Капана.БГ

Капана.БГ

Пловдивската премиера на новата книга на Владимир Левчев „Смъртта и Бог” (изд. „7 Лъча”) ще се състои на 22 декември, четвъртък, от 18:00 часа в Изследователски център „Тракарт”, ул. Княз Александър I Батенберг” 25.

В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми.

 "Архитектът на света
е цигулар в съня ни.

Той свири
и строи въздушни кули.

Той свири
и строи водата,
а океанът се издига пак
към извора.

Той свири
и пламъците на света повяхват,
за да разцъфне
нова пламенна роза.

Той свири
и камъкът се пропуква, за да стане пясък
за нов хоросан..."

..."За каквото си мислиш в последния час,
в часа на смъртта си - там ще отидеш!
Но всеки час е последен.
Не знаеш кога ще си отидеш от този свят.
Така че винаги мисли за Светлината!"

Из книгата

Владимир Левчев е автор на 15 стихосбирки, издадени в България, и 4 в САЩ, както и на множество статии и есета. Роден е през 1957 г. в София и завършва Английската гимназия, а след това и Националната художествена академия. По-късно визуалното изкуство повлиява силно върху поезията му.

Като ученик се увлича по всичко, стига да е в сферата на историята, философията, а за кратко и на религията. Обмисля да се запише в Духовната семинария, но го разубеждава баща му, поетът Любомир Левчев. След началото на прехода започва да работи във в. Демокрация, издание на СДС, а през 1991 г. създава и Литературен вестник заедно с Едвин Сугарев, Ани Илков, Румен Леонидов, Миглена Николчина и други.

През 1994 г. Левчев получава стипендия Фулбрайт и заминава за САЩ, уж за 2 години, но остава 13. Там Левчев защитава магистратура по изящни изкуства, преподава и издава 4 книги. Към момента той работи в Американския университет в Благоевград, където преподава литература и творческо писане, по-конкретно поезия. Освен Т. С. Елиът, е превеждал на български стихове на Гинзбърг, Хенри Тейлър и Висоцки.

Коледният търг, който обичайно радава пловдивчани по празниците, ще се проведе отново в ПГВАД „Христо Ботев“. Изложението ще представи най-новите изделия на учениците, изработени с най-съвременнтите постижения на техниката – два 3D – принтера, CNC – рутер, лазерни машини и оборудване.

Специално място сред изделията е отредено на уникален люлеещ стол. Маси, столове, табуретки, дъски за хляб, поставки за вино, дребни, но ценни подаръци от дърво, са само част от експонатите.

Възраждаме седемнадесетгодишната традиция! Очакват ви много настроение и невероятни изненади. Заповядайте!

Коледният търг ще бъде на 21.12.2022 год. /сряда/ от 15.30 часа в сградата на Гимназията.

В четвъртък, 22 декември 2022 г., от 18:00 ч. в Епископската базилика на Филипопол, Коледен концерт под надслов "Коледен копнеж" ще изнесе Девическа хорова формация "Евмолпея" при ЦПЛР ОДК – Пловдив. Диригент е д-р Алия Хансе, клавирен съпровод – Йорданка Иванова.  Концертът е със специалното участие на Димитър Величков – барабани, Алпер Юнлютюрк –баритон и д-р Борис Мирчев – пиано.

Събитието е част от традиционния празник "Светлина и надежда в Стария град" на Общински институт "Старинен Пловдив".

Входът е свободен.

Понеделник, 19 Декември 2022 11:41

„Седнете“ – Българска изложба в Прищина

Остават броени дни до закриването на изложбата “Седнете”, реализирана по покана на галерия „LambdaLambdaLambda“ (Прищина, Косово, Йохан фон Хан 8 / Гарибалди 1) която развива концепцията на кураторката Веселина Сариева за „Килима“ като място за среща във всяка арт институция. Експозицията, представяща творби на българските автори Правдолюб Иванов и Лъчезар Бояджиев в диалог с косовския художник Дритон Селмани, може да бъде посетена до 24 декември. По време на откриването в Прищина бе проведена дискусия (разговор-на-килима), а целият проект бе съпроводен от презентиране на сайта www.OpenArtFiles.bg и програмата „Въведение в съвременното изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“.

 

Концепцията за „Килима“ като място за среща във всяка арт институция се появява през 2021 и e развита от Веселина Сариева като част от мултидисциплинарния ѝ проект „Future Unforgettable“ . Представена e в последствие по покана на Катрин Никълс в подкаста “Prishtina is Everywhere”, част от Манифеста 14 .

 

„Килимът“ е предложение за алтернатива на традиционната идея за арт институция – галерия, музей, академия, панаир за изкуства и др. Той представлява експериментална идея за бъдещето на света на изкуството, което е егалитарно, отворено и достъпно за всеки. Събуването на обувките и сядането върху килима един до друг, универсализира всички участници, било то посетители, автори, куратори, колекционери и т.н. Всички са равни, споделят опит и мнение, развиват идеите си по един съвсем нов начин. По този начин институцията сформира общности и субкултури, които творят, дискутират и размишляват заедно в напълно равнопоставена и неутрална територия.

 

Концепцията за „Килима“ е вдъхновена от метафора на автора Лъчезар Бояджиев. Впоследствие Бояджиев и Сариева създават обща творба, мисловна карта, наречена “The Mad Carpetmaker = Лудият килимар“, 2021, която материализира идеите им. Мисловната карта е изложена в галерия „Сариева“, Пловдив през декември 2021, докато в пространството протичат още няколко събития – изложба на младият автор, музикална инсталация („звукова стенопис“) и разпространение на „Манифест на щастието“ . Всички те са обединени смислово от ръчно изтъкана черга (козяк), поставена в центъра на галерията, на която посетителите са приканени да седнат и споделят време заедно.

По-късно тази година, концепцията за „Килима“ става част от стартирането на Sarieva Hub – място обединяващо вече съществуваща галерия, общностен център – кафе и арт фондация в едно, за да стане изкуството по-достъпно и хоризонтално за всички. Сариева споделя, че идеята за „Килима“ сама по себе си е свързана с края на пандемията и е вдъхновена от балканския контекст. Не е случайно, че първото ѝ международно представяне се случва именно в Прищина, където има възможност да събере съмишленици, за да подтикне към институционална промяна.

“Седнете” е килим-място-среща-изложба в LambdaLambdaLambda, Прищина, която цели да продължи това преосмисляне на представите ни за изкуство, на териториите му, на артистичните институции. „Килимът“ като обект тук отново се превъплъщава в критическо оръжие срещу идеята за галерията като бял куб. В този смисъл представените автори Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов и Дритон Селмани също преоткриват и „преизмислят“ намерени обекти, теми и стереотипи като разкриват, променят и адаптират същността им. Творчеството им преминава отвъд очевидното и търси нови, неизследвани и непознати територии.

В историческата творба на Правдолюб Иванов „Ready-made“, 1996 столът – като символ на място за сядане – израства засаден от почвата на четири глинени саксии. Работата е създадена за изложба в първите години след падането на Берлинската стена през 1989. Кураторите искат да представят новите медии, като инсталация и “readymade” обекти, на консервативната по това време българска публика, ориентирана към класическата живопис и скулптура. Иванов вече работи с подобни по-експериментални медии и не иска те да бъдат възприемани като привнесени в България, а като “естествено израснали, родни“. Художникът представя като “readymade” стар дървен стол и го “посажда” в четири саксии с ироничната надежда, че може да поникне.

Лъчезар Бояджиев дава по-скоро критичен поглед към подобен сюжет в „Chairs and Symbols. A Project for Peaceful Co-identification“, 1995-2001. От индивидуалното към колективното той представя общност от хора като столове подредени за събитие или лекция във формата на единен идеологически символ. Макар и на пръв поглед да внушава обратното, творбата призовава към отъждествяване и „сядане“ в чужд символ. Символите, които разделят хората – от бинарната двойка мъж-жена до религиозните и тоталитарните символи, могат да служат и като напомняне, че ние сме различни, но сме били и ще бъдем на този свят заедно, за добро или за лошо.

В работата си „Are We There Yet?“ от фотографската серия „Archeology of Capitalism“, 2012 младият художник от Косово – Дритон Селмани представя покрити с винил руини, чийто статут между археологически разкопки и депо за отпадъци е неопределен. Той рисува стълби като мечтателна и поетична възможност за изход от тях.

В центъра на изложбата е „Килимът“ – кураторски жест и реално място за среща, за сядане в свободен ред и заземяване, за провеждане на презентациите и разговорите, които са част от изложбата. Върху него е разположена „The Mad Carpetmaker – a Mind Map“, 2021 – колаборация между Лъчезар Бояджиев и Веселина Сариева.

Изложбата “Седнете” продължава съвместния опит на Изабела Ритер, Катарина Шендл (основатели на Lambda LambdaLambda) и Веселина Сариева в работата им по преосмислянето на балканския контекст и обмен, осъществена досега в конференцията „No trauma, no Balkans? No wars, no Balkans?”, 2018 организирана от FLUCA и фондация “Отворени изкуства“; на онлайн панаира “Not Cancelled East x South” – едноседмично дигитално арт събитие, което включва 17 галерии от по-широкия Югоизточен европейски регион, инициирано от Lambda LambdaLambda и Sariev gallery; сътрудничество по изложбата “ФОН: Млади автори от Пловдив”, 2019.

Организирано от Lambda LambdaLambda, Косово и Open Arts Foundation, България

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура, България

Препълнената зала „Проф. арх. Йолов“ в хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“ трудно побра желаещите да присъстват на премиерата на най-новата книга на Димитър Райчев „Спомени от Пловдив 2“. Документална книга, която продължава идеята на първата част „Споменъ отъ Пловдивъ“ обхваща периода от 1944 до1989 г. В нея са засегнати почти всички новоиздигнати обекти, довели до съществена промяна в архитектурния облик на Пловдив. Подробно са описани строежите на Пловдивския мострен панаир, Драматичния театър, халите в квартал „Въстанически“, стадион „Девети септември“, хотел „Тримонциум“, „Пеещите фонтани“, хотел „Ленинград“, РУМ „Евмолпия“ и още много сгради, постройки и съоръжения. Някои от тях са издигнати на незастроени места, а други – на терени със жилищни сгради, които за съжаление е трябвало да бъдат съборени. В книгата са описани и много на брой неосъществени проекти. Някои от тях към днешна дата са се превърнали в градски легенди, а други все още чакат своето време и място за реализация. „Спомен от Пловдив 2“ е една ретроспекция на това, което е изградено и на това, което не е могло да се построи в епохата на социализма. Книгата съдържа богат илюстративен материал, голяма част от който се публикува за първи път. Издател е ИК„Летера“, с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

 

Публичното представяне се състоя под патронажа на Кмета на Пловдив Здравко Димитров, който пръв взе думата с приветствени думи към автора и неговата най-нова творба. Димитър Райчев или Мимо Райчев, както е популярен сред пловдивчени е изследовател, летописец и документалист на пловдивската история. Автор и съставител на редица знакови албуми и книги: фотоалбум „Пловдив завинаги“ (2005), участва в съставянето и издаването на албумите „Пловдивските кметове“ (2005) и „Пловдивските почетни граждани“ (2006), 3D албум „Филипопол“ (2008) двуезичен в съавторство с археоложката Елена Кесякова, албум „Пловдивски алманах“ (2011), „Атанас Кръстев – възпоменателен сборник“ (2012) в съавторство с писателя Георги Райчевски (2012), албум „Филипопол“ (2012) – триезичен в съавторство с археоложката Елена Кесякова, албум „Хроника на един президентски мандат“ (2014), „Предговор на историята“ (2016) – съставител, албум „Пловдивски справочник“ (2016), „Емблемата Тримонциум“ (2018), албум „Филипополис“ (2019) – двуезично преработено издание в съавторство с Елена Кесякова. За приноса му в сферата на духовността през 2016 г. е удостоен с приза „Следовник на народните будители“.

 

След кмета Здравко Димитров за Мимо Райчев и новата му книга говориха Петър Стоянов – Президент на България в периода 22 януари 1997 – 22 януари 2002 и близък приятел на автора, Цветелина Димитрова, управител на издателство „Летера“, създателите на художествено оформление и илюстрации: Александър Гьошев и Стефан Немцов и авторът на предговора д-р Стефан Шивачев. Водещ на вечерта бе актьорът Петър Тосков.

 

На финала думата бе предоставена на автора Димитър Райчев, който разказа интересни факти и истории, намерили своето място в новата книга. След това раздаде десетки автографи и се снима с всички желаещи, за спомен от вълнуващата премиера.

 

Изненадите за автора не свършиха в зала „Проф. арх. Йолов“. В негова чест и по повод премиерата, близкият му приятел и негов кум д-р Гюрай Ходжев -  представител на Здравна организация „ACIBADEM”, Република Турция, базиран в Пловдив, бе организирал специална вечеря, шеговито наречена „Мимо Райчев и приятели“ в едно от любимите на автора пловдивски заведения.

 

Duvel Barrel Aged, изданието на Irish Whisky е налична в съвсем лимитирани количества за България и може да бъде закупена в Пловдив само от крафт бирения бар в Капана

Това е уникална бира, приготвена с уважение към автентичния вкус на Duvel, но с изненадваща ирландска добавка: опушени нотки на дъб, ванилия и лек намек за торф.

Първата Duvel Barrel Aged е произведена през 2017 г. Спецификата при нея е, че отлежава в дървени бъчви за уиски от реномирани американски дестилерии за бърбън. Шест успешни издания на Duvel Barrel по-късно, този път пивоварите от Duvel отиват в Ирландия до известната дестилерия Teeling в сърцето на Дъблин. Дестилерия, която споделя страстта на Duvel към качеството, майсторството и иновациите.

Бутилката от 75 cl е красиво декорирана, чрез техника за ситопечат, с отличителния символ детелина в типичен зелен ирландски цвят.

В идеалния случай трябва да сервирате Duvel Barrel Aged Irish Whisky Edition при температура между 8°C и 10°C, а божественият аромат най-добре се усеща в специално проектираната чаша, която идва с подаръчната кутия.

Това е бира за истински ценители и почитали на хмеловото питие, направена да бъде споделена с приятелите и семейството

„Коприна“ на Драматичен театър – Пловдив в официалната селекция през 2023 година

 

Спектакълът „Коприна“ на Драматичен театър-Пловдив е първата българска постановка, включена в официалната селекция на най-голямото театрално събитие в света – Театралната Олимпиада, чиито домакин от 1 април до 1 юли 2023 година ще бъдат Будапеща и театри от цяла Унгария.

Грандиозен успех за целия български театър е, че постановката на Диана Добрева е селектирана редом със спектакли на водещи световни режисьори като Иво ван Хове, Ромео Кастелучи, Робърт Уилсън, Хайнер Гьобелс, Силвиу Пуркарете, Кристиан Лупа, Деклан Донелан, Тиаго Родригес, Еудженио Барба, Алесандро Сера, Кристоф Марталер.

Театралната Олимпиада е създадена в Гърция през 1995 година от световни артисти като Теодорос Терзопулос, Тадаши Сузуки, Робърт Уилсън, Хайнер Мюлер, Нурия Есперт, Тони Харисън, Юрий Любимов, Антунес Фильо.

Идеята за създаването на Театрална Олимпиада е изразена от гръцкия режисьор Теодорос Терзопулос: „С разпространението на глобализацията се появи тенденцията да се мисли, че икономическата стабилност за страната е по-важна от тази духовна ценност и за хората от театъра стана по-трудно да правят театър. (…)Това работи срещу многообразието. Наш дълг е да ценим нашите колективни съкровища. Вярвам, че с Театралната Олимпиада изграждаме културни мостове, които ще ни помогнат да се разбираме по-добре.“

Духът на Театралната Олимпиада се пази и защитава от Международен комитет, включващ както учредителите, така и организаторите в страните-домакини.

Домакини на събитието досега са били Делфи,(Гърция), Шизуока (Япония), Москва (Русия), Истанбул (Турция), Сеул (Южна Корея), Пекин (Китай), Вроцлав (Полша), Ню Делхи (Индия), Санкт Петербург (Русия), Toгa (Япония).

Домакин през 2023 година ще бъде Унгария. За мото на събитието е избран стиха на големия унгарски писател Имре Мадач “ О, човече, бори се, бори се, имай вяра; и доверие!“ За ръководител е определен Атила Виднянски, директор на Националния театър на Унгария и създател на най-големият международен театрален фестивал в Унгария MITEM.

Фокусът на Театралната Олимпиадата ще бъде върху Имре Мадач, един от най-големите унгарски драматурзи, роден преди 200 години през 1823 г., чиято основна творба „Трагедията на човека“ е шедьовър, сравним с „Фауст“ на Гьоте.

Символът на 10-ата Театрална Олимпиада е библейския ковчег, чрез който се спасява човека и неговите ценности. Театърът е „ковчег“, където традицията и иновацията вървят ръка за ръка, дори когато са в конфликт. В театъра и традиция без новаторство, и новаторство без традиция са задънена улица.

Спектакълът „Коприна“ на Драматичен театър – Пловдив е създаден по романа на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева. За нея това е поредния световен успех след представянето на спектакъла „Калигула“ на фестивала в Шизуока, Япония и Голямата награда за спектакъла „Одисей“ на фестивала на античната драма във Велес, Северна Македония. Драматургията на спектакъла е на Александър Секулов, сценографията на Мира Каланова, музиката на Петя Диманова, костюмите на Марина Райчинова, видеодизайнът е на Петко Танчев.

Спектакълът е част от програма НАСЛЕДСТВО на Пловдив – Европейска столица на културата.

Страница 6 от 2121

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…