Капана.БГ
Културните институции отчетоха супер успешна 2015-та
Хиляди на събитията на операта, Драмата и кукления театър, ръст и в приходите и в посещаемостта
Поредна силна година отчетоха днес директорите на трите големи културни институции в Пловдив- операта, Драмата и кукления театър. Тенденциите са положителни, продължаваме напред, подчертаха в един глас Нина Найденова, Кръстю Кръстев и Виктор Бойчев. Държавната опера отчита непрекъснато повишение на интереса на пловдивчани и гости на града към продукциите на трупата. Предстои ни силен коледно-новогодишен финал на 2015-та. Аз съм горд директор. Благодарение на труда на всички публиката продължава да расте дори при повишаване средната цена на билетите за нашите продукции в условията на непрекъсната промяна на режима, в който работим, подчерта Нина Найденова. Екипът й е отчел, че близо 30 процента от хората в залите и край откритите сцени през тази година са били чужденци. Което значи само едно- културният туризъм се развива и върви напред, констатира тя.
Изключително силна година въпреки все още тежките условия при липса на голяма сцена отче и Кръстю Кръстев. Той подчерта, че Драмата може да се завърне в голямата зала още през май, когато ремонтът може и да приключи. Работи се усърдно, а и ние сме хора с високи изисквания и претенции към качеството на дейностите. Важното е, че нещата се случват в пълнота, така както ние искахме, заяви той. Кръстев съобщи и цифрите на Драмата за 2015-та- 1,2 милиона приходи, 96 хиляди зрители, като в сметките не влизат гостуванията на трупата в други градове. От тях театърът прибавя още 13 хиляди души. Тази година изиграхме над 300 представления в Пловдив и в цялата страна. Тази организация е на гърбовете на всички 81 души от нашия екип. От 22 декември излизаме в заслужена коледна ваканция до 11 януари. Забранил съм на всички дори да доближават театъра в този период, каза с усмивка Кръстев. И отчете още, че дори без голяма сцена Драмата е реализирала 10 премиери в рамките на календарната година.
37 600 зрителя до края на ноември отчете директорът на Кукления театър Виктор Бойчев. Приходите на културната институция са близо 140 хиляди, като трупата е изиграла над 500 представления през 2015-та и е направила 4 нови авторски постановки.
VIII-ми национален танцов фестивал "Децата ни танцуват"
За пореден път на 12 и 13-ти декември в гр. Пловдив, в зала Олимпиада, ще се проведе VIII-ми национален танцов фестивал "Децата ни танцуват". Фестивалът се провежда в шест танцови категории: мажоретки, hip-hop, народни, класически, характерни и съвременни танци. Възрастовите групи са: деца до 8 години, от 8 до 12 години, от 12 до 16 години, и над 16 години. Състезателните категории са: соло, дует, трио, малки групи до тринадесет участника и големи групи. Конкурсът е за аматьори в изброените танцови категории. Журито се състои от почетен председател Петър Локанов, членове проф. Лили Драгулева и проф. Антон Андонов.
Наградният фонд на фестивала е грамоти за участие, дипломи I-во, II-ро и III-то място, купи и медали, Градн При купа за всяка танцова категория и предметни награди. От тази година състезанието по класически танци е на името на проф. Петър Локанов. Гранд При купата в класически танци е изработена специално за повода. Тази година ще бъде връчен почетният знак на сдружение за култура, изкуства и спорт Немезида, с председател Мариана Данева на проф. Петър Локанов за цялостен принос в развитието на класическия танц в България. Създател, главен организатор и собственик на фестивала е сдружение Немезида. Фестивалът започва в 8:00 часа сутринта, вход свободен за всички граждани.
Жената като отражение на мъжа до себе си според Драмата
Това е един спектакъл, умело маскирал нещастието на едно семейство с комедийни диалози
„Любовта – това съм аз“ съвсем не е проста комедия. Тя вплита в битието психология и философия
Стефка Георгиева
Пловдивския театър ни изненада с още една прекрасна премиера тази година. Представлението „Любовта – това съм аз“ бе представено за пръв път на пловдивската публика миналата вечер в Дома на културата „Борис Христов“. Пиесата е на френския актьор и драматург Себастиен Тиери, а режисьор е Андрей Калудов.
Към младата пловдивска трупа, като гост се присъедини и забележителната Латинка Петрова, която показа едно различно, по-меко лице на зрителите, а на сцената си партнира с Маряна Йотова, Елена Атанасова, Пьотр Кшемински и Тодор Дърлянов, които смаяха и искрено разсмяха присъстващите в залата.
Макар и да имаше искрено комични моменти в постановката, тя не е просто комедия. Това е история, която представя образа на жена през различни очи – тези на съпруга й и очите на доставчик на минерална вода. И в този контекст повече от съвършено се вписва цитата: „Зад всяка красива жена има по един мъж, на когото е омръзнала“. Такъв бе случаят, поставен на сцената на „Борис Христов“.
Главната героиня Натали е отражение на мъжете около нея и по-скоро на личните си усещания. Съпругът й не се интересува от нея, той я виждала като грохнала старица и около него тя наистина се чувства като такава. Но срещайки се с Ерве (доставчикът), тя разцъфтява като цвете през пролетта. Става жизнена, усмихната и по-сексапилна. Що се отнася до съпругът й – за него жената, която няма, сиреч чуждата, е по-красива и по-желана. Когато обаче Натали го напуска, той я вижда с очите, с които я е гледал когато са се оженили – нежна, женствена и млада.
Това далеч не е комедия, а по-скоро постановка, поставяща въпроса: „Правим ли щастлив човека до себе си?“ Не само жените, но и мъжете са отражение на демонстрираното поведение към тях. Чисто психологически, желаният човек се чувства добре, а това несъмнено се отразява и във външния му вид. В „Любовта – това съм аз“ ставаме свидетели на една почти изгубена, но не безвъзвратно, младост, която успява да бъде възвърната заедно с желанието за живот и щастие. И да, определено любовта сме ние, според пловдивския театър. Актьорите ясно и красноречиво ни показват, че в една връзка ще получим това, което даваме от себе си, а ако сме пестеливи в изразяването на чувствата си, то няма как да очакваме половинката ни да сияе като слънце, красива, щастлива и с топла усмивка.
Важно допълнение към целия спектакъл беше и декорът, целия в червено. Това е не само цветът на любовта, но и на агресията, която е спотаена дълбоко в образа на Кшемински, които изпитва истинска неприязън и погнуса от собствената си съпруга. Те са разделени в огромен хол, а по между им има сякаш непреодолима пропаст, върху която е поставена огромната червена маса, сякаш да скрие неизказаното. А актьорите с лекота изпълниха цялото това пространство, без да ограбят и капка от емоцията на публиката. Няма как да не отчетем играта на Дърлянов, в която той надгражда самия себе си като актьор. Младият актьор се справи повече от чудесно и можем да отбележим, че 2015-та определено е силна година за таланта му.
Хуморът и трагедията са умело преплетени в неразделима нишка. Личната трагедия на една отхвърлена жена е гримирана в комедийни диалози, които ни разсейват от нещастието на френското семейство и ни позволяват да дишаме по-леко в тази иначе задушлива обстановка на изпразнения от към любов дом. И все пак щастлив край има, макар и не за всички. Но няма да ви разкажем целия сюжет. За да разберете и видите какво точно се случва на сцената, можете да посетите представлението на 21-ви декември.
Пълен Айляк в Котка и Мишка
Представят новата занаятчийска БГ бира „Ailyak Mosaic Session IPA” в бара този петък
Малцина могат да дадат точно определение на думата Айляк. Едни момчета и момичета обаче го дефинираха на вкус и аромат. Георги Христов и половинката му Пламена са двамата нови млади родни пивовари, които ще ви възхитят с поредната родна занаятчийска бира- „Ailyak”. Ще ви възхитят и удивят, тъй като наистина ако биченето на айляк може да придобие течна форма, то би се изляло в халбата ви именно като IPA-та, която правят Жоро и Невена. Двамата ще представят за първи път в Пловдив хмеловия си еликсир този петък. Мястото, разбира се, е бар „Котка и Мишка”. Премиерата на „Ailyak Mosaic Session IPA ” в родния град на айляка съвсем естествено ще е твърде вкусно , емоционално и пивко занимание, което ще стартира точно в 19ч. в новата зала на бирения оазис в квартал Капана. Крафт пивоварите ще разкрият тайните на пенливото си отроче, а и някои от плановете си за бъдещето на марката.
Защо Жоро и Невена се спират точно на това име? Не само от симпатии към Пловдив, но най-вече заради неописуемо прекрасното усещане да се намираш в такова благоразположение на духа. Да си свободен да усещаш сладката част от живота, казват те. Пивото Mosaic Индия пейл ейл е щедро охмелено. Жоро разкрива, че в първата варка са използвани количества, предвидени за две варки. Бирата е с 6% алкохолно съдържание, има характерен наситен цитрусов аромат и вкус.
Александър Секулов преставя новата си книга в театъра
Излезе „Скитникът и синовете” – дълго чаканото продължение на „Островът”
Дългоочакваното продължение на „Островът” на Александър Секулов е вече факт. Романът „Скитникът и синовете” излиза в навечерието на 43-тото издание на Софийския международен панаир на книгата, а националната му премиера се състоя снощи в столицата, в литературен клуб „Перото”. Утре вечер писателят ще представи новата си книга в родния Пловдив, в камерната зала на любимия му Драматичен театър. Издател на романа е „Сиела”.
Преди години „Островът” предизвика полемика дали е роман за деца, роман с деца или книга за възрастни. Самият автор е лаконичен: „Книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето. И доколкото животът е разговор на всеки човек с Бога относно протичащото и изтичащо време, и доколкото всички книги описват този разговор, то и всяка книга е за всички. Искам да разказвам добре интересни истории за неща, които ме вълнуват. Нищо повече.” И това ясно личи в новата му книга – „Скитникът и синовете” разказва за светлината, която губим, докато растем и намираме, ако пораснем. В новата история ветроходна лодка с четири момчета, куче и странен капитан се отклонява от пътя си, хвърля котва край пуст албански залив. От тъмната нощ изплува рибарска гемия без отличителни знаци и екипаж с неясни намерения. Какво ще се случи, ако сред момчетата, мъжете и кучето, озовали се на едно и също място, има и момиче с очи като зелени гейзери? Дали няма да се появи някого, когото изобщо не очакват, за да ги следва в лабиринта на светлината?
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите”, „Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища”, както и на поетичната книга „Карти и географии”, на сборника с есета „Високите каменни хълмове” и на пиесата „Няма ток за електрическия стол”.
Tрети литературен конкурс за ученици обявява еврейско-българският център „Алеф”
"Изкуството е сцена, която размива всички различия или приносът на българските евреи в културата на страната" е темата за тазгодишната надпревара
В помощ на участниците: Виртуална библиотека представя най- известните български творци от еврейски произход
В навечерието на еврейския празник на светлината Ханука и Коледа Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” обявява третия литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Тази година темата е: "Изкуството е сцена, която размива всички различия или приносът на българските евреи в културата на страната".
„Искаме да привлечем вниманието на младежите към творците, които чрез своето изкуство обединяват хората, а не ги разделят. На тази кауза са посветили таланта си много български автори от еврейски произход. Защото и в най-мрачни времена изкуството спасява и възвисява. С този конкурс искаме да покажем неразривната връзка между еврейските творци и българското изкуство. Със своя самобитен светоглед, те са обогатили българската култура и тя присъства на световните сцени.” Така Алберта Алкалай, председател на Център „Алеф”, обосновава темата и призовава средношколците от страната и тази година да участват в конкурса.
Според регламента, в надпреварата могат да се включат ученици от VIII до XII клас. В свободна литературна форма – есе, те ще трябва да изразят своите виждания за хората, които със своя интелектуален и емоционален заряд са превърнали изкуството си в посредник за всеки един диалог, в език, който всички разбират.
Конкурсът стартира на 7 декември. Учениците от цялата страна могат да изпращат своите произведения до 30 март 2016 г. на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на адрес: Бургас 8000 пл. Баба Ганка 4, ет. 4. Център„Алеф”.
Ученическите произведения трябва да съдържат емблематичните послания на големите имена на българската култура към поколенията, чрез които те са обогатили познанието за взаимно разбиране и приятелство и са разширили кръгозора на българите.
Организаторите не поставят ограничения – това може да са впечатляващи биографични примери, конкретни творби или части от тях, забележителни произведения на изкуството или оценка на цялостната работа на един или повече автори.
За да помогне на състезателите в литературната надпревара, и този път Център „Алеф” помества в сайта си http://alef-bg.org голям библиографски масив за най - известните български творци от еврейски произход в литературата, музиката, изобразителното изкуство, театъра и киното: Валери Петров, Елиас Канети, Дора Габе, Анжел Вагенщайн, Морис Йомтов, Панчо Владигеров, Петър Ступел, Жул Паскин, Греди Асса, Давид Перец, Леон Даниел, Гриша Островки, Ицхак Финци и други.
Електронната библиотека съдържа биографични справки, публикации на части от известни стихове, разкази, картини, звукови и видео файлове. Тя е на разположение не само на участниците в конкурса, но и на всеки, който би имал интерес към темата.
Ученическите есета ще бъдат оценени от авторитетно жури, в състава на което са Михайлина Павлова- главен редактор на вестник „Еврейски вести” и журналист в БНР, Румен Леонидов - поет и издател на сайта Факел.бг., Асен Йорданов – журналист и директор на сайта Бивол.бг.
Авторите на най-добрите творби ще получат парични премии, грамоти и книги. По традиция първата литературна разработка ще бъде публикувана във водещи български медии.
Победителите ще бъдат оповестени на тържествена церемония през пролетта на 2016 г., в навечерието на еврейския празник на освобождението Песах.
Център „Алеф” организира ежегодно литературния ученически конкурс, за да даде възможност на младите да преосмислят своите ценности и да направят изводите си за бъдещето. С всяка изминала година в него се включват все повече младежи, разширява се и „географията” на конкурса.
През 2013 г. десетки ученици написаха есета на тема „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”, посветена на 70-та годишнина от спасяването на българските евреи. През следващата, 2014 г., впечатляващ брой участници – над 60 от цяла България, се включиха с изключително задълбочени разработки на тема „Евреи и българи - два народа, една родина, една любов”. Оспорваната надпревара получава все по- голям обществен отзвук, което дава основание на организаторите от Център „Алеф” да считат, че конкурсът постига основната си цел – да възпитава стремеж към човеколюбие и толерантност.
Дизайнерът Валентино – вдъхновен от българската носия
Хиляди, че и милиони са хората, въздишащи по красотата на едновремешната българка, облечена в традиционно облекло. Българската носия е пъстра, разноцветна и различна за всеки един от регионите на страната. Не зависимо дали говорим за родопчани или шопи обаче, в старите облекла винаги присъстват бялото и червеното.
Още един човек е паднал в капана на българския фолклор, но вместо просто да изпада в умиление или възхита, той го представя на целия свят. И това е Валентино. Мъжът, диктуващ модните тенденции, се възползва от красотата на българската шевица и украсява с нея моделите си. Дори текста на една от чуждестранните публикации по темата, се издава малката тайна, че подобни облекла могат да бъдат закупени от Стария град в Пловдив, което от своя страна промотира не само културата ни, но града под тепетата.
В колекцията на дизайнера, мъжкият яморлук е преобразен в елегантно вълнено палто. Освен това е запазена бялата риза, макар и леко променена. Роклите са вдъхновени от вълнените носии и престилки. Липсват само калцуните, но те пък са заменени от елегантни боти, някои от които отново украсени с шевици.
