АНТИГОНА – име, заглавие и дума, която носи в себе си сила, възможна да те накара да настръхнеш. Това е и името и усещането от премиерната постановка на Иван Добчев, която снощи в Дома на културата остави препълнена зала бездиханна. Красота, изящество и величие се носеха от сцената. От първата дума до последния дъх на актьорите напрежението те държеше с все сила за гушата и дори не се замисляш да отпуснеш тялото си даже за миг. Ръцете те болят от това, че час и половина си ги стискал здраво в очакване на нещо, което не можеш да си обясниш. Антигона е текст на над 2400 години, всички сме наясно какво се случва, каква й е идеята и сюжетът. Всички познаваме до болка героите й и думите им, но играта на сцената снощи превъзхождаше всяко едно действие и мисъл, провождали това заглавие някога. Имаше защо публиката да извика пет пъти на бис актьорите и дори след като светнаха лампите в залата аплаузите да не спираха. И с огромните очаквания на публиката към Добчев, нямаше разочарован човек. Всички бяха без дъх и думи.
Започвайки от сценографията и завършвайки с изящните движения и думите. Сянката, която зае оригиналното място на хора, се впиваше дълбоко в костите и хващайки Исмена с черните си ръце усещаш как и ти се задушаваш от въпросите и тягостното чувство за справедливост. Кое е правилно и кое грешно? Сърцето или законът? Може ли бунтарският дух на едно младо момиче като Антигона да промени света? Не, разбира се, но може да ни научи на много. Може да покаже на едно поколение от 21 век какво означава да отстояваш позиция и да се бориш за това, което е вътре в теб. Може да отвори очите на забулените с измама и отчаяние, че нищо никога няма да се оправи. От всички персонажи в трагедията, тя е единствената, която запазва своята позиция и вяра до края, без дори да се замисли да се предаде. Векове наред препълва залите, защото човекът има нуждата да я види и да се докосне до нея. Тя задоволява нуждите на зрителя за поезия и трагизъм и вероятно до самия край на театъра като изкуство поколенията ще виждат прототипи от своето съвремие в героите й.