху музикалните инструменти, а звученето е повече от пленително. Без значение дали свирят балада или нещо живо и игриво, можете да съпреживеете музиката заедно с тях, дори и думичка испански да не разбирате и да нямате никаква идея какво точно се пее в песните им. 

Музиката е в кръвта на циганите.  И не, цигани не е мръсна дума, защото тези момчета направиха една невероятна колаборация между характерното циганско пеене, с всички извивки и украси на гласа, и испанската музика, която звучеше в абсолютна хармония с гласа, който не позволи на нито един от присъстващите на спектакъла дори да гъкне. Преливанията от цигански ритми в испански и обратно бе непрестанно и продължи дори след 20-минутната пауза, която се състоя по средата на концерта.

Gypsy 4ever не са просто музиканти. Те предават енергията си на публиката и това се усеща особено осезаемо, макар и голяма част от посетителите да не разбираха какво точно казваха музикантите на испански. Те донесоха огромен заряд от енергия, абсолютно достоен за откриването на фестивал от такъв мащаб, какъвто е Есенният салон на изкуствата. 

Ако случайно сте пропуснали концерта, можете да видите кратко видео от него по-долу. Но ако отново се завърнат в България – не ги пропускайте!

На 6-ти септември 2016 г. честваме 131 години от Съединението на България и отбелязваме празника на Пловдив

По този повод, както всяка година, Регионален исторически музей подготвя нова изложба за пловдивчани и гостите под тепетата. Тя носи заглавието „Пловдив по пътя към модерния свят” и е посветена на историята на града от Освобождението през 1878 г. до втората половина на XX в.

С повече от 200 оригинални експоната са показани новите градоустройствени решения, водоснабдяването и електрификацията, индустриализацията с акцент на тютюневата промишленост и промените в социалния живот с шеметното навлизане на световните технически достижения.

Посетителите ще имат възможност да видят за първи път най-старите запазени хладилник и пералня, както и да проследят развитието на комуникациите, фотографската, радио и телевизионна техника. 

Изложбата ще бъде открита на 6-ти септември (вторник) от 19:30 ч. в зала „Съединение”. „Пловдив по пътя към модерния свят” ще остане подредена на пл. „Съединение” №1 до месец май 2017 г.

На 1-ви и 2-ри септември 2016 г. изложбата е достъпна за телевизионни екипи, фоторепортери и журналисти, които могат да дойдат в експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение”, за да подготвят свой материал за изложбата и да вземат интервюта от гл.ас. Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей, и д-р Видин Сукарев – завеждащ отдел „Нова история”.

Опис снимки:

1 – Кът посветен на тютюневата промишленост;
2 – Кът посветен на тютюневата промишленост;
3 – Витрина с новости в бита. Сред тях е и най-старата запазена ръчна пералня в Пловдив;
4 – Хладилник от началото на XX век;
5 – Подреждане на изложбата „Пловдив по пътя към модерния свят”;
6 – Детски автомобил-играчка с педали;

Откриването на 22-ри куклен фестивал събра малки и големи по Центъра

Изложбата от фонда на Кукления театър в Градска художествена галерия предизвика фурор

Паулина Гегова

С началото на септември се поставя и началото на всевъзможни фестивали под тепетата. От музикални, през спортни до кино. Театърът, разбира се, е неизменна част от културния живот на Пловдив и полага своята тежка стъпка в Културния календар. Вчера се състоя откриването на 22-рият куклен фестивал „Двама са малко, трима са много“ с няколко локации, определени в отделните аспекти на кукловодството. Мероприятията събраха малки и големи, които надникнаха зад кулисите на иначе магическото творчество – чудно за окото, но непонятно.

Всичко започна пред Градска художествена галерия, където театър „Аладин“ представи уличен спектакъл за малчуганите. Деца бяха насядали по паважа и огласяваха пространството със смеха си. Точно зад гърба им се откри изложба колекция от фонда на Кукления театър. Куклите от различни материали са изкарани от килерите и гримьорните, за да покажат развитието на кукловодството през годините. Те не са от самото създаване на театъра, но обхващат по-голямата му част – от 60-те години насам. Изложбата събра под един покрив много любители на театъра: зам. кметът по култура и туризъм Амелия Гешева, директорът на Куклен театър Пловдив – Виктор Бойчев, изпълнителният директор на „Пловдив заедно“ – Валери Кьорленски и много други дейци, занимаващи се с културния живот на града.

Непосредствено след изложбата, на терасата на заведение „Арена“ прозвучаха акордите от формацията Hot club de Plovdiv. Музикантите свиреха около час Gipsy Jazz, а доста хора стояха около Римския стадион и слушаха повече от приятната музика. Някои направо облегнати на загражденията, а други насядали по близките кафенета.

Шоуто продължи с премиерата „Дама Пика“, за която има големи очаквания и движенчески музикален спектакъл от AiO на стълбите на Каменица. Цялата Главна се превърна в една голяма театрална сцена. Сцена, която ще продължи да пулсира в следващите дни, та чак до 6-ти септември, когато всичко ще приключи с постановка на театър „Хенд“. Напомняме, че ще има втора премиера на „Дама Пика“, на 8-ми септември, поради големият интерес към пиесата. Ако сте любители на кукления театър, отделете време и заведете децата си.