"Борис Христов" се превърна в истински Версай от злато не по стените, но в очите и душите на присъстващите

Паулина Гегова

Нова година пристига! Можем да чуем тракането на токовете й, докато кокетно пристъпва към календара с арогантното желание да го скъса и захвърли някъде назад в потока на времето. Но така и така идва, защо да не я посрещнем по най-добрия начин: бляскаво и с класа!

Държавна опера Пловдив знае това по-добре от всеки друг, затова снощи се впусна в плеада от аристократична смесица на вдъхновение, музика и много шампанско. Новогодишният бал в "Борис Христов" беше изпълнен с хора, красиви и изящни, които се впуснаха в европейско-българският концерт, за да се докоснат до изтънчения вкус на двете географски философии. 

Всичко започна с Микаел Хавличек. Виенското зрънце, под звуците на Щраус, Калман и други, остави слушателите в захлас. Върна ги години назад, когато музиката бе не само за слушане, но и за преживяване. Когато се разказваха цели романи, истории с познат, но също толкова приятен завършек. Класическата музика изригна с целия си блясък, поднесена не само професионално, но изтънчено, почти магнетично, изпипана до най-малката подробност. Всеки тон, всеки клавиш или струна, звъняха като коледни камбани, изработени от най-чист и крехък кристал. Съвършенството на инструментите, под пръстите на прекрасните музиканти от операта ни напомни за една епоха, далечна, отминала и непозната, но вечно загнездила се в поколенията. Красиви бални рокли, фракове и бели ръкавици, благородна походка, всички тези елементи ни пренесоха като машина на времето в класическите векове, където се раждаха гении.

Но дори тази епоха, обкована от червено кадифе и лъскаво сребро, трябва да отстъпи място на новаторството, което го следва. Преход, логичен и очакван, но също толкова въздействащ и изумително силен. Не е мода, не. Естествено развитие, плавно и постепенно създадено.

Българската музика! Колко много се крие в тези две думи - гордост, твърдост, национална носталгия. Всичко това и още куп други. Владимир Ампов Графа ни напомни, че по-хубаво от родното няма. Отново със стил, заедно с Георги Черкин ни завъртяха през отминалите лета на българската естрада, филмова музика от незабравими кадри, докосващи все още сърцата ни и много усмивки. 

"Борис Христов" се превърна в истински Версай от злато не по стените, но в очите и душите на присъстващите. Барокът и модернизма си паснаха в перфектна симбиоза, която нито за момент не издиша въздух, не се пропука, не се подхлъзна, дори не се спъна. Поредното доказателство, че на българска почва се прави изкуство, достойно да бъде отразено извън границите на малката ни държава. Достойно да бъде забелязано и отразено по целия свят. Но дали тук или там, магията никога няма да спре своя пурпурен поток. 

Нова година пристига, но пловдивчани ще я посрещнем подобаващо, изпълнени с нови надежди, тръпнещи за изненадите, които ни е подготвила. Честита 2016-та!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…