Капана.БГ

Капана.БГ

Кметът на Централен връчва ключовете на председателката на ДПХ на изложба

От 2015 до 2017-а година управата на Града на художниците тестваше обществените нагласи за събарянето на Галерията на ул. "Гладстон" 32, която се стопанисваше от Дружеството на пловдивските художници, с информации от типа:

Ще бутат галерията на „Гладстон“

Няма да бутат галерията на Гладстон

Бутат галерията на Гладстон

Всички знаем какво се случи в крайна сметка - Пловдив получи едно модерно, европейско галерийно пространство на мястото на старата сграда.

Междувременно екскметът Иван Тотев и председателят на ДПХ имаха неколкократни сблъсъци по темата за бездомността на пловдивските художници:

ДПХ: Иван Тотев унищожава най-старото дружество в България

Тотев: Нека ДПХ убедят общинските съветници, че ще могат да управляват новата галерия.

Днес - 3 години по-късно, управата на Града на художниците намери решение къде да ги приюти. Очаква се тази вечер, по време на откриването на юбилейна изложба на Снежана Фурнаджиева, кметът на район "Централен" Георги Стаменов да връчи ключовете на председателката на ДПХ за помещение, което да се превърне в новия дом на Дружеството.

"Това е общински терен, близо 200 кв. м. на централния булевард "Цар Борис III Обединител" № 153. Намира се малко преди бившия Военен стол. С решение на Общински съвет - Пловдив е предоставен за ползване на ДПХ," коментира пред Под тепето Стаменов.

На юбилейната изложба довечера ще бъде подписан и Меморандум за сътрудничество между Дружеството и район "Централен", след символичното предаване на ключа.

Помещението е било с предназначение за обществено хранене. Нуждае се от ремонт, за да се пригоди за нуждите на пловдивските художници, каза още райкметът.

По думите му, има място и за изложбена зала и за провеждане на пленери, хранилище и други работни помещения.

Мястото е изключително комуникативно и художниците ще вдъхнат живот на това помещение, а хората ще могат да се наслаждават на творчеството им. Със символичната церемония тази вечер искам да засвидетелствам на ДПХ, че в мое лице имат един приятел и партньор, който е готов винаги да помогне, коментира още Георги Стаменов.  

С наградата са удостоени доц. д-р Нина Найденова и Хорът

 

Екипът на Държавна опера – Пловдив спечели две награди в тазгодишния конкурс „Кристална лира“.

Призът в категория „Мениджмънт в музикалното и танцовото изкуство“ бе присъден на директорът на културната институция – доц. д-р Нина Найденова за организацията на Международната фестивална платформа „OPERA OPEN 2022“ на Античния театър – Пловдив (19 юни – 26 август 2022 г.).

Хорът на Операта с диригент Драгомир Йосифов спечели наградата в категория „Хорово изкуство“ за изпълнението му в постановката на операта „Орфей и Евридика“ от Глук на сцената на Античен театър.

Припомняме, че Операта в Пловдив имаше 10 номинации в наградите  за ярки постижения в музикално-изпълнителското и танцово изкуство на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

 

Балетната трупа на Опера Пловдив кани на премиера на два едноактни танцови спектакъла с международно признание на водещия съвременен хореограф Раду Поклитару. „Дългата коледна вечеря“ по едноименната пиеса на Торнтън Уайлдър и музика на Вивалди и  „Жени в ре минор“ по музика на Бах ще се представят на 12 ноември от 19 часа.  Представянето на творчеството на Раду Поклитару е едно от най-ярките събития в танцовия календар в България за годината.

 

Раду Поклитару е основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет Киев, заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства.  Освен десетките спектакли в Киевския модерен балет, през годините той поставя балетни постановки в Болшой театър, Мариинский театър, националните опери на Украйна, Молдова, Латвия, Беларус, Чехия, Сърбия и др. От началото на годината Раду Поклитару е част от екипа на Опера Пловдив.

 

„Дългата коледна вечеря“ е балет-размисъл за преходността на живота, за суетните и безполезните дела, с които запълваме скъпоценните минути, часове и години от престоя си на Земята. Постановката проследява деветдесет години от живота на аристократично семейство, минаващи в поредица от коледни вечери.  Празник след празник съдбите на хората се разтварят в забрава като пеперуди еднодневки, без да оставят нищо след себе си.  Ярката, гротескна хореография по музика на Вивалди успява да достигне до сърцето на всеки зрител и без морализиране да постави въпроса  - с какво се различаваме от сценичните герои?  Пиесата „Дългата коледна вечеря“ на отличения с Пулицър американски драматург Тортън Уайлдър продължава да присъства в афиша на редица драматични театри в Европа и САЩ, по нея е създаден филм, както и опера от композитора Паул Хиндемит.

 

„Жени в ре минор” е спектакъл, пропит с преклонение пред гения на Й. С. Бах. Раду Поклитару разказва трагична история за едно несъществуващо женско приятелство, което служи само като извинение за разгръщането на необичайно сложни многофигурни композиции и пронизителни дуетни фрагменти.

 

След „Ана Каренина“ на Лео Муич по-рано през годината, това е втори премиерен проект, с който Балетът на Опера Пловдив заявява свой собствен ярък почерк, характерен с динамика, експресия и успешно маневриране между различни танцови стилове.

 

Билети за „Дългата коледна вечеря“ и „Жени в ре минор“ се продават онлайн на eventim.bg, на касата на Опера Пловдив и в мрежата на Ивентим.


 

На 11 ноември, от 18.00 ч. в Arsenal of art gallery (в Капана), очакваме своите зрители.

Текстовете на Чудомир оживяват благодарение на театрална трупа „Ами да”. След няколко отлагания заради ковид мерки, постановката вече е факт. Спектакълът "Пестете ни времето!" е изграден върху фрагменти от разкази, спомени и статии на Чудомир.

Актьори: Никола Мутафов, Милена Илиева, Петко Каменов, Кънчо Кънев

Режисьор и драматург: Десислава Боева 

Хореография: Владислава Боева

Костюми: Ива Кънева

"Отчаях се и реших да се спомина. Ще се отровя, рекох, и го ударих на вино. Пия вечер бяло вино и ям печени дробчета, пия вино и ям кебапчета - не помага. Тогава го ударих на черно. Черно вино и печени костенурки, варени крачка, пълнени шерденчета. Наям се, напия се и на туй отгоре, като се върна в къщи, пак ям, дано се пукна най-после и да се отървеш от мене, ама пак не ще."

„При избора на текстове не се опитвахме да привнесем измислен сюжет с причинно-следствена връзка. Целта на изследването ни, се насочи към обединението на отделни пасажи, фразеологични форми и думи, които превърнахме в повод за конструиране на драматургичен текст. Опорни точки, при създаването на този пъзел, бяха живите спомени на съвременника Чудомир, категоричната му морална позиция към изкуството и не на последно място, неподправеното и добронамерено чувство за хумор.“

Почетният гражданин на Пловдив събра 80 стихотворения за 80-тия си рожден ден

 

„Упорито отлагах това време, когато трябва да събера стиховете от досегашните си книги на едно място, но вече няма мърдане. Мене къде ще ме поместят като му дойде времето се знае, но на стиховете мястото им е в книгата”, споделя в автопредговора Петър Анастасов.

„Реших, че е по-честно да представя последователно издадените от мене книги, след като съм избрал от тях онова, което според мене и днес си струва да бъде прочетено.  Накрая представям и някои от последните си стихотворения”, допълва авторът. 

Поетът и драматург Петър Анастасов е почетен гражданин на Пловдив и носител на награда „Пловдив” за цялостно творчество и автор на текста на химна на града под тепетата.

„Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „40 стихотворения”, „Този черен бял свят”, „Хубава и проклета си” са заглавията на неговите поетични книги. Към тях се прибавят двата тома „Избрано” – поезия и пиеси.

През 1985 г. Петър Анастасов дебютира в театър с остро полемичната си драма „Обещай ми светло минало”, която се поставя в почти всички театри в страната. Следващите му пиеси „От сняг помилвана душа”, „Голям колкото малка ябълка”, „Четирите посоки на света”, „Църква за вълци”, „Живите от мъртвата махала” се играят с успех в българските театри.

През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци”, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.

По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”.

Поетът и драматург Петър Анастасов е удостоен с националните награди за литература „Пеньо Пенев”, Наградата на българските писатели, „Изворът на Белоногата”, „Акад. Николай Лилиев” и е първи лауреат на приза „Валери Петров”.

Издателство Жанет 45 организира среща с Антина Златкова и нейната нова книга на 1 ноември, вторник, 19:00 в Литературен салон Spirt & Spirit, в клуб Петното на Роршах (Пловдив, ул. Йоаким Груев 36). Модератор ще бъде Ина Иванова. Входът е свободен.

 

"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти."

– Емануил А. Видински

 

Антина Златкова е родена 1990 г. в Монтана. Завършила е Публицистика и интердисциплинарни изкуства във Виена, където живее и работи – предимно зад камери. В свободното си време пътешества. Пише поезия на български и на немски. Носител е на австрийската поетична награда „Schreiben zwischen den kulturen“. „Контражур“ е третата ѝ книга.

 

Премиерата на парчето „Еротична звезда", заснето специално за филма, се състоя по време на току-що приключилия кино-литературен фестивал Синелибри и беше съпроводена от дефиле с костюми от филма „φ1.618“. Режисьор на клипа е Валери Милев. Текстът и музиката са на Иво Димчев, аранжиментът е на Артур Надосян. Оператор е Емил Христов, а продуцент - Орлин Руевски.

След като даде старт на Синелибри 2022, изправяйки на крака зрителите в зала 1 на НДК за бурни овации, зашеметяващата приключенска антиутопия „φ1.618“ тръгва в разпространение от 25 ноември. Двете водещи роли са поверени на Деян Донков и Мартина Апостолова, партнира им цяла плеяда от талантливи актьори и публични фигури като Ирмена Чичикова, Владимир Люцканов, Николай Станоев, Герасим Георгиев-Геро, Васил Дуев, Китодар Тодоров, Георги Лозанов и др. В клипа на Иво Димчев са използвани кадри от филма, в който той самият също има участие.

„φ1.618“ беше излъчен като част от селекцията на Фестивала за ново кино в Монреал и пожъна възторжени отзиви от кинонаблюдатели и зрители, които го определиха като „фантастичен филм с потенциал да стане култов“. По думите на Рамин Ханджани „φ1.618“ е „пречистващо пътешествие, което може да напомни на зрителите за главните герои от творбите на Алехандро Ходоровски, без да засяга всички екстремни елементи в тях.“ Според Реда Бенкула филмът на Ушев изобличава свят, устремен към своето унищожение. Ако специалните ефекти са умишлен кич, то те служат и като препратка към наследството от комунистическата епоха. Тоталитаризмът, който режисьорът заклеймява, е храна за размисъл в контекст, в който краят на света във „φ1.618“ съвпада с кризата, която преживяваме в момента.“

 

Линк към клипа на Иво Димчев в YouTube:
https://www.youtube.com/watch?v=aiBXi_7DC2c

 

Световната премиера на „φ1.618“ е на 23 ноември в рамките на фестивала "Black Night Film Festival" в Талин, Естония. (PÖFF е ежегоден филмов фестивал от А класа, който се провежда от 1997 г. насам.) От 25 ноември филмът тръгва по кината в цяла България.

 

Страница 12 от 2114

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…