Веселина Михайловска

Пътят до морето винаги е осеян с нетърпение и вълнение, а възможността да посетиш и опознаеш нови природни красоти покрай крайната цел също не е за пренебрегване. България е изпълнена с толкова много забележителности, че на метри от всяко населено място се крие скрито съкровище.

Всъщност, една от легендите за мястото, за което ще разкажем днес, гласи точно това – че там може би се крие укрито от османците богатство. Но дори и да не носим със себе си кирки и лопати, задължително си струва да се отбием в Аладжа манастир по пътя за северното ни крайбрежие, за да почувстваме енергията и мистичността, които витаят наоколо.

Снимка: Камен Ханджиев

Аладжа манастир се намира на 15-тина километра от морската ни столица Варна и на 3 километра от комплекс Златни пясъци. Само една малка отбива по пътя ще ви заведе до един от най-известните български скални манастири и най-големият по българското Черноморие. Интересен факт е, че няма достоверни данни, свързани с историята му. Първите сведения датират от 11-13 век, но е известно, че той е съществувал много преди това. Вероятно още през 5-6 век  на това място е  възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Християнското му име не е известно, а „аладжа” от турски език означава шарен, заради стенописите, с които са изрисувани стените по скалните килии.

Снимка: Камен Ханджиев

Мястото е използвано малко след официалното приемане на християнството като отшелнически кът за монасите, които са желаели да прекарат земния си път в уединение и аскетизъм. Смята се, че тук се е оформило първото монашеско братство от български монаси. По време на Втората българска държава святото място е било възстановено и изографисано повторно. За съжаление с годините бива изоставено, но през 1957-ма година е обявено за паметник на културата и включено в списъка със 100-те национални туристически обекта.

Diego Delso, delso.photo, License CC-BY-SA

Манастирският комплекс е на няколко нива. Височината му е около 40 метра. Килиите, кухнята, трапезарията и малък параклис са разположени на най-долното ниво. Помещенията са отделени с дървени прегради. Манастирската църква е на второто ниво. Каменни стълби свързват килиите с църквата на горното ниво.  На нивото на килиите се намира и малка крипта, в която полагали мъртвите. След 7 години костите им били изваждани и пренасяни в костницата в местността Катакомбите на около 500 м от манастира.
От манастира има и добре маркирана пешеходна пътека, която води до спирка Панорама в комплекс Златни пясъци. Маршрутът е сравнително лек и посоката е надолу, което значително улеснява дори и начинаещите в преходите.

Снимка: Камен Ханджиев

От 2009г в Аладжа манастир се реализира уникален аудиовизуален спектакъл "Легенди от Аладжа манастир", който представлява нова туристическа атракция за гостите на Варна и Черноморието.

Красивата природа наоколо в съчетание с историческите и християнските забележителности го правят прекрасно място за културен, поклоннически и еко туризъм.

Обновена е музейна сбирка в „Министерството на народното просвещение“

Големият Данов почива в двора на Катедралния храм, редом до пловдивските митрополити

Соня Попова

Христо Грудев Данов, или Христо Ге Данов, както го наричат пловдивчани е роден на 27 юли 1828-а година в град Клисура. Тази година родният му град и града под тепетата отбелязват 190 години от рождението на великия си син просветител.

"190 години са дълъг период, който ни дава възможност да осмислим делото му и какво е Данов за България.

Едва навършил 20, започва учителстване в Стрелча, Перущица и накрая в Пловдив. През деня учи децата, а вечер техните родители във времена, когато идеята за ограмотяване е обхванала цялата общество," с тези думи започна словото си пред паметника на Христо Г. Данов в двора на Катедралния храм в Пловдив директорът на Регионалния исторически музей доц. Стефан Шивачев.  

Данов умира в Пловдив на 11.12.1911 година и е положен редом до пловдивските митрополити. Това е големият основоположник на българското образование, заключи Шивачев, а после положи букет цветя на гроба на големия българин. Цветя поднесе и кметът Иван Тотев, който внимателно изслуша речта на директора на музея, които съдържаше  специален акцент с кметуването на Данов.

По негово време в Пловдив започва залесяването на тепетата; той започва да прилага първите градустройствени планове; категорично отказва на царя да му бъде даден Бунарджика за построяване на резиденция, за което бива наказан с отнемане на 1/3 от заплатата и именно тогава се разбира, че той всъщност не е взимал нито лев от полагащото му се, а го е оставял за благото на града.  

Днес бе открита и обновената музейна експозиция по повод 190 години от рождението Христо Г. Данов в едноименната къща – музей. На специалното събитие присъстваха и наследници на основателя на модерното книгоиздаване  в България.
Експозицията представя Данов като учител, книгоиздател, книжар, индустриалец, просветител и кмет. Той е единственият човек в нашата история наречен „Министър“ без никога да е бил на такава държавна служба. След Освобождението временното правителство настанява в дома му Министерството на народното просвещение. „ До Освобождението е издал около 1000 учебника и помагала на европейско ниво и така поставя голямата основа на българското образование, а след Освобождението създава първата печатница на България", припомни още Стефан Шивачев. 

Фоторепортаж на Десислава Цвяткова 

Фенка Рокова, която имаше специален ангажимент за Под тепето и КАПАНА.БГ за отразяване на фестивала Hills of rock, не е автор на този текст. Защото е в тотален несвяст. Айрън Мейдън буквално й откъснаха главата. Фенка още си я търси, някъде в района на Гребната. Главите си търсят още над 40 хиляди души, дошли от всички краища на страната и от цяла Европа, за да видят и чуят на живо емблемите на твърдата музика в Пловдив.

Какво се случи с Фенка снощи? Ами тя рева като малко дете. Загуби и говор, и картина. Рокова гони от девет години Брус Дикинсън и компания. И след като й кацнаха в Пловдив, тя не намери думи да опише изживяването. Което е напълно радбираемо- все пак си е загубила главата. „Пробвах и не става. Няма как да опишеш с думи това, което се случи снощи. Невероятна енергия. Изумителен звук. Съвършени музиканти. Страст и ритъм. Сюжет. За всяка песен специален декор. Правила за фотографите да не закриват публиката, защото Мейдън държат да видят всеки един човек, до който могат да им се доберат погледите пред себе си. 40 хиляди души пеят в синхрон. Просто Мейдън са велики, защото обичат публиката си от дъното на душите си и всеки един концерт е все едно е последният им”, опитва се да се оправдае г-ца Рокова.  „Изгориха ме с цигара и не усетих, защото бях хипнотизирана. Добре, че човекът ме бутна, за да ми се извини и го питам "Ма за какво?" и ми посочи изгореното на ръката. И тогава вече започнах да усещам болка. Абсурдно велико”, оправдава Фенка творческата си немощ пред чудото Айрън Мейдън.

И да, напълно права е. Онова, което направиха снощи Айрън Мейдън, е абсурдно велико. 59-годишният Брус Дикинсън можеше да вдигне във въздуха самолет без гориво с енергията си на сцената. Борете се за свободата си. Тя е най-важна, завеща ни от сцената фронтменът на Желязната девица. И застреля с българския трибагреник култовия персонаж от митологията Айрън Мейдън- Еди. Гигантската сцена се превръщаше ту в бойно поле, ту в готически храм, ту в траурен парк. Защото бандата отправяше послание след послание. Не търсеше просто ефекта. Британските музиканти  и десетките им хиляди верни почитатели пребориха всички зверове и демони, пеейки заедно. Заявиха, че граници няма. Брекзит е невъзможен. И че не се страхуват от тъмното.