Секс, наркотици и рокендрол – това в света се приема като клише, като начин на живот или като фраза, която крещиш в алкохолно опиянение из баровете след полунощ. Отделно, това бива и заглавието на една постановка, която се гордее с факта, че е сред най-играните на българска сцена. Снощното представление беше официалното пенсиониране на спектакъла, а играта наистина беше като за последно. Моноспектаклите носят една специфична сила. Диалогът с публиката превръща играта от измислица в нещо, за което да се замислиш. Какви са тези образи пред теб? Какво означават думите им? Бива ли животът да бъде толкова жесток и несправедлив? Всеки има своите страхове, а щом ги видиш изиграни пред десетки хора в лятното кино няма как да не се разчувстваш.
Асен Блатечки – реално няма какво повече да се каже по върпоса. Всички го обичат и има за какво. В постановката «Секс, наркотици и рокендрол» той се превъплащава в няколко образа – от клошаря, през секс телефонистката и рок идола, че чак до баровеца. Всеки със своите страхове и претенции. Всеки със своите зависимости и мирогледи. Ако бяхме създадени по подобие на Бог, то тогава сутрин нямаше да се събуждаме с препълнена кана кафе и сутрешните блокове по телевизията. Не, щяхме гордо да сложим ръце на хълбуците си с думите – цунами или земетресение да създам днес? А може и влакова катастрофа в Индия, че и без това са много. Рушим, а не градим. Отиваме на постановка без да знаем какво ще гледаме и на сърцераздирателната реч се заливаме от смях, просто защото погледът на актьора ни разсмива. Не разбираме думите му и после си тръгваме щастливи от пиесата, казвайки, че е била страхотна комедия. Той ще живее докато не умре – изречението с най-противоречива реакция от страна на публиката. Едната половина се разплакаха от смях, а другата, заради тежестта и болката в самите думи.
«Секс, наркотици и рокендрол» - тук също няма какво да бъде допълнено.  Фактът, че се играе толкова години на сцена говори предостатъчно сам по себе си. Класическите рок парчета, които я съпровождат през цялото време и публиката, която винаги знае тесктовете от първия до последния тон. Свободата да разбираш постановката, както се чувстваш и идеята, че рокендролът е навсякъде и наистина ще живее докато не умре.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…