През 1848 г. братята Михалаки, Димитър и Георги строят текстилна фабрика при днешното село Първенец

Михалаки Гюмюшгердан участва в турския парламент по времето на султан Абдул Азиз

Вместо Михалаки Гюмюшгердан наемен убиец застрелва брат му Димитър

Владимир Балчев

На 19 март 1906 г. многобройно траурно шествие изпратило видния пловдивски гражданин Атанас Гюмюшгердан, пето поколение на знатния род . Допреди няколко години покойният бил общински съветник и народен представител, познавали го сред най-висшите кръгове на властта. Церемонията била тържествена - държали се надгробни слова, чели се съболезнования. Тъкмо щели да затварят ковчега, някой се обадил, че Гюмюшгердан не е умрял. Всички се стъписали. В Пловдив още се помнели скандалите с няколко смъртни акта, издадени от некадърни фелдшери, след като медиците  обявили за мъртъвци хора, които още давали признаци на живот. Почудили се роднините на починалия какво да правят. Накрая решили да оставят през нощта тялото на Атанас Гюмюшгердан в гробищния параклис. На следващия ден опечалените отново се събрали край гроба.

С този скандал приключила епохата на Гюмюшгердановци в Пловдив. Повече от век представителите на фамилията управлявали града и списъкът на първенците под тепетата започвал с тяхното име. Иначе се предполага, че родът произлизал от село Бойково. Твърди се, че негов основател е Атанас Калмуков или Куманов. Имената на синовете му Димитър и Георги през 1769 и 1793 г. се срещат в списъците на майсторите от Пловдивския абаджийски еснаф. Записани били с името Гюмюшгердан, тъй като майка им носела наниз от сребърни пари. Внукът на някогашния селянин от Бойково, който получил името на дядо си Атанас,  към 1800 г. станал първомайстор на еснафа. Именно от наследниците на този Атанас идва голямата слава на рода. Имената им са Михалаки, Димитър и Георги. През 1847 г. те основали втората фабрика за вълнен текстил в България. Сградите построили между днешните села Първенец и Храбрино. Едната машина докарали от Виена, а останалите изработил по неин образец самоукият пловдивски майстор Атанас Сахатчи. Напук на неверниците, буйните води на Първенецката река завъртели машините и работата тръгнала на високи обороти. Тъй като се произвеждали вълнени платове за облекло на турската армия, пазарът бил необятен.

Макар и братя по рождение, собствениците били твърде различни. Михалаки Гюмюшгердан, крайно амбициозен, покрай жаждата за първенство прегърнал гръцката идея и оглавил борбата срещу пробужащото се българско самосъзнание в Пловдив. Георги бил кротък човек. Като гледал как брат му Михалаки мачка селяните от Родопите, за да натрупа бързо големи печалби, се възпротивил и напуснал предприятието. Най-малкият брат Димитър пък през 1849 г. станал един от  дейците за съграждане на българска църква в Цариград. Развоят на събитията неминуемо щял да изправи двамата братя един срещу друг. Случайността предотвратила неизбежното. През 1856 г. притиснатите от Михалаки Гюмюшгердан, жители на Средните Родопи потърсили за помощ един от водителите на българомохамеданите. Като не виждали друг начин, родопчани изпратили човек да убие Михалаки. Убиецът обаче не познавал по лице фабриканта. И като питал за Гюмюшгердан, вместо Михалаки, показали му Димитър. Наемникът прострелял смъртоносно най-малкия от братята.

През следващите години Михалаки Гюмюшгердан достигнал върховете на славата.  Участвал в първия парламент на султан Абдул Азиз и бил избран за негов председател. Завърнал се триумфално от Цариград през юни 1865 г. посрещнат възторжено от гръцкото население на града. Властта му в Пловдивската епархия, пише М.Апостолидис, станала равна на княжеската, а лично султанът го удостоил с титлата бей. Богатството му било огромно, сдобил се с необятни имоти. За живота и дейността му се изписани стотици страници. Гръцките автори го величаели едва ли не като светец, българските го проклинали като злодей.

Михалаки Гюмюшгердан щедро подпомагал гръцките училища в Пловдивската епархия, в памет на покойния си брат Димитър основал и поддържал със свои средства училище в Пловдив, подпомагал със стипендии обучението на студенти в Атина и Европа. Починал през 1880 г. Синовете му Атанас Димитър продължили неговата търговска дейност. Атанас Гюмюшгердан бил избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия, изявил се и като общински съветник. Димитър Гюмюшгердан бил вицеконсул на Испания в Пловдив от 1894 до 1930 г. Дипломатическата мисия била на ул. „Кракра” №4.

Част от потомците на големия род се изселили в Гърция, други останали в Пловдив и София. От някогашната славна фабрика днес се виждат само каменните зидове. По нищо не личи, че в това здание навремето вадели хляба си около 60 работника, а на поляната край реката спирали стотици камили, които товарели със стока за Цариград.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…