Пловдивчани се движат между тези красиви кътчета и сакрални места, с които е богат градът ни, без да ги забелязват, забързани в своето ежедневие. А те са много. Може би 100, или повече. Проектът обхваща 100 обекта от Пловдив, които са впечатлили 100 артисти. 100 автори ще представят в галерийното пространство на Резонанс своите еквиваленти на любимите си и очарователни за тях места от нашия красив град. Изложбата ще бъде открита на 17 ноември от 18 часа.

На картата на Пловдив ще се появят 100 емоционални точки, които представят 100 дестинации. Така че Резонанс ще се превърне в транзитно поле за представяне, за обживяване на обекти от Пловдив, за прехвърляне на Пловдивската атмосфера в галерийната среда. Всеки артист има пълната свобода да борави с различни изразни средства, съобразно своите предпочитания и критерии. По този начин ще фигурира максимално широк спектър на изкуството във всичките му форми и високи изисквания.  

Този мащабен и дългосрочен проект е международен.  Участниците са водещи и млади перспективни артисти от различни държави: България, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Индия, Египет, Украйна, Молдова, Русия, Полша, Германия, Франция, Унгария, Швейцария, Латвия, Испания, САЩ, Мексико, Холандия, Норвегия,  Италия, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Корея, Израел, Китай, Белгия, Етиопия, Беларус, Северна Осетия, Кипър, Непал и др. Така чрез самите участници ще се получи едно популяризиране на града ни не само в местен, но и в национален и международен мащаб.

Второ направление в презентирането на Пловдив е факта, че тази изложба ще бъде пътуваща – фокусът е в Европейския съюз, но надскача европейските мащаби, като се прехвърля и в далечни континенти, а галерия Резонанс има опит в това отношение. Освен това има реализирани значими  мащабни проекти във формат 100, които са знакови за Резонанс.

Трети начин за добиване на популярност и престиж за града ни е възможността на този проект /и съответно изложби/ да представи снимков и видеоматериал, както и печатно издание за събитието, които да останат във времето като памет за града ни. В рамките на 3 години – през 2016, 2017, 2018 г. ще бъдат представени етапно в галерийна среда общо 100 артисти, които са работили върху проекта.

Изложбата включва снимка на обект от Пловдив, който е впечатлил артиста. Към нея се добавя и интерпретацията на мястото от самия художник, който може да използва различни изразни средства. Всички произведения, които се представят в галерия Резонанс, ще бъдат заснети. Принтовете на всяка творба във формат 19/19 ще се вградят в квадратно паспарту.Така по време на апогея през 2019 г. в галерия Резонанс в Пловдив ще се състои изложба от 100-те творби-реплики на 100-те автори, които са документирани. Тези произведения ще заживеят втори живот чрез вграждането на документа от оригиналните творби в ново произведение. 100-те творби-реплики ще пътуват до Матера /Италия/ – другата европейска столица на културата през 2019 г. Галерия Резонанс ще търси различни начини за презентиране и резониране на произведенията от проекта в европейски и международен мащаб.

Във втория етап на проекта участват 44 артисти от 19 държави: 

Албена Коева, Али Кабаш - Ali Kabas – Турция, Ан Пинкус -  Anne Pincus – Германия, Бранко Николов – Сърбия/България, Велина Гребенска, Галя Благоева, Глен Приестер – Glenn Priester – Индонезия/Холандия, Деляна Димитрова, Дидие Майо – Didier Mahieu –Белгия, Димитър Грозданов, Елизабета Маторкич – Elizabeta Matorkić  - Сърбия, Ерик Тонсберг- Erik Tonsberg – Швеция/Испания, Зернишан Юсиф - Zernishan Yusif – Азербайджан, Иван Генов, Имдат Авджъ - Imdat Avci – Турция, Карим Хелми - Kareem Helmy – Египет, Катаржина Джорджевич – Сърбия, Кешав Мала-Keshav Malla – Непал/Франция, Красимир Карабаджаков, Кристел Брусадели – Kristel Brusadelli – Белгия, Кристина Йосифова, Кристине Рийк-Зонтаг – Christine Rieck-Sonntag – Германия, Лидия Узелац – Lidija Uzelac - Босна/ Сърбия, Любомир Аргиров, Любомир Вутов, Мари Папунидзе - Mari Papunidze – Грузия, Мариа Гуадалупе Годоу Лужан – Maria Guadalupe Godoy Lujan - /Испания/Германия , Мариана Маринова, Мартин Уинк – Martin Wink – Холандия, Невена Дернева, Невена Дякова-Чавдарова, Незихе Атеш - Nezihe Ates – Турция, Николай Няголов, Пенка Минчева, Переца Донков – Perica Donkov – Сърбия, Петър Беляшки, Румен Жеков, Светлозар Чавдаров, Сезар Пиментел – Sezar Pimentel -  Бразилия, Снежана Фурнаджиева, Такаю Куиде – Takayo Koide – Япония, Таньо Павлов, Франческо Марано - Francesco Marano -  Италия, Херман Гшайдер – Hermann Gschaider – Австрия.

Над 10 години продължи реставрацията на къща „Клианти“ в Стария град до откриването ѝ като музей преди малко повече от 3 месеца. От тогава тя вече е събрала стотици възхитителни реакции от посетилите я туристи и множество положителни послания в книгата за отзиви. Никой не си тръгва безразличен - а идват туристи от всички континенти, но и от самия Пловдив, които са чакали дълги години откриването на музея.

Обиколката за туристите започва от долния етаж, в който посетителите могат да видят детайл от предполагаем много по-голям пейзаж, който може би е обикалял като фриз всички стени. В стаята има запазено и красиво пано с букет цветя. На долния етаж посетителите могат да се запознаят накратко с историята на къщата и нейната реставрация с мултимедийна презентация на голям телевизор.

Истинските бижута обаче са на горния етаж. Най-голямата зала впечатлява с обилното си осветление. Макар и с изложение север-североизток, с множеството огромни прозорци, тя е обляна в светлина. Особено интересен е и таванът на едното странично помещение в централната зала. Едно от най-грабващите неща обаче е полуетажът. Това е помещение под цялото пространство на две от стаите на втория етаж, високо метър и петдесет. Възможно е то да е служило като склад, а има хипотеза и също, че е използвано за скривалище.

Къщата всъщност е една от най-старите все още запазени жилищни сгради в Пловдив от периода на Възраждането. Макар и преустроявана много пъти, нейното сигурно начало е в средата на 18 век. Няколко изследователи са проучвали къщата през годините и има редица установени факти. Къщата е претърпяла различни промени, била е разширявана, но и смалявана. Със сигурност по-голямата част от стенописите са създадени през 1817 година – както е записано от самия художник или майстор-декоратор върху пейзажите от Истанбул и Виена.

Стаята с градските пейзажи е едно от двете помещения, които са най-впечатляващи за гостите на Клианти. В нея е запазена изключително качествената стенопис на голямата алафранга. От двете страни пък има две ниши – едната, оригинална, с мраморен плот, е напълно запазена, а другата е нейно симетрично отражение. Стенописите имитират мраморни стени, а декорацията нагоре се превръща отново в цветя. Дървеният таван също е изработен ювелирно. 

Интересна част от историята на къщата и на стаята с двата пейзажа е изрязването на един от еркерите на югоизток. В началото на миналия век се взема решение съседната улица да бъде разширена по градоустройствени причини. Затова и еркерът се маха, а къщата и стаята се смаляват. Части от декорацията обаче се запазват по интересен начин – една от дъските,  с изрисувани цветя, които сега са представени обратно на стената на този еркер, е била използвана за ремонт на подовата настилка. 

Всъщност през годините след Освобождението в къщата се настаняват по-бедни семейства, имигранти от Армения, които нямат достатъчно възможности да се грижат за културната ценност. Къщата е разделяна на по-малки стаи, а поддръжката за прекрасните стенописи изобщо не е била приоритет. Съдбата на къщата не се подобрява нито през социализма, нито в годините след 10 ноември. Чак през 2005 година къща Клианти получава финансиране от Япония, с което започва нейното възстановяване. С уменията си се включват най-добрите реставратори, които по невероятен начин вдъхват нов живот на къщата, съблюдавайки изискванията за съответствия с автентичния първообраз. 

Сериозна реставрация е претърпяла и другата от двете стаи на втория етаж. В т.нар. „зелена стая“ туристите се наслаждават на интересен пейзаж с къща на фона на хълмист пейзаж. Според някои това е първообразът на къща „Клианти“ към периода на изграждането й, а според други – това е италиански пейзаж в близост до вулкан. Освен този пейзаж художникът е украсил стаята с флорални детайли,  изпълнени с много финес и лекота.

Най-впечатляващ в стаята обаче е таванът. Той е уникален със своите 12 стъклени декоративни елемента с форма на ромб, както и с майсторската си полихромна украса. В друга възрожденска къща е изработено копие на този таван.

Любопитно е, че под въпрос е дали изобщо името, с което къщата е известна – „Клианти“ има общо с Георгиос Клеантис. Според някои изследователи в къщата не е живял Георги Кашидоглу (по прякор – Клианти), а Ставри Бегликчията, както споменава в своя „Паметник на пловдивското население“ възрожденецът Константин Моравенов през 1869 година. Повече от половин век по-късно Никола Алваджиев свързва къщата с името „Клианти“, без да аргументира това твърдение с исторически документи. Името обаче остава.

Без значение дали къщата има общо с Клианти, Ставри Бегликчията или и двамата, тя без съмнение е една от най-красивите възрожденски къщи в България. Дори и след скорошното ѝ прераждане, тя привлича и впечатлява стотици туристи. Едва четири месеца изминаха от откриването на къща Клианти, а тя събра значителен брой посещения и породи сериозен посетителски интерес. Заедно със съседните си къща „Ламартин“, Жълтото училище, в което също започна реставрация, както и прекрасната църква „Свети Димитър“, къща Клианти формира привлекателен туристически ареал в сърцето на Стария град и засилва интереса към историческия Пловдив. Безспорно обаче тя е сред самостоятелните перли на архитектурния резерват и ще генерира трайни спомени у посетителите от близо и далеч.