Капана.БГ
Представят „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод”
Книгата на Зорница Кръчмарова „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод” ще бъде представена в Пловдив на 16 ноември, петък, от 18:00 часа. Един текст за световноизвестния тандем Кристо и Жан-Клод, който разказва за артистичния им път през призмата на техни съмишленици. Книгата ще бъде представена в присъствието на авторката.
Никакви галерии, никакви агенти и никакви спонсори. За да дадат живот на творбите си, много пъти са на крачка от фалита. Помиряват двама исторически врагове – Жак Ширак и Франсоа Митеран. Доят крави в Калифорния. Над половин век Кристо и Жан-Клод са желязна двойка в работата и в живота. Правят революция в света на изкуството чрез изключителните си инсталации, „опаковащи“ паметници и места, а творбите им успяват да разкрият истинското значение на обектите. За пръв път една книга разказва за артистичния им път през призмата на техни съмишленици, с чиято подкрепа двойката реализира визионерските си проекти на четири континента. Тук са събрани десет интервюта на също толкова изключителни свидетели на творбите им, осъществени въпреки противоречията и трудностите. Хора, които също претърпяват „трансформация“ след срещата си с тандема: от Волфгант Фолц, фотограф и съидейник на двойката, до колекционера Джон Калдор; от Франк Зелтенхайм, катерачът на Райхстага, до Умберта Гнути Берета, която предоставя семейния остров за завръщането на Кристо на световна сцена след загубата на Жан-Клод.
Христо Явашев - Кристо се прославя с оригиналните си пространствени художествени инсталации - съвършен баланс между естетика и технология. Жан-Клод, съпруга и муза на големия художник и скулптор от български произход, е съавтор на произведенията му. След „Опакованият фонтан“ и „Опакованата средновековна кула“, двата първи по рода си архитектурни проекта на двойката, те замислят и осъществяват заедно проекти из целия свят – от Европа до Австралия, от САЩ до Япония.
В Италия артистичният тандем изгражда своето специфично отношение към водата, реките и историческо-монументалните мостове. Така през 1968 г. се раждат прочутите колажи, дали началото на бъдещите им творби, на река Тибър и моста на замъка „Сант Анжело“. Те предзнаменуват онова, което ще бъде направено после, през 1985 г., с „Опакованият Пон Ньоф“, посетен от 3 милиона души.
След смъртта на Жан-Клод през 2009 г. Кристо отново се връща в Италия - този път става дума за спокойната повърхност на езерото Изео, където създава прочутите „Плаващи кейове“. Той изгражда пътека, изцяло върху водата, с дължина 3 километра, направена от 220 хиляди полиетиленови блокове. Преминавайки по нея, посетителите изпитват освен естетическата емоция от проекта и друга, още по-магическа – от вървенето по вода… Така те се превръщат в участници в самия проект.
Зорница Кръчмарова (р. 1977 г.) е българка по рождение и италианка по гражданство. Специализира в Школата по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Сътрудничила е на италианските издателски групи RCS и Mondadori в областта на новините, икономиката и финансите. През 2007 г. печели наградата Citigroup Journalistic Exellence Award с репортажа си за предприемачите от страни извън Европейския съюз, живеещи в Италия. От 2015 г. е съосновател на стартъп платформата BabyGuest – проект за даване под наем и набавяне на оборудване за деца, с който същата година печели отличието Unicredit Start Lab – Gaetano Marzotto за иновация. Координира дигиталната дейност на издателската група Food.
Ива Иванова ще представи автора и книгата. Ще имате възможността да видите документалния филм за Кристо на Тони Димитрова – галерист - Галерия „Резонанс“.
Гарнизонна фурна: А сега накъде?
Местният парламент тотално отхвърли идеята на Емил Мирзачиев
Има нови предложения относно имота – детски център или парк
Таня Грозданова
Искането на местната инициатива „Да спасим Гарнизонна фурна“ бе окночателно отхвърлено на последната сесия на Общински съвет – Пловдив.
В началото на юли т.г. Гражданската инициатива за превръщането на сградата в културен център внесе предложение при председателя на Общинския съвет Савина Петкова, подкрепено подписките на над 800 пловдивчани и около 30 организации.
Дебатът за превръщането на казармената пекарна в център за изкуство бе започнат в обществото под тепетата от Емил Миразчиев преди повече от година и половина. (бел.авт.: можете да проследите всичко по темата ТУК)
За това време, след десетки акции, обсъждания, инициативи, протести, подписка, предложения и т.н., местната инициатива „Да спасим Гарнизонна фурна“ бе окончателно порязана от съветниците в понеделник. Не, че запознатите с начина на представяне на дадено предложение за гласуване са очаквали нещо друго.
Оформянето на текста, така както бе предложен за гласуване в зала и придружаващите го документи, така или иначе, нямаше да доведат до друго решение без дебат, а такъв не се състоя.
На практика веломжите нямаше какво да се решават, тъй като документите бяха написани като за сведение. Разглеждаше се искане за вземе на концесия някогашната армейска фурна и превръщането ѝ в Център за съвременно изкуство, както и да бъде отменено решението за събаряне и парите предназначени за него – 350 000 лв., да се пренасочат за новата инициатива. Последните две части от искането така или иначе вече са факт, много преди вчерашното разглеждане. Това решение на Об С е отменено още през юни м. г.
Освен това заявлението е формулирано по начин, който не предполага дискусия по същество дали местната инициатива „Да спасим Гарнизонна фурна“ да вземе обекта на концесия, коментираха вещи администратори. Нещо повече председателят на Общинския съвет Савина Петкова обясни, че подписката на творците е просрочена с над година, по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в управлението на държавата и местното самоуправелние.
На едно от предишните заседания Петкова прочете отговор от ГРАО, по проверката на подписката, от където установили, че от 449-те имена в нея само 267 отговарят на изискванията. В останалите 182 има грешки – некоректно посочено ЕГН, адрес, хора, които са се подписвали по няколко пъти, и т. н.
И така без дебат, без изказвания, без въпроси съветниците гласуваха „Против“ искането на творците около Емил Миразчиев. Самият той бе в залата на Об С, като само наблюдаваше и записваше случващото се на видео с телефона си.
Това е имитиране на дейност, коментира по-късно пред репортер на Под тепето Миразчиев. Никой не ни уведоми, че нашето предложение ще се гледа днес, а ние сме страна по него. Да не говорим, че дори не пожелаха да ни изслушат.
На репликата, че той не е направил опит да се изкаже днес, Мирзачиев отговори с „няма смисъл“.
Следващата стъпка на местната инициатива „Да спасим Гарнизонна фурна“ ще е да иска от Областния управител да върне това решение на местния парламент, както и да го обжалват пред Административен съд, заяви художникът пред Под тепето.
Гарнизонна фурна ще бъде съборена и на нейно място ще изградим парк или детски център, това са двете предложения, които съществуват към момента, заяви кметът Иван Тотев, след края на заседанието пред журналисти.
Припомняме, че от лятото на миналата година Тотев и Миразчиев си комуникират по медиите.
Първоначалната оферта бе: Инициативният комитет за спасяването на бившата казармена сграда предлага да плаща концесионна вноска под формата на произведение на изкуството в размер на 1000 лева. Кандидат- концесионерът е готов да инвестира 200 хиляди лева в ремонт на постройката, 2 милиона в културно съдържание, 50 хиляди лева за графична база и 250 000 лв. в създаване на Музей на група Ръб. На нея кмета отговори така: Нямам против да му дадем Фурната, но трябва да се коригира формата. Общината ще обяви концесия, но ще търсим банкова гаранция или осигурено финансиране за ремонт от кандидата, заяви градоначалникът. Предложението на Инициативния комитет за бъдещето на бившата казармена сграда все пак ще влезе на сесия на ОбС. Освен това преди време кметът обяви, че община Пловдив не е водила битки с военното министерство за имота, за да го даде на Емил Миразчиев.
В понеделник Тотев припомни, че въпреки забавянето на ИК администрацията е внесла и разгледала казуса в местния парламент.
Въпросът „А сега на къде?“ продължава да стои пред бившия военен имот, в него пък продължават да намират дом несретници. Каквото и да се случи с Гарнизонна фурна към момента е ясно единствено едно – то няма да се случи тази година. Въпросът остава да виси във въздуха на натоварената с много очаквания 2019-а.
Започва Киномания в Пловдив
13-ото издание на фестивала ще продължи две седмици в LUCKY Дом на киното
Тазгодишното издание на КИНОМАНИЯ в Пловдив стартира на 16-ти ноември (петък). 13-тата кинопанорама ще се проведе в LUCKY Дом на киното и ще приключи на 29-и същия месец. Събитието е включено в културната програма на града и се осъществява със съдействието на Община Пловдив.
Киноманите ще имат възможност да видят премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кино – последните хитови заглавия, произведени в Европа и отвъд океана, български, детски, музикални, документални филми и разбира се, класики. Афишът на КИНОМАНИЯ в Пловдив включва 30 заглавия от цял свят.
Част от акцентите ще бъдат дългоочакваният „Всички знаят“ с превъзходните Хавиер Бардем и Пенелопе Крус на носителя на „Оскар“ Асгар Фархади; новият филм на Клер Дени (този път фантастика) „Живот нависоко“ с участието на Робърт Патинсън и Жулиет Бинош; „Курск“ – посветен на трагичния истински инцидент, на признатия за един от най-добрите европейски режисьори Томас Винтерберг; „Мария Магдалена“ с великолепната двойка Руни Мара и Хоакин Финикс (в ролята на Иисус Христос); „Видение“ на японския режисьор Наоми Кавасе, в който главната роля е поверена отново на Жулиет Бинош; и не на последно място режисьорската версия на „Легендата за котката Демон“ – пленителна и визуално смайваща приказка за любов, интриги, мистицизъм и поезия, поставена във фантазирана версия на династията Тан.
Откриването на панорамата е с новия филм на Уес Андерсън („Гранд хотел Будапеща”) – „Островът на кучетата“, в който ще чуете гласовете на любимите Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Бил Мъри, Тилда Суинтън, Йоко Оно, Харви Кайтел и др. Друг освен гвоздей ще бъде „Те“ на италианския режисьор Паоло Сорентино („Великата красота“, „Младост“), посветен на противоречивата личност на бившия премиер-министър на Италия Силвио Берлускони, който ще бъде изигран от любимия на Сорентино актьор Тони Сервило.
В програмата е и последния филм на Робърт Редфорд – „Старецът и оръжието“ от режисьора Дейвид Лаури („Призрачна история“). Филмът ще бъде последен шанс на почитателите на Редфорд да се насладят на актьорския му талант и ще разкаже за елегантния банков обирджия Форест Тъкър. Във филма вземат участие още Сиси Спейсик, Кейси Афлек и Том Уейтс. Във „Ван Гог: Пред портите на вечността“ зрителите ще могат да видят изключителното изпълнение на Уилям Дефо в ролята на великия художник. Според критиката филмът ефикасно съчетава чувственото, емоционалното и духовното.
Освен заглавията от рубриката ФЕСТИВАЛ НА ФЕСТИВАЛИТЕ, пловдивчани ще могат да видят документалните филми на Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си“, Майкъл Мур – „Фаренхайт 11/9” и Грег „Фреди” Камалиър – „Музикалният храм на Алабама”, в който ще бъдат показани интервюта с Боно, Мик Джагър, Ета Джеймс, Алиша Кийс, Кийт Ричардс, Арета Франклин и много други.
В рубриката КЛАСИЧЕСКИ УДОВОЛСТВИЯ ще бъдат включени класическият комедиен филм на Марио Моничели – „Приятели мои“ от 1975 година и пълнометражната анимация от „Жълтата подводница“, проследяваща живописния свят на „Бийтълс”. Филмът е сниман през 1968 г. и е определян като шедьовър-антология на всички анимационни техники на онази епоха. Във ФЕСТИВАЛ НА ФРЕНСКИЯ ФИЛМ ще бъдат показани 6 заглавия, сред които е „Светът е твой“ с участието на звездите Венсан Касел и Изабел Аджани, част от тазгодишната селекция на фестивала в Кан.
Две български премиери и детско кино допълват програмата на 13-тото издание на Киномания в Пловдив.
Цените на билетите са 8 и 6 лв. /за студенти, ученици и пенсионери/.
Карта за 7 прожекции е 42 лв.
За детските филми цената на билетите е 7 и 5 лв.
Продажбата на билети започна на 9-ти ноември /петък/ на касата на LUCKY Дом на киното и онлайн на boxoffice.bg.
Уикенд бягство: Хисар и конна база „Тракиец”
Започнете седмицата с планове за почивните дни
Вижте новите места, подходящи за еднодневна екскурзия, от предложенията в поредицата „Уикенд бягство“ на дигиталния гид Lost in Plovdiv
Вече ви заведохме виртуално в Сопот, Карлово, и на няколко спиращи дъха места в Родопите, а днес ще сме съвсем наблизо в региона.
И двете ни крайни дестинации са в една посока и дори при желание може да ги съчетаете, защото предлагат различни занимания.
Хисаря е едно малко градче, разположено в южните склонове на Средна гора. Населението му не е многобройно, но пък славата му на лечебен център се дължи на 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. До комплекса с минерални извори се намират и останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 г. Те са съхранени в голяма част и впечатляват със своята оригиналност.
Освен като балнеоцентър, градът е известен и с хилядолетната си история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули.
На около 300 m южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.
След разходката може да отседнете в някой от многобройните спа хотели или да използвате минералните басейни за приятен отпускащ следобед.
Малко преди да стигнете град Хисаря ще минете покрай село Житница и разположената там конна база „Тракиец”. Комлексът е създаден с много любов към конете и конния спорт и това си личи във всеки детайл. Централно място заема откритият манеж, по който целодневно препускат напети коне, развели гъсти гриви и понесли на седлата си всички любители на тези животни. Конна база Тракиец предлага разходка на кон или пони и езда за начинаещи и напреднали с квалифицирани треньори. Има и закрита част, подходяща за тренировка през студените месеци.
Съвсем наскоро бе открит и вътрешният басейн, който също може да ползвате за час – два и да се отърсите от насъбралата се умора през седмицата в разпускащата прегръдка на топлата вода.
Ресторантът е просторен, а менюто – наистина вкусно. За малчуганите навън има детска площадка, а през лятото задължително си струва да посетите басейна и просторната градина. Те са мястото, на което спокойно може да почетете книга в беседката, да си направите семеен пикник, да поиграете с децата си или просто да се насладите на природата.
Макар да ни предстоят не толкова слънчеви и топли дни, екипът на дигиталния гид под тепетата ви призовава да използвате всяка възможност за разходка извън града и за презареждане на батериите с чудните есенни багри.
Млади пловдивски актьори правят премиера на „Потъване”
Спектакълът е представление, откъснало се от класическата рамка, съчетава в себе си фотография, кино и танц
Младите пловдивски актьори Мария Миради и Борис Хаджийски се впускат в предизвикателството да предложат на публиката независим проект без сигурната защита на репертоарния театър. „Потъване” е представление, откъснало се от класическата рамка и разбирането за театър и съчетаващо в себе си фотография, кино, танц и още нещо.
Премиерата на спектакъла е на 14 ноември в културен център „Тракарт”, а от екипа обещават, че след първото завъртане „Потъване” ще се играе в различни нестандартни пространства.
Спектакълът е създаден с много надежда, любов и вяра. Вяра в различното, новото, експерименталното, нестандартното. Искаме да бъдем смели в новото. „Потъване“ е представление за надеждата, страха от самотата, дързостта на любовта и нейната разрушителна сила, страховете, бунта на младите, забраненото и грешното. Ние сме “ стъклена топка „, в която пускаме публиката, пускаме хората в дома ни, в леглото ни, в мислите ни. Комуникираме с публиката с риск да не ни разберат, но с надеждата да ни заобичат, казва двигателят на проекта Мария Миради.
В спектакъла участват Мария Миради и Борис Хаджийски , режисьор е Петър Петров Пепе. Автор на мултимедията е Стойо Петков , а хореограф – Гергана Колева. Музиката е дело на Васил Неофитов и Хипнотик Инк. Текстът е на Мария Миради, която е автор и на сценографията. Плакатът е на Атанас Петков и Илия Янакиев.
Мария Миради е завършила Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. След това кандидатства „Актьорско майсторство” в класа на Иван Налбантов и Стефан Попов в ПУ „Паисий Хилендарски”. Още във втори курс започва да играе малки роли на сцената на Пловдивския драматичен театър редом с големите артисти от трупата. Снима в реклами, филми и сериали. След завършването си влиза директно в Пазарджишкия и в Смолянския театри, където играе в няколко представления. Гастролира и на сцената на Дупнишкия театър с покана да стане щатен актьор в трупата. Успоредно с артистичната си кариера пловдивчанката завършва магистратура „Продуцентство и креативна индустрия” в Софийския университет.
Борис Хаджийски е актьор от трупата на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов”. Играе в няколко представления.
Режисьорът Петър Петров –Пепе дълги години е живял и се е включвал в артистични проекти в Англия. След завръщането си е работил с Мишо Билалов, със Светослав Пеев. В момента снима нов тв сериал „Власт” в България.
Фотография: Атанас Петков – AJ Petkov
Как се трансформира градът от долу нагоре чрез включване на местните жители
Водещи експерти в областта на placemaking-a си дават среща в Пловдив
Качеството на градската среда и оформлението на публичните пространства засягат всички нас като жители. В момента сме свидели на куп от грешни практики, които водят до влошено качество на реализираните проекти и отдалечаване от общата цел – качествена промяна на градската среда. Как това може да се промени?
На 1-ви декември, в Тютюневия град в Пловдив, ще се проведе конференцията „Placemaking Connected“. Събитието е организирано от сдружение “BG Бъди активен” и ще бъде с голямо международно участие, като ще събере експерти от областа на ‘placemaking-a’/мястосъздаването, за да постави начало на създаването на регионална плейсмейкинг мрежа в България.
Теми на срещата са промяната на градската среда чрез метода ‘placemaking‘, ролята на местните граждани и как чрез подход отдолу-нагоре, те могат да бъдат овластени да идентифицират проблемите в средата около тях и да предлагат решения за тях и да работят за реалната промяна на пространствата. „Placemaking connected“ ще представи добри практики, препоръки и план за действие за развитие на средата в квартала в сътрудничество с жителите, бизнеса и местната власт.
Събитието ще бъде част от програмата на европейската ‘placemaking’ мрежа, развиваща обща платформа за професионалисти от целия контитент. Освен това, то ще цели и да отвори дискусията за координирано ‘placemaking’ движение на Балканите за създаване на устойчива и качествена градска среда.
Работата със местни общности е много важна за повишаване на качеството на жилищна среда. Има много причини, поради които трябва да се приеме подход от долу нагоре при изграждането на качествена градска среда. Гражданското участие е незаменим ресурс, който осигурява устойчивост в подобряването на градската среда, възможност за повишаване на инвестициите, както и изграждане и поддържане на партньорски взаимоотношения между Общината, НПО сектора и гражданите.
Събитието ще се проведе на английски език с превод на български.
Събитието ще бъде със свободен достъп, като е необходима единствено регистрация.
Кои са лекторите?
Форумът ще даде подиум на повече 10 лектори, които ще разкажат за своя опит във въвличането на местните жители в трансформирането и поддръжката на градската среда. Конференцията ще предложи серия от теми, специфични сесии, дискусии и работилници, които са базирани на практически опит и успешни проекти в контекста на европейския ‘placemaking’. Част от говорителите, които ще можете да чуете са:
Йерун Лавен & Рене Хойманс (Stipo NL, Ротердам);
Ариадна Мигел Аменгуал (община на Барселона);
Вивиан Доумпа (Stipo Солун);
Рамон Марадес (Марина на Валенсия);
Владимир Ус (Асоциация Оберлихт, Кишинев);
Фредрик Линдстол (Glådstad, Стокхолм).
Общото между всичките участници във форума е, че не само вярват, но и са доказали, че гражданското участие е незаменим ресурс, който може да допринесе за високото качество на градската среда.
Участниците в събитието ще имат възможност да се запознаят с иновативни идеи за трансформиране на градски пространства и възможности за приложение на алтернативния подход ‘placemaking‘. Чрез него вече 2 години сдружение “БГ Бъди Aктивен“, заедно с урбанистите от сдружение “|Не|Формално”, облагородяват публичната среда в редица български градове чрез проекта “_Място“.
“Placemaking connected”- 01.12.2018 г. от 09:00 часа в зала на “Фондация Пловдив 2019“, #СКЛАД на ул. “Екзарх Йосиф“ 16
Събитието ще бъде със свободен достъп, но е необходима регистрация. Повече ТУК
Събитиeто “Placemaking connected” е са част от ключовия проект ФОРУМ 2019, който включва серия от семинари и специализирани срещи с фокус проекта Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
Режисьорът и писател Крум Филипов: „Да бъдем стоици като децата, да изиграем злото“
Романът е цялостен, защото е центриран в сина ми Калоян
Трябва да бъдем стоици като децата по много наивен начин и през игра да провалим възможността да останем без избор
Славена Шекерлетова
Новата книга на режисьора и писател Крум Филипов „Синът на авиатора“ вече тръгна към своите читатели. В Пловдив срещата е на 13 ноември, вторник от 19 часа в клуб „Петното на Роршах“.
За романа вече има редица добри и немалко възторжени отзиви, появиха се сравнения с Радичковия стил на писане. Без съмнение „Синът на авиатора“ е един доста различен роман.
„Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. „Синът на авиатора“ е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература.“ Това казва за книгата Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма „Ага“, спечелил редица награди, закрил кинофестивала „Берлинале“ - 2018 година).
С Крум Филипов разговаряме малко преди премиерата на „Синът на авиатора“ в Пловдив.
Изглежда много държиш на това общуването да бъде достоверно и изповедно, затова ли и романът се е получил по този начин – автентичен в смисъл на неподправен, изповеден, същински?
Във времената, в които живеем, в които неусетно ни се издърпва черджето на човещината, и то без да разберем какво се случва всъщност, най-важно е да опитаме да съхраним разговора. Романът се казва „Синът на авиатора“ защото вътре в историите…, човек като стигне до тая част ще разбере, че синът на авиатора е всъщност Светия дух. Но е много претенциозно да се казва така книгата. Но духа не е нещо невидимо. Хората го изобразяват като гълъб. Тоест, когато аз и ти говорим между нас въздухът е гълъб. Това е основният, най-важният жалон на тоя роман. Да отбележи, че между теб и мен има нещо трето, което е изключително важно, най-важното. Романът се опитва да даде видимост на това.
Има мнения, че книгата е много различна от повечето романи у нас, че може да се чете и като сценарий и е въздействащ като филмова лента.
Различен е, защото аз съм различен. Хубав лош, това си ти. Хубаво е всеки да върви в дирята си, а не все да се състезаваме и да си подражаваме. Слава Богу, имах възможност да общувам с Юлия Огнянова. Тя казваше: „Това е твоята бутилка, може да не е много голяма, но гледай да я напълниш до горе“. Това е моята бутилка и това, че ти си изпълнил формата е условие за цялостност. Романът е цялостен, защото е центриран в сина ми Калоян. Имах много тежки моменти по време на писането. От година и половина съм без работа и писането беше в кризисни битови условия. Понякога ми се струваше, че това което върша е безсмислено. Божана Апостолова ме подкрепяше много силно с упреци, с шутове, които те изстрелват. Трима приятели са ми как да кажа… съидейници в романа. Много е важно да ги спомена – Милко Лазаров, Атанас Къркаличев и Димитър Сарджев. Те ме вдигаха, когато падах. Милко ми каза нещо много важно тогава. Споделям му веднъж така: „Не върви, не става, зацикли, не мога да му намеря хода, линията“, той ми каза: „Мисли само за Калоян, само за него. Ще дойде един ден, той ще седне на една пейка, ще чете книгата, теб няма да те има и ще разбере какъв баща е имал“. Така е написан романа. Може би затова е толкова концентриран и затова засега отзивите са добри.
„Питал съм се много пъти дали има нещо по-голямо от смъртта и по-голямо от живота. Повече от живота са миговете, когато му се радваме, на самия живот, а по-голям от смъртта е ужасът да си без избор…“. А когато си бил в ситуации без избор, кое те е измъквало от тях?
Това е моята гледна точка. Обаче има и други. Този въпрос ми е любим. Когато снимах филма за Кольо Карамфилов, ето какво той каза: „Небето е по-голямо от живота и земята е по-голяма от смъртта. Те са две диаметрални неща – едното ни прибира, другото ни отглежда. Ние зависим от небето, но се прибираме в земята. Раждането на едно дете побеждава всичко. Когато едно дете се роди, смъртта се обезсмисля“.
Ситуациите без избор са зверски ситуации. Те са работа на тоя с рогата. Той те оставя без избор. По това е познаваем, а не, че има рога и опашка, но по това, че не ти дава възможност да избереш, а освен това е и клеветник. Как се справя човек с такива неща? Изключително трудно. Ако си заставен в такава ситуация, може да се свършиш. Спасението е в детството, в наивността… Децата винаги прецакват злото. Не знам как го правят. Има едно стихотворение на Иван Теофилов „За стоицизма на децата“… Трябва да бъдем стоици като децата, по много наивен начин да го изиграем, през игра да провалим възможността да останем без избор. Всички са дечковци, децата им стърчат отвсякъде, от ушите им излизат. И не е вярно, че възмездието идва някъде, далече, отвъд. Всичко е тук, всичко се сгромолясва с огромна сила и обич към нас.
В книгата сме и в Пловдив, и в Смолян, малко и в Асеновград, в Прага, в Берлин…
Това са моите дестинации. Това е метафизичната география на душата ми. Аз съм от Смолян, родопчанин съм изцяло, до мозъка на костите си. Живях до две реки - Черна и Бяла, детето ми израсна до Марица. Тези места са географски проекции на душата ми. Така се определям аз в тия пространства, които са духовни пространства.
Как приемаш това сравнение с Радичков, което се появи сред отзивите за романа?
А, не. Той е светлинни години пред мен. Сигурно някой лъч ще се спусне на края на живота ми и може би ще достигна до него. Но за сравнение и дума да не става. Радичков е гений, аз съм случаен човек в литературата. Което всъщност е добре. Но аз съм захранен от него. Гьоте казва: „Великото възпитава“. Аз съм възпитан във великото. Работил съм по негови текстове, влизал съм в дълбочините на това, което Радичков съобщава и ни приобщава към него. Аз съм отъркан в неговия гений. Голяма част от моя текст е провокиран от неговото творчество и усещане за човещина.
Каза, че е бил кризисен периодът, в който си писал книгата. Кога реши да я завършиш и я видя готова?
4 пъти слагах край на книгата. На 4-ия път краят дойде с едно изречение: „Учуден човек – жив ангел“. Като се появи, тогава разбрах, че няма какво да напиша повече. Това изречение е отнесено към прототипа на баща ми, това е баща ми. Да седи и да се чуди какъв калпав син е имал.
А началото си избрал да започне именно с надпис от паметна плоча, който гласи:
„Селяни, граждани,
обичайте се,
помагайте си един на друг,
че ще мрете!“
Апостол Кънев, 1915
Тази история е свързана с моя много голям приятел Кънчо Кънев, има го и него в романа. Много странен човек, косовете прелитат през краката му, все едно, че е дърво, не се страхуват от него. Бяхме на Кукленския манастир, той нещо тръгна из храсталаците да се разхожда и из шумата изрови този паметник, който още е там. Много некадърно направен, но очевидно е от някой дарител на манастира, отдавна е забравен. Когато прочетох какво пише, се удивих. Това са най-важните неща в живота на човека, в изкуството, това е най-дълбоката гама в изкуството – не забравяй, че си смъртен и в това кратко време, в което имаш да живееш гледай да направиш нещо добро, а не да профучаваш през човека, като влак да минаваш през него. Звучи малко заплашително, да. Като „Внимавайте!“, но така се казва и в църквата като се чете Евангелието: „Да внимаваме“… Това е ключът към всяко изкуство – да внимаваш в картинката.
Снимка: Георги Вачев
Линк към книгата „Синът на авиатора“ с откъс от нея.
Линк към филма на Крум Филипов за Кольо Карамфилов.