В деня на Светите Равноапостоли и покровители на Европа братята Кирил и Методий, на българската грамотност, азбука, просвета и култура – 24 май, денят в който празнуваме думите, в Одрин се състоя празник за прослава на духа и вярата сред българската общност.
На 23 май с отдаденост и възторг, с упование и светла надежда, с молитва и много обич, със самочувствие на българи, хор „Евмолпея“, като специален гост се включиха в двойния празник – на двамата равноапостоли Свети св. Константин и Елена в едноименния храм и за Деня на българската книжовност. Поканата бе отправена лично от Генералния консул на Република България в Одрин – г-жа Радослава Кафеджийска за участие в серията от инициативи за празничните дни.
С благословията на Адрианополския митрополит и благодарение на усилията на настоятелството на православните църкви на българската екзархия в Истанбул, Светата божествена литургия бе отслужена от архимандрит Атанасий в съслужие с архимандрит Максим от Старозагорската митрополия на български език. Момичетата от хор „Евмолпея“ се включиха в литията около храма в Одрин, кв. Киришхане и при откриването на изложбата „Глаголица и Кирилица – посланията на древните ни писмености днес“, на Националната художествена академия – гр. София. Авторите разказаха за значението на всяка буква, защото в буквите лежи летописа на българската история.
На 24 май празнуваме думите, но има нещо което идва преди тях – гласът. Онзи първи звук, който носи памет, корен и душа. Онзи глас, който не се превежда, а се усеща. Именно този глас прозвуча в българския храм „Свети св. Константин и Елена“. Тържеството съчета магията на българското хорово пеене и изразителността на тишината на храма – песни, в които минало и настояще звучат в едно – православни песни и фолклор. Не случайно момичетата от хор „Евмолпея“, изпълниха и песента „Хубава си, моя горо“ по текст на Любен Каравелов, която и до днес остава свидетелство на силата на българския дух.
В концерта се сляха във вълшебна симбиоза от жанрове, стилове и епохи, които дадоха друго вдъхновение, друго виждане, друга осезаемост, а за публиката усещане за близост.
Тържествата се случиха благодарение на Генералното консулство, което инициира поредното успешно участие на хор „Евмолпея“ – ОДК при Община Пловдив с диригент д-р Алия Хансе, и г-жа Ганка Янкова, арт-мениджър на хора. Този концерт бе висша форма на емоция, заедност, съединяване, връзка както между културите в географско отношение, така изпълни и друга мисия, която бе от двустранна полза и спомогна за укрепване на добросъседските отношения.
Емоционален завършек на концерта и тържествата бе и изпълнението на всеучилищния химн „Върви, народе възродени!“, който изправи на крака официалните гости и публиката, сред които бяха Н. Пр. Ангел Чолаков – Посланик на Република България в Анкара, Деканът на Консерваторията към Тракийския университет в Одрин, Директорът на Дирекция „Култура“ към Община Одрин, Председателя на Одринската Търговско промишлена палата Сезам Ърман, журналисти, граждани и гости на града. По традиция бяха дошли и много тракийци от различни краища на България.
Приветствие по повод двойния празник към всички присъстващи отправи Извънредния и пълномощен посланик на Република България в Турция – Н. Пр. Ангел Чолаков, а от името на Съюза на Тракийските дружества в България поднесе неговия зам. председател Краснодар Беломорски. След празничното слово, Генералният ни консул г-жа Радослава Кафеджийска връчи поздравителен адрес на формацията и поднесе подаръци на хористките, като изказа искрена благодарност за прекрасните им изпълнения, за волята и усилията им да представят по света изяществото на родното хорово изкуство. Те от своя страна дариха икона на „Възнесение Господне“ - /копие на обкова на Рилско напрестолно евангелие/ на Председателя на Църковното настоятелство на храм „Свети св. Константин и Елена“, г-н Христо Христов.
За малкото време, с което разполагаха участниците в хор „Евмолпея“ можаха да усетят атмосферата на Одрин, известен в древността като Адрианополис, а само на някакви 15 км. от границата, той поразява с приликата между Едирне /така наричат Одрин тук/ и нашия Пловдив. Главните улици са много еднакви като структура и атмосфера. И тук тече р. Марица под моста, строен от Колю Фичето навремето. В нея се вливат Арда и Тунджа и после Марица сама продължава пътя си до топлите морета. Пловдивските момичета имаха и специалната среща с ходжата на джамията „Селимие“. В едночасовата аудиенция той им разказа легенди за построяването, за 46 метровия купол с диаметър 32 м., поддържан от осем мраморни колони наречени слонски крака. Френският икономист Жерон Бланки отбелязал, че тя може да издържи сравнение с големите средновековни катедрали по елегантност, дързост на купола и въздушна мекота. Той я намира за по – красива от църквата „Света София“ в Истанбул. За нея не може да се говори. Тя трябва да се види.
Като завършек на „блиц турнето“ на Евмолпея бе и посещението на уникалния Музей на здравето, комплекс построен за четири години и завършен през 1488 г. Групата бе съпровождана от специален гид, който ги запозна с историята на здравния комплекс. Всички останаха изумени от това което видяха и научиха за най-важната сграда – болницата открита от султан Баязид II. Тук лекували в продължение на 400 години. Към болницата имало всичко, което на модерен език се нарича напълно затворен комплекс, който да обслужва пациентите. Те били лекувани безплатно. Най – важното към нея съществувало училище, което било ковачница на кадри за лечители на цялата османска империя.
Евмолпеите отнесоха незабравим спомен за града и местата, които са част от „българската следа“ в Одрин, за тримата велики българи – Екзарх Антим I, д-р Петър Берон и ген. Георги Вазов, напомняйки им за връзките между България и Турция.
След това зареждащо с много емоции турне момичетата и техните ръководители са мотивирани да запазят и развиват способностите си да творят знания и култура, защото културата, интелектът и талантът са основната способност на народите да живеят в мир и добросъседство.
--
