Гол, бос, осолен и анасонов. Свободен и мързелив пешеходец, леко поклащан от сладкия бриз

Кирил Николов

Обичам да прекарвам лятото най – вече на караваната си. Запалих се преди доста години, докато се чудех как аджеба да съчетая мизерните мерни единици в свободата на отпуската с безмерната широта на морето и небето над него. Щеше ми се, а и на вас сигурно ви се иска, окичените с благородни пластмаси самовлюбени постсоциалистически мутанти да ги няма...
А караваната е начин на мислене – гол, бос, осолен и анасонов. Свободен и мързелив пешеходец, леко поклащан от сладкия бриз. Лентяй, отдаден на летаргични размисли за „важното” в живота, приютен под един сламен навес и три квадратни метра битова площ. WC - на 100 метра от тебе.
Мммда! Както се казва: Какво му трябва на човек - един комат хляб и голяма бяла яхта!
Ииии, начи, пак до вещите опряхме! Мани я тая яхта, гледай си хляба! Пък не пропускай и мастиката. Ако има маринован зарган – супер! Печени патлаждани, чушки, тиквички, бяло сирене, розе..., Марк Кнопфлер, Сезария Евора...
И много, много джента – на плажа, зад плажа, сутрин, обед, вечер...
Не знаете какво е това!? Джин с мента. Аз си сипвам и малко спрайт, но за сметка на това джинът е в двойна доза. Дядо ни Ърнест би ме разбрал.
И така по месец – два. Тихо, безметежно, децата тичат, смеят се и се пръскат с пръскачките, а докато им ги вземеш, напръскваш се и ти, което пък действа периодично деджентиращо...
Пасторал!

Уфф! Няма оправия тая скапана държава. По света хора с моя ценз не си знаят парите, а аз работя на едни идиоти за 800 лв. на месец, плюс съботите. Имам и 15 дена отпуска. Национални празници – йок! Иначе шефката е все на спа-ма, моренца, скички-мички, хотелчета с по 50 звезди и какво ли още не. На шефа колата харчи на месец годишния бюджет на една малка африканска държава, а каското й е по-голямо от брутните заплати на персонала.
Ходи ми се на море, ама къде да ида, то е бахти скъпотията. Един приятел ми даде за седмица ключовете от караваната си, оставена за цял сезон на един къмпинг.
Отидохме с децата. Оле, майко – мизерия, ужас! Вътре пространството е колкото един килер, а запетайките по подкожушените плочки в общите кенефи не са чистени  след ХІІІ-тия Конгрес на Партията.
Комари – бол. За сутрешния ритуал си пръскам с „Оф” и гъза. Хубаво, че носихме мръвки от прасето на дядото, а на караваната имаше скара и безплатен ток. Нося си една джанковица. Перфектна е, слагам й малко „кадън баджак” и тя става като бургаска мускатова, ма е по – хубава, щото е домашна. Колата е до нас – можеш да я измиеш без пари с маркуча, а и радио „Вероника” слушаш на воля.
Една вечер се бяхме събрали с разни колеги – готини, обикновени хора като нас. Надушихме се същия ден на барчето по време на сутрешната бира. Идват по едно време некви хипари, напушеняци, да ни мрънкат за силната музика – на къмпинга имало правила, тука се почивало, чалгата била за село и дрън-дрън.
Ми аз кво правя, бе, брат ми, нали почивам и все едно съм на село! Ти се разлагаш аристократично на плажа цяло лято, ама си си надвил на масрафа, а аз имам една седмица, за да извадя плувката и после пак съм под вода. Аре сядай да удариш една домашнярка от моята или чупка да не взема манивелата!

Каквото и да ми говорите, по – хубаво от Татовото време нямаше. Бачках в Балкантурист и не си знаех парите. Тогава нямаше нужда до доказваш доходи – имаш – харчиш. Бях управител на един къмпинг, а по онова време това беше супер хит. Хайде да не разказвам – който знае, добре знае какво имам предвид, който не знае – няма и да разбере. Аз и досега се чудя защо германките и чехкините бяха с толкова космати крака. Не, че ни пречеше, де!
После дойде демокрация - промени, приватизации, куфарчета... Последното от тия неща беше истинско. Аз останах управител на къмпинга. Дълго време това беше ялова работа, но после нещо бизнесът с каравани дръпна яко и къмпингът се напълни – тея хора са луди, ама добре, че ги има!
Започна спор със собствениците кой бизнес е по – добър. Викам: Дръжте караваните, бе – натискат се да дойдат тия балъци, взимате им най – малко по два бона на година, а даже кенефите ви са от време оно и една стотинка не сте дали. За комари не пръскате дори. Като направите хотел и извадите строителството и поддръжката, по – малка печалба ще има. Да, ама някой навремето бил дал заветното куфарче и същият /или пък жена му, не разбрах/ сега си искал хотела – уелнес-муелнес, спа-ма, ала-бала и екзотични самоебачки във всяка стая.
Аз съм си за къмпинга – да вземаш, без да даваш е най – гот.

Обичам си караваната. Обичам това, което ми дава тя – плаж на 20 метра от мен, следобедна сянка, безметежност, два чифта къси гащи и две тениски. Не роптая за цената – тоалетната е далече, в банята няма топла вода след 17 часа, черният дроб ломоти погребалния марш, а в края на сезона и д-р Шол не може да оправи петите ми.
Е, понякога има малко приходящи чалгаджии, но те идват за не повече от седмица, понеже толкова им е отпуската. От управата на къмпинга не взимат отношение по тези проблеми, защото взимат пари от всички.
Но има нещо ужасно истинско в това да вместиш живота си в една консерва с малки прозорчета, под няколко рогозки, но непременно да ползваш стъклени чаши – от уважение към питието. Като се върнеш в края на лятото в миниатюрния си апартамент, иначе платен за 100 кв.м., разбираш, че дори и той ти е много…
Ако стигнеш до това прозрение, натрупаният през сезона километраж до общите кенефи е изпълнил целта си. Ако е случайно стечение на обстоятелствата – Бон шанс! Ако е стратегия за възпитаване на нацията в доволство и смирение – хвала на тоя Гуру!
Жалко, че последното не е вярно, но пък виж – караваната дава шанс на всеки...

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…