„Sex без захар“ е може би една от най-добрите диети, на които можете да се подложите. Отивайки на представлението, ви гъделичка усещането, че излизайки от театъра нещата ще бъдат доста по-различни и леки. Тежестта от налаганите стандарти за ценности и красота вече са се изпарили.
Елена Атанасова започна своя монолог с крясъци, сякаш не е достатъчно, че самият жанр на моноспектакъла е емоционален със своята искренност и диалог с публиката. Секс. Тема табу, за която дори майките не говорят с децата си и те остават необразовани. Оттук следват и много недоразумения и комични ситуации под чаршафите. Те, разбира се, стават за приказка, докато си на кафе с приятелки, но усещането не би трябвало да бъде такова. Гаджето ти те е зарязало? Защо да не качиш двадесет килограма тогава? Лежейки си в леглото, единствено телефонът ти ти казва колко си хубава и прекрасна. Отчаянието води до много крайни решения, от рода на да продадеш тялото си на някого, но пък както е казал народа – всяко зло за добро. Не стига, че мъжете те желаят, макар и с някое друго кило от горе, но те даже и дават парите си, за да бъдат с теб. Всеки може да намери своята любов, своето щастие и всичко, което заслужава. Трябва да се ценим такива каквито сме – несъвършенни и чупливи. Това е постановката, която ще даде отговорите на онези малки въпроси, които се въртят в женската глава. Измежду прането, чистенето, работата и децата винаги остава време да попитаме стотина пъти „Дебела ли съм?”, да се зачудим дали това движение от снощните креватни упражнения е било добра идея и да се оплачем, че завинаги ще останем сами. „Дори и кръв да капе от сърцето ти, кажи, че си се изцапала с червило“, както се казваше в една приказка, така и тази постановки учи на високо вдигната глава и самочувствие, което разкрасява.