Капана.БГ

Капана.БГ

Пловдивчани днес ще имат уникалната възможност за среща с екипа на най-новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“

15-тото издание на Киномания в града под тепетата е вече факт. Началото му бе поставено снощи с новият филм на Ивайло Христов “Страх”, носител на 4 награди “Златна роза”.

Съботният ден /17.04/ ще премине с още две заглавия от програмата на кинопанорамата. От 18:30 часа е началото на филма на Валери Льомерсие “Селин Дион: Силата на любовта”. Режисьорката ни пренася в Квебек в края на 60-тте години. Силвет и Англомар се радват на 14-ото си дете: Алин. В скромното семейство Дийо царува музиката и с порастването на Алин се разкрива нейното дарование – тя има златен глас. Когато чува този глас, музикалният продуцент Ги-Клод Камар си наумява да направи Алин най-великата певица в света.

От 20:45 часа киноманите могат да продължат филмовия маратон с италианския филм “Най-хубавите години”. Филмът разказва историята на четирима приятели – Джулио, Джема, Паоло и Рикардо, и животът им в продължение на 40 години, от 1980 до днес, от тийнейджърските им години до зрелостта. Техните надежди, разочарования, успехи и провали са преплетени в този майсторски филм за приятелството и любовта.

Пловдивчани днес ще имат уникалната възможност за среща с екипа на най-новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“ ден след премиерата на филма в клуб Fargo от 18:30 часа, между прожекциите.

На срещата-разговор ще присъстват режисьорът Виктор Божинов, актьорите Лилия Маравиля, Мая Бежанска и Филип Аврамов /Фицата/, сценаристът Ваня Николова и продуцентът Кръстьо Ламбев.

Цена на билетите - 8/6 лв, карта от 5 прожекции - 35 лв.

Маргарет Атууд едва ли има нужда от дълго представяне. Затова директно започваме с интересните факти за нея.

 

Маргарет Атууд има рекорден брой номинации за The Man Booker

 

Канадската авторка е била номинирана цели 5 пъти за престижната награда. И това не е всичко – една от номинациите за книгата The Blind Assassin ѝ носи награда. Интересен факт, който няма как да не споделим е, че антиутопията The Year Of The Flood толкова вбесила председателя на журито на наградите, че я захвърлил през стаята, в която я четял. Е, случва се и на най-добрите…

 

Атууд изобретява устройство, с което да подписва по няколко книги едновременно

 

Популярността и  любовта на феновете предполагат пътуване на много и различни места за представяне на книгите. Малък недостатък е, че човек не може да бъде на две места едновременно. Именно поради тази причина на Маргарет Атууд ѝ хрумва идеята за LongPen. Това е устройство, което позволява подписването на книги виртуално, с помощта на интернет и таблет. Идеята за LongPen съществува от далечната 2004 година. Тогава това звучи като част от книга на Атууд, но ето, че само две години по-късно става реалност.   

 

Живее в Западен Берлин по време на Студената Война

 

В свое интервю Атууд разказва за живота си в Западен Берлин през 1984, когато пише Разказът на прислужницата. На въпроса доколко това вдъхновява написването на книгата, авторката отговаря така: „Мислила съм за това и преди да пристигна в Берлин. Докато живеех там посетих и Чехословакия, Източна Германия и Полша. Това, което видях не беше напълно изненадващо, тъй като, предвид възрастта ми, знаех за живота зад „Желязната завеса”. Вълнуващо беше да бъда там на място, да усетя атмосферата. Беше интересно, но не бих казала, че това е основният ми източник на вдъхновение за „Разказът на прислужницата“.

 

Може би е, а може би не потомка на жена, смятана за вещица

 

Според родословното дърво, има вероятност Атууд да е потомка на жена, живяла през 17-ти век в Масачузец, която е била обвинена във вещерство. Името ѝ било Мари Уебстър и била осъдена на смърт чрез обесване. Маргарет Атууд не е напълно сигурна в истинността на тази родствена връзка. Провежда „разследване“, което води до Джон Уебстър, който бил петият говернатор на Кънектикът през 17-ти век. Кънектикът не е особено далеч от Масачузец…

 

Страстен привърженик на опазването на околната среда

 

Възгледите на Атууд за опазването на околната среда са изключително силно застъпени дори в офиса ѝ. Хартия за принтиране, пликове и кутии са строго забранени. Дори тоалетната хартия и салфетките са направени от рециклирани материали. Но това далеч не е всичко – всички крушки са флуоресцентни, а пластмасови бутилки за вода никога не са внасяни в този офис.

 

Тук приключва краткият ни разказ на факти, свързани с Маргарет Атууд. Сподели ни в коментар какво знаеш ти за нея.

 

Източник: Orange center

 

 

Темата е „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“, крайният срок за участие е 12 юли

 

 

Конкурс за есе на тема „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“ организира Юридическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е част от поредица събития свързани с отбелязване на 30-годишнината на Конституцията на Република България и се посвещава на 60-годишнината на ПУ Паисий Хилендарски“. Катедра „Публичноправни науки” на Юридическия факултет на ПУ дава възможност на всички да проявят и докажат своята креативност в мисленето, като споделят познания и лична позиция и идеи по темата за Конституцията.

 

Предизвикателствата на съвременността са предизвикателства и за Конституцията. Желанието ни е представените разработки да изразяват собствената позиция с позоваване на факти и примери, които да провокират различни позиции и различни гледни точки. Надяваме се, че темата ще предизвика Вашия интерес и ще се радваме да участвате, заявиха организаторите.

 

Право на участие имат бивши и настоящи студенти на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, както и студенти от различни курсове и специалности в ОКС „бакалавър” и „магистър” в университета без ограничения във възрастта и формата на обучение.

 

Първото от изискванията е участниците в конкурса да изпращат само есета, написани от тях самите. Когато се установи, че участникът не е изпратил свое авторско есе, той отпада от конкурса. Всеки автор може да участва само с едно есе. Творбите трябва да са във формат DOC или DOCX на Microsoft Word. Обемът на текстовете е до 15 страници, формат А4, междуредие 1.5 lines, шрифт Times New Roman с размер 14 pt и подравняване Justified.

 

Есетата следва се изпратят на електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. На този адрес участниците изпращат трите си имена, факултет, курс, специалност и форма на обучение, телефон, както и самото есе като прикачен файл, с тема на писмото: Конкурс за есе на тема „30 години Конституция на Република България – постижения и предизвикателства“.

 

Конкурсът стартира на 16 април 2021 г. – Ден на Конституцията и професионален празник на юристите в България. Краят на конкурса е на 12 юли 2021 г., когато ще се навършат 30 години от приемането на Конституцията на Република България.

 

Есетата ще бъдат оценявани от жури в състав: проф. д-р Емилия Друмева – водещ преподавател по Конституционно право, секретар по правни въпроси на Президента на републиката; д-р Благой Делиев – преподавател по Конституционно право, главен експерт по правни въпроси в администрацията на Президента; Виктория Палигорова – председател на Студентския съвет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

 

Наградният фонд на конкурса се осигурява от Студентския съвет и Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

 

Създаването и приемането на действащата Конституция е начало и същевременно продължение на дълбоки реформи в българското общество. Приетият на 12 юли 1991 от Седмото Велико народно събрание Основен закон съчетава либерално-демократичното начало с класическите институционални баланси в държавното управление. За да бъде съвременната държава правова, тя трябва да бъде конституционно обвързана чрез своите органи да създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество (чл. 4, ал.3 от Конституцията). Посоката е зададена, но по всичко лични, че пътят на следването ѝ ще бъде дълъг и нелек. За това свидетелстват и петте поправки на Основния ни закон.

 

Днешният свят на правото е едно непрекъснато взаимодействие между конституционни традиции, европейски и универсални стандарти. Бидейки част от този развиващ се свят, съвременната конституция е един динамичен нормативен акт, който, отчитайки белезите на миналото, залага стойностите на бъдещето.

 

 

 

III-тото издание на Международния мозаечен форум „Балкански мостове” започна снощи в Балабановата къща в Стария град със символично откриване в двора на възрожденската къща, в присъствието на официални гости, част от авторите, почитатели на мозаечното изкуство и с кратка музикална програма.

 

За концепцията на проекта, в който тази година  участват 55 автори от 8 държави със 110 мозаечни произведения, подредени в сводестата и дълбоката зала на Балабанова къща, говори проф. Емилия Константинова - Ръководител катедра "Теория на изкуствата" в АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев“ Пловдив и член на журито.

 

„Балкански мостове III” се финансира от Община Пловдив по Компонент 3 „Гражданска активност“ и е част от Културния календар на града за 2021 година.

 

По време на откриването, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов връчи и три парични награди – за цялостен принос на проф. Илия Илиев, за млад български автор и за чуждестранен автор,  осигурени с негови лични средства.

 

Третото издание отново е в подкрепа на идеята, че Пловдив е уникално място, в което мозайката като културно-исторически артефакт и съвременните мозаечни тенденции могат да съществуват в съзвучие. Експозицията представя разнообразие от цветове и идейни концепции, чрез които публиката ще съпостави различните мозаечни школи и материали.

 

Поздрав към участниците и гостите отправиха още художникът  Крум  Шаранков, майстор на мозаечния жанр, куратор на изложбата и двигател на международното събитие, доц. Елена Кантарева – Дечева – председател на авторитетното жури,  което селектира творбите за тазгодишния форум сред многобройните заявки за участие от страната и чужбина, Богомил Грозев – директор на ОИ „Старинен Пловдив“ – любезен домакин на „Балкански мостове“, което за втори път превзема пространствата на една от най-хубавите къщи в Стария град. (Първото издание се състоя в Зала „Пловдив“ в сградата на Общинския съвет).

 

Представителната експозиция мозайки „Балкански мостове III”  може да бъде видяна до 30 април 2021 г. (без почивен ден, работно време от 09:00 до 18:00 ч.).

 

Входът е свободен!

 

Традиционната пролетна изложба на ДПХ "Цветове" вече посреща почитателите на изкуството в Зала "2019" на ул. "Гладстон"№32. Поздравления към 62-мата автори, представящи общо 104 творби, поднесоха председателят на Общински съвет - Пловдив Александър Държиков, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов и председателката на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева.

Девическа хорова формация „Евмолпея“ с диригент Алия Хансе и клавирен съпровод на д-р Борис Мирчев обогати празничната вечер с прекрасни изпълнения.

 

Изложбата "Цветове" е част от Културния календар на Община Пловдив. Тя може да бъде разгледана до 14 май. Входът е свободен.



В Апелативна прокуратура  днес се откри изложбата „Пловдив след Освобождението“  на ученици от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, гр. Пловдив.

Експозицията е посветена на 142 години от приемането на първата българско конституция – Търновската конституция и е по случай Деня на отворените врати в Апелативна прокуратура – Пловдив. Събитието се провежда съвместно с Окръжна прокуратура – Пловдив и Районна прокуратура – Пловдив.

Младите художници гостуват с 24 творби в сградата на площад „Съединение“ №3 за трети път, като настоящата изложба е подготвена специално за Деня на Конституцията и юриста. „Експозицията е постижение за нашите ученици, защото ги връща в едно по отдалечено време. Те „събудиха“  историята и опознаха градската среда от различна гледна точка. Представянето на експозицията в пространството на прокуратурата  е пример за добро институционално сътрудничество“, каза при откриването Светлозар Чавдаров, директор на НХГ „Цанко Лавренов“.

„Бъдете смели и не спирайте да мечтаете“, пожела на младите художници апелативният прокурор Тодор Деянов. За историята на Търновската конституция разказа Ваня Христева, заместник-апелативен прокурор. На откриването присъстваха Галина Андреева – Минчева, заместник – окръжен прокурор, Чавдар Грошев, районен прокурор, Атанас Илиев, заместник-районен прокурор, учители и представители на учениците – художници. Младите таланти получиха като подарък Конституция на България и грамота.

В своите картини те представят места в гр. Пловдив, свързани с исторически събития след Освобождението на България, или са знакови за града и архитектурата. В експозицията са включени живописни и графични произведения с изгледи от различни години и периоди.

Изложбата се реализира със съдействието на гл.ас. д-р Стефан Шивачев, директор на Регионален исторически музей - Пловдив. За да се подготвят творбите си, учениците участваха в специални музейни лекции под ръководството на преподавателя си по история - Александър Пейчев. Стефан Шивачев и специалисти от музея запознаха бъдещите художници с историята на Пловдив след 1878 г. и предоставиха ценни архивни фотографии, които помогнаха при създаването на творбите. Учениците получиха напътствия и художествени съвети и от преподавателите си по специални предмети.

Всички творби от изложбата "Пловдив след Освобождението" ще бъдат публикувани в официалните сайтове на НХГ "Цанко Лавренов" и Апелативна прокуратура - Пловдив.

Плакатите за събитието са създадени от десетокласниците Кристиана Грозданова и Георги Костадинов от специалност "Рекламна графика" по време на учебните часове при преподавателя Петър Чучулигов.

При откриването на изложбата бяха спазени всички противоепидемични мерки.

 

В резултат на активното участие на Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ в Програмата за училища посланици на ЕП, училището извоюва участието си в онлайн издание на програма „Евроскола“.

 

На 16 април учениците от Европейския клуб на гимназията имаха възможността за трети пореден път да участват в симулативна сесия на Европейския парламент в Страсбург. В онлайн сесията на тема: Киберсигурността в Европейския съюз“ те участваха в дебат със свои връстници от 86 други европейски училища. Бяха отправени над 150 въпроса по темата към специалисти и представители на Европейския парламент.

 

Младите хора се интересуваха от начини за справяне с кибертормоза, фалшивите новини и уязвимостта на младите в интернет по време на пандемична обстановка. Младшите посланици на Френската гимназия питаха: Какво се прави за предотвратяването на рансъмуер в административните заведение с важни лични данни?“, „Може ли ЕС да създаде антивирусна програма, която да се наложи като стандарт в държавните институции, сред високопоставените лица и неправителствените организации, а използването й като масово средство за защита на личните данни да се популяризира сред обществото?“, „Колко ефективна е Европейската стратегия за киберсигурност срещу изтичането на данни?“.

 

Към всички участници беше отправено предизвикателство да представят най-креативна идея за решаване на проблема с киберсигурността.

 

Страница 1 от 1871

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…