Имен ден имат Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни

На този ден празнуват и строителите

На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски, един от любитите светци на българина. Днес имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Според народния календар, този ден бележи края на есента и началото на зимата. Една стара поговорка гласи: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима".

Свети Димитър е най-често изобразяван на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастирии за да ги накаже, Господ ги хвърлили три години на морското дъно, Тогава паднала тежка зима, мъгли и знойни студове. Лелите им света Петка и света Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат. След като Свети Димитър излязъл от ада, настъпила пролетта.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Преди това Георги казал на брат си, че ако види кръв да капе от стряха, значи е умрял. Минало се известно време и Димитър видял една стряха да капе и мигом тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. Така двамата братя се отправили към небесата, яхнали своите коне. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи от този ден нататък може дудъта завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Дойде ли св. Димитър на коня си, идват зимата и ст. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.

Според българските традиции на Димитровден се наемат новите работници и строежите на новите къми се завършват. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки, а стопаните на новата къща канят цялото село на освещаването на дома. Затова на този ден празнуват и строителите.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома, наричан полазник. Добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

За годината се е вещаело и по добитъка. Зимата ще бъде люта, ако животните се връщат от паша, носейки сламки в уста. Зимата ще е топла и мека, ако овцете лежат поотделно, а ако са скупчени, със сигурност ще е люта и студена.

По традиция на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с червен конец, за да са здрави имениците цяла година.

На трапезата присъстват курбан от овче месо, пиле яхния (с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена), гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.

Финален концерт на фестивала Дни на музиката в Балабановата къща и същевременно откриващ сезона филхармонична програма на Държавна опера - Пловдив предстои тази вечер. Под палката на легендарния Емил Табаков ще чуем творби на Бетовен и Гершуин. Всеизвестните и гениални произведения Пети концерт за пиано и оркестър на Бетовен и Рапсодия в Синьо на Гершуин ще бъдат изпълнени от талантливия пианист Евгени Божанов. В програмата ще чуем също и още една творба от американския композитор - "Порги и Бес".

С този концерт се закрива поредното издание на Дни на музиката в Балабановата къща. От днес пък стартира филхармоничната програма на Държавна опера - Пловдив. Концертът ще бъде в Концертна зала на пл. "Централен", но поради лошото ѝ състояние, вероятно ще е и последен, поне докато не се направи ремонт. Началният час е 19:00.

Камелия Тодорова и Милен Кукошаров в тандем ще представят един нов прочит на репертоара на певицата с определено нов цвят и звук в изпълненията ѝ. Ще бъдат изпълнени стандарти в суинг и блус схеми, както и емблематичните български песни от репертоара на певицата , направили я икона в българската поп сцена. Концетът е тази вечер, 26 октомври, четвъртък от 21:00ч. в Bee Bop Cafe.

Комеди Клуб Пловдив и Петното на Роршах представят Стендъп Комедия с най-добрите в бранша.  Гледайте трима от най-добрите стендъп комедианти на Комеди Клуба с материал по техен избор.

Гледайте историите на Васил Ножаров за ергенския живот и за Пясъчния му Дог. В шоуто ще участват Филип от Комеди Клуба и Цветомир Павлов с малко улична магия. Срещата е на 26 октомври от 21 часа в Петното на Роршах.

Резервации на тел: 0879 606 980 или 0884 505 855 (резервациите се пазят до 20:50)

Пловдивската галерия SARIEV Contemporary представя второ издание на „Оставете ги да рисуват“ – изложбен проект на галерията, куриран от художника Правдолюб Иванов. „Оставете ги да рисуват“ за поредна година дава смел поглед към различните значения и форми на рисунката в съвременността. Настоящото издание носи подзаглавието “Драскай и драсвай” и представя нови и познати за българската сцена имена, между които утвърдени международни художници и млади творци в началото на кариерата си. Част от творбите се показват за пръв път пред публика или са създадени специaлно за изложбата “Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)”. Представените автори са Андонис Донеф, Боряна Петкова, Вито Валентинов, Дан Пержовски, Игор Ешкиня, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Майк Буше, Мартина Вачева, Михаил Михайлов, Младен Милянович, Недко Солаков, Праволюб Иванов.

Какво казва кураторът Правдолюб Иванов за проекта:

Let Them Draw II (Drawing and Withdrawing) в SARIEV Contemporary, Пловдив е продължение на едноименната изложба от миналата година и вторият ми опит като любител-куратор. И тогава, и сега, желанието ми беше да покажа неограниченото поле, в което рисунката може да се разположи, от визията на дигитален софтуер до наратива на собственото си създаване.

Тази година обаче ми се искаше да се фокусирам повече върху това, което наричаме традиционни техники и фигуративна образност, подлъгващи зрителя към капана на тяхната лесна разпознаваемост. Да покажа творби, които съдържат тази способност на рисунката да излиза от собствената си рамка без да се променя, и да се връща обратно на територията си с улов от “наивни” зрители.

Диапазонът на показаните произведения обхваща рисунки на Майк Буше, които с техниката на обикновения молив създават смислови шаради от разместване на разпознаваеми образи, огромната книга с олимпийски рекорд по рисуване на Камен Стоянов. Очарователните акварелни рисунки на Недко Солаков, в които нещата от Природата и природата на нещата не са това, което си мислим, че са. От интимните, сякаш изплъзващи ни се линеарни образи-пъзел на Лъчезар Бояджиев, до молива и неговия звук в утопичния им опит да съществуват между две полета във видеото на Боряна Петкова. Исках да покажа с рисунката на Красимир Терзиев как виртуозното разливане на туш може да ни отведе до Луната и да ни върне обратно в земните ни съмнения. Тактилните инсталации на Игор Ешкиня и Вито Валентинов, които доказват, че рисунката може и да е обект, освен ако не решим, че е обратното. Зрителите ще разберат от работите на Михаил Михайлов, че за таланта на художника и неговите цветни моливи няма незначителни и непотребни неща. От изпълнените с хумор наивистични рисунки на Мартина Вачева до висшия флумастерен пилотаж на Дан Пержовски върху стената на смеха и горчивата истина за нас самите. От Андонис Донеф, който умишлено ни вкарва с изящната си тушова рисунка в еротичната гора на изгубените в превода, до Младен Милянович с индиговите интерпретации на своята объркваща акция, шокираща и затрудняваща ни в различаването на жестоката реалност от нейния художествен симулакрум.

Всички тези толкова различни произведения показват, че каквото и да прави и както и да го прави, рисунката остава един универсален интерфейс, всепроникващ инструмент за комуникация, превърнал се сякаш в допълнително сетиво за възприемане и осмисляне на света около и вътре в нас.