Марина вярва, че е настъпил моментът за нова вълна женско движение у нас, водено от ценности като любов, единство и баланс

Мистериозна случка в подножието на Анидте изиграла сигнална роля за завръщането ѝ в България

Йоана Иванова

Снимки: Виолета Апостолова-Лети

Марина Кисьова де Хеус е учредителка на Академия „Екатерина Каравелова“, избрана за Community Solutions Fellow 2017-2018 на Държавния департамент на САЩ за изгряващ лидер. През 2014 Марина се връща да живее в България след като учи и живее години наред в Ирландия и Холандия. Връща се със специална програма насърчаваща източноевропейци, завършили в престижни университети да работят по специалността си в родната си държавата. В България работата й е свързана с темата за човешка сигурност.

Пред Капана.бг Марина разказа за дейността на Академията и за добилото популярност събитие „Тя в Пловдив“.

Учила си и си живяла в чужбина. Защо реши да се върнеш в България?

Няма една конкретна причина, а по-скоро натрупването на различни фактори, но имах и една случка, която много ми повлия. Преди няколко години бях на пътешествие в Южна Америка и при посещението ми на известния хълм с Богородица в Сантияго де Чили ме спря едно дете и ме попита от къде съм. Казах му от коя страна съм аз, то ме погледна, усмихна се и започна да пее химна на България! Запях с него… и разбира се, се и разплаках, докато всички наоколо онемяха от случващото се. Според мен това беше едно дете, което знаеше химните на всички страни, но за мен беше като напомняне, че е време да се върна.

Разкажи ми за Академия „Екатерина Каравелова“. Как и защо започна всичко?

Винаги съм искала да се занимавам с благотоворителност, а идеята за фондация се роди преди години, когато през 2011 заминах за Дъблин с програмата Европейска доброволческа служба. От тогава до сега придобивах различен опит, работейки с фондации и международни организации в Ирландия, Холандия и САЩ. Трябваше ми известно време, за да изградя и увереност, освен знанията и уменията. В продължение на магистратурата, която завърших в Тринити колидж Дъблин „Международни мирни науки“, създадох „Институт за изследване на мира“, а като проект на тази организация миналата година се роди Академия „Екатерина Каравелова“ с основна цел овластяване на момичета и жени и утвърждаване ролята на жените по въпросите на мира. Започнахме дейност в две села в Северозападна България, където организирахме 8 обучения за момичета по теми като Мотивация и личностна реализация, Умения за справяне с конфликти и др. Обученията се провеждаха всеки петък след училище, а интереса от страна на ученичките беше невероятен! Всичко започна с много ентусиазъм и малък бюджет от 2000 лева. 

Защо избра организацията да носи името на Екатерина Каравелова?

Когато преди години пречетох за делото на Екатерина Каравелова и всичките ѝ невероятни постижения не можех да повярвам, че не сме учили за нея в училище! Екатерина Каравелова освен, че има важна обществена роля в политическия живот на България в края на 19 и началото на 20 век има водеща роля в изграждането на женското движение в България в началото на 20 век. Била е председател на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода, важна международна организация която съществува и до днес. Ако не сте чували за Екатерина Каравелова, прочетете в интеренет. Важно е да пазим паметта на хора, направили толкова много за страната ни!

А как се зароди идеята за „Тя в Пловдив“?

През май тази година организирахме двудневно обучение „Гражданско участие за начинаещи активистки“. Моят подход е винаги да експериментирам и това обучение беше голям риск. До момента никой не си беше позволявал да използва думата „активистки“ в този контекст и то в Пловдив. Обучението обаче се оказа изключително успешно и именно там дойде и идеята за „ТЯ в Пловдив“. След обучението бързо се сформира екип и заедно с Кирина Бойкова и Елена Д. Лулчева започнахме организацията на „Тя в Пловдив“.

Свързахме се хората, които управляват уникалното място „Отсреща“, те приютиха идеята и ето че сега с всеки изминал месец събитието е притегателна сила за интелигентни и мислещи хора в града, които искат да бъдат част от активното гражданско общество.

„Тя в Пловдив“ се случва сравнително отскоро, но вече се радва на огромен интерес. На какво мислиш, че се дължи това?

Когато правиш нещо с любов и безкористно, то веднага си проличава. Целта на събитието е да покажем жените, които всеки ден правят невероятни неща, но не са известни. Споделяйки историите си те вдъхват увереност на други жени да преследват целите си, докато в същото време получават заслужено признание. Невероятно е да видиш вълнението на приятелите, които са дошли да ги подкрепят!

Според мен успеха ни се дължи и на факта, че в България е настъпил моментът за нова вълна женско движение, което обаче не е привнесено от вън, а е водено от ценности като любов и единство, както и това да се търси баланс. Важно е да растем от собствените си корени, а това означава да познаваме силните жени от историята си и да продължим тяхната мисия.

Стремим се жените, които каним да носят една специфична благост в себе си, защото вярваме, че именно това качество на жената, да подхожда с любов към света около нея е изключително важно във времето, в което живеем в момента.

Как виждаш бъдещето на Академия „Екатерина Каравелова“ и на „Тя в Пловдив“?

Голямата новина е, че на 30 октомври ще се сътои първото събитие „Тя във Варна“! Организираме го в партньорство със Социалната чайна, което е едно от най-популярните места във Варна в момента. Вълнуваме се и вече планираме пътуването си от Пловдив до Варна за събитието!

Много бързо около „Тя в Пловдив“ се сформира общност и през септември в Родопите организирахме творческа резиденция с финансовата подкрепа на Български фонд за жените посветена на темата за правата на жените. Предстои ни през 2019 да организираме изложба и да публикуваме книжка с творбите създадени по време на резиденцията. Академия „Екатерина Каравелова“ е инициатива, която е водена от принципите си, но и от общността и в този контекст бъдещите ни дейности ще са отговор на нуждите на общността.

Атракцията тръгва след две седмици

Иво Дернев

1 лев ще струва еднопосочният билет за пътуване с туристическото влакче по Бунарджика, реши днес общинския съвет. Очаква се то да превози първите пътници от подножието на тепето да върха му след две седмици. Атракционното возило е произведено от „Балканстар рекорд” и струва на данъкоплатеца 182 хиляди лева. Пасажерите ще се возят в два пътнически вагона. Крайната спирка в горната част на хълма ще е павираното колело под паметника, където скоро се очаква да бъде пренесен и информационния център от Централния площад. Той ще заработи като кафене и ще се стопанисва от „Старинен Пловдив”.

11-класниците Емилиян и Богомила участват в благотворителна фотоизложба, която разказва за експедицията

Четирима журналисти и един художник съпреживяха невероятното приключение и също се включиха със свои снимки, за да подпомогнат социална инициатива на Клуба на консулите под тепетата

Соня Попова

Богомила и Емилиян са 11-класници от Пловдив, които преди дни се завърнаха от едно незабравимо пътуване. Определят го като „пътешествие във времето“. Те изкачиха връх Немрут в южната ни съседка, облечени във фланелки с емблемата на Пловдив 2019.  Развяха българския флаг и разказаха за най-стария жив град в Европа – Пловдив, който през 2019 година ще е културната столица на Стария континент. Разказът им чуха техни връстници от Турция, Бразилия, Мексико, Парагвай, Аржентина и Тайван.

Емилиян Вълчев и Богомила Калчева от Пловдив бяха участници в XIX-я поход за мир 2018-а. Домакини на събитието са Ротариклуб „Немруд“ в Адъяман, които близо 20 години посрещат младежи в неравностойно положение от цял свят и заедно покоряват  митичната и величествена планина Немрут – един от забележителните паметници на елинистичния период и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Емо учи в специалността „Декор“ в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив и има говорен дефект. Той е страхотен художник, носител е на награда на Министерството на културата, затова от училището препоръчват именно него като участник в проекта. Три от картините си Емил подарли на организаторите на инициативата, а те пък зарадвали с една от тях малката Шейма, която е с двигателни проблеми и също е изкачила върха.

Боги има затруднения със слуха, учи в Професионалната гимназия по туризъм и се очертава като много добър млад майстор-сладкар. „Това е невероятно място, като омагьосана съм”, написала на върха девойката.

Двамата споделят, че  да вдигнеш ръце към слънцето на височина 2150 метра  надморска височина на митичната планина Немрут и да извикаш „И аз успях!” е  невероятното приключение, докосване до боговете и попиване на хиляди години човешка история. Децата благодарят за подкрепата на: Българо-турския литературен клуб и Генералното консулство на Република Турция в Пловдив, както и на ротарианците под тепетата.

„Идеолог на проекта е дългогодишната директорка на училище за деца с увреждания в Адъяман – Сонгюл Йондер.  Този проект дава сили на всеки един да покаже, че може да стигне до боговете. Немрут е паметник на световното културно наследство и покоряването му изпълва с енергия,“ разказа Жорж Трак, който е бил ръководител на българската група по време на XIX-я Поход на мира.

Немрут е предпочетен, тъй като планината не е тежка за изкачване и дава възможност и на трудно подвижни младежи да покорят върха, на който се намира в планинската част на Анадола и е увенчан с пирамида – гробница на Антиох. Тя е заобиколена от статуи, високи 9 метра, изобразяващи, както самия него, така и божества, въплътени в глава на орел или лъв. В култов надпис, Антиох, който управлява между 69 и 36 г. пр.н.е., декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност към боговете и своите предшественици.

Групата е успяла в същия ден да посети и може би най-значимото откритие на модерната археология, който се намира в местността Гьобекли тепе. Там има изумителен храмов комплекс, открит случайно през 1994 година от турски овчар, а немският археолог Клаус Шмид организира началните разкопки. Първата постройка в Гьобекли тепе е издигната някъде около 10 000 г.пр.н.е, изпреварвайки Стоунхендж с цели 7000 години. „Храмовият комплекс е безспорно доказателство, че човешката цивилизация съществува от много по-отдавна, отколкото сме предполагали досега”, уточни Жорж Трак.

Още подробности и снимки вижте в Под тепето.