Корейски хореографи и танцьори взеха участие в НОЩ 2016

Кооперация от корейски хореографи, които работят в сферата на съвременния танц в различни точки на света - това е Project UNIT 828384.Проектът, който ги събира, е творческа резиденция във Франция през 2016 г., където тримата работят върху творби на Кафка. Театър „АТОМ” е базиран в София,и е група от млади български артисти, които работят в сферата на съвременния танц. Срещата между Project UNIT 828384 и Театър „АТОМ” се случва през 2016 г., когато Project UNIT 828384 представя работата си в студиото на „АТОМ”. Двата екипа се сработват много добре и решават да работят заедно по различни проекти, първият от които е „Common Ground”, чиито дебют бе представен миналата вечер по време на Нощта на музеите и галериите.

По време на представянето а проекта, бяха представени 5 солови изпълнения. Всяко от тях разкриваше малките неща в живота, от които се вълнуват хореографите. Не искаме да правим колосални лъскави спектакли. Както вече знаем, има много, което можем да споделим заедно с публиката. Толкова е просто – движенията и техниката са само дейност. Това, което наистина трябва да направим е да отворим очи и съзнание, за да открием нов смисъл, да се опитаме да почувстваме как енергията се носи около нас, споделят самите хореографи.

Определено едно от най-интересните изпълнения бе „Кафка на път“ с хореограф Kil Seo Young. 

Отправната точка за тази работа е роман на Кафка. Кил Юнг прилага изкривени ценности в конфликт с изображения на тялото. Комбинира органично дух, енергия и емоция, разви конструкцията на тялото, достигнало до тази точка, и се опита  да възстановя вътрешния ред на тялото, духа и душата, да интегрира тялото и ума и да се наслади на този момент.

Юнг се е съсредоточил  върху опита да изрази жизнеността на енергията, генерирана в момента на танца. Публиката бе онемяла по време на всички изпълнения, които непрекъснато сменяха местата си. Само в промеждутъка между различните танци, присъстващите успяваха да разменят по реплика-две, а след това продължаваха мълчаливо да гледат съвременното изкуство на танца.

В шоуто участваше и жена

Танцьор дойде чак от Америка, за да покаже плът

Освен всички традиции, Нощта е и за алтернативен вид забавление. Хората по света са различни. С различни вярвания и различни вкусове. Някои ги прикриват, други ги отстояват. Понякога алтернативата е крещяща и скандална. Не е приемана от всеки, но това не означава, че не трябва да функционира. 

Точно една такава алтернатива се показа снощи в галерия Point Blank на ул. "Кожухарска" в Капана. В късните часове се представи Drag queen кабаре, което събра маса зяпачи. Drag queen е професия. Такъв тип професия, в която загърбваш същността си и се превръщаш в някой друг. Това са мъже, които се обличат като известни жени изпълнители. Танцуват и пеят на техни произведения, разбира се оскъдно облечени. Това е пърформанс от друг вид култура, най-вече американска и трудно се приема в страни като България. Обидите са много, а определенията "травестити" са най-леките, които може да се измислят. 

Истината е, че drag queen хората са мразени от стотици, но и обичани от стотици. Докато едни се подиграват и заклеймяват, други се радват и пеят заедно с тях. Снощи не беше по-различно. Мъжете бяха дошли от различни държави, но Мис България обра овациите. Много от тях не можеш да познаеш в реалния живот. Те са напълно порядъчни и нормални хора. Има дори и жени, които се занимават с този вид шоу бизнес. 

Танците и lip sing-а върху песни на Риана, Дъфи или пък по-класически произведения от мюзикъли, са нещо често срещано в Лас Вегас. Тук си нямаме такава голяма сцена, но се оказа, че стълбите и пространството в Point Blank е добър заместител. Мъжете танцуваха зад стъклените врати на галерията, като някои от тях се престрашаваха и да излязат навън и да си поиграят с публиката. Тежкият грим, високите токове, клиновете и перуките бяха техните най-силни оръжия. Мразени или не, публиката полудя. Викове, подсвирквания и смях бяха в същината на цялото събитие. Някои дори се изчервиха когато Мис България почна да ги закача. Тя обикаляше около публиката и си търсеше мъж. Петима мъже да бъдем по-точни! А свличащите се рокли създаваха допълнителен фурор. Разбира се, имаше и такива, които търпеливо чакаха отстрани без да поглеждат, или критично подминаваха.

Независимо от ситуацията, тези изпълнители са с високо самочувствие и се харесват такива. Или пък влизат много добре в роля. Това беше може би най-скандалният уличен пърформанс, но и този, събрал най-много аудитория. Имаше хора, покатерили се дори по покрива на съседната къща, за да ги снимат, а те кълчеха ли се, кълчеха. Еротиката продава. Снощи еротиката продаде по един доста нестандартен начин, но пък запомнящ се. 

Дори без "дом" операта може да танцува 

Държавна опера Пловдив е една от най-значимите институции в града. Ако не бъде включена в някой фестивал, то той не би бил пълен. Може да има много ексцентрични и разновидни събития, но класата си е класа и без нея не може, а и не трябва да се мине. В случая на снощната Нощ, танцьорите от операта, предоставиха на публиката един уличен танцов спектакъл, в който участваха и двама млади актьори, студенти по актьорско майсторство в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". 

Съвременният танц, който показаха, носеше името "Меко, слънчево и ветровито" и показваше взаимоотношенията между мъжете и жените. Историята разказваше как те могат да се променят, как от любим, може да се превърнеш в нежелан. Как обществото третира аутсайдерите. Изигра се в квартал Капана, направо на паважа. Балерините и балетистите бяха заобиколени от народ. Понякога можеха да ги докоснат, толкова близко бяха. 

30 минутният спектакъл бе съчетание между модерни и класически елементи, а музиката стара и шлагерна. Откъм държание, стойка и костюми напомняше за 60-те години. Разигра се дори сценичен бой между двама от балетистите. 

Представлението беше професионално направено и хората по улиците останаха доволни. Това не е първия път, в който Опера Пловдив излиза на улицата, едва ли ще е и последния. Можем да бъдем само доволни, защото класиката не бива да бъде затворена между четири стени. 

Отминалата традиция на занаята се показва в Cu29

Паулина Гегова

Изложбите са неизменна част от Нощите на музеите. Дори да са из целия град, пак ще намерят своята аудитория. Интересът е засилен, защото пловдивчани обичат изкуството - алтернативното, модерното и класическо. За всеки един стил има наплив от желаещи да го опознаят и научат нещо повече. 

Една от новите и доста интересни пространства за съвременно изкуства е Кафе-Галерия Cu29, намиращо се в Капана. На долния етаж може да се докоснете до живота и занаята на пловдивския майстор бакърджия от миналото - Петър Толев. Роден през 1906г. в Панагюрище, ние го приветстваме като пловдивски бакърджия, защото той е последният майстор, творил в квартал Капана. 

Изложбата е събрана и курирана от неговия правнук - Велизар Димчев. В нея може да видите интервюта и грамоти на Толев, както и мангали, менци, свещници, ибрици и други предмети от мед. Тази година се навършват 110 години от раждането на майстора. Целта на експозицията е както да се почете паметта му, така и да се покаже един от предшествениците на съвременните творчески индустрии. Публиката може да се запознае с истински майстор по един актуален начин. 

Според Велизар Димчев традицията не продължава такава, каквато е била, защото занаятите са изгубили своята актуалност и практична употреба в настоящето, но може да възникне съвременна вълна от млади ентусиасти, които да се вдъхновят от старите майстори, да стъпят на техните основи и да възродят занаятите не толкова с практическа, колкото с естетическа и творческа цел.

Изложбата ще се помещава в галерията цял месец и е отворена за посетители. 

Десетки потънаха в част от тайните на Епископската базилика

Да стъпиш върху историята. Но и върху бъдещето. Това усещане сполетя десетки участници в Нощ 2016, които избраха да направят тур около археологическите разкопки на Епископската базилика в днешния фестивален ден. Работещите на обекта специалисти и реставратори разходиха интересуващите се от културно- историческото наследство из откритите до този момент руини на най-големия раннохристиянски храм, като им разкриха и как това невероятно място в центъра на днешния град ще изглежда в края на 2018г. Тогава трябва да бъде завършен комплекс Голямата базилика, в който ще бъдат експонирани уникалните близо 2 декара мозайки, намерени там. Днес мозайките ги няма, тъй като в момента се реставрират. А друга част от тях чакат да бъдат открити под земните маси. Хората обаче се запознаха как тези мозаечни шедьоври ще съжителстват с автентичните останки от гигантския храм, части от които излизат всеки ден при археологическите проучвания на Северния кораб, над който доскоро фучаха автомобили.Под бившия път вече са се появили първите културни пластове, няколко нови колони и капители. Експертите на обекта са попаднали и на дузина погребения, които са част от открития по-рано през годините на Базиликата некропол. Забележително. Това ще е перлата на Пловдив, бе всеобщото мнение на посетителите на тура. 

За да разгледат картините, десетки посетители взеха свещи в ръце и сами осветиха тъмното помещение

Повече от интересно бе представянето на Мицев и Роканов, което се проведе в сградата на някогашната Окръжна болница. Експонатите от „Живопис, графика и обекти” бяха окачени на сами стените из няколко стаи до нарисувани графити и малки падащи парчета мазилка.

За да достигнат до изложбата, посетителите трябваше да изкачат няколко етажа по стълбището, да преминат по тесен коридор, осеян от полумрак, докато достигнат други стълби. Целите бяха осветени от меката светлина на десетки свещи, а в началото на новия преход бе поставена табела: „ПроектЪ Мицев & Роканов, надолу по свещите”. Някои от посетителите бяха леко смутени от ограждащия ги мрак, други се вълнуваха и приеха случващото се като приключение, което допълва преживяването от самата изложба.

Преминавайки през половината от сградата, хората достигнаха до изложбената зала. Мястото, на което бе предназначено за целта, бе запазено в естествения си вид, неремонтирано и в лошо състояние, което всъщност бе и самият чар на помещението. Някои от посетителите коментираха, че вътре може да се заснеме филм на ужасите, а други, с топлина в гласа и свещи в ръце, коментираха по между си, че цялото приключение до достигането на самите картини и включването на свещи, е върховно романтично преживяване.

Картините и графиките, които удобно се бяха настанили в три стаи, бяха предимно абстрактни, което бързо привлече вниманието на аудиторията. Те предизвикаха дебат между няколко души, а най-хубавото на изкуството е, че те провокира да видиш фини детайли, да ги анализираш и коментираш. Това бе заложено и в самата програма на изложбата – дискусия и пряк контакт с публиката.

„Живопис, графика и обекти” е част от инициативата „Четири ателиета под един покрив” по време на нощта на музеите и галериите. Ако вчера сте пропуснали, можете да го посетите и днес, като вратите на ателиетата на Гавазов и Кръстев.

Трайчо Трайков стартира обиколката си в Нощта от галерия "Сариев"

Пале присъства на откриването на изложбата „Природа” на световноизвестния наш художник Недко Солаков. Събитието в галерия „Сариев” бе един от пироните в първата вечер на Нощ 2016, а четириногият ценител явно бе разбрал за важността му. Кученцето се вписа перфектно в темата, по която е работил Солаков и бе прието като най-естественият посетител на представянето на цикъла от рисунки. В новата си изложба „Природа“ известният ни художник Недко Солаков сякаш се стреми към извора на модерното изкуство – пленера, произведението навън, на открито, натурата. Авторът е излязъл от ателието си и се е отдал на обичайните си разходки из гори, но този път с молив и скицник в ръка. Резултатът от срещите на Недко Солаков с впечатляващите гледки е инсталацията - мащабeн пейзаж от Балкана, заснет от Димитър Солаков, и 12 създадени на място натурни рисунки.

На откриването на изложбата присъства и кандидатът за президент на Реформаторския блок. Трайчо Трайков. Той стартира обиколката си в Нощта от галерия „Сариев”.