Легендарната българска група Тангра с култов концерт в Пловдив

40 години след създаването си и след 30 години активно отсъствие от Българската Концертна Сцена, ТЕ СА ТУК!!! В Пловдив!! По Мотивирани, По Опитни и По Можещи от Всякога!! Десетки години целия ни народ си припява техните Вечни Хитове, слушайки ги по радиото, телевизията или в Интернет!! Но ето,... сега ще "пием вода от Извора"......директно,....на Живо!! Песни с които сме израстнали поколения Българи!! На връх Националния ни Празник и Празник на Нашия Град, какъв по голям подарък от "Нашия град", "Богатство", "Бъди какъвто си",....и какво ли още не....!!!! Преди Концерта на ТАНГРА ще има 40 минутно подгряване на публиката с "Бандата на Пецата".

Билетите са с места на цена 14 лв. /зелени сектори/ и 16 лв. /бели сектори/, и са в продажба в Мюзик Център на "Отец Паисий"  и в Билетна Каса до Община Пловдив.

Отбелязваме 2 години от избирането на града ни за Европейска столица на културата

Пловдив е град на хората и, може би, точно поради тази причина е толкова обичан. Той е любимо място на хората от различни етноси и страни, малки и големи. И както всички добре знаем – именно децата са бъдещето ни.

Преди две години, всички заедно отпразнувахме избирането на града ни за Европейска столица на културата за 2019 година. Големият празник за Филипополис ще трае дори повече от времевата рамка на една година, но подготовката за него е дълга и тежка. Фонадиця Пловдив 2019 мисли не само за възрастните, но и за децата. Именно затова, заедно със сдружение „Бъди активен“ организират празничен ден за малчуганите, който ще се проведе в Цар-Симеоновата градина.

Забавленията ще продължат до обяд, а участието в празника е безплатно за всички. Очакват ви награди и изненади. Нека да споделим #заедно с децата в града няколко ведри часа и празничния повод.

Програмата: 

10:00 – 13:00 Детски игри и предизвикателства за малки и големи с BG Бъди активен

10:15 – 10: 30 Надпревара с тротинетки 

10:30 – 13:00 Интерактивно „Не се сърди, човече“ с Български младежки Червен кръст - Пловдив

10:30 – 11:00 Салса за деца с Клуб Salsa De Cuba

10:30 – 11:00 Йога за деца с Yoga Art Studio Shanti

10:30 – 12:00 Уроци по кендама с Kendama Bulgaria

10:45 – 12:30 Приключение в Цар Симеоновата градина- куест за цялото семейство

11:00 – 11:30 Зумба за деца с Велина Даракчиева

11:00 – 11:30 Надпревара с ролери по алеите на Цар Симеоновата градина

11:00 - 11:30 Гимнастика за майки с бебенца със ЕваСпорт

11:30 – 12:00 Fit Jumping за деца със Kamato

11:30 – 12:00 Как да сме активни с бебе в количка със ЕваСпорт

12:10 – 12:30 Надпревара с детски колички за мама, тате, баба, дядо и аз 

12:00 – 12:30 Регетон за деца с DS Mariposa

12:00 – 12:30 Да Дао за деца с DA DAO Plovdiv Center

12:30 – 13:00 Free Dance със Kamato

10:00 – 13:00 Свободна зона за тенис на маса и баскетбол с Decathlon Plovdiv

Водещ на събитието - Стефан Лозанов

Музика, танци и сергии с handmade продукти продължават да огласят хълма

Паулина Гегова

Shake that хълм е определено една от най-успешните платформи за забавления под тепетата тази година. Ден след ден, Джендем тепе е изпълнено от стотици хора, които го посещават, за да си купят нещо, да се порадват на работилниците или да послушат качествена музика. Изминалата вечер бе определена за ска и етно пънк. Първата забила банда бе Plastic Bo, които след 16 годишна кариера са все така ентусиазирани и забавни. Те вдигат публиката на крака, комуникират си с нея като стари познати и я подготвят за следващите банди. Момчетата все така носят младежки привкус с песните си и ни връщат в началото на 2000-та година, когато всички от Пловдив и Асеновград пеехме „Ставри гледа динозаври“. Всъщност емблематичната песен „11 коловоз“ предизвика бурни овации, а кавърите на Мариус Куркенски и Jump around направо подлудиха гостите на хълма, които припяваха и скачаха като невидяли, без грам задръжки. Единствено добро настроение! Така може да се определи концертът, който се чуваше из цялото тепе. Полянката на Младежкия е напълно подходяща за подобен вид платформи през лятото, защото е просторна, навсякъде те заобикаля зеленина, а възможността да седнеш направо на тревата и да пийнеш и хапнеш е освобождаваща. Стари и млади, дори хлапета куфяха на ска-то.

Веднага след родните музиканти, на сцената излезнаха и гръцките ни съседи Koza Mostra. Те буквално втрещиха хълма. Накараха го да се разтресе от веселие. Смесицата в стиловете им е забележителна. Комбинация между ска, етно, пънк и джаз елементи бяха повече от одобрени. Не само това! Такъв купон от доста време не е имало на открито. Погото бе приятелско, танците неограничени, смехът неспиращ. Гърците определено се чувстваха като у дома си, а и Пловдив ги прие с отворени обятия.

На изпроводяк всяка една от групите си направи селфи с публиката. Но вечерта не приключи до там. Черешката на тортата беше народната музика. Около десетина музиканти с гайди и тъпани, се появиха изневиделица, като всички им направиха път и се качиха на малката сцена, където глас и инструменти се сляха в едно, за да предизвикат еуфория в чисто традиционен стил. Българската народна музика никога няма да умре. Тя е в кръвта и клетките ни, пропита е в костите ни, независимо колко глобализацията превзема планетата. Така се чувстваха и хората, все едно са на върха не на хълм, а на цяла планина.

Така завърши втората вечер на Shake that хълм, а още три предстоят. Днес любителите на хип-хопа ще могат да избухнат с родни изпълнители като Керанов, Под нулевия, Jay и други.

Фотограф: Крикор Аракелян

Иън Андерсън представи най-доброто от Jethro Tull въпреки техническите проблеми

Втора поредна вечер, Античния театър в Пловдив бива разтърсван от световноизвестни звезди. След като момчетата от Gypsy 4ever показаха, че има място за танци на античната сцена, Иън Андерсън съживи рока. Той представи пред пловдивската публика едни от най-големите хитове на Jethro Tull, като ту свиреше на голямата си страст – класическата флейта, ту хващаше акустичната китара, за да покаже виртуозност и на струните.

Спектакъла, който събра почитатели на рока от цялата страна, започна без минута закъснение, а феновете се редяха половин час по-рано, за да заемат най-добрите места и да видят звездата отблизо.Млади и стари почитатели на рока бяха превзели целия Античен театър, а вълнението караше въздуха да трепери. Някои от посетителите споделиха с нас, че са очаквали това събитие с години, а се оказа, че не липсват и чужденци, които са дошли в Пловдив специално за Есенния сезон на изкуствата.

Още в самото начало на концерта се появиха малки технически проблеми с китарата на Иън Андерсът, но те бяха отстранени само за няколко минути, докато публиката окуражително аплодираше всички музиканти, на сцената. Истинска класа в музикалното изкуство демонстрира цялата група, събрала се за невероятния спектакъл, а феновете нямаше какво друго да направят, освен да се изправят на крака и бурно да аплодират артистите, които разтуптяха сърцата на всички присъстващи. 

На финала на вечерта, не само Андерсън, но и почитателите му си пожелаха да се върне отново в България, за да ни подари още едно невероятно изживяване. 

Прасето като контрапункт на всичко случило се

Ръж като ръб на сграда, като ръб на бордюр, като ръбовете в управлението. Като острият ръб на крака на масата в когото все се удряш. Ръбовете са сила и провокация, и те се събраха отново след повече от 25 години, за да ни „ударят“ плесник през лицето и да се замислим – каква е промяната от тогава до сега и има ли изобщо такава?

Създадената в началото на 90-те години на миналия век, група „Ръб“ се събра почти в пълен състав, за да ни поднесе нова доза истина и няколко главоблъсканици, които сме закътали дълбоко в съзнанията си и предпочитаме да не вадим на яве. Всеки един от „ръбовете“, взели участие в съвместното събитие, реагира не само на политическите промени, но и на тези, настъпили в света на изкуството и художествените практики у нас. Те не само искат да ни провокират, но и да вземат активно участие в пълноценния обмен със световното изкуство. Освен това е време и българските художници и автори да се включат в световната динамика на артистичните среди.

Официалното откриване на събитието премина изключително емоционално и всеки от авторите, които взеха участие, каза пред многобройната публика по няколко думи. Не липсваха и сълзи от носталгия и радост в очите на някои от тях, за които откриването на Музеят „Ръб“ бе истински празник. Емил Миразчиев разкри, че имат намерение действително да създадат такъв музей, като вече са набелязали и локация, а сайтът им е достъпен за всеки интернет потребител и вътре можете да разгледате снимки от различни събития, в които „ръбовете“ са взели участие.

Макар по-голяма част от формацията да се бе събрала, това е бяха всички. Един от отсъстващите бе Кольо Карамфилов, като в знак на поклон пред паметта му, за няколко секунди цялата зала притихна и погледна през полуотворения покрив, за да си спомним за таланта на Кольо.

Десетки приятели, познати и почитатели на изкуствоведите присъстваха на официалното откриване на изложбата в Банята Старинна, а пространството се оказа тясно, за да побере всички присъстващи. Хората едва се разминаваха между различните зали, обсъждаха, коментираха, даже спореха по някои от творбите, а няма нищо по-хубаво от това, работата ти да породи дебарт. Не липсваха и посетители от близки до Пловдив градове, които бяха дошли специално за откриването.

Музеят „Ръб“ със сигурност е едно от най-интересните събития за сезона. Той включва в себе си няколко различни изложби, сред които „Символи и знаци“ и „Черен хепънинг“ от 1990 година, „Голямата фотография“, „Идеалът“, „Тялото на водата“, „Гръб“ и други от началото на 90-те години. Комбинативната изложба имаше и изключително интересен контрапункт в лицето на „Прасето“. То опонира на всичко, което можете да видите в останалите изложбени зали на Баня Старинна, но ако искате да видите само прасе – на снимките го няма. Отделете малко време и се разходете до там. Заслужава си.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности

Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация.

Една от най-обсъжданите изложби през годината - "90-те. Началото на мита" - ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в блога на НОЩ/Пловдив.

„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември. 

ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ, философ: “90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности”

90-те години бяха особено време, за което е добре да мисли “към” и “от” едновременно. В най-новата ни история смятам, че те могат да бъдат причислени към това, което в есето си “За другите пространства” Фуко нарича “епоха на едновременностите”. Ето някои примери (наистина, само примери) за моите едновременности:

ЛИЦА: Мария Каро, Мария Вирхов, Анимационерите, Емил Вълев, Петър Цанев, Венцислав Занков, Тибетски сърца, Мариус Куркински, Ана Бочева, Ина Григорова, АГИТПРОП

МЕСТА: Израснал съм в Сливен и единственото място, което мога да посоча като знаково за мен е Старата лимонадена фабрика, която скуотнахме с приятели и в която се случваха репетиции на представления и пърформънси и незабравими експериментални партита. Години по-късно осъзнах, че това се казва “скуот”. В София местата, които са ме впечатлявали епизодично и смятам за важни са микс клуб Спартакус, гей клубът Джордж на ул. Лавеле, Завод Москва, К.Е.В.А., около 2001-2 г. Лимона на ул. Иван Вазов.

СЪБИТИЯ: Първото издание на София Поетики (ако не се лъжа през 2000 г.) в Археологическия музей; Метрополис с Джош Уинк в Пловдивския панаир (не знам колко хора си дават сметка, че това е един от най-легендарните му сетове), някои партита във Военния клуб (като Howie B); партито в Шабла по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. със Zemi17 (беше величествено и плашещо); изложбата ДИСКО 95 в НХГ; фестивалът ФЕМ (Фестивал за електронна музика), където се срещаха електронна, камерна и електроакустична музика.

ФЕНОМЕНИ:

- в музикално отношение - движенията Декаденс и Метрополис; българският лейбъл DS Music, който продуцираше експериментална българска музика (Две Купета, 3 ТеЛеТа, Wozzek и Чугра, R.O.B.T.F., 54ew@, Syco Tribe, ранните етно експерименти на Нона Йотова и ОМ), продукцията и дистрибуцията на Wizard (например Band of Mad Women, дистрибуция на лейбъли като Nuclear Blast – въобше DS Music & Wizard покриваха голям диапазон качествена музика и във времената без интернет бяха много важен фактор за изграждането на музикална култура); Alex Sabrax (известен и като Haron), също продуциран от Wizard, най-качественият и впечатляващ блек метъл, произведен по тези земи (българският метъл от 90-те е по традиция пренебрежим); развитието на хардкор сцената във Варна; музикалната критика в сп. Нов Ритъм (както и компилацията New Rhythm 2, която издадоха).

- в смисъла на “популярна култура” (като тук диапазонът ми е невнимателен) – сп. Егоист, сп. P.S. на Вергиния Захариева; тв ММ; може би изрично трябва да споменем масовизирането на кабелните телевизии; магазините На Тъмно; порно вестниците от типа Чук-чук и Секс скандал (по-късно осъзнах, че това бяха първите медии в България, която бяха gay friendly), както и симптоматични вестници на прехода от типа на Лична драма, и цялата плеяда преса посветена на паранормалното (примерно в-к Феномен); накрая два феномена, при които ценностната неутралност никога не помага, но все пак: чалгата и Пайнер, с които волю-неволю израснах, жанр, който днес оценявам като едно от най-важните събития в живота ни, което продължаваме да проспиваме, игнорираме и да не мислим и изследваме; и Ку-Ку/Каналето, които в най-силните си години бяха свежа и отрезвяваща социална критика; и наистина накрая – битаците! – онези места от началото на 90-те, да ги наречем пост-корекомите на прехода, където беше възможно да излезеш и продадеш всичко на всеки.

- като литературни феномени: Витамин Б, Литературен вестник, сп. Факел и сп. Съвременник (последните две за мен бяха определящи, тъй като местната библиотека редовно ги получаваше и там излизаха ключови за мен автори и преводи), издателство Фама и поредицата за френска литература Хексагон, особено преводите на Мария Коева на Жан Жьоне – сигурен съм, че мнозина млади гей мъже като мен са намирали спасение и удоволствие години наред благодарение на нея и него; поредицата поезия Ягодовите полета на изд. ЛИК водена от Елин Рахнев; z-mag на Венцислав Занков; преводите на Антоанета Колева (и други) на Мишел Фуко.

НАКРАЯ – ожесточителната вяра на хората, че демокрация и капитализъм са (бяха) едно и също нещо. И последващите вълни емиграции, които все още не ни позволяват да затворим вратата на “90-те”.

Тези едновременности са разбира се характеризирани от своята прекъснатост. Не всичко споменато от мен представлява “други пространства” – повечето от тях претърпяха промени и прераждания, за които тук не е мястото да говоря.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности.

Програма “Култура и клуб” – 23 и 24 септември

Локация 38

artnewscafe

ул. Отец Паисий 38

23 и 24 Септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/

Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те.

Готови ли сте за деветото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK? Екипът вече търси своите енергични и позитивни доброволци, вдъхновени от идеите на фестивала, които да се включат преди и по време на събитието.

Тази година ONE ARCHITECTURE WEEK ще се проведе в периода 30 септември – 9 октомври, а мястото и вдъхновението на фестивала е панелният квартал Тракия в Пловдив. За обмен на идеи и творческо вдъхновение в Тракия пристигат забележителни професионалисти, визионери и активисти в областта на градската среда.

Може да се включиш в:

подготовката на многобройните събитията на фестивала;

изграждането на основната и гостуващите изложби;

реализирането на няколко архитектурни намеси в квартал Тракия;

работата на професионалисти от България и чужбина.

Ние гарантираме:

безкрайно позитивни емоции;

ценен опит в организирането на мащабен международен фестивал;

нови запознанства с професионалисти и съмишленици;

сертификат за стаж.

От теб очакваме:

отговорност, организираност и ентусиазъм;

да се забавляваш!

Пиши на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 25 септември! Не забравяй да прикачиш кратко CV или представяне в няколко изречения.