Трима пловдивски журналисти предлагат Закон за насърчение на местната индустрия

Немски закон срещу корупцията предлагал новинарят Стефан Бобчев

Вестниците в САЩ наричали Бълга­рия „Америка на Европа"

Владимир Балчев

През 1891 г. българското правителство решило с един удар да смени мерките и тег­лилките. Аршинът и оката да останат в ис­торията, а вместо всеки търго­вец да реже свой аршин и мами клиентите, да се внесат от Евро­па железни метри. Не следваме ли мерките на света, предуп­реждавал финансовият министър Григор Начович, ще изос­танем още повече от развитите държави. Мнозина приели тези закани като изхвърляне, защо­то Гърция повече от 50 години се мъчела да наложи метъра и килограма без успех, в Турция също нищо не ставало.

Новите мерки влезли в сила от януари 1892 г. Буря разтърсила България още след първите дни на ре­формата. Търговците взели да гълтат разликите, хората наст­ръхнали, защото усещали, че ги мамят. Правителството обя­вило драстични мерки - запла­шило търговци, хлебари и месари, че ще им затвори магази­ните и на тяхно място ще дока­ра нови хора, като безплатно им осигури помещения. Това е убийство за родното стопанст­во, пищели настъпените и сравнявали финансо­вия министър с чудовище. „Чудо­вището" обаче не отстъпвало. Гри­гор Начович, за­вършил политика и икономика в Па­риж, трудно се стряскал. Преди години бил председател на един от първите революционни комитети у нас, изпращал доброволци в Българската легия, подпомагал дейци за освобождението на отечеството. След Априлското въста­ние негови статии се печатали в европейските вестници, по вре­ме на Освободителната война бил разузнавач. Това е само на­чалото на една необикновена биография, почти непозната на съвременниците. Рядко се спо­менава и това, че Григор Начо­вич е първият редактор на „Марица", дал началото на модерните вес­тници у нас. Няколко месеца по-късно той е първият финан­сов министър на свободна България. На него дължим създа­ването на първото земеделско училище в родината.

Колко са тези дейци у нас, зад чието име могат да се изредят толкова първи неща? Дори само един факт би бил достатъчен, за да се припомня по-често за Гри­гор Начович. Вместо това, Пловдив забрави, че именно този човек е инициатор на Пър­вото българско земеделческо-промишлено изложение през 1892 г. За това първостепенно стопанско събитие в многотом­ната българска история са от­делени само две изречения, до­като политици гробари се рад­ват на пространни описания. „Това изложение - заявява На­чович при откриването - ще от­вори една нова ера на повече просветена индустриална дея­телност." И се оказва прав.

Производството трябва да се съживи незабавно, за да тръгне страната напред, твърди по това време Начович. Защото занаятчии­те се разоряват, гражданите обедняват, приближава гладът, който може да разруши страна­та. Първото и най-важното е държавата да се намеси. Новаторът се заел да направи Закон за насърчение на местна­та индустрия. Препоръчал индустриалците да получават без пари общинска и държавна земя за предприятията си, суровините да се внасят от чужбина без мито, а БДЖ да превозва готовата продукция с 35 процента намаление.

Депутатите обаче мислели повече как да вържат бюджета и отхвърлили закона, а малко след това, през ноемв­ри 1892 г., Начович напуснал министерския пост. Вторият редактор на „Марица" внесъл в края на 1894 г. редак­тирания вариант на закона. То­ва е Иван Евстратиев Гешов. Ето как двама вестникари дават първоначалния тласък за голе­мия стопански подем, който пък в началото на нашия век прави България привлекателно място за приток на чужди капи­тали. Като в списък на Гинес, през 1905 г. се появява името на трети пловдивски новинар. Тогава редакторът на „Балкан­ска зора" доктор Никола Генадиев внася нов вариант на зако­на. След няколко години вестниците в САЩ наричат Бълга­рия „Америка на Европа" и я определят за най-прогресира­щата държава на Стария конти­нент.

Името на доктор Никола Генадиев не е последното от списъка на пловдивските журналисти, които се наемат да създават закони. Към него трябва да добавим и Стефан Бобчев, бивш редактор във в. „Марица“. Негово дело е първият наш закон срещу корупцията.

През 90-те го­дини на XIX век вестниците често пишели за не­законно натрупани състо­яния, за чиновническа ла­комия, за отчайващи да­лавери. Новинарите нас­тоявали парламентът да погледне жестокия немс­ки закон, който поставял всеки на мястото му. Ама пустата нашенска парти­занщина все разделяла служителите на свои и чужди.  Сиреч събратята от родната партия са светци, а опонентите - крадци. Тъй че, ако се говорело за закон срещу крадците, приемало се ка­то закон срещу „врага" - да се удари страховито опонентът, да се премачка така, че години наред да не изправи глава. Пишели вестниците за немски закон, само че в Германия такъв закон въ­обще нямало! Ала пруса­ците следвали вътрешния правилник на службата, според който началникът трябвало да наблюдава подчинените си, а от заподозрените да изиска официална декларация за приходите им от послед­ните две години. При от­каз следвали съсипваща глоба и уволнение, доказаните нарушения отвеж­дали направо при прокурора. Правилник обаче не оправя бъл­гарина, преценил бивши­ят редактор на „Марица", зато­ва през ноември 1894 г. Стефан Бобчев внесъл в Народното съб­рание Закон за преследва­не на незаконно  забогате­лите. Повече от 90 депутати подкрепили Бобчев и на 23 ноември започна­ло обсъждането на проек­та. Първоначално дебати­те поели по утъпкания път - да се ударят падна­лият премиер Стефан Стамболов и неговите хора. Бившият журналист търпял известно време, после скочил и обяснил, че не предлага закон срещу Стамболов, а мерки срещу корупцията и грабителст­вото. Или както Бобчев го нарича „немски закон" срещу ориенталщината в България: строг до безпощадност, пределно ясен и кратък. Само в ед­на страница се уточнява, че служителят в двусед­мичен срок трябва писме­но да изложи пред началника си произхода на сво­ите доходи. При отказ глобата стигала до го­дишна заплата. Наруши­телите веднага били пре­давани на прокурора, имуществото им конфис­кувано в полза на дър­жавното съкровище. Отнемали се имотите, прехвърлени на трети лица, преследвали се и чиновниците, напуснали службата преди години. Това за Бобчев бил немският път към бъдещето на България.

Неслучайно тези мерки се гласували заедно със законите за насърчение на местната индустрия и за създаване на търговско-индустриалните камари. Благо­дарение на тези разпоредби страната ни дръпнала напред.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…