Наблюдавайки афиша на "Специалист по всичко" няма как да не се върнеш години назад и да си припомниш великия Апостол Карамитев, който напусна земното твърдe рано

Паулина Гегова

Наричат киното 8-мото чудо на света и има защо. На големия екран всичко може да се превърне в реално, дори реалността... Големият екран отразява действителността с всичките й красоти, преувеличавайки ги, или с всичките й болки и жестокости, изостряйки ги до толкова, че да пронижат сърцето ти, дори бъдейки просто зрител. Точно затова киното е толкова велико човешко постижение - защото може да повлияе на мозъка и душата по начин, по който други рядко могат. Цветовете или липсата на такива, музиката, мимиките, жестове, непознати места, непознати времена, непознати вселени дори, всичко това съчетано в едно двучасово произведение, преобръща сетивността и вкарва възприятията в катаклизъм, от който излизаш веднъж след като филмът свърши, но добрите филми са като добрите книги, постановки, песни, картини - винаги оставят нещо в теб. Зрънце истина, зрънце промяна или зрънце въображение, което да подхранваш, да поливаш всекидневно и развиваш. 

Вчера клуб Фарго, признат за най-професионалното кино заведение в града, ни срещна с класиката на българското и европейско кино, под формата на плакати на едни от най-прословутите филми от 60-те и 80-те години. Присъстваха дори корейски имена, доста по-далечни от нашата култура, но също толкова интересни. 

Сигурно много хора не обръщат внимание на плаката на едно произведение. Сигурно го подминават или спират вниманието си върху него за около секунда, а после го насочват към нещо много по-значимо. Но плакатът не е просто парче хартия с нарисувани или заснети ненужни работи на него. Той е обложка, той е като дреха за филма. Именно с плаката се представя пред света, той бележи първата му поява и той първи грабва окото. 

Наблюдавайки афиша на "Специалист по всичко" няма как да не се върнеш години назад и да си припомниш великия Апостол Карамитев, който напусна земното твърдe рано. Да се подсетиш за Петър Василев и гиганта Павел Вежинов, с пословичното "Не, ще разплачете много майки. Тогава ще Ви сложим в сектор "Дупки отпушваме всякакви"". Или незабравимият Георги Дюлгеров с "Мера според мера", където Цветана Манева е млада и наивна, а Григор Вачков силен и неоспорим.

Творците Божидар Икономов, Владимир Влаев, Румен Буров, Божидар Монов са създали шедьоври в бранша още преди толкова години, но и в днешно време илюстрациите вдъхват респект и впечатляват. Тогава техниките са били напълно различни, нямало е дигитални форми на записване и илюстриране. Всичко се е правило на ръка - рисуването, шрифта, формата, ситопечата, графиката, поправките. После в печатницата и после, хайде, по кино салоните. Да, било е труден процес, отнемало е повече време. Но точно този по-бавен, по-прецизен път вдъхва този респект, за когото споменах по-горе. Изобщо не омаловажавам работата на компютър и всички програми, през които трябва да мине един дизайнер, за да направи афиш след 2000-та година, но тук отвориш Photoshop или някоя друга система, ако сгрешиш триеш или замазваш. А тогава фабрични грешки не е трябвало да има, или поне не много, за да не се губи време и материал, пък и труд. Трудът по социалистическо време е бил най-разменната монета, но и най-стриктно пазената. 

Главният виновник за събитието, Александър Каравълев, сподели, че макар да е любител колекционер, е намерил афишите случайно. И първата мисъл, минала му през главата била, че трябва да покаже това съкровище на останалите, защото дори и днес малцина хора се занимават с направата на плакати на ръка. Хора като Стефан Чинов, Мартина Вачева и Андон Георгиев. Също така, защото това е синкретично приложно изкуство. Артистичната насока е по-силна от информативната. Той очаква хората, които се занимават с дизайн, типограхия и прочее да погледнат назад и да проследят тази история между минало и бъдеще. 

Изложбата ще гостува на Фарго до 13-ти май и всеки любител на киното ще може да й се наслади, да се впусне в спомени между черно-белите ленти, да направи собствена равносметка между българското и европейското кино в тези години или просто да изпие чаша чай в приятна обстановка, обгърнат от толкова много персонажи, мистично наблюдаващи го от стените. Като за капак на всичко хубаво, Александър обеща, че изложбата ще има и продължение. 

На 30 април artnewscafé организира четвърто празнично парти - ALL TOGETHER NOW – защото празниците са времето да сме всички заедно!

______________________________

30 АПРИЛ

VOID, УЛ. БРАТЯ ПУЛИЕВИ 4

ВХОД - СВОБОДЕН

НАЧАЛО - 22:00 ЧАСА

Основен партньор на събитието е ABSOLUT.

______________________________

Вдъхновен от слогана Together, с който Пловдив беше избран за Европейска столица на културата 2019, както и от успеха на предните партита под надслов All Together Now, екипът на artnewscafe, призовава всички свои посетители и фенове през годините с четвърто парти “All Together Now 4” (Всички заедно сега) на Великден.

Великденското парти All Together Now 4 ще се проведе в клуб VOID (кв. Капана) на 30 април 2016 г., когато в Пловдив се завръщат от други крайща на света редица пловдивчани и приятели на града. Концепцията за All Together Now (Всички заедно сега) е заложена, както в общността, която artnewscafe изгражда с годините, така и с DJ-те, които кани с тяхната алтернативната музика. За това и line-up-a са лица, който са привърженици на тази музика и са свързани с artnewscafe. Това са Саюлке (Мелформатор), Мартин (artnewscafe), Виктор (NIGHT Plovdiv, Moleskin broadcast) и Елена.

Входът за събитието е свободен, за да бъдем всички отново заедно.

За музикалната програма:

САЮЛКЕ /МЕЛФОРМАТОР/ е вече познат DJ от партита, организирани от или с участието на "МЕЛФОРМАТОР". Започва като барман и DJ в artnewscafe и в последствие има изяви в "ТАМ" /Велико Търново/, "Жул Верн" /София/, както и на партита като The Spirit of Warhol, Melformator at Factory и MYBEATLIVE vol.5. Участва активно и в парти програмите на НОЩ 2013 и 2014, One Design Week, One Dance Week, One Architecture Week. Преди малко повече от година заедно с waysie, ATNS и nemko-fi стартират проекта „МЕЛФОРМАТОР“ и успешно се занимават с организация на музикални събития. Разчита на широкоспектърна плейлиста от качествена музика, главно елетронна, но без значение от жанра. Харесва добре композирания микс с градация в настроението.

https://www.mixcloud.com/artnewscafe/...

https://www.mixcloud.com/melformator/...

MARTIN /artnewscafe/ има изяви предимно в Пловдив, в клубове като "Bar Gramophone", "Fargo", "Мария Луиза", "Петното на Роршах", в бившия клуб "Lebowski", както и по повод 1 година Xraydio в "Конюшните на Царя". В София е подгрявал DJ Jesse в "KANAAL" на WarmUp Party Night 2013, както и последните му пускания в клуб Жул Верн. Музиката, която подбира, винаги е танцувална и дава предпоставки за повишено парти настроение. Голяма част от музикалната му селекция звучи в онлайн радио "LMEY", както и в artnewscafe.

https://www.mixcloud.com/Martin_pz/ma...

https://www.mixcloud.com/Martin_pz/ka...

ЕLEN е бивш барман на artnewscafe, поела по своя творчески път. Има изключителен афинитет към музиката и отскоро се изявява и като DJ. С много позитивни отзиви от ALL TOGETHER NOW, както и от партито Make PLOVEDIV not WAR в Петното на Роршах. ЕЛЕН е подбирала също и музика на партита като Melformator at the Pool и Plovdiv Underground.

https://www.mixcloud.com/artnewscafe/...

https://www.mixcloud.com/elenakojuhar...

VICTOR е директор на "Нощ на музеите и галериите - Пловдив" от 2013 г. насам, основател на радио предаването "МОЛЕСКИН" по Радио Пловдив и организатор на ежегодното SCANDINAVIAN ELECTROPOP PARTY в artnewscafe. Музиката, която подбира, е свързана със съвременната скандинавска музикална сцена. Изявите му като DJ са свързани с партита в галерия U-PARK, "Петното на Роршах", както и партито по случай 3 години Xraydio в бар Gramophone.

https://www.mixcloud.com/artnewscafe/...

________

Медийни партньори:

Boyscout - http://boyscoutmag.com/

Kapana.bg - http://kapana.bg/

Под Тепето - http://podtepeto.com/

Фонотека Електрика - http://fonotekaelektrika.com/

MediaCafe - http://mediacafe.bg/

Plovediv - https://www.plovediv.bg/

Edno.bg - http://edno.bg/

Aha!Car - http://ahacar.com/event

Mолескин - http://bnr.bg/plovdiv/moleskin/broadcast

"Четенето с книга в едната ръка и със себе си в другата, няма да удовлетвори нито себе-то, нито жаждата ви за знания. Изберете едното от двете"

Паулина Гегова

С аромат на вино и свещи наредени по продължението на главното стълбище, посрещнаха вчера гостите на ДПХ, дошли да отбележат представянето на новата книга на проф. Николай Илчевски, със скандалното име "Теория и критика на онанизма". Гостите бяха многобройни, сред които и кметът на район Централен - Георги Титюков. Друг интересен почерк бе малката инсталация със звънци, които всеки път звъняха когато бройка бе закупена. 

Много хора си задават въпроса дали сексът в България е все още тема табу и до кога? Кога ще може да се говори свободно, без притеснение как ще бъдеш приет? Книгата на проф. Илчевски, написана с голямо чувство за хумор и дори лека ирония, дава отговор на въпросите "защо". Дали сексът е табу? Както казва първият анализатор на литературното произведение - Онанизмът е нормална сексуална функция, която намира място в живота на индивида. 

Николай Илчевски е агроном, журналист, писател, редактор, главно действащо лице зад вестник "Кауза Пловдив", лектор, етс. Той казва, че най-хубавите му титли са зад гърба му, включително и тези да е дядо, но когато една титла бъде заслужена, тогава е най-сладка. 

Писателят не сподели много за книгата си. Не разказа съдържанието, нито направи резюме. Той предпочете да разпечата страници от книгата си и да ги закачи по стените, така че присъстващите сами да прочетат извадки. А ако тези извадки им допаднат, то сделката между читател и творец вече е свързана. 

От това, което успях да видя, липсваше пошлост. Наръчникът за самозадоволяване обхваща аспекти като това, как различните професии влияят на хората по време на сексуална възбуда. Как се възприема мастурбацията в политиката, за кого е позволена и за кого забранена. Какво е в различните държави и защо когато онанизма се извършва от политик в работно време е незаконно и ще бъде уволнен, но когато е в личното му такова, проблем няма. 

Писанията вътре са смесица от медицински, психологически, исторически и обществени елементи. Разглежда се цялото общество, целият този социум, който води до както сам го е измислим - пипнозата. Всичко това обяснено сатирично и разбира се, критикуващо. Или с други думи: "Да обясниш какво е оргазма е все едно да обясниш какво е Ниагарския водопад."

Младите таланти танцуваха брейк, пяха хип-хоп и рап песни, както и песни на Криско и изпълниха бийт-бокс представление

Светлинни инсталации нямаше, а само светещи костюми

Екатерина Стоянова

Настъпи началото на фестивала на светлината  в Пловдив – LUMMIX. Първата вечер бе организирана в сърцето на Столипиново. На улица „Ландос“, главната в квартала, бе издигната сцена, пред която дивееше и се радваше голяма публика. Малки и големи танцуваха, скачаха, пееха пред сцената, опиянени от пролетната топлина и фестивалната тръпка. От време на време пред погледите ни се стрелкаха светлини, които по-късно разбрахме, че всъщност са хора. Млади момчета, облечени в светещи костюми, танцуваха брейк на сцената и се забавляваха много. Те веднага спечелиха сърцата на зрителите с движенията си, а след тях, под прожекторите, излязоха други младежи, които представиха своите бийт-бокс изпълнения. Демонстрираха своя талант под шарените светлини на прожекторите, а на сцената, до тях, вероятно за подкрепа или просто за кефа, се бяха качили и няколко човека от публиката, снимайки отблизо представлението със своите телефони. Последва музикално изпълнение от други млади момчета, които пяха хип-хоп, рап, че дори и песни на Криско. Когато баскасите забумтяха, а от големите тонколони се чу добре познатото „оо,да, ооу, да..“. Полиция нямаше, намаше и светлинни инсталации, освен светещите костюми и рамки с лед светлини. За сметка на това имаше много чужденци и хора, дошли от други квартали на Пловдив, които се забавляваха заедно.

Но за сметка на това, имаше много музика, песни и танци, и публиката остана доволна-предоволна. 

В следващите няколко дни предстои продължението на светлинния фестивал. На 30 април, в Центъра за съвременно изкуство – баня „Старинна“, ще бъде представена изложба LUMMIX с откриване в 19:00ч. В нея няколко участника ще представят своите различни творения.

На Римския стадион, пък, ще се проведе интерактивна светлинна инсталация - Antonin Fourneau’s creation Art2M production /Франция/ – Water light graffiti. Стълбите “Каменица“ също ще бъдат седалище на светлинна инсталация, наречена “Waterfall of imagination” от Анджело Бианко и Робертоо Мартино от Италия. Останалите инсталации ще бъдат представени пред Централна поща, където Петър Петров ще покаже своето Светещо послание за мир и на площад „Централен“, където ще бъдете свидетели на електронно парти и светлинно артшоу LIGHT UP, с начало в 21:00ч.

Великден е най-ценният християнски празник. Именно Страстната седмица показва на света колко жестоки могат да бъдат хората и пак в края й, проблясва една искра надежда, която поддържа ствола на религията толкова години наред. Ритуали и вярвания за него има много. Всяка култура и народ, възприема възкресението на Христос по различен начин и също по толкова различни методи отдава своята почит. На Разпети петък, в навечерието на този огромен празник ще ви запознаем с няколко доста алтернативни и нетипични религиозни ритуала за посрещане на Великден. Някои звучат смешни, други леко плашещи, но всеки един от тях достатъчно идентичен и достоен за уважение. 

Великденските традиции в Чехия и Словакия включват бой и студена вода. Не се плашете, не е точно това, което си мислите. Оказва се, че според техния обичай, младежите от мъжки пол трябва да "набият" девойките на техните години с върбови клонки, след което самите момичета се поливат със студена вода. Символизмът на ритуала гласи, че "боят" пречиства и поддържа здрави телата, а ледената вода носи плодовитост.  

От друга страна, във Финландия имат един доста по-особен и мрачен начин за посрещане на Великден. Дали при тях датата спада с 31-ви октомври или Вс. Светии е изтеглен напред, не знаем, но в студената страна децата се обличат като вещици и всевъзможни страшни магове, след което яхват по една метла и обикалят улиците в събиране на бонбони и всякакви захарни изделия. 

В селото Верже, Каталуния, един от най-интересните ритуали е древен танц на смъртта. Този отвъден обичай произлиза още от средновековието и отразява страстите Христови в момента на Страшния съд. Танцът се състои в движение под звуците на барабани, облечени в тъмни костюми с нарисувани върху тях бели скелети. Подобни много често биват използвани във филми на ужасите или маршовете за Хелоуин.

Филипинците стигат дори по-далече от испанците в пресъздаването на Христовите страдания. Младежи влизат буквално в ролята на Сина Божий. Прекалено вярващите влачат тежки кръстове до някое възвишение, където ги разпват, както Исус Христос, забиват огромни пирони в краката и ръцете им и издигат кръста. Тежкото преживяване сигурно ги доближава най-близко до Бог, но колко е здравословно и безопасно това деяние е друг въпрос.

Още на едно късче от планетата преобладава тъмният начин на почитане. Става въпрос за Хаити, където съчетават католическите традиции с вуду такива. Вуду вярващите правят поклонение в чест на духовете до село Сувенанс. Поклонението се прави всяка една година без пропуск. Елементите от поклонническия ритуал са висока музика, песни, танци в кал и вода, и жертвоприношение на животни. По този начин кореняците показват смирението си към висшите сили.

На Разпети петък жителите на Бермудските острови организират фестивал на хвърчилата. Фестивалът се състои в това да пускат ръчно изработени хвърчила, да ядат торта от риба и горещи кифлички във формата на кръст. 

Подбора на хранителни продукти също е важна част от Великден. В повечето държави трапезата е пълна от боядисани яйца, козунаци и курабийки, и агнешко. В Латинска Америка, обаче, или по-точно Колумбия е прието вместо агне да се яде печена игуана. Други вариации са костенурка или вид гризач. 

В Корфу, Гърция, хората хвърлят керамични изделия от балконите си на първия ден от Великден. Местните вярват, че хвърлянето на керамика носи късмет и ще бъдат късметлии до края на годината. Смята се, че обичаят има венециански или езически произход. Чупенето на керамика символизира посрещането на пролетта и новата реколта, която ще бъде събирана в нови делви.

Сред произведенията бяха изложени както абстрактни мозайки, събуждащи въображението, така и пейзажни, а черешката на тортата бе невероятната икона, изработена от Тижен Чауш

Ще се проведе уъркшоп в Нощта на музеите, където младежите от НХГ ще покажат как се редят мозайките, а всеки, който поиска, ще има възможността сам да нареди нещо.

Екатерина Стоянова

По случай 40-годишния юбилей на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, нейни възпитаници от X и XI клас представиха изложба на свои оригинални мозайки в Малката базилика. Техните композиции са съставени от всякакви естествени камъчета, залепени с цимент. Причудливите и красиви картини показват колко усърдно са се трудили децата, притежаващи както прекрасен художествен талант, така и огромно търпение. За изработката на една мозайка е необходимо изключително търпение, работата е пипкава, деликатна, дори доста трудна. Изисква огромно старание, силно внимание и отдаденост. Сред произведенията бяха изложени както абстрактни мозайки, събуждащи въображението, така и пейзажни, а черешката на тортата бе невероятната икона, изработена от Тижен Чауш, ученичка от гимназията, отдала огромна част от времето си на нея. Тя ни разказа колко много труд е вложила и колко приятна е тази дейност за нея, въпреки трудностите. Възпитаничката на гимназията е започнала изработването на иконата през месец октомври, отделяйки около 3 месеца за завършването й. Иконата е много красива, съчетаваща в себе си различни цветове и много развита детайлност. Камъните в мозайката са перфектно подбрани и наредени, а за тях Тижен сподели, че учениците сами ги изрязват. Представете си колко време отнема целият процес – избирането на материали, изрязването на камъчета, посипването с цимент, реденето... И всичко това се върши от тези прекрасни младежи с много любов! А още повече любов и дълбока религиозна привързаност и усещане се изискват при направата на мозайка-икона. По нея си личат добротата на авторката, нейната преданост и чистото й сърце.

На откриването присъстваха директора на училището и преподавателите по стенопис - Атанас Камешев и Кристина Кутлова, които с усмивка разказаха за училището, децата, произведенията им, самата изложба и бъдещи проекти. Те разкриха, че гимназията ще проведе уъркшоп в Нощта на музеите, където младежите ще покажат как се редят мозайките, а всеки, който поиска, ще има възможността сам да нареди нещо. Това е чудесно, тъй като този тип изкуство е трудно, но хората не осъзнават това. Гледайки как се сътворява една картина и участвайки, човек може да се потопи в процеса и да усети цялата магия на всяка частица от него.

Художествената гимназия може да се похвали с великолепни таланти и приветлив дух – дали заради празниците, събитието, или по друга причина, не знам, но всички изглеждаха като едно голямо, щастливо семейство. Усмихнати и чаровни, представителите на Националната художествена галерия просто сияеха.

Тижен Чауш е участвала и печелила няколко конкурса от областен и държавен характер, а в момента се готви за нов, в който ще участват творци от цяла България, борейки се за първо място и стипендия. Малко притеснена и много щастлива и обнадеждена, тя ще даде всичко от себе си, за да спечели. Понеже е в 11-ти клас, тя е започнала да се чуди с какво ще се занимава, след като завърши. Много й се иска да продължи със стенопис и изработка на картини-мозайки, но, за жалост, този вид изкуство сякаш не е толкова популярен в България. Тя се притеснява, че няма да срещне достатъчно интерес и за професионална кариера в тази насока няма бъдеще. Въпреки че се развива все повече с всеки нов ден, за нея това, вероятно, ще остане на втори план. Не е ли тъжно? Малко хора се интересуват от изкуство, особено от този вид. Погълнат от забързаното ежедневие и безкрайните си грижи, Човекът спира да обръща внимание на красотата. Въпреки това, Пловдив е Европейска столица на културата, което ме обнадеждава!

Танцовото представление THE SPACE IN BETWEEN ще се проведе на 30 април в творчески комплекс Инкубатор, ул. „Братя Пулеви“ 1

Автор и изпълнител на танцовото представление THE  SPACE  IN  BETWEEN  е  младият  хореограф Искра  Иванова (https://vimeo.com/user10669414/videos),  а консултант на артистичния процес е културологът Светлозара  Христова. Представлението  се интересува от границите на социален комфорт, в които всички ние удобно пребиваваме. То  е една своеобразна покана за разговор с едно човешко тяло,  което  търси  онова  неуловимо  и нематериално пространство на истинската среща между хората.

Пловдивската публика ще има възможността да гледа  танц  наситен  с  тишина,  движения изпълнени с притихвания на фона на музика, идваща съвсем буквално от космоса (по време на цялото представление  звучат  Симфониите  на  планетите,  запис  от  космическите  полети  на Вояджър 1 и 2). Танцовото представление е с изключително пестелива сценографска среда и се стреми  да  концентрира  вниманието  на зрителя  върху  тялото  на  изпълнителя  и  неговият необятен потенциал  да превежда знаците от реалността и да трансформира посланията навътре към  себе си, към извора, към  дълбокото. В тон с новаторския дух на проекта е и изборът на локация за неговото представяне – творчески комплекс Инкубатор.

Повече информация за екипа:

Искра Иванова (1988) е родена във Варна,  където завършва специалност Хореограф-педагог  във ВСУ  Черноризец  Храбър.  Усъвършенства своята  танцова  техника  чрез  участие  в  различни творчески ателиета в страната и чужбина, чиито  водещи са ключови имена от съвременния танц и пърформанс (Дорис Улих,  Филип Саире, Дейвид  Замбрано, Лезли Бейкър, Кристиян  Бакалов, Галина  Борисова  и други).  От  момента на  дипломирането  си  реализира  свои  самостоятелни проекти и соло  представления. Също така тя е участник и  в  различни колаборативни проекти, гостували  на  вече  утвърдени  или  прохождащи  фестивали  (Международния  фестивал  за съвременен танц и  пърформанс Sofia Dance Week, Фестивал за  независимо и експериментално изкуство Ne Fest и др.). Освен с езика на тялото, Искра обича да се изразява и с различни други медии (експериментални филми, видео инсталации, фотографски изображения и т.н.). Вълнува се  от  ролята и  мястото  на зрителя  в  едно представление и търси  различните  гледни  точки и подходи към това неговата позиция да бъде активна. 

Светлозара Христова (1987) е също родом от град Варна. Завършва специалност Културология в  СУ  Климент  Охридски,  като  по  време  на обучението  си  преминава  през  специализация  по Актьорско майсторство  в  НАТФИЗ  Кръстю Сарафов. Има трайни интереси  и любопитства в полето на съвременните изпълнителски изкуства, сайт спесифик арт, фотографията и поезията. Участва в различни ателиета в полето на съвременния театър и танц, сред които Bright с водещ Кристиян Бакалов, Какво знаем за Пина Бауш с водещ Мила  Искренова, Хамлет –  да изглеждам или  да  съм  с  водещи  Маргарита  Младенова  и  Иван  Добчев. Участва  в  различни експериментални  проекти  в  областта  на съвременните  изпълнителски  изкуства,  в  които  е консултант на артистичната концепция.

Линк към тийзъра на проекта: https://vimeo.com/164217281 

Събитието във Facebook е с линк: https://www.facebook.com/events/1218437014850493 

Билети можете да закупите на място, един час преди началото на всяко събитие.

Проектът  се  реализира  в  град  Пловдив  благодарение  на  екипа  на  творчески  комплекс Инкубатор, както и Фондация Арт офис и програмата Изкуство в движение, финансирана от Фондация Америка за България.