Когато избягвам нещо в общуването, го избягвам и в писането, казва талантливото младо перо

Честността и поезията на Лилия Йовнова в „Моментът преди порастване“

Славена Шекерлетова

Тя е Лилия Йовнова. На 19. Спечели ме веднага със своята автентичност, с редкия си и удивителен талант без претенциозност, красиво и възхитително да облича в думи преживявания. Ако скоро не сте чели талантливо написана поезия, която е искрена и силно въздействаща, непресторена и без излишни неща, "Моментът преди порастване" е вашето нещо. Липсваше такава смела и доста млада поезия дълго време.

За Лилия знаем също, че половината от времето си прекарва в Лондон, където учи „Философия, политика и икономика“.

Ето и разговора ни с една от най-младите авторки на поезия у нас, издала своя дебютна книга.

Кога реши да започнеш да пишеш и имаше ли момент, който отключи това да споделяш своя талант и преживявания?
Много ми се иска да има конкретен момент, за да го посоча, но вярвам, че се е случвало в мен, без да го усещам, дотогава, когато се случи стихотворението „Молитва“. Това е първото нещо за мен, което съм написала и съм казала, че е завършено. Писано е преди доста време, но това е едно от стихотворенията, за което държах да не бъдат прекалено редактирани.

Липсва претенциозност в твоите стихотворения, как успяваш да се опазиш от нея?
Може би понеже съм по-малка, но силно се надявам да не развивам тази претенциозност, която е характерна за някои автори. Много хора я намират за мерило за таланта и способностите, но аз не я притежавам. Съответно не ми се е искало да създавам нещо, което не усещам, че е в мен. Това би довело до изкуствен ефект. Аз не правя разлика между писането си и начина, по който си комуникирам с хората около мен. Съответно, когато избягвам нещо в общуването, го избягвам и в писането. Явно претенцията далеч не е моето нещо.

Как приемаш редакторската работа и с кой редактор си работила?
По тази книга я приемах най-вече като удоволствие. Благодаря на Миглена Николчина, на Божана - за последните щрихи, които нанесе. Чувствам се щастлива и благодарна. Никога не съм предполагала, че тези хора ще четат мои текстове.  С г-жа Николчина общувахме повече онлайн, защото трудно се засичаме, тъй като аз през половината част на годината уча в Лондон.

Книгата е имала друго работно заглавие „Номад“, защо го промени?
Марин Бодаков, който безкрайно ми помогна за съставянето на книгата, ми каза: "Това не е ли малко претенциозно, помисли го дали ти пасва". Взех книгата, препрочетох я, докато не усетя кое е свързващото звено и то се оказа „Моментът преди порастване“.

Как усещаш твоето порастване и какво има  в твоя момент преди порастване?
Безспорно, порастването дойде с всичките си по-остри и неприятни страни, но не съжалявам за нито една от тях. Въпреки че дойде с много кривоти, се научих да прескачам себе си и в писането на стихотворения и във всякакви житейски ситуации. Това означава да замълчавам малко по-често, защото съм склонна да съм по-остра от нужното, като някакъв вид първосигналност, което си личи и в някои стихотворения. Способността да замълчавам е моето „прескачане“, за други пък може да обратното.

Страхуваш ли се от порастването?
Непрестанно. Думата порастване има една конотация, която предполага завършек. И се страхувам крайният вариант да не е това, което искам. Затова намирам утеха в момента преди порастването, който ти дава време да подобряваш още и още нещата.

Да, за всеки е различно, предполагам, понякога завършекът наистина идва чак накрая на самия живот, за други вероятно не е така. А кога са писани стихотворенията?
Първите, когато бях на 14-15 години, последните на 17-18. „Молитва“ е от първия период и някои други стихотворения.

Имаше ли автори, които ти повлияха - български и чуждестранни?
Започнах да се влияя повече, пораствайки. Когато бях по-малка четях по-безразборно. За поезия съм много повлияна от Стефан Цанев. Чела съм доста преводна литература, но съм най-повлияна от българската. Може би там усещам корените си. Мисля, че по-късно намерих Миряна Башева. Има си автори на нашето поколение като Георги Господинов и Милен Русков, които не можеш да подминеш, защото са основополагащи. Ако искаш да се занимаваш с литература неизбежно се сблъскваш с тях, независимо дали ти допадат или кой от двамата харесваш повече. Бях повлияна също от Труман Капоти. Когато четохме в Американския колеж, където съм учила,  „Хладнокръвно“ бях страшно впечатлена от суровия разказ на този човек, изглеждаше ми недостижимо, но там се припознах.

Опитваш ли се да пишеш проза?
Пиша за GoGuide. Там са първите ми опити, но чисто художествeно все още нямам смелостта да прескоча.

Как ти се отразява живеенето в чужбина? Мислиш ли да останеш да живееш в Лондон?
Аз отидох там сама. Прибирам се веднъж на месец и половина-два, нямам време да се затъжа. Аз искам да се върна тук, независимо къде ще живея. Връщането ми изглежда като нещо, което не е под въпрос.

Мислила ли си да пишеш на чужд език?
Заражда се в главата ми като идея, но искам да се почувствам още по-комфортно в езика, а не да съм ограничена. 

Явно си доста осъзнат човек, какви плюсове ти дава това и какви минуси?
Плюсовете са, че ми позволява да имам по-широк диапазон от хора, с които мога да общувам, дори чисто възрастово. Минусите са, че пропускаш някои неща, ти ги предвиждаш и не стигаш до там да ги изживееш.

Кое от момента на порастване искаш да си вземеш с теб за по-дълго?
Искам да си взема способността да съм честна пред себе си и близките си. Бих искала да нося това винаги като човешко качество.

Лилия Йовнова се срещна с ученици от Френската гимназия в Пловдив в рамките на литературния фестивал „Младият Пловдив чете“, представи „Моментът преди порастване“ в Петното на Роршах и чете от книгата си пред читатели в Асеновград. Очакваме да я видим и на фестивала „Пловдив чете“, който започва през юни.

Мишел Келеменис: В днешно време културата е възможност за нова динамика в развитието на града

Как танцовото изкуство помогна повече туристи да посещават втория по големина френски град и да се повиши качеството му на живот, разказаха Мишел и Лоран от Дом за танца в Марсилия

Таня Грозданова

В Марсилия всяко нещо започва с 15 минути по-късно. Казваме, че това са 15-те минути на Марсилия. В Пловдив това се случва с 10 минути лежерен айляк. С установяването на първата прилика между Европейската столица на културата през 2013-а година и бъдещата за догодина започна презентацията на успешния опит на двама французи, посланици на танцовото изкуство в Европа, в града под тепетата.      

Как вторият по големина френски град Марсилия се превърна в сполучлива европейска столица на културата, как танцовото изкуство помогнало повече туристи да посетят града и региона, и това да рефлектира върху качеството му на живот; какво обединява множеството малки културни оператори и какво остава след годината на титлата. Това са само част от въпросите, на които отговориха Мишел Келеменис и Лоран Меус от KLAP Maison pour la danse /Дом за танца в Марсилия на срещата си днес в Заседателната зала на Община Пловдив с ученици от града и медии. Те гостуват в града по покана на фондация „Пловдив 2019“ в рамките на фестивал за обмен на знания между артисти в областта на сценичните изкуства от европейските столици на културата. Мишел е професионален танцьор, хореограф и директор на френската организация KLAP, а Лоран е негов заместник и отговаря за връзките с Европейската мрежа на танцови компании European Dancehouse Network, която наброява 40 къщи от 23 европейски държави.

Заедно с Марсилия през  2013-а на финала остават Лион и Бордо. Преди 5 години френският град печели по две причини. Първата е, че кандидатурата обединява и селища от региона и така в проекта се включват не само 800-те хиляди жители на пристанищния град, а близо 1,5 млн. души. „Второто ни предимство бе, че въпреки че Марсилия е вторият по големина град на Франция, всъщност е сравнително беден град. Ние обаче не казваме че сме бедни, а по-скоро имаме закъснение в изграждането на капитала,“ разказва Мишел Келеменис без да знае, че всъщност разкрива още от приликите между двата ни града.  

В днешно време културата е възможност за нова динамика в развитието на града. Марсилия, която е много голямо средиземноморско пристанище, едва след 2000-та година започна да привлича многобройни туристи и да развива активно туризъм в региона. Важно е да можем да предложим една отлична културна среда, което да върви паралелно с обновяването на града, обясни още Келеменис.

От разказа му става ясно, че дори и в изтънчена Франция е трудно самобитният творец да пробие. В Марсилия съвременното танцово изкуство доста дълго търси своето място, спъвано от класиците и тяхната търговия с влияние. „Различни културни институции организираха различни прояви, но след време те преставаха да съществуват, защото нямаше кой да ги обедини. В тази роля влезе проектът Европейска столица на културата 2013 и така получихме обединен подход към големите проекти,“ обясни Келеменис.

Той призна, че форматът, под който танцовите оператори се представят в годината на титлата през август 2013-а не е просъществувал след това, но днес само неговата компания прави 3 големи фестивала през годината. Единият е насочен към процесь на създаване на творчеството, другият към навлизането на танцовата култура в семейството и третият отивал отвъд пределите на толерантността. В него участват над 60 други оператора и посланието му е „Да обичаме различните!“

„Компанията реализира около 50 продукции годишно, от които 20 са нови, а 10 са премиери на национално или европейско ниво, както и турнета във Франция и чужбина, които са посетени от средно 10 000 зрители годишно,“ разказа зам.-директорът на KLAP Лоран Меус.  Лоран разказа за опита на Дом за танца в разработването и реализирането на редица успешни проекти в областта на културата.

Така с течение на времето, бавно и постепенно KLAP се превръща в център за танцово творчество, като цялата му дейност се движи от художествен екип от 9 души на щат и  танцьори на свободна практика.

На презентацията на френската танцова компания присъстваха и десетки ученици от Националната гимназия по сценични и екранни изкуства в Пловдив. Именно на сцената на училището на 29 май от 14 часа ще се проведе танцова работилница от френските гости. Входът е свободен. В уъркшопа ще участват и ученици от ЕГ „Иван Вазов“. Предстои артистите от KLAP Maison pour la danse да се срещнат с творческия екип и ръководството на Драматичен театър - Пловдив и АМТИИ в Стария град. Екипът на KLAP Maison pour la dances  ще бъде на разположение за срещи и разговори в творческия пресцентър „Петното на Роршах”.  

Гостите се опитват да провокират дискусия относно “процесът на създаване”, както от изгряващи така и от утвърдени артисти, локални, европейски или международни компании, които дават живот на “местното” и подхранват неговата дейност, чрез разнообразието на опита си и своите естетически възгледи. 

Мишел Келеменис, освен талантлив хореограф, се оказа увлекателен разказвач. Той споделяше искрено опита и перипетиите си.  В доста от изреченото от него има силни послания, върху които трябва да се замислим всички в Пловдив ЗАЕДНО.

„Има обмен на взаимодействие между хората и обществените власти. Без финансиране изкуството няма развитие. Артистът не може да стои затворен, той трябва да споделя това, което развива. Силно се надявам динамиката на ЕСК и при вас да спомогне за това развитие. Творчеството е поетическо изразяване – представяне в перспектива на това, което представлява света. За това творчеството, според мен, е част от бъдещето!“

Накрая Мишел завърши с новината, че пет години по-късно по идея и с подкрепа на икономическите оператори в Марсилия, като отражение от ефекта на ЕСК, отново готвят танцов фестивал „Марсилия Прованс 2018“.

Последните дни на май в Пловдив са изпълнени с интересни събития - фестивали, театрални премиери, литературни вечери и документално кино

Снимка: i_o_r_d_a_n__b_a_k_a_l_s_k_i

28 май

Безплатна прожекция на “Живо доказателство” и среща с Мат Ембри

След първото представяне в Европа на документалния филм “Живо доказателство” / ”Living proof” в София филмът ще има своята премиера и в Пловдив. След прожекцията ще има среща с продуцента и режисьор Мат Ембри, който живее с диагнозата Множествена склероза вече повече от 20 години и е на посещение у нас по специална покана на “МС – Мога сам”.

ПРОГРАМА
17:00 ч. Прожекция на “Живо доказателство”
18:30 ч. Среща с Мат Ембри

Билетите за събитието са осигурени от съмишленици и приятели на Фондация “МС – Мога Сам” от Пловдив, но поради органичения брой места, се изисква регистрация.

Залата разполага със специални места, предназначени за хора с инвалидни колички.

Кой е Мат Ембри?
Филмов продуцент и режисьор от Канада. Собственик на канадската продуцентска компания “Spotlight productions”. Диагностициран с Множествена склероза (МС) през 1995 г. След поставяне на диагнозата, заедно със своя баща (изследовател – геолог) д-р Аштън Ембри, започва да пътува и да се среща с най-добрите специалисти по Множествена склероза в света с надеждата да открият пробив в лечението на това заболяване.

Пътуването му от Англия до Айова го среща и с много хора с тази диагноза, които споделят собствените си знания и опит в лечението на МС, пренебрегвайки съветите на невролозите и скъпоструващото лечение, което традиционната медицина проповядва. На база на информацията, до която достига, Мат Ембри изготвя своята програма за живот, която включва стриктен режим на хранене, сън и физически упражнения, благодарение на които днес, 23 години по-късно, неговото заболяване протича безсимптоматично.

Филмът “Living Proof” / ”Живо доказателство”
Филмът проследява пътя на Мат и неговия баща, от Англия до Айова, в търсене на отговори относно възможностите за лечение на това заболяване, в това число с методите на холистичната медицина. Филмът поставя редица въпроси, свързани с ефективността на терапията, която традиционната медицина познава и фармацевтичните компании поддържат.

До момента, “Живо доказателство” е представен единствено в Канада, Северна Америка и Австралия. Представянето на филма в София е премиера за Европа.

Eccoplex
17 часа

29 май

Мая Дългъчева в Пловдив

Мая Дългъчева пристига от Германия, където последните години живее, за среща с деца в Пловдив и родната Стара Загора.

Може да се запознаете с Мая Дългъчева на 29 май от 17 ч. в Детски отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а на 30 май гостува в Библиотеката при НЧ „Светлина 1929“, с. Труд.

На 29 май Мая Дългъчева ще се срещне с деца от ОУ "Васил Левски", а на 30 май ще си поговори с деца от Музикалното училище.

Мая Дългъчева е автор на книги за деца и възрастни, песни, пиеси и др. Творби на Мая Дългъчева са преведени на английски, руски, немски, френски, испански, сръбски. Присъстват в редица поетични антологии в България и в чужбина, както и в учебници, сборници и помагала за предучилищна и начална възраст. За деца е публикувала книгите: „Слон и чадър", „Скубльо – надхитреният пират”, „Стрина Мецандра на маскен бал”, „Папийонка за великия Щуралди”, „Подслон за Триточка”; „Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди", „Как се лекува лъвски страх без пердах"; „Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло”, „Как един ден белият свят бил оцветен”; „Пъстри приказалки", „Коледните чудеса", „На какво ухае зимата”, „Азбуката в гатанки”, „Лодка с патешка походка”, „Приказки от Оная гора“ и „Топлото човече“.

Носител на наградите „Златен век" – Министерство на културата, Втора награда в международния конкурс за приказка „Europe in a fairytale”, 2007 г., Наградата на Съюза на българските писатели за детска литература, 2009 г., Национална награда за детска литература „Константин Константинов" в категория „Автор", 2009 г.

Детски отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“
17 часа

Работилница "Фрактали" в Математическата гимназия

Във втората работилница от проекта се пренасяме в лабораторията по компютърна графика на преподавателя Румен Манолов в Математическата гимназия “Акад. Кирил Попов” в Пловдив. Ще изследваме техническата страна на фракталите, тяхната връзка с програмирането и отново всеки участник ще има възможност да сътвори собствен фрактал - този път не с кубчета и лепило, а с помощта на софтуер. Няма нужда от предварителна подготовка и знания, но бегла представа от програмиране може да ви е от полза.

Математическата гимназия “Акад. Кирил Попов”
13 часа

Вижте всички събития в Lost in Plovdiv.