Капана.БГ

Капана.БГ

 

Миксологът Михаил Узунов забърка четири авторски коктейла с пиво и изцяло натурални продукти

Домашно приготвени съставки, доматени и карамелени нотки бяха едни от акцентите в коткейлната вечер в Капана

Снимки: Виктор Цонев (Pink Tsonk)

Коктейлната култура в страната ни със сигурност все още не е добила толкова голяма популярност, но Европа се завръща към нея. В София коктейлните барове вече са факт и имат редовни клиенти. Това течение стремглаво се е запътило и към Пловдив, защото моментът, в който клиентите ще поръчват засукани алкохолни смеси напълно естествено не е никак далече в бъдещето, коментира гост барманът в „Котка и Мишка“, Михаил Узунов, който изнесе стахотно бар шоу миналата нощ в култовата бирария.

Любимото място в сърцето на Капана ни представи една по-различна петъчна вечер. Тя не само бе с предварително изготвено коктейлно меню, но и подбраните суровини бяха 100 процента натурални. „Котка и Мишка“ посрещна с отворени обятия един от най-добрите миксолози в Пловдив, Михаил Узунов. Тандемът се оказа повече от успешен, а в резултат на общата работа, се видяха десетки доволни усмивки, наслаждаващи се на вкусните напитки. Самото коктейлно меню включваше 4 напитки с различен вкус, но с една задължителна съставка – разбира се, това е бирата. Макар че този тип напитки все още не са набрали голяма популярност у нас, то веселата вечер затвърди теорията ни, че времето за една по-различна бар култура в Пловдив е дошло.

А какво имаме предвид под по-различна? Михаил Узунов не само обича да комбинира различни вкусове, но и държи на здравословните съставки, т.е. при приготвянето на домашните допълнения към коктейлите,  той се стреми да запази не само пресния вкус на плодовете и зеленчуците, но и витамините, които се съдържат в тях. 

Една от напитките, която грабна вниманието на ценителите на бирата бе Pumpkin Sour. В коктейла имаше домашен сироп от тиква, блиндиран и внимателно прецеден, който грабна любителите на сладките изкушения. Със съвсем противоположен вкус бе Michelada- та, която бе приготвена с домашен доматен микс, овкусен с хрян, соев сос, сол и една малка, леко пикантна тайна, която барманът не издаде. И докато предните два коктейла бяха вариации на класики, по рецепта на Михаил Узунов, то Irish Car Bomb-a бе запазен по автентична рецепта, съдържащ уиски, тъмна бира, Бейлис, а за завършек имаше и малко индийско орехче.

Доста е трудно да определим кой бе най-добрият коктейл на вечерта, тъй като всеки от тях имаше различен вкус, за да има по нещичко за сетивата на всеки от гостите. И все пак, най-важното е, че всички бяха доволни и в изключително добро настроение. Очакваме следващото гостуване на миксолога в „Котка и Мишка“, а до тогава - Наздраве!

 

Събота, 28 Януари 2017 02:00

Да помогнем на малката Алекс!

 

Провежда се благотворител базар, а средствата ще постъпят по сметка за лечение на момиченцето

Здравейте, мили хора!

Този уикенд (28 и 29,01,2017г). ще проведем благотворителен базар за малката Александра Кръстянина. Тя е родена с фибуларна хемимелия на дясното краче - пълна липса на малък пищял и скъсен крак с деформирани глезен и стъпало. 

Базарът ще се проведе в магазин МЕТРО (ж.к. Тракия). Ще има книжки, играчки, подаръци, мартенички – за всекиго по нещо :)  Заповядайте да разгледате и да научите повече за малката Александра. 

За нейното лечение са нужни 250 000 долара.  

SMS - DMS ALEXANDRA 17777

Дарителска смека

ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА

BIC: CECBBGSF

IBAN: BG40CECB979040G7448700

ТИТУЛЯР: Александра Александрова Кръстянина

„ В началото ни беше много трудно да вярваме, че това е възможно. Молихме се за чудо. И то се случи - това сте вие. Вие сте нашето чудо. Вече вярваме, че ще успеем. Всеки ден ни показвате колко много любов има в сърцата ви. Всеки един от вас е отделил от прехраната си или от времето си, за да сбъдне нашата мечта Алекс да може да ходи, тича и танцува. Вече си мечтаем за момента, в който ще можем да споделим с вас снимки и клипчета как тя прави всяко едно от тези неща. Благодарим ви за всички усилия, които полагате.“

~от семейството на Александра

 

 

Добинка Табакова взе място в класацията „10 млади композитора, които променят лицето на класическата музика“

Неин албум е номиниран за „Грами“ през 2014-та

Добринка Табакова е новият щатен композитор към BBC Concert Orchestra, заявиха британските медии. "Вълнувам се от поканата да се включа към екипа на Концертния оркестър на BBC като щатен композитор. Репертоарът на оркестъра е изключително многообразен и достига до впечатляващо широка аудотория. Радвам се, че ще имам възможността да работя с толкова велики музиканти за дълъг период от време. Очаквам с нетъпение да стана част от музикалния живот на оркестъра", споделя тя пред англисйките медии. Табакова заема позицията на Гай Баркър и ще работи с оркестъра за период от най-малко 3 години.

Българката е родена в Пловдив, но от 25 години учи и се развива в Лондон. Тя е внучка на големия възрожденец Христо Г. Данов и неведнъж е отличавана заради таланта си. Тя учи в Кралската музикална академия в специалния отдел за юноши, а след това продължава музикалното си образование в Консерваторията „Гилдхол скул“.

През 2011 г. Добринка Табакова печели в Ню Йорк Първа награда на Конкурса за хорова музика „Сорел“. През 2012 г. Фестивалът на три хора, един от наи-старите форуми за класическа музика й поръчва специална Кантата, „Векове на размисъл“.Първият  авторски албум на Добринка Табакова е на световноизвестната немска звукозаписна фирма „ECM Records“ и е номиниран за Грами през 2014 г. в категорията „Най-добър класически албум“.През 2015г. година Табакова е включена сред 10-те млади композитори, които променят лицето на класическата музика. https://theculturetrip.com/north-america/usa/articles/top-10-young-composers-who-are-redefining-classical-music/

Добринка Табакова е една от малкото композитори, които са получавали поръчки от Кралското филхармонично дружество в Лондон. Пожелаваме й успех!

 

В заведението за бързо хранене не се предлага нищо пържено, нито замразено

Паулина Гегова

Качествената кухня все повече почна да се цени в Пловдив. Ново и ново кътче за прясно приготвени вкусотии отваря врати. Някои се радват на голям успех, други замират. Бизнесът е тежък, но има ентусиасти, които не се прекършват въпреки това.

Подобно ново местенце отвори врати в края на миналата година на ул. „Хан Кубрат” 7, в пресечката преди пешеходния мост на река Марица. Името говори само за себе си – My Burger Place, размерите на заведението също. Мъничко, само с една маса вътре и няколко отвън, то е отражение на всичко това, което са искали да създадат собствениците – приятна, задушевна атмосфера, добро обслужване и бургери от висок клас.

А те наистина са вкусни! Ако не вярвате, опитайте ги! Идеята е на Петя и Петър Иванови, които искат да предложат разнообразна, интересна и най-вече здравословна улична храна.

През последните години тенденцията в кулинарията много се измени. Нашата концепция е да не предлагаме нищо замразено и пържено, заявява Петя.

И това е факт! Картофите, съпътстващи бургерите са запечени с пресен розмарин. Месото се меси на място. Като изключим бекона, всичко друго е чисто телешко, внасяно охладено от Уругвай. Сирената са от специална италианска селекция, а питките бриош се взимат специално, всеки ден от хлебарница „Капана”. Те представляват френски хляб, много богат на яйца и масло. Освен класическите съставки, се предлагат и лично приготвени сосове, според сезонните предложения. Те са интересни и интернационални – мексикански, френски, италиански… За да ви подскажем за какво става дума, ще разкрием една от рецептите за сос – риба тон, аншоа, каперсии и подправки.

Всичко това се върши от трима работници и собствениците, които желаят да помагат и да не губят личния контакт с клиентите.

Не искахме да сме класическа бургерджийница. Искаме да сме приятели с клиентите, да чуем тяхното мнение. Вече имаме постоянна клиентела, макар че да се пребориш в бранша е доста трудно. Посетителите ни са главно млади хора. Много интелигентни и културни. Идват и чужденци, споделя Петя Иванова.

Ако клиентът желае, може сам да избере съставките на бургера си или с други думи – да си го сглоби. Освен храна, малкото заведение предлага бира и био вина. Така всичко взето заедно се превръща в царство на бургери, от които ще си оближете пръстите и със сигурност ще се върнете за още.

 

Истинските автентични носии в Пловдив са тези, които може да открием в Стария Град, казва дизайнерката Стефка Тончева

Стреми се да отговаря на изискванията на всеки район при работата си

Паулина Гегова

Стефка Тончева е завършила Професионална гимназия по облекло „Ана Май” , специалност дизайн. Почнала с шивашко ателие, съдбата я насочва в малко по-различна от мислената посока, а именно – изработването на народни носии.

Всичко се случило когато, случайно или не, от ансамбъл „Луди, млади” я посетили и поискали да им ушие носии за състезание по избран от тях модел. Това бил първият сблъсък на Стефка с народните традиции, но любопитството й позволило да свърши чудесна работа. По препоръка, следващите й клиенти били танцьорите от състав „Бъклица”, а малко след тях и хорът на Иван Спасов. Така, тя се влюбила в специфичното естество на този вид дизайн и тотално преобразила ателието си в тази насока. Сега то се намира във Форум Тракия, кръстено семпло на собственичката си „Стефи Стил”.

След като уших костюмите за състав „Бъклица” ги гледах на фестивал в Пазарджик. Когато ги видях облечени в моето производство, се разплаках от умиление, споделя Стефка, която гледа на бранша не като бизнес, а като удоволствие.

Но тя не спира с изработването на готови модели, а започва да създава свои собствени като се стреми да спазва изискванията на различните региони.

В нашият, Тракийски регион преобладават много разновидности на кройката и цветовете. Женската носия е червена с цветя по деколтето. Престилката също е бродирана с цветя. Това е класиката, но освен нея може да е карирана, раирана. Освен червеното, място си намират и бялото, зеленото и жълтото. Колкото до мъжката – тя се състои от бяла риза, с червена, жълта, зелена или черна бродерия. Елекът е червен или на каре, с черни гайтани. Червен пояс, потурите са черни или кафяви, калпакът също е черен.

Интересен факт е, че съвсем малка част дели Тракийските от Родопските тертипи. Ако в Пловдив й поръчват тракийска носия, то в Асеновград, който е само на тридесет минути с кола, желаят родопска.

В днешни дни има голям интерес за носии. Поръчват ми ги за сватби, кръщенета, от време на време за абитуриентски балове, за рожденни дни, за Нова Година. Това е много хубаво, защото се запазват традициите. Но колкото до младите, при тях нещата стоят по-различно. Най-често клиентите ми са улегнали хора. Малка част от тийнейджърите се интересуват от родното, макар че съм оптимист в това отношение и мисля, че тепърва подобни дрехи ще ги впечатляват. Малките деца също са любопитни. Често когато мине майка с дете покрай магазина ми, малчуганите искат да влезнат и да разгледат, обяснява Стефка.

Освен българи, интерес и вдъхновение се поражда и в чужбина. Там милеят за българското, затова доста от поръчките й заминават извън границите на страната. Такъв пример е българка, женена за немец. Семейството отваря български ресторант в Германия и поръчват на Стефка носии за персонала, както и народни покривки, кърпи и прочее. Когато германецът видял изработките бил страшно очарован от красотата и разнообразието на българските носии.

Стефка Тончева работи сама. Само една жена й помага с бродериите. Платовете взима готови, а когато намери автентични, купува и тях.

Истински автентичните носии в Пловдив се намират в Стария Град. Останалите работим с готови платове. Едно време всяка жена сама е шиела носията си, в която е влагала собственото си творчество. Всеки елемент е бил от значение. По престилката, например, се е разбирало дали е все още мома, дали е женена или с деца. По потурите на мъжете пък се разбирало колко заможни са. Колкото по-набръчкани са те, толкова по-богат е собственикът им, обяснява още Стефи.

Самата изработка на носия е трудна и отнема време. Нужна е голяма прецизност и голямо търпение, за да придобие завършен вид. Стефка работи на шевна машина, а понякога и на ръка. При мъжките носии прешива гайтани. Калпаците й са от естествена или еко кожа, според желанията на клиента. Платовете, които използва са вълна, памук, лен, ширит и дантела. Има хора, които държат на шаяк. Някои модели са с бродерия. Но най-трудно от всичко са орнаментите. Освен по собствените си модели, работи и по поправка на стари и автентични носии.

Впечатляващо е как и в 21-ви век все още има хора, които се занимават с народните традиции. Влизайки в едно такова ателие може да ахнеш от разнообразието на кройката, цветовете и моделите. Чувстваш един уют и гордост, че си българин. А имаме крещяща нужда от принадлежност към собственото и родното. Към корените ни и когато виждаме, че те все още се почитат, това ни прави щастливи.

 

Градът свети, посипан от блещукащ сняг

Снимки: Владимир Янев

Пловдив е красив през всички сезони. Дори през зимните месеци, в които студ сковава не само града, но и цялата страна, стария Филипопол блести като диамант под лъчите на слънцето, което чакаме да ни стопли.

Макар и вледенен, градът под тепетата е толкова красив и обаятелен, че можем с часове да се взираме в светлината, която се отразява в натрупалия сняг и сякаш ни омагьосва. Дори вчера, когато Пловдив бе третия най-студен град у нас с температура от -18 градуса, един човек успя да улови красивото наоколо, което може би все по-често пропускаме, бързайки да се скрием от студа в някое топло помещение.

Владимир Янев ни изпрати наистина магични снимки на Пловдив, предрешен в бялата премяна на снега. Натрупалият бял пух върху дървета изкристализира и се превърна в истинска украса на античния град. Сякаш тази украса е неговата корона, която се извисява над главата му след дългото затишие на славните времена. А може би тепърва предстоят такива за нашия град. Но това ще покаже само времето, а до тогава ви предлагаме да видите красивите снимки, които г-н Янев ни изпрати.

 

Носителят на АСКЕЕР 2016 за драматургия Александър Секулов изненада почитателите си с поетична книга „Море на живите“

Александър Секулов представя нова поетична книга - „Море на живите“ – в Пловдив на 31 януари (вторник) от 19:00 ч. в камерна зала на Драматичен театър Пловдив. Писателят, поет и драматург на Драматичен театър Пловдив и доказал се човек на словото с богат списък от творби и множество отличия и награди. Но с „Море на живите“ успява да изненада литературната общност.

Книгата  е определена от литературния агент Светлозар Желев  като „един от най-добрите поетични текстове през последните години, книга явление“.

Писателят Недялко Славов е написал за книгата: „Сред цялата мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, държа тази книга на Александър Секулов и си мисля. Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във време. Мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезура в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово. Мисля си. Прочетете тази книга. Зная, че ще мислите същото.“

Книгата е издадена от издателство „Изток-Запад“ и може да бъде открита по книжарниците.

 

Откъс от „Море на живите“

КАКВО Е ЧОВЕК ДА БЪДЕШ

Познавам красивата пародия на разума, бароковата пищност на вярата,

презирам устрема им към един-единствен бог.

Аз искам разпасаните пиршества на боговете, безкрайната свадливост към човека,

тъй визайнтийското им договаряне за вино и маслини, за грехове и изкупления.

Къде сте, хулигани с къдрави бради, нехранимайковци на смисъла и красотата,

пияни в своята фантазия, от своята фантазия опиянени?

Защо оставихте свободния човек без шумната си свита, защо сменихте

венеца от лоза със тоз от тръни, а виното превърнахте във кръв?

Държа ви отговорни, казвам ви, и казвам да се върнете сред тези острови,

във светлината да се върнете с флотилии, със кораби от светлина.

Защо не ни попитахте, когато тръгнахте във дългото изгнание, нима не знаехте

през колко лабиринти ще преминем, за да ви открием, през колко лабиринта,

за да ви върнем тук отново, в избухващата светлина. Премного бледи сте, и крехки някак,

но вашите владения ви чакат с треви ухаещи, с червена пръст, с море солено, с ласкав вятър,

а също и смокини, мляко, ръж, пшеница, тлъсти бикове. С хибискуси, глицинии

маслини, рожкови. Така прекрасните владения, които пазихме, додето се завърнете,

додето ги положим  пред бяло-розовите ви и рахитични стъпала. Не трябваше

да ни предавате така, да изоставяте необяснимата ни радост, да ни захвърляте така безотговорно

в един-единствен вертикал. Уплашени родители, побегнали със кораби далеко, отвъд пределите,

предали своите деца, сега ще ви държим за лактите, дорде укрепне и стъпите

по пясъка, после – вятър като кръв по вените, а после вече ще сте тук,

ужасно закъснели за родители, ужасно рано раждани за богове.

О, малодушие, забравило какво е човек да бъдеш!

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…