Сирма Сарафова развива силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули през годините 

Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство

Екатерина Стоянова

Сирма Сарафова –Ораховец представи самостоятелната си изложба „Обекти и илюзии”, с помощта на куратора Мария Василева, снощи. Изложбата ще гостува до 27 май 2016 г. в галерия SARIEV Contemporary, на ул. „Отец Паисий“ 40 в Пловдив. 

През 2005 г., в изложбата „Прозорецът“, в Софийска градска художествена галерия, кураторът Мария Василева включва две платна от малко познатата Сирма Сарафова. Те веднага правят впечатление с почти абстрактното си излъчване, минималистичните композиции и деликатното боравене с цвета. Така започва преоткриването на една художничка, която, макар и с дълга творческа биография, незаслужено остава в сянка. 

Сирма Сарафова е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов и е ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София и през 1963 г. се дипломира в Художествената академия в София, в класа на проф. Илия Петров, специалност „Живопис“. Първата й самостоятелна изложба, през 1982 г., е оценена от Кирил Кръстев, който определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”. Следващата изложба на Сирма Сарафова - Ораховац е цели 24 години по-късно, когато, по покана на Олимпия Николова, излага в галерия София Прес  през 2006 година. 

През цялото това време Сирма Сарафова не престава да рисува, но работата й остава скрита зад стените на ателието. От една страна, тя никога не е приета за член на Съюза на българските художници, което в годините до 1989 г. е определящ фактор за реализацията на твореца. От друга, налице е дълбоката й убеденост, че творчеството е нещо съкровено и трябва добре да се опазва. Оформила своите възгледи и покрай приятелството си с художничката Славка Денева, Сирма Сарафова развива през годините силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули. Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство. 

Благодарение на събудения интерес към работите й след 2006 г. за Сирма Сарафова - Ораховац започва нов творчески период. Тя се ориентира към еклектични натюрморти, обединяващи обекти и сувенири от различни страни и култури. Нарисувани нарочно с известна детска наивност, ярки цветове и големи празни полета, творбите се превръщат в иронични коментари на глобалния свят. Изложбата в галерия SARIEV Contemporary включва произведения от различни периоди, както и някои от предметите – обект на нейните композиции. Експозицията в известна степен пресъздава и атмосферата в дома на художничката, пълен с картини и любими предмети. Изложбата се опитва да покаже в концентриран вид енергията и силата на Сирма Сарафова - Ораховац, която, макар и останала не напълно разбрана през годините, продължава да работи и да звучи изключително съвременно. Изложбата  е част от практиката на галерия „Сариев“ за търсене и преоткриване на автори, чиято работа, независимо дали в, или извън контекста на съвременното изкуство и въпреки историческата дистанция, остава актуална и днес. Такива са изложбите на Иванка Сокерова (2008), група Ръб (2009) и Сашо Стоицов (2012).

От галерията твърдят, че Сирма е изключително усмихната и магнетична жена, непринудено демонстрираща прекрасно чувство за хумор и съвременност. За нея не е толкова важно картините да бъдат продадени, колкото хората да им обърнат внимание и да ги оценят. Тя се радва като малко дете на този факт! За нейна подкрепа е дошъл и съпругът й, с когото са се надпреварвали кой да говори. Шеговитата й особа се проявила и тогава, когато казала, че той е химик, затова ще е по-забавно, ако говори тя. 

Прекрасната жена, с чаровна и чиста детска усмивка, изумява хората със своята способност да бъде толкова жизнена и съвременна,  да твори с хъс и страст. Тя е чудесен пример за младите художници, които ахнали, щом видели произведенията й и първоначално не могли да повярват, че жена на нейната възраст може да създаде нещо подобно!

Смъртта не е нещо смешно. Тази статия, със сигурност, не цели да се подиграва на леталния край на хората, нито да ги иронизира. Но, от друга страна, трябва да гледаме с насмешка на Смъртта, защото тя, така или иначе, застига всички ни. Както казва Монти Пайтън: “Always look on the bright side of death”. Когато Косачът пристига и ни отвежда до брега на Лета, защо пък да не хвърлим петака на Лодкаря с усмивка. Затова и ви предлагаме селекция от най-абсурдните смъртни случая, защото понякога кончината идва съвсем ненадейно, предизвикана от нашето невнимание или мисли, че винаги ще се отървем между капките, поради което, всъщност, попадаме в класацията на наградите Дарвин. 

Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява!

Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.

Марк Лициний Крас, римски пълководец, участвал в Първия триумвират, е екзекутиран като в гърлото му бива излято разтопено злато след загубата му при Кархае, докато е в ръцете на партите. Според някои древни източници главата му след това бива отрязана и използвана като реквизит за сцените, представяни пред партския цар Ородес II.

След като бива победен и заловен от персите, римския император Валериан е използван като табуретка за крака от цар Шапур I. След дълъг период, включващ много наказания и унижение, Шапур нарежда императора да бъде одран жив и кожата му да е се напълни със слама или тор, за да бъде съхранена като трофей.

Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.

Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.

Според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.

Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.

Смята се, че главният готвач на Луи XIV - Франсоа Вател, се е самоубил, понеже не могъл да приеме срама от закъснението на поръчката за приготвените от него рибни деликатеси.

Проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.

Именитата ваятелка на керамични пана Маргарита Иванова открива изложбата си на 11 април от 18 ч. в галерия „Пловдив” (фоайе на Общински съвет Пловдив).  В изложбата "Пролетно настроение” тя ще покаже уникални керамични пана създадени през последната година. Жената отново е главен герой, носеща настроението, уханието, радостта и любовта. Не случайно е поставена в природна среда. Природата е вечна, обхваща цялата Вселена както и живота като цяло.  Всичко започва от природата. Тя е носител на енергията, така както и жената. Дени Дидро сравнява жената с природата, също така потайна и тайнствена. В творбите жената е замислена, щастлива, споделяща радостта.

Хари Хараламбиев за авторката:

Маргарита Иванова знае, че умореното сърце е гибелно за твореца. И тъкмо за това тя неуморно търси нови пътища, нови идеи, нов натюрел. За мен не е изненада стремежът й да покаже, че керамичните платна се родеят с класическата живопис.

Гледайки сътвореното, съзнанието ми е пронизано от усещането, че амплоато на художничката са кавалетните форми. Тя демонстрира неподозирана дълбочина в нюанса. Лично аз се убеждавам, че чрез сътвореното художничката ни напомня, че изкуството е първичната връзка със земята, живата вода на нашата памет.

В паната доминира ярката тоналност. Те са експресивни. И за това сътвореното от Маргарита определям като странни пейзажи на душата, които разкриват нови хоризонти в изобразителното изкуство. Маргарита не познава спокойствието, задоволството от постигнатото. Тя не спира в своето художническо развитие.

Художничката се е вгледала по - подробно във всевечното начало на живота, шедьовъра на природата, нейната посестрима - жената.

Жените при Маргарита са в различни душевни състояния, което ме напътства да си припомня размишленията на великия Бешков - този обременен от мъдрост творец: "Няма истини за изкуството вън от творческата преживелица. Това е ключът,  с който аз влизам в своя дом."

Разсъждавайки върху казаното, продължавам: Аз се изправям пред художничката и беседвам с нея. Тя е творец, наложил си безпощадна дисциплина. Паната, вярвам, ще се съгласите, издават изкуство с високи валенции. Маргарита Иванова е художник, който зарежда зрителя с оптимизъм.

И накрая: В керамичните пана има нещо сгъстено, нещата са подчертани по строго индивидуален начин, предадени са с особена живописна хармония. Те говорят и ни разказват нещо. Лично за мен това, че Маргарита е талантлив, безпощадно талантлив творец с белег, че тя търси съвършеното. Тя е динамичен и ярък творец, който работи и твори аристократично.

Експозицията ще продължи до 1 май.

Очакваме Ви!

Поради изключителния интерес Опера Пловдив включва извънредно в програмата си две представления на „Вълшебната флейта за деца” на 9 април събота от 10:30 и 12 часа в Дом на културата.  Представлението е от поредицата „Приказките на Госпожа Опера”. В рамките на един час сладкодумната Госпожа Опера представя вълшебната история за младия влюбен принц, за една красива принцеса, за един ловец на птички, за една зла Кралица на нощта и за един добър магьосник.  Повреме на едночасовия спектакъл малките зрители участват активно в действието – включват се в балета, помагат на героите, преминават заедно през изпитания. Малчуганите са насядали на самата сцена около Госпожа Опера, а родителите на столове покрай тях.  Режисьорската идея ограничава общия брой зрители до 100 за едно представление! През ваканционната седмица много родители направиха запитване за спектакъла и бе взето решение той да се играе извъредно, въпреки че не е обявен предварително в програмата.  Представлението е подходящо за деца от 3 до 12 години 

Билети за „Вълшебната флейта за деца” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината. Ако има останали свободни места, те ще се продават и на място преди представлението.

Цигулки и виолончела събудиха въображението на малки и големи

Музикантите оставиха лъковете си и свириха с пръсти

Екатерина Стоянова

Музиката е едно от най-големите нематериални богатства, способно да отрази и най-съкровената частица от човешката душа.  Тя е пъстроцветен букет от всевъзможни емоции, носещи се на вълшебните криле на различни причудливи звуци. Всеки стил е самостоятелна вселена, необятна и прекрасна, в която всякакви хора намират себе си. А вече има толкова много стилове и на човек не може да му доскучее. Това сякаш напомниха на публиката в Дома на културата снощи  музикантите от Виенски камерен оркестър, които разходиха пловдивчани из 18-ти, 19-ти и 20-ти.

Те представиха произведения на Моцарт, Хертел и Брамс, поднесени с изключителна страст. Вълшебните им пръсти играеха като зайчета по струните на цигулките и виолончелата и прецизно разхождаха лъковете по тях, сякаш държаха най-изящните ръце на най-нежните дами. Колко впечатлителни са тези инструменти – цигулките! Цигулените струни плачат и се смеят, разказват приказки и истории по невероятно грабващ начин и ако има звук, описващ душата, то той, със сигурност, ще е цигулен.

Тяхното изпълнение ни върна във времето на валсовете и красивите виенски балове. Виена – градът на символите, изкуството и музиката, домът на велики композитори – кой не си е помечтал, поне веднъж, да усети аромата на въздуха й и да я погледа отблизо, тихо замечтан като влюбен поет?

Концертът плени съзнанието на публиката и роди в него безгранично въображение и представа за изминали столетия. На такова мероприятие човек не е сигурен дали да гледа, или да затвори очите си. Мнозина пуснаха клепачи блажено, за да се пренесат в света на приказките. Тук Бел се кара със Звяра, после Бамби се запознава със зайчето, след малко принцеса Анастасия танцува, а Аурора се събужда от 100-годишния сън. Това събужда известна доза приятна носталгия по детството, защото наистина наподобява мелодиите на приказките от него, но и създава друг вид чувство, може би копнеж, може би радост и дори вълнение.  Със затворени очи се вижда зад хоризонта, зад материята, вижда се с душата.

Хората казват, че класическата музика развива мозъка и мисловната дейност. Тя влияе благоприятно на всичко. А когато такава красива музика е в изпълнение на невероятни творци, тогава има завършеност. Те дори оставиха лъковете си и изпълниха цяло произведение, само с помощта на пръстите си. Публиката ръкопляскаше бурно и въодушевено на всяка пауза, а накрая изригна.

Всички знаем прословутата песен на морската група "Обичам". Всички сме си я припявали не само през лятото, но и винаги когато я пуснат по радиото, в някой клуб или където и да е. Крилатата фраза "Обичам да пуша, да пия и да ям...мидички" винаги въздига една възбуда на веселие и смях. The Pomorians са повече от свежа банда, изпълнена с позитивни музиканти и оптимистични вибрации. Триото Янко Бреков, Тихомир Люцканов и Красимир Керкинов, създават едни от най-успехните рок парчета в страната, а участията им са незабравими купони, с неясен край. Срещнахме се с Янко "Бръснаря" за да ни разкаже повече за себе си и групата. Той сподели много интересни и искрени неща пред Паулина Гегова, с които се надяваме да се докоснете малко повече до артистичното сърце на един творец.

-Кажи, сега, защо Бръснаря?

Баща ми е бръснар от 60 години. Още от малък ми лепнаха този прякор, заради неговата професия. Един път питах мой приятел: "Защо ти викат Доктора?" и той каза: "Поради същата причина, заради която на теб ти викат Бръснаря!" 

-Какво е Поморие за вас освен роден град?

Поморие е тихо, спокойно местенце през всички сезони, освен лятото, светилище за артисти - маринисти. Полуостров, събиращ в себе си много култури, националности... инспирация за всичко. Старите рибари казват: "Морето, само да го гледаш, пак ще те нахрани"

-А Пловдив? Често се завъртате тук по проекти и концерти.

Пловдив е градът, в който свиря най-често през последните няколко месеца. Хората са много гостоприемни, топли и със супер яко настроени към нашето творческо-айляк-густо послание. Евала, майна!

-Пишеш и книга. Разкажи ни повече за нея.

Когато бях на 12 години, открих музиката, поезията, литературата и за първи път прочетох книга на Чарлз Буковски, която разпали желанието ми за това и аз да опиша пътя, който ми предстоеше, въпреки че не знаех колко и какво ми предстоеше и все още не знам. Започнах да си водя автобиографични записки на една стара пишеща машина на таванската ми стаичка с бутилка водка в ръка. Сега съм на 40 и колекцията ми от архиви и спомени е доста цветна, и преминава през десетките метаморфози на цирка на Лудата Бръснарница. Възходи и падения, демони и ангели-спасители, пътувания и безкрайни луди партита, където нощите се превръщат в дни, а колелото продължава да се върти. Благодаря Ти, Господи! 

-Участва в новия клип на Антифриз. В една от сцените беше преоблечен като травестит. Как се чувстваше в женско амплоа?

Беше ми много интересно да наблюдавам реакциите на момичетата около мене... те ме приемаха като ЕДНА от тях. Мъжете се смееха, защото знаеха, че съм ЕДИН от тях. С Антифриз и компания доста се позабавлявахме. Нямам търпение да видя крайния резултат. Небето няма граници! 

-Всъщност от къде идва това желание за съдействие и подкрепа към други групи? Не би ли трябвало да сте конкуренти?

Аз смятам, че колкото повече групите си помагат, толкова повече предават тази енергия и на публиката и това служи като пример за мирна и спокойна симбиоза. И третирайки хората по начина, по който искаш да бъдеш третиран, щафетата се предава, а конкуренцията е само градивна и креативна.

-Каква е целта на The Pomorians? 

Целта на The Pomorians е да се изпрати посланието до колкото се може повече нации, забравяйки за цвят, религия, националност, норми, догми и табута. Да бъдат разбивани стените, защото аз искрено вярвам, че музиката е най-могъщата и силна магическа терапия на вселената, която е променяла, променя и ще променя нещата към, надявам се, по-добро.

-Ти си един доста освободен и разкрепостен човек. Нямаш много задръжки. Чудя се това ли е истинският Янко Бреков или е само една фасада?

Аз съм, всъщност, едно срамежливо и скромно момче от малък полуостров, но препятствията по пътя ми, нещата, с които се сблъсках, странностите, които опознах, промениха и разшириха до свръхестествена степен (в добър аспект, може би) границите на съзнанието и разбиранията ми за пиратите в джунглите и маймунките в океаните. Не се приемам на сериозно, но вярвам в Бог, Музиката, Любовта и живея оценяйки и най-назабележимите, иначе, моментни елементи, които живота ми поднася.

-Каква е твоята философия за света? Нещото, на което най-много държиш?

Музиката, семейството, приятелите. Вземи тази Любов от мен и я върни обратно на вселената! Знам, че звучи много старомодно, хипарско, утопично, но във времена като тези, ако не се обичаме, представете си какво ще се случи със следващото поколение, а по-следващото, а по-по-следващо ще има ли?!...

-Цитирай ми част от песен, която те олицетворява най-точно.

 "...endless summer of sixty-nine!" 

-The Pomorians са приети най-вече като лятна група. Как прекарвате лятото си, освен да създавате подходящи за него песни?

Посрещаме всички изгреви на слънцето след як концерт, яко парти и така до следващия изгрев, до следващото лято.

-Море или планина?

На всеки му липсва това, което няма. Тревата е винаги по-зелена от другата страна. И затова гледаме да ходим в колкото се може повече страни, и винаги пак тук да се връщаме, защото нашето море и планини са си най-добри. Кеф ти риба, кеф ти паламуд. Камъкът прави попчето.

-Животът на "рок звездата" в България такъв ли е, какъвто си го представят хората - наркотици, жени, слава, бързи обороти, живот на ръба на пропастта?

Имам всякакви примери, всякакви приятели. Някои от "рок звездите" са така, други си гледат семействата и си стоят вкъщи по пантофи с дистанционното пред телевизора. На мен общоприетия имидж за "рок звезда", който ти ми даде като пример по-горе, ми допада много повече. Но за жалост разликата между истинските "рок звезди" и тези, които се мислят за такива, е в банковите сметки, портфейлите и кредитните карти.

-За какво мечтаеше като дете? Един мъдър човек е казал, че мечтите умират преди мечтателите.

Мечтаех си да забавлявам хората, докато обикалям света. "Живей, живей и умирайки крещи, смъртта не съществува, тя е само виц."

-Как намираш муза за изкуство? И когато изчезне има ли начин, по който да си я върнеш или чакаш докато сама се появи?

Всичко в този и всички други паралелни светове, вибрации, измерения, пространства, вода, въздух, вятър, огън, космос, вселена, любов, агресия, омраза... всичко за мен е неизчерпаем източник, нестихваща стихия, непресъхващ кладенец, от който намирам пътя към необятното, към музиката, към всичко, към силата... "I'm just a dreamer, I dream my life away..." "...but I'm not the only one..."

-“Не можеш да не харесваш някой, който харесва китарата." - Стивън Кинг! Какво е наистина китарата? Защо всички са влюбени в нея?

И аз бях влюбен в моята китара, обаче после тя забременя от мен и се превърна в бозуки. Китарата е по-силна от всяко оръжие. Тя е проводник на всичко чисто, свято, мръсно и рогато, излизащо от хорските души. 

-А ти в какво си влюбен?

Влюбен съм във всичко, за което досега говорихме! И ще отстоявам докрай каузата, в която вярвам, въпреки че на корема си имам татуирана думата Utopia.

-Благодаря ти за този разговор, Янко! Ти си един прекрасен човек.

Благодаря Ви, че ми отделихте от скъпоценното си време! Обичам Ви!

Един от най-виртуозните китаристи на родната сцена – Мирослав Иванов, е готов със своя втори самостоятелен албум, чиято промоция е тази вечер в Sofia Live Club. Утре стартира и турнето, с което музикантите ще зарадват меломаните в Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново.

За новия албум, за срещата с китарата и за всички, без чиято помощ CIRCUS нямаше да се случи, Миро разказа пред Анелия Дракова за КАПАНА.БГ.

Миро, кога се запозна с китарата?

С китарата... Сигурно съм бил в 4 клас. Вкъщи, нашите правиха много купони и един техен приятел винаги свиреше на китара. И след един купон си забрави китарата, за около 6 месеца. И аз тогава, за първи път хванах този инструмент в ръка.

Учителите по пътя?

Имал съм много учители. Даже си спомням, че имаше един, който след обучението при него, каза: "Моля те, на никой не казвай, че си бил при мен!". Tолкова го беше срам от мен, защото аз въобще не си учех нещата, които той ми даваше. ?))

Явно в началото си обръщал повече внимание на игрите?

През цялото време е било забавление. Никога не е било нещо сериозно.

Когато става дума за нов албум, кое ти е най-лесно и кое най-трудно?

Най-лесното е свиренето, а най-трудното е организацията.

Колко време ти отне подготовката на "CIRCUS"?

Ами сигурно година и половина го работех, защото аз го смесвам и го музикално продуцирам, освен, че е композиран и изсвирен. Доста дълго време.

Турнето започва на 6-ти април от Sofia Live Club. Изброй местата, през които преминава!

На 7-ми – Bee Bop Cafe Пловдив, 8-ми – Бургас, club Target, 9-ти – Радио Варна и 10-ти – Велико Търново, клуб Melon. Ще има втора част на турнето, която ще включва Русе и Шумен – градове, в които не сме успели да минем през април. Питат ме постоянно за концерт в Шумен. Там съм израснал, 15 години средно образование, първа любов, първа група... А летните ваканции прекарвах в Русе.

С кого работи по албума?

Константин Райновски е тонрежисьор на записите. Иначе, музикантите са ясни – Митко Семов, Милен Кукошаров, Димитър Карамфилов, който има две авторски композиции в албума и Радослав Славчев, както и Росен Захариев-Роко, Денис Попстоев. Стунджи също свири в едно парче. Доста хора.

Как ти стига времето за всички проекти, в които участваш?

Чакам с нетърпение да свърши всичко по тази промоция, за да си почина, защото ми писна да съм зает от сутрин до вечер. ?))

В тези времена, да издадеш албум си е нелека задача. Как реализира издаването на второто ти CD?

Да, доста е трудно, особено, ако нямаш спонсор. Аз за този албум нямам спонсор. За първия имах, но сега нямам и всичко сам... За щастие, Мюзикаутор помогнаха. Имаха кампания, в която моят проект спечели и така получих минимални средства, които ми помогнаха доста.

Какво е посланието, което отправяш на публиката с новия албум?

В изкуството има две основни направления. Едното е отражение на реалността, а другото е бягство от реалността. Според мен, моите неща са от втория тип. Те  са бягство от реалността, според моите изчисления. И по-този начин се опитвам да избягам и да помогна и на други хора да избягат от наболели и лоши неща.

Този албум, като цяло е завръщане към детството, защото мелодийките са много по-наивни от първия. И това е посланието – да станем пак деца!

Обичаш Пловдив, защото...?

Защото има заведения като Bee Bop Cafe. Защото има много готини хора, музиканти... Има Капана, има Капана фест, има хора като тебе също, абе обичам Пловдив като цяло.