Цели 30 години отнема на Катя Зографова, за да създаде сборника си

Знаменитите, Забравените и Забранените – всяка една история притежава тези личности и всеки един народ би трябвало да се интересува от тях. Катя Зографова е oтделила 30 години от съзнателния си живот, за да проучи, изследва и напише историите на именно тези личности в българската литература.

Представянето на новата ѝ книга беше преплетено и с литературно четене. Снежина и Лидия от руската гимназия прочетоха част от биографията на Ламартин и една от знаменитите му поеми, Езерото, в оригинал на френски. Пламена Стоева, изучаващата френска филология, пък прочете страниците, които Катя е посветила за него в книгата си. Усещането да си в Балабановата къща, на метри от къщата на Ламартин и да слушаш всичко това е омагьосващо. Макар и повече документална книга, то думите ѝ се леят като приказка, която ти четат за лека нощ. Аз съм музеен човек, сподели авторката, а това означава, че тръпката ѝ е да открива. Захваща се с изключително опасна игра след като печели конкурс и започва да пише „Знаменити, забравени и забранени“. Идеята ѝ е била да бъде справедлива и да унищожи всички митове. Да изясни какви са били истинските истории на знаменитите, къде са останали забравените, а на забранените да отдаде нужната почит. Дали Дора Габе и Елисавета Багряна реално са били врагове – едва ли, поне според кореспонденцията, която Катя открива.
Това не са просто човешки истории, а диалог. Диалог между българската и световната литература. Между изкуствата, между мъжа и жената, та дори и междуетнически диалог. Това е история, която не бива да се забравя, а вече сенките ѝ започват да избледняват от българското съзнание. Това са лични истории, които със своя брилянтен сюжет спират дъха ти. Това са случки, които в днешно време единствено въображението може да създаде. Зографова сподели, че вероятно на някой би му звучало скучно да се ровиш из архиви и да проследяваш до такава степен историята на някоя личност, но за нея това е било призванието ѝ. С очите на малко дете тя разказваше как е откривала писма, как ги е докосвала и препрочитала, за да може да извлече информацията, която е вярна (поне за нея). Това вдъхва нещо на книгата ѝ, което вече рядкo виждаме сред твърдите корици – душа.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…