Тук имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят, споделя Гравел
Паулина Гегова
Остава още малко от фестивала One Dance Week. Поредният спектакъл, на който пловдивчани ще могат да се насладят е „Всичко отива по дяволите, скъпа!” Той ще се изиграе утре вечер в Дом на културата, от 19:30 часа. Ден преди танцувалното представление, канадският хореограф и създател Фредерик Гравел застана пред нашата медия, за да разкаже повече за спектакъла, живота на артиста и визитата му в България.
-Фредерик, какво можем да очакваме от „Всичко отива по дяволите, скъпа!”?
Спектакълът ще е различен. Съчетава в себе си много – танци, музика, пеене, клоунада. Общо взето сме 4 мъже, всеки със собствената си идентичност. Може да се каже, че представлението започва странно, но постепенно показва безпомощността на един мъж. Измислих го преди 6 години като лично преживяване. Тогава бях в края на своите 20 и се сблъсках с реалността, че всеки млад човек иска да направи нещо, но няма тази възможност, защото се „удря в тавана”. В последствие усетих глобалността на проблема. Идеята изобщо не е силният пол да се оплаква и да се покаже колко е трудно да си мъж. Напротив! Да всичко е от мъжка перспектива, но целта е да е инспирация за всеки, независимо пола. Спектакъла е трагична комедия, представен е с много ирония, от танцувална гледна точка с мръсна хореография. Включва американска фолк музика, която първоначално ме вдъхнови за всичко. Половината музика ще се свири на живо, останалата ще е soundtrack.
-Какво е мястото на хореографа и танцьора в модерното общество?
Това е много обширна тема. Изкуството няма да ни спаси, не това е неговата роля, но то може да счупи бариерата. Имаме илюзията, че живеем във време, в което можеш да направиш каквото си искаш, защото нямаш нужните инструменти или умения. Демокрацията е възможност да направиш свой собствен автентичен проект, но обществото не ни помага. Изкуството се опитва да намери свое отражение, свой собствен глас. То е съпротива, инспирация. Танцьорите дават пример, показват другата страна. Изкуството дава перспективи и различни модули.
-Каква е разликата между Канада и България?
Аз съм от Монреал, а сега живея в Италия. От Северна Америка до Източна Европа има голяма пропаст и разлика. За първи път съм в България и още не мога да си създам конкретни впечатления. Тя е малка нация, заобиколена от от други подобни нации и мога да усетя връзката и единството между културите и традициите ви. Балканите са с общ дух, както са и всички приближаващи се едни до други държави. Богатството на културата ви се чувства в хората и те я изразяват. Имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят. България има силна индивидуалност. Не е странна, просто е нова и интересна. Непозната ми е и тепърва я изучавам. Азбуката и езикът са сложни. Ако отида в Германия, ще ми е лесно. Поне ще хващам някои от думите и ще мога да чета буквите. Тук дори се произнасят различно. Италианският, например, ми беше лесен, защото аз говоря френски, а те са сходни. Такива езици са основата на много други, докато при вас всичко тръгва от славянския език и кирилицата затруднява много чужденците. Но точно това е и идеята – не вие сте сбърканите. Аз съм чужденецът, аз съм гостът.
Снимка: Иван Марков
