Любовта между Дейвид Боуи и Иман несъмнено бе една от най-ярките в света на звездите. Тя започва спонтанно, разраства се бързо, а в началото бяха малко тези, които вярваха, че този брак ще продължи дълго. Иман и Боуи успяха да покажат какво е любовта и как прожекторите не винаги я засягат. Шести юни 1992 година - денят на тяхната църковна венчавка (и по странно свъпадение, тогава са се навършили 20 години от излизането на Ziggy Stardust). Към този момент, те вече са били женени, тъй като още през април месец са се подписали със само двама свидетеля до тях. Все пак, голяма церемония има - има булчинска рокля, костюми, снимки със семействата, но и нещо, което много малко от нас знаят. Двойката преценява, че вместо Иман да извърви пътя си към олтара под съпровода на Here comes the bride, то този момент заслужава нещо по-величествено, а именно Мистерия на българските гласове. Песента е Калиманко Денко, в изпълнение на Янка Рупкина. Музикантът никога не е криел факта, че е фен на българския фолклор, но дори и го използва в част от своите произведения.

Петък или събота вечер е! На човек му се излиза след дългата седмица на работа, училище или университет. Иска да се забавлява, да отпусне душата си, да се разведри. За добро или лошо обаче, в България все още съществува онази "чалга" култура, от която искаме да се отървем, но която все така не се заличава от манталитета на част от обществото. Не си правете грешни изводи - по никакъв начин не принизяваме хората, слушащи поп фолк. Всеки човек има стойностни качества. Това, което не толерираме са дискотеките, предлагащи този вид музика. Защо? Защото в тях цари показност. Забавлението и танците отстъпват място на селфитата и хвърлените салфетки. 

Затова ви предлагаме десет алтернативи за добре прекарано време, в компания, семейно или с половинката, които ще ви обогатят както умствено, така и душевно.

Галерия - отидете на изложба. Не само ще се полюбувате на съвременно или класическо изкуство, но и ще включите мозъка си на режим обмисляне, а сетивата на режим усещане.

Театър - няма по-хубаво от живата игра. Постановката ще ви откъсне от реалността, ще ви накара за два часа да забравите проблемите, ще ви разтовари, а ако е драма, ще ви накара да се замислите и евентуално да промените нещо в себе си.

Кино - ако живото представление не е за вас. Да изгледате един хубав филм с приятели на големия екран, в големия салон, грабнали пуканки в ръка. Звучи приятно, нали?

Опера - класа и изящество! Наясно сме, че оперите не са по всеки вкус. Те съхраняват една епохалност, която обаче все така оцелява, на пук на времето. Дори да не сте посещавали до сега, пробвайте. Може да останете изненадани.

Бар - ако ви се танцува, градът разполага с много нощни клубове, където звучи всестранна, но качествена музика, че дори и балканска или българска. А караоке? Заведения, в които да захвърлите задръжките, да се веселите, бъдейки себе си.

Разходка из тепетата - не само дните са подходящи за високите хълмове. Сигурно повечето от вас са се катерили и вечер, наслаждавайки се на прелестните нощни гледки. Пловдив изглежда различен, доста вдъхновяващ "по тъмно". 

Концерт - на стадион, на амфитеатъра или в някой клуб. Почти всяка седмица някъде идват изпълнители - родни и чуждестранни, които заслужават внимание. И пак ще сте обградени от така любимата ни музика.

Ресторант - на кръчма може да отидем всеки ден. Пробвайте нещо ново. Посетете място, където предлагат чужда кухня. Опитайте мексиканско, гръцко, арменско меню. Разширете вкусовите си възприятия.

Разходка из гребната база - да, тя е най-вече за спорт, но също така апел за добре прекарано време около канала в така или иначе не толкова студените вечери. А от двете ви страни гора...зашеметяващо.

Quiz night - има доста симпатични кътчета, където се организират quiz-ове, отворени дискусии, игрални вечери или къщи, в които трябва да преминете през определен брой забавни приключения и загадки, за да излезете и то като победители. Защо да не се впуснете в един обществен спор или да научите нещо ново, докато се веселите? 

Музиката, най-вероятно, е едно от първите открития на хората. Разбира се, не под формата, в която я познаваме, но доказателства за "мелодии" или мелодични звуци, датират още от праисторията. Музиката е най-достъпното изкуство. Това, което докосва най-силно човешката душа, влияе й по най-различни начини, променя настроението и емоциите й, или поне ги следва. 

Напусна ни още една легенда от световната музикална сцена, която преобърна представите и разчупи преградите й. Дейвид Боуи е звезда, която винаги ще продължи да свети, ако не на земята, то на небето. Той не е първия ренегат в музиката, нито последният, но определено е един от най-значимите. Вкарвайки Глем рокът като достоен стил, той се открояваше като новатор, като ексцентрик, в когото обаче всички се влюбваха. Роден като Дейвид Робърт Джоунс, явно английското величие, още от младо момче е решило да постигне нещо значимо. За наше щастие е успял, загърбвайки предишното име, откривайки една нова част от самоличността си - обширна и всестранна.

"Аз съм готова звезда. Просто добавете вода и разбъркайте."

Склонни сме да простим на херцога за неговия често циничен изказ, защото зад всяка негова дума стоят дела, които я защитават и оправдават. Мекият, специфичен глас, смислените текстове, клиповете, танците, визията, всичко в Боуи ни оставя безмълвни. Или го обичаш, или го мразиш, макар че второто рядко се среща. Като че ли, с каквото и да се е захванел творецът е бил обречен на успех. Той е не само един от най-големите певци на Обединеното кралство, но също така е и добър актьор, композитор, художник, аранжор, продуцент и други.

"Пред отзивите на критиците предпочитам отзивите на децата, защото последните не са професионалисти по частта за изказване на собствено мнение."

Като споменахме деца, всяко пораснало дете от по-старите поколения, си спомня незабравимия филм Лабиринтът, в който Дейвид играе тъмния, но доста музикален магьосник, който краде бебе от дома му и го преселва в собствения си магически свят, принуждавайки по-голямата му сестра да го спаси. Ролята се превръща в символична за неговата кариера, като допълнително подчертава екстравагантния му стил. 

Музиката на поп и рок иконата трудно може да бъде определена. Странна, задълбочена, подвижна и в същото време флегматично разпускаща, в най-добрия смисъл. Подходяща за най-различни състояния, дори нужна, пристрастяваща. Поемеш ли част от нея, ще продължиш да я поемаш цял живот. Дискографията му включва класики като:

Space Oddity

The man who sold the world

Heroes

Changes

Starman

Diamond dogs

Sorrow

Blue jean

Little wonder

Under pressure

Така си отиде една личност, която вечно ще остане в спомените ни. Едва ли някога звездата му ще залезе. Тя ще продължи да блести от високо, хвърляйки по някой поглед към новите поколения, към отминаващите години и развитието на планетата. За да почетем паметта на Дейвид Боуи, днес в култовото заведение Котка и Мишка в Капана, цял ден ще звучат негови парчета, изпълнени с носталгия и болка от загубата, но и с любов по творчеството, което великият изпълнител остави след себе си. 

Филмите, които сме избрали са не само едни от най-успешните box ofice-и на всички времена, но и наблегнахме на смислени сюжети, иновация в киното, избягвайки само екшъни, комедии и чист хорър. Това са филми, които показват новаторство в жанра си, докосват ума и душите ни, някои ни разплакват, други вдъхновяват. Не сме подбрали европейско кино, защото то е един огромен друг свят и за него ще създадем цяла отделна тема. За сега, сваляме шапка на екипите, които са създали тези шедьоври, с надеждата и за в бъдеще кино индустрията да ни изненадва с подобни творби, които в днешно време са голямо изключение. 

1. Изкуплението Шоушенк

Екранизацията на повестта на Стивън Кинг не се радва на огромен търговски успех, но въпреки това влиза във всички класации за най-добри филми на времената. С чудесната актьорска игра и перфектна режисура на Франк Дарабонт, филмът заслужава почетно място в нашата класация.

 2. Кръстникът

Шедьовър от където и да го погледнеш. Името говори само за себе си. Незабравими роли на Марлон Брандо и Ал Пачино, които показват забележителния си талант и се утвърждават като недосегаеми.

3. Списъкът на Шиндлер

Стивън Спилбърг е еталон в кино индустрията. В колаборация с Лиъм Нийсън, Ралф Файнс и Бен Кингсли, филмът се превръща в значителен пример за Холивудска класика.

4. Властелинът на пръстените

Висш пилотаж във фентъзи жанра. Мненията, че книгите на Толкин са много по-добри, може би са оправдани, но сам по себе си, филмът представя приказният, мрачен свят, изпипан до най-малката подробност. Визуалните ефекти, музиката и съвършената визия на магическите същества и места, ни прехвърля в една необятна реалност.

5. Междузвездни войни

Има два типа зрители: Тези, които не са гледали Междузвездни войни и тези, които са. Може би единственият филм, който печели повече от рекламни материали. Но нищо чудно. Всеки в даден момент от живота си е искал да бъде от светлата или тъмната страна. А галактически пират? Как ви звучи?

6. Полет над кукувиче гнездо

Книгата на Кен Киси е величие в литературата, а когато Милош Форман решава да я адаптира, възлагайки главната роля на Джак Никълсън, се получава нещо невероятно, което вкарва в джоба и на двамата оскари и само оскари. Представянето на лудницата и не толкова лудите й обитатели, ще промени напълно възприятията ви. 

7. Форест Гъмп

Всички сме чували прословутата фраза: Run Forest, run! Често я използваме на шега, но драмата наистина докосва възприятията ни, карайки ги да функционират по един доста различен начин. История за любов, отчаяние, което се превръща в надежда и много душевна сила. 

8. Мълчанието на агнетата

Сър Антъни Хопкинс! Аристократичното чудовище на киното. Няма как да не потънеш в тези дълбоки, искрящо сини очи и тази злорада, но толкова впечатляваща усмивка. Сигурно най-успешният, най-елегантният злодей създаван някога. Макар и "лошият", Ханибал Лектър се превръща в любимец на поколения киномани.

9. Казабланка

Мароко, Втората световна война и Хъмфри Богарт! Достатъчно ли е? Мисля, че да. Филмът от 1942г. създава една от най-прословутите любовни истории в тежки времена, по която са въздишали не едно-две женски сърца.

10. Светлините на града

Геният на киното, Чарли Чаплин, няма слаб филм. С каквото и да се е захванел все е било великолепно. Независимо от бурният му, критикуван личен живот, той е творец, който никога няма да умре, без значение колко години минават. Светлините на града е изпълнен с много смях, много нежност, саможертва и меланхолия по тъжния мим. 

11. Пианистът

Поредният крадец на оскари. Роман Полански крещи с режисурата си, а Ейдриън Броуди заслужено печели приз за най-добра мъжка роля. Военната драма е биографична и поради това тежко реалистична, но също така изпълнена с красота.

12. Зеленият път

Поредната адаптация на Стивън Кинг, която стига до върха. Лишена от хорър мотивите, тя набляга на добрината и ответния й удар. Показва несправедливото отношение към онеправданите и жестокостта в един затвор, където емоциите и задълженията са в постоянен спор. 

13. Апокалипсис сега

Филмът на Копола става скандален още с появата си, защото заклеймява войната във Виетнам. И то как! Суровият поглед на режисьора вкарва индустрията в необетовани земи. До тогава подобно нещо никога не е имало смелостта да излезе за белия екран. Култовата сцена с хеликоптерите и изключително въздействащата музика, винаги ще останат в съзнанието ни.

14. Гладиатор

Може би най-висшия пилотаж на Ридли Скот и Ръсел Кроу. Красив разказ за несъществуващата вече Римска империя, която винаги ще остане една от най-значимите епохи във времената. Какво е да бъдеш тласнат до пропастта и къде е границата между свободата и робството? Убий другия, за да оцелееш, не надигай глава, изпълнявай, не се бунтувай. Но гладиаторите са войни, които не се подчиняват на нищо, освен собствените си принципи. 

15. Гражданинът Кейн

Един от най-странните филми за времето си. Пълно новаторство в бранша. Скандален, критикуван и все пак, признат с пълни почести. Орсън Уелс създава нещо невиждано до тогава, с което печели безсмъртие. Много вероятно е творбата да не допадне на по-голямата част от хората, но това е едно от онези произведения, които не можеш да определиш. Трябва да го гледаш и сам да прецениш. 

16. Смело сърце

Мел Гибсън в шотландска пола, вдигнал високо меч с боен вик за свобода! Прелест! Силен, изпълнен със смелост, емоция и исторически факти, филм. Гибсън показва, че не само е блестящ актьор, но и сполучлив режисьор, който знае как да ни разплаче.

17. Шофьор на такси

"Are you talking to me?" Да, стигнахме и до тук! Незабравим кадър, незабравима реплика. Скорсезе е ненадминат когато става въпрос за социални тематики. Безкомпромисен, жесток, но и нежно отразяващ истинския живот на улицата.

18. Портокал с часовников механизъм

Стенли Кубрик - едно от най-уважаваните имена в киното. Извратените нюанси, които вкарва те държат в напрежение до последно. Няма последователност, обрат след обрат, филмът те хвърля по малко във фантастиката, трилър, драма и комедия. Садизъм, убийства и мъчения. И в дъното на всичко стои идеята, че не можеш да избягаш от жестокостта си, дори да се опиташ.

19. Белязаният

След Вито Корлеоне, Тони Монтана се превръща в най-разпознаваемият престъпник в киното. Филмът показва грозната действителност в средите на кубинските емигранти-антикомунисти. В същото време изопачава лицемерния характер на американската вътрешна и външна политика, закриляща обикновени криминални престъпници под етикета "антикомунисти".

20. V като Вендета

Бунт, пропаганда, гражданска война. Макар и сравнително по-нов, това е един от филмите, които най-дълбоко докосват хората. Маската на Гай Фокс се превръща в символ, използван като знак на протест срещу тиранията. Уникална симбиоза между груба действителност и операторско майсторство. 

Детството е времето на откритието. Именно тогава се раждат идеите, възприятията, въображението или контрапункта му. Книгите винаги са били инициатор на интелигентност и фантазия. Но докато стигнат до висшия пилотаж на световната литература, четящите хлапета задължително трябва да се запознаят с тези чудни и забавни произведения, ако искат да имат приказно, пълноценно детство. Ако трябва да сме искрени, 15 е една жалка цифра, напълно недостатъчна да събере блестящите класики, но все трябва да се спрем на някакви рамки. Подборът не е нито хронологичен, нито степенуван. Не оценяваме по десетобалната система, само даваме почит на величието.

1. "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Разказ за поетичната мечтателност. Изключително интересна и в същото време поучителна история за това, кое е наистина ценно в живота. История за саможертва, за обич в най-чистата й форма и много пътешествия. Авиаторът Екзюпери е знаел как да вдъхне живот на всеки един заобикалящ ни елемент и го прави по наивно детски.

2. "Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол

Кой не желае да попадне в илюзорен нонсенс, където всичко оживява, където абстрактното се слива с ежедневното, където света ти предлага множество пътеки, от които да избираш? Една от най-влиятелните творби в жанра, тя поставя началото на фентъзито. Страната на чудесата е изпълнена с безброй чудатости придобиващи весел характер. Изкривената реалност предоставя на читателя плеада от цветове, счупени усмивки и постоянно сменящи се емоции. В същината на творбата стои вечният въпрос: "А сега на къде?". 

3. "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо

Безлюден остров и платформа за изобретателност? Защо пък не! На пръв поглед, материалът изглежда леко суров, на моменти дори отчайващ, но погледнато по-задълбочено, точно в това е и поуката: каквото и да става никога да не се предаваш. Да продължаваш да се бориш, независимо трудностите, които ти поднася съдбата. Тази книга учи децата на силен характер, на логика там, където ни се струва, че липсва и на приятелство, независимо от разликите между хората. 

4. "Питър Пан" от Сър Джеймс Матю Бари 

Приключения! Пирати! Феи! Вечно детство! Нужно ли е да се казва нещо повече? Може би най-приказната книга създавана някога. Събира в себе си всичко - бунтарски млад дух, магия, сабии, дружба, семейни ценности и най-вече надежда, че доброто винаги побеждава злото. Макар че, по някакъв странен начин капитан Хук и екипажът му ни стават симпатични и трудно може да ги определим като "лоши персонажи".

5. "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен 

Има два вида момиченца - тези, които искат да са принцеси и тези, които искат да са момчета. Такава е и нашата Пипи - доказателство, че едно крехко момиче може да създава пакости, да се бие, да бъде силно и духовито, не по-зле от едно момче. Това е роман, който вдъхва инициатива, бута към идеологията, че различното не задължително е грешно, даже напротив - подкрепя индивидуалността и красотата, която се крие в нея. 

6. "Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен

Карлсон е "красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си", който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм. С други думи - той е нещо като ексцентричен, хумористичен въображаем приятел. Не толерира авторитета, нито забраните, затова проповядва свобода на действията. Нещо, за което толкова години са се борили народите, по един не толкова приятен начин, в книгата те кара да се смееш непрестанно щом си представиш вертолетната перка на гърба на персонажа, който вкарва цветен нюанс в иначе съвсем обикновеното семейство Свантесон.

7. "Мери Попинз" от Памела Травърз

Може би не е учудващо, че именно жена е написала книгата. Кой по-добре от женският пол, може да опише майчиния инстинкт, избиващ дори и от една детегледачка. Но не се бъркайте, тази гувернантка нито е скучна, нито е строга. Историята учи, че предразсъдъците са нещо лошо и можем да намерим вълшебство във всичко и всеки, стига да му дадем шанс.

8. "Чарли и шоколадовата фабрика" от Роалд Дал

Първото, за което се сещаме при споменаването на това заглавие е Уили Уонка и умпа-лумпите. Второто е Шоколад! Много шоколад! Но в същината си смисълът е друг. В същината си става въпрос за социалното и финансово различие и поведението, раждано от него. Делението на бедни и богати, на смирени и арогантни. Романът пропагандира, че не трябва да се гордеем с нищо дошло на готово. Бързият път е най-лесен, но той не изгражда. Скромност, добрина и правилно функциониращ ум - това е ключът към успеха. Изобретателят Уонка показва на разглезените деца техните пороци и отсява заслужилите подкрепа. Поучително, нали!

9. "Приключенията на Том Сойер" от Марк Твен 

И отново се връщаме на думата Приключения! Е, тук няма фентъзи елементи, но това въобще не ги прави по-малко интересни от измислените. Така де, цял талант си е да подлъжеш приятелите си да боядисат ограда вместо теб, а отгоре на всичкото да се забавляват от заблудата си. Заедно с Хъкълбери Фин, двете момчета се превръщат в емблематични образи за американската общност, а и не само. Твен представя скиталчеството като вдъхновяващо и някак си ти се иска да вървиш по следите на хлапаците, които се впускат в поредица извънредни случки. 

10. "Без дом" от Ектор Мало

"Без дом" е една от по-тъжните детски книги. Нищо чудно отрочето ви да се разплаче докато я чете, но точно в това е превъзходството й. Показва една не толкова светла и радостна страна на мизерния живот, мъката от липсата на семейство и твърде големите трудности за едно дете, оставено на улицата. Но всичко завършва с щастлив край, а пролетите сълзи не само ще засъхнат, но и ще се превърнат в усмивки, защото въпреки всичко, малкият Реми открива своето бленувано място.

11. "Емил и детективите" от Ерих Кестнер 

В интерес на истината, всички детски романи на Кестнер си заслужават: "Антон и точица", "Летящата класна стая", "Малкият мъж и Малката мис", "Двойната Лотхен". Всички те крият незабравими писания, обхващащи в едно общо детския, непокорен дух, но като че ли, апогеят на кариерата му си остава "Емил и детективите". Дали ще четете за двете близначки, които се преоткриват, за непослушния клас или миниатюрното човече, спящо в кибритена кутия, или ще изберете Емил и неговите приятели, преследващи крадец по улиците на Берлин, едно е сигурно - авторът ще ви остави без дъх!

12. Приказките на Ханс Кристиан Андерсен

Няма определено заглавие, което да ви препоръчам. Което и да захванете, ще сте направили правилен избор. Ако трябва да ви посъветвам, ще кажа точно и ясно - ВСИЧКИ! Датският писател е истински виртуоз с писеца. Няма друг пример в световната литература, който така умело, така изящно да съчетава надеждата с мрака, любовта със загубата, животът със смъртта, и всеки път брилянтно красиво, магическо, изписано със сребърно и снежно. Андерсен е талант, който счупва сърцето ви на десетки части, а после собственоръчно ги сглобява наново през своята призма, която ще промени представите ви.

13. "Хари Потър" от Дж. К. Роулинг

Магьосници, вещици, еднорози, върколаци, домашни духчета, диментори и много други. Зашеметяваща поредица за любов, кураж и приятелство. Нищо не е това, което изглежда. Персонажите са замесени в задкулисни интриги и коалиции. Романите държат в напрежение до последно, всеки следващ изненадващ с нещо ново, откриващ поредното парче от пъзела. Макар и на моменти тъмна, "Хари Потър" си остава една от най-заслужилите класики на новото поколение. 

14. "Хрониките на Нарния" от К. С. Луис

Поредният алтернативен свят, в който без да се усетим се влюбваме. Интересна е хрумката, че един дрешник дели нашия свят от отвъдния - тучен, планински, впечатляващ, но разбира се и подвластен на тиранията, която малките герои трябва да преборят. Историята напомня на рицарските времена и най-вече догми, които са учили на чест, доблест и закрила над безпомощните. Пространство, изпълнено с говорещи лъвове, фавни и ледени кралици.

15. "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак 

Първо искам да предупредя, че тази книга е изключение от горе изброените и не ви съветвам да я давате на детето си, докато не навърши поне петнадесет години. Макар че главната героиня е единадесет годишната Лизел, романът е тежък, сив, отразяващ събитията от втората световна война в Германия и отношението към евреите. Бомби, разрухи, изгубени животи и няколко откраднати книги, всичко под надзора на Смъртта, която тук е описана с емоции, любопитство и нестихващо изучаване на хората. Въпреки всичко изброено, твърдя и заставам зад думите си, че тази изключителна книга трябва да бъде прочетена в юношеска възраст, точно тогава, когато оформяме идеалите си.