Като е трудно и има повече нерви се получават по-истински неща, твърди Никола, вокалист на ТДК

ТДК са една млада и зелена пловдивска банда, която с бясна скорост завладява не само сцените под тепетата, но и сърцата на всеки, чул техни песни. Музиката им трепва всяко мускулче по тялото, а текстовете им са красотата на българската поезия. Защо никога не биха творили на друг език, за любовта към телевизора и как се прави концерт в бункер с 30 човека публика – за всичко това пред КАПАНА.БГ разказва Никола Николов, вокалист на бандата.

Как се заражда ТДК? Винаги казвам, че на теория тази група не би трябвало да съществува, смята Никола. Оказва се, че една случайна романтична среща между него и Марио, китарист в ТДК, ги запознава в дъжда, докато чакат преподавателя им по история да им отвори входната врата, тъй като и двамата са на урок при него. Младежите имат и една по-стара история, където са били в една и съща гимназия и са изпитвали лека непоносимост един към друг, но Съдбата като си е наумила нещо не бива да спориш с нея. Щом кандидатстват Право и двамата биват приети на първо класиране и така покрай университета двамата си се сдушват. След поредната лекция отиват да разпускат из градската, а Марио както винаги е със своята акустична китара и започва да свири на нея. Двамата с Никола се вдъхновяват и създават един акустичен проект, където се включва и Весо с бас. Още по-голяма случайност е как се сдобиват с барабанист. Весо е искал да свири на барабани и баща му, който е зъболекар, чрез свой клиент го свързва с едно момче, което да му помага с уроците. Момчето се казва Димитър и в последствие става барабаниста на ТДК. Последното попълнение на бандата е Зизо, който е познат на публиката от участието си в Downer Kill. Всички са наясно, че повечето парчета на ТДК ще звучат по-добре на две китари и така в лицето на най-младия член на бандата намират страстта и желанието да твори, именно като тях. Последен, но не и по важност застава мениджърът на бандата – Тони Шнитер. Дори само по фамилията може да се досетите, че това е един от потомците на великия градостроител на Пловдив - Йосиф Шнитер.

Концептуалната идея на бандата е да се изкара кирта от чарковете на обществото. Всички малки дупчици, които се запълват с мръсотия да се покажат наяве и да се види какво представлява, а чак тогава всеки да си изкарва изводите за кое е добро и кое е лошо. Малко тоталитаристични са ни песните, защото казват ”Това е така, това не е така”, споделя Никола. Но текстовете им са абстрактни и се връзват перфектно с цялостната им идея. Август месец на яве излезе и първият  клип на бандата към песента „Квадрати”. Защо точно тя ли? Приемат я като представителната извадка от всички песни, които до сега са написали, а и боравенето с ирония изобщо не им е чуждо. Песента е написана за всички лъжи, които ни се изсипват всекидневно в гърлата, а ние трябва да ги понесем. Човек има по два варианта в този живот – Изтока или Запада, комунизъм или демокрация. Как така няма трети вариант, нали живеем в космополитен свят, смята Никола. Дали ще са кръгове или квадрати – понякога няма значение и за това дори. Всъщност клипа стана доста скандален покрай участието на Соня в него – телевизорът, с който Никола се сношава изключително страстно. Е, как няма да бъде провокативно. Все пак, всичко в тяхното творчество, макар и извратено на моменти, има смисъл. Това е един безмълвен начин да изразят своето мнение, за всичко онова, което блика от големия екран и залива обществото нон-стоп.

Любовта към музиката им е повече от впечатляваща. Когато Марио си чупи ръката не може да издържи на липсата от свиренето и започва с гипс да забива на китарата. Никола споделя за първото авторско парче на бандата. Музата му идва в три през нощта и моментално звъни на всички, казвайки им, че сутринта  трябва да са у тях, че да репетират. Все пак на следващия ден ги чака първият им концерт, а те са си подготвили само кавъри. Така се създава и единствената им песен, в която става въпрос за любов. То е като повечето песни за любов – всичко е много гадно, много черно и много мръсно, няма нищо истинско и общо взето е за порока в любовта, за Не, което не може да се превърне в Да и начинът, по който една жена може да накара един мъж да се чувства, но в смисъла да покори света, а не да го накара да отиде да се напие, споделя Никола. Именно това се усеща и по време на концертите им. Не се приемат за кой знае колко велики музиканти, но текстовете им успяват да докоснат всеки един човек в публиката. Трансът, в който Никола изпада докарва погледа му до тотална лудост, която щом попадне в теб малко те плаши, но пък и те успокоява. Самият той казва, че не помни почти нищо от концертите, а единственото, което е в главата му е да не падне от сцената. Всичко останало го гледа после по снимки или видеа. Целта на бандата е да доведе до момента, в който нищо няма значение. За тези, които не знаят, това е моментът между 3 и 4 сутринта, когато пушиш на терасата и знаеш, че си толкова слаб и уязвим, но това не те плаши и си казваш, че всичко е наред.

Като е трудно и има повече нерви се получават по-истински неща, смята Никола и допълва, че вярва в доброто у хората и някой ден ще успеем да преодолеем всичко и ще живеем щастливо. Разбира се, какво по-трудно от това да искаш да твориш на собствения си език, а най-вече, ако той е български. Бандата тотално отказва да включва чуждици, заемки или каквито и да било думи, които не са на роден език. Не ги интересува широката публика, а това да останат разбрани напълно.  Как един англичанин би разбрал песните ни? Все пак неговата баба не живее на село със 120 лева пенсия и с режим на водата, както обяснява Никола. Друга интересна трудност е бил ъндърграунд концертът им в бункер, където са канели хора само от уста на уста и са събрали цели 30 човека! Разбира се в старите бункери ток няма, така че електричество са успели да си докарат благодарение на един акумулатор. Естествената акустика на бункера, тръпката от това да те хванат и магията на цялото изживяване, обаче, е сигурно, че никога няма да бъдат забравени нито от бандите, нито от публиката.
 Съвсем пресен, че даже още пари, е сайтът на групата - http://turdomkean.com/ . Това, което за сега разкриват са две от рубриките. Първата се казва ТДКараници – там искат да набутат всички въпроси, за които хората спорят непрестанно из интернет. Всичко провокативно, което измислят са решили да бъде обсъждано чрез фейсбук, а задаването на самата тема ще се случва в сайта. В крайна сметка ще се гласува победител, който печели много и разнообразни награди от корена на чисто неангажиращия принцип на интернет. ТДКуратор пък ще споделя събития, художници и всякакво изкуство, което по някакъв начин е оформило  възгледите на бандата. Целта е да може човекът, който слуша музиката им да се вдъхнови по някакъв начин и да продължи тяхната идея. Съвсем скоро ще пускат в продажба и стоки, свързани с бандата. Ръчно шити тениски, стари немски каски, реплики на картини на Пикасо, макети на колички, лакомства с вкус на щастие, мечти, оползотворено бъдеще, бонбони с вкус на надежда и на Надежда Михайлова.

Всички краища, за които Никола говореше през цялото време прекрасно олицетворяваха цялата банда. Всеки човек ежедневно е разпъван от съмнения дали е поел правилния път и именно заради това ТДК правят музика. Възможно е текстовете им да ви погнусят с жестоката си искреност, но както се казва – истината боли и е трудна за преглъщане. Едно е факт – хубава, смислена и качествена българска музика все още се създава и се намира точно под носа ни.

1 comment

  • Comment Link spooday spooday Фев 09, 2024

    Sustain the excellent job and generating the group! feldene ohne Rezept in Deutschland erhältlich

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…