Под Тепето и Капана по традиция представят художниците, участващи в Националните Есенни изложби. Срещаме Ви с Русен Дойков, който подреди своите скулптури в двора на Къща Мексиканска графика. Фигурите от стомана са правени специално за тазгодишното издание на форума, озаглавен „Споделено пространство“.
Споделените творби общуват съвсем непринудено със зрителя и не крият по никакъв начин своята сила и енергия, която идва едновременно от формите и от цветовете, които носят. Всяка една от работите разговаря по свой начин и премествайки погледа и тялото си до тях, човек всъщност може да ги види в съвсем нова светлина от тази, видяна само преди миг. Нямаме амбиция и желание да тълкуваме скулптурите, освен да кажем, че в двора на Къща Мексиканска графика е съвсем възможно да попаднете в свят, който изглежда поне една идея по-споделен и приканващ към… Към какво… всеки усеща, според сетивата си.
Освен скулптор, Русен Дойков е и пишещ човек, тази година издаде първата си книга „Достатъчно носталгия“ (изд. Факел) с редактор Елин Рахнев. От около 10 години се занимава и с преподавателска работа, като е споделял своите знания и опит с ученици и продължава - със студенти от Пловдив.
След "Вариации Куб" и металните скулптури отпреди около 10 години, през 2018-та се добавят "Цветове" - цикъл от пет скулптури, изработени от боядисана стомана. Портфолиото Ви е лесно достъпно ТУК - може да се видят някои от скулптурите, които сте правили последните години. Как се стигна до идеята за "Цветове"?
По съвсем естествен път. Различни лакови покрития се използват в практиката за защита на метала от корозия, те са носители и на цвят. Цветът от своя страна има и естетическо и психологично въздействие, а формата и цветът се намират във взаимодействие. А и това не е нова практика в скулптурата, съществува от античността.
Може ли да се каже, че това, което показвате на Националните Есенни изложби тази година е развитие, продължение или вариация на скулптурите от 2018-та година?
И да, и не. Развитие са, доколкото авторът и материалът са същите, но не са вариация, имат различни формообразуващи принципи, в същността си са различни.
Скулптурите Ви повече проза ли са или повече поезия, повече разказват или повече мечтаят?
Спирам се на поезия.
Тази година излезе първата Ви книга - стихосбирката "Достатъчно носталгия". Поезията помага ли на работата като скулптор? А обратното - какво допринася скулптурата за поезията? По-общият въпрос е на какво Ви научи скулптурата?
В някакъв по-общ план да, двете неща са свързани за мен. Не се наемам да обяснявам как точно. Също мисля, че това на което ме е научила скулптурата, може би щях да науча и по друг начин, ако се занимавах с нещо съвсем различно. Може би трикът е да си достатъчно задълбочен в това което правиш. А и има огромно значение кой те учи, мисля, че имах много и добри учители.
Има ли носталгия в скулптурите в Есенните изложби или там е съвсем друго излъчването от тези фигури и цветове?
В работите ми има само това, което зрителя открие там. Нужно е обаче да отдели известно време за това, струва ми се. За мен като такъв - има много неща, но аз съм в малко по-различна позиция към тях.
Преподавател сте по "Скулптура" в училище, в университети, също. На какво е важно да се заложи в тази така наречена "преподавателска дейност", що се отнася до ученици веднъж и от друга страна до студентите?
На първо място на отношението към учениците и студентите, и към работата. Добронамереността е основната предпоставка за съхраняване на желанието за работа и съответно за развитието в изкуството, пък и във всичко. Мисля, че подкрепата е по-важна от оценяването в един дългосрочен план.
Скулптурата не е леко занимание от една страна, от друга страна са много малко хората, които купуват такива творби. Какво Ви мотивира да продължавате?
Предполагам имам някаква вътрешна необходимост да го правя. Повече ирационална и непрагматична, не като нещо, което ми осигурява битието - поне за сега.
А да продължавате да преподавате?
Това е част от кръговрата. Трябва да върнеш това, което си научил, да предадеш добрите неща, които си взел от твоите учители. И нещо, което си добавил, ако някой го поиска съответно. Пък си е и различен и ценен опит, така и ти продължаваш да учиш
Какво е впечатлението Ви от тазгодишните Есенни изложби като цялостна атмосфера и експозиция?
Това издание на Есенните изложби е малко по-особено като дух и атмосфера, то е посветено от куратора проф. Галя Лардева на 100 годишнината от рождението на Атанас Кръстев-Начо Културата - основателят на този формат. Усеща се наследството, честта да участваш, и отговорността.
Русен Дойков е роден през 1974 г. в Асеновград. Завършва специалност „Скулптура“ – бакалавър (2003) и магистър (2005) в Национална художествена академия, София в ателието на акад. Крум Дамянов. През 2011 г. защитава докторантура на тема: „Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата“, с научен ръководител доц. Христо Добаров. Работил е като преподавател по „Скулптура“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), в Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ (НХГ) в Пловдив и като хоноруван преподавател в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Открива самостоятелни изложби в галерия „Крис“, Асеновград (2022), галерия A Cube Contemporary, София (2019), галерия „Автограф“, Пловдив (2005). Участва в общи художествени и групови изложби в София, Пловдив, Бургас, международен арт фест в Златни пясъци и други. Получава награда за съвременна скулптура от регионален конкурс на „Алианц – България“ за живопис и скулптура (2016) и номинация за национална награда за скулптура във финалния национален конкурс на „Алианц – България“, галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6. Получава Номинация за награда в раздел „Скулптура“ в Биенале за съвременно българско изобразително изкуство „Приятели на морето“, ХГ „Петко Задгорски“, Бургас през 2020 и през 2022 година.
заглавна снимка: Таня Върбева
снимки в галерията: Таня Върбева, Мария Досева
.
