Колекционерът Димитър Инджов: Отвратително е, че българи са залели света с фалшификати на изключителния маестро

Днес той е щастлив горе, тъй като името му е там, където трябва да е- на върха

34 платна на изключителния Жорж Папазов- художникът, за който света говори от половин век, а България най-често е мълчала, са подредени и чакат публика в новата Зала 1 на Градската художествена галерия. Ценителите имат невероятния шанс да се докоснат до шедьоврите на роденият в Ямбол баща на сюрреализма благодарение на един човек, с мисия- меценатът Димитър Инджов. Колекционерът в една изповед- поклон пред човека и твореца Жорж Папазов пред КАПАНА.БГ.
България има само няколко световноизвестни художника- Боянският Майстор - 13в., минем през Жул Паскин, Жорж Папазов и може би Христо Явашев. Това са четиримата значими и признати със своята дейност. Сред тях е Жорж Папазов, за съжаление много години хулен, пренебрегван, при това в родната си страна. Но последните тенденции показват отношението на света към творчеството му. Негови картини вече се продават за стотици хиляди евро. Не го казвам, защото имам много картини от него, а защото един българин получава своето достойно признание. Едно скромно момче, тръгнало от Ямбол, с вид на герой от Монпарнас, стига върха.

Папазов първо отива в Чехия да учи паркостроене и строеж на вили, запознава се с реализма, след което за първи път започва да има желание да рисува, да се докосне до акварел, до молив. Малко по-късно се запознава с немския експресионизъм, с изкуството на Малевич, Кандински и започва да се увлича първо от реализма, по-късно от експресионизма, после от линейната и геометричната абстракция, за да може в един момент да достигне до прозрението да рисува своите сънища, мечти, своите настроения и емоции по един самобитен, невероятен начин. Креспо, един от основните теоретици на световното изкуство, описвайки в своите книги Монмартр казва за Папазов: Той беше сюрреалист преди всички други. Това е истината. Жорж Папазов е първият сюрреалист в света, един от най- значимите и качествените експресионисти на планетата. Изключителен, невероятен художник, който със странния си характер и с огромното си въображение понякога кара много свои критици и недоброжелатели да го коментират като варварин, като странник, като див селянин. Дори самият Креспо казва, че Папазов в последствие се преобразява и става един голям мъж, с една голяма глава, с един голям корем, една голяма уста, но се преобразява и в един голям художник. Да, по-късно Жорж Папазов наистина заприличва на своята рода- все едни здрави бохеми. Но това са най-невзрачните и незначими неща. Всеки от нас изглежда така, както го е създал Създателя, важно е какво носи вътре в себе си. Оная душевност, онази неподправена необходимост да изрази себе си.

Папазов се възхищава от всичко. Велико изкуство, възклицава на скалните рисунки. В един момент, когато вижда българските шевици, халища, престилките на бабите си, той оценя и казва: Какво е изкуство- нещо, до което ние никога не можем да достигнем. Той е точно от тези хора, които осъзнават, че колкото и да сме съвременни, колкото и някои да претендират за модерност, колкото и някои да претендират за познание, тези наши старите отци, бащи, с босите крака, напуканите пети, скъсаните дрехи наистина са стигнали много по-далеч, отколкото ние някога ще стигнем.

Жорж Папазов е изключителен талант, живял във време на велики художници. Човек, чийто картини са стояли в експозиции заедно с Пол Клер, Хуан Миро, Брак, Пикасо, Андре Дьорен, Морис Вламенк. Творец, който приживе не успява да получи това призвание, което заслужава. А истината е, че както казва Оскар Кокушка, Папазов е маестро, който оказва влияние на редица големи световни и европейски художници. Това е.

По-голямата част от моя живот съм събирал картини от Жорж Папазов. Някои казват, че имам най-много. Може би в света, или Европа, или България. Не знам и няма значение, нямам мегаломански претенции. Имам около 40 работи, В ГХГ съм показал 34. Но имам претенции, че притежавам едни от най- качествените и стойностни негови творби. Имам и негови програмни работи, с които минава през свои мини периоди в живота и творчеството. Тръгвайки през чешкия реализъм, минавайки през немския експресионизъм, абстракцията, за да достигне върховете в сюрреализма и в един вид сюрреалистичен абстракционизъм.
Изключително земен, изключително качествен човек, който както е бил бохем, както по цели нощи са се запивали с приятелите си Андре Дьорен, Морис Вламенк, така е посрещал на гости в своята вила Пикасо. Той решава да се оттегли от Париж, където има два апартамента- в единия остава съпругата му Беатриче, в другия дъщеря му Мириам. В нейния апартамент съм ходил- на булевард Клиши на Плац Пегал. В един момент се оттегля, отива в Прованса, с помощта на руски архитект изгражда една къща, цялата от камъни. Има едно лозе, портокалова градинка, а комшии са му Пикасо, Шагал, Матис. Ходил съм и там. Бил съм на всяко място, свързано с него, защото много го обичам и уважавам. За съжаление неговото творчество  е разпиляно, не се знае къде са голяма част от неговите картини.

В един момент, рано или късно , Жорж Папазов ще бъде оценен и ще е там, където му е мястото- редом до Пикасо, Брак. Един човек, тръгвайки от натурата, от родния си бит, започва да анализира всички тези културни пластове, които наследява, да ги осмисля, понякога теоретизира и в писмен, вид. За да ги превърне в един момент в отделната форма, в отделната натура, в знак. И служейки със средствата на ритъма, на колорита, с формата изгражда едни невероятни картини, които са изключително значими за световната пластическа култура като цялост, подход, като начин на виждане, на реализация. Защото философията на неговите картини е композицията. А неговата композиция е философията на самия автор. Той чувства нещата съвсем интуитивно. Виждайки нашите халища например той счита, че това са първите абстрактни творби в света. Да умееш да виждаш е дар Божи, а да умееш да го притвориш е друг талант, а да умееш и да го правиш честно, почтено и откровено, и целият си живот да посветиш на това- велико е. А в същия момент да си низвергнат от много хора. Най-лошите писания за Папазов съм чел от българи, при това интелигентни хора.

Смея обаче да кажа, че той е щастливец, тъй като е бил наясно с мисията си. Днес съм сигурен, че там някъде, където сега ни гледа отгоре, той е доволен. Човек, който много пъти се е опитвал да подари своите картини на България, и в крайна сметка се опитва да ги смили да му приемат работите, като в добавка им е подарявал картини на Дега, Реноар, Сутин, Брак, Пикасо, а нашата културна общественост и нашите политици отказват да приемат това дарение… на един невъзвращенец. На един вражески елемент… не знам каква простотия е била измислена. Факт е, че този човек от мнозина видни интелектуалци е отхвърлян. И в чужбина от някои е приет скептично. Дори самите сюрреалисти го загърбват.  Техният Гуру Андре Бретон създава стройната организация на сюрреалистите, от която няма влизане или излизане. И понеже Папазов е свободолюбив човек, попадайки при тях отказва да спазва правилата им, сектантските им разпоредби. И става хулен от собствениците си сподвижници. Години наред този човек реално не съществува за тях, в книгите им, отсъства от аналите на течението. А един Пикасо ще си губи ли времето да му ходи на крака на гости и по цял ден да си говорят за изкуство? Сега съм горд съм, че съм дал едно малко зрънце за възраждането на интереса към този човек, да може делото му, живота му, неговата мисия наистина да получи признание и да бъде там, където той заслужава. На върха.

Иначе ние българите сме олимпийски шампиони по оплюване на най-качественото и стойностното, което притежаваме. Не знам какво генно сбъркано имаме. Освен великите и прекрасни хора, които има нашата държава, болшинството в един момент почва да отрича всичко стойностно. Все някой от чужбина трябва да дойде и да ни отвори очите. Да каже: Слепи ли сте, вижте за какво става въпрос. Та да признаем очевадното. Сега от нас трябва да е инициативата, ние трябва да направим нещо за този човек. Той е дал живота си. Ако  можем и ние да дадем нещо за него.

Донесъл съм тук и каталозите, за да видят всички, че тези картини тук са истински. Скоро се видях с един приятел, собственик на галерия в чужбина, който казва: Какво нещо сте българите- до което се докоснете и го изцапвате. Защото в момента целият пазар и в България, и в Европа, е залят с картини на Жорж Папазов, които не са рисувани от него. Те ги правят българи, и ги изнасят в чужбина. Което е тъжно, гадно, отвратително. Но в световната кармична памет всичко се помни, всичко се връща. Казвам го на тези, които цапат, които мърсят духовното пространство. Рано или късно всеки от нас ще си получи това, което трябва. А мястото на Папазов е едно- на върха на световното изкуство.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…