Американската поетеса отнема собствения си живот на ранната 30-годишна възраст

Силвия Плат е една от най-известните американски поетеси, раждали се някога. Тя пише поезия от 8-годишна. До времето когато влиза да следва в „Смит“ вече има петдесет кратки истории и публикации в поредица от списания. Там специализира „английски“ и печели редица конкурси за творчество. От 1955 г. учи в Кеймбридж, където се запознава с английския поет Тед Хюз и на следващата година се омъжва за него.

Ранните съчинения на Силвия Плат, които се превръщат в нейната типична образност, използвайки персонални и природни изображения като например: луната, кръв, болници, ембриони и черепи, са главно имитации и упражнения на поети, които тя харесва. След 1960 г. творчеството на Плат преминава в по-сюрреалистичен пейзаж, затъмнен от чувство на затваряне и задаващата се смърт.

След проблемна връзка и раждането на две деца, Хюз напуска Плат заради друга жена, съпругата на канадския поет Дейвид Уивил. След раздялата Плат написва за по-малко от два месеца четиридесетте стихотворения за гняв, отчаяние, любов и отмъщение, на които предимно лежи нейната репутация.

На 11-ти февруари Силвия отнема собствения си живот, като се натравя с газ. Тялото открива медицинска сестра, която посещавала поетесата, за да следи психичното й състояние. Тя е открита с глава във фурната, задушена с въглероден окис. Когато умира, Плат е на 30 години.

За да почетем паметта й ви предлагаме няколко от най-добрите й стихотворения.

Огледалото

Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.

Попадне ли ми нещо, глътвам го

каквото е - не ме помътва ни омраза, ни любов.

Не съм жестока. Достоверна съм -

око на малък бог, четириъгълно.

Вторачила съм се в отсрещната стена.

На точици е, розова. Така отдавна гледам,

че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.

Лица и мрак периодично ни разделят.

Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва

пределите ми за това, което е.

За миг след туй извръща поглед

към някой от лъжците - свещите или луната.

Гърба й виждам и го отразявам точно.

В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.

Трябвам й. Тя идва и си тръгва.

Лицето й замества всяка сутрин мрака.

Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица

се издига ден след ден към нея - като ужасна риба.

Ариел

Мъртвило в мрака.

После - безплътен и син

порой от зъбери и разстояния.

Лъвице Божия,

едно сме - с теб, ос

на колене и пети! - Браздата

се цепи и ниже, сестра

на кафявата шия,

чиято дъга не успявам да сграбча,

негрооки

шипки хвърлят тъмни

куки -

глътки сладкочерна кръв,

сенки.

Нещо друго

ме тегли през въздуха -

бедрата, косите,

люспи хвърчат от петите ми.

Беля се - бяла и гола

кралица на коня -

мъртви нокти и пранги.

А сега

се разпенвам в жито, в морски проблясъци.

Детските крясъци

глъхнат в стената.

А аз

съм стрелата,

капката, дето

самоубийствено влита

право

в червеното око - котелът на утрото.

Луната и тисът

Това е светлината на ума - студена, планетна.

Дърветата му са черни. Светлината е синя.

Тревите трупат пред мен тъгите си, сякаш съм Бог,

бодат ми прасците, шептят ми за своята кротост.

Призрачни, димни мъгли витаят из тоя кът,

отделен от дома ми с ред от надгробни камъни.

Просто не виждам къде бих могла да отида.

Луната не е врата. Тя е всъщност лице -

като кокалче бяло, съвсем разтревожено.

Тя влачи морето подире си като черно деяние,

устата й - нямо, отчаяно "О". Аз живея тук.

В неделя камбаните стрясват двукратно небето -

Възкресение, утвърдено от осем огромни езика.

Накрая те всички трезво кънтят имената си.

Тисът сочи нагоре. Той има готическа форма.

Очите се вдигат след него и срещат луната.

Тя е моята майка. Не е тъй добра като Дева Мария.

От сините й одежди излитат прилепчета и сови.

О, добротата - да можех да вярвам в нея,

в светото лице, омекотено от свещите,

свело, към мен специално, кротките си очи.

Аз падам отдавна. Облаци разцъфтяват -

сини, мистични - над ситните звездни лица.

В църквата всички светци ще са сини,

ще плават на нежните си нозе над студените пейки,

с лица и длани втвърдени от святост.

Луната не вижда това. Тя е дива, плешива,

а тисът вещае не друго, а мрак - мрак и мълчание.

Всеки спектакъл е създаден професионално, отговарящ на вкусовете на публиката, а снощи залата отново беше пълна за „Прилепът“ и изглежда тази тенденция няма да намалее в скорo

Паулина Гегова

Смях, интриги и много шампанско. Това са основните аспекти в оперетата на Йохан Щраус „Прилепът“, която вече повече от половин година се представя успешно в Държавна опера Пловдив. Най-забавната творба на гения на класическата музика вкарва персонажите в комични и заплетени ситуации, от които на пръв поглед, няма измъкване. Повдигнати са темите за мъжката изневяра, за приятелските интриги, които могат да ти изиграят лоша шега, за неотминалата любов и желанието на „малкия човек“ да счупи рамката си и да се възвиси. И разбира се – маската! Тази материална маска, която прикрива не само лицето, но и самоличността. С нея героите се чувстват свободни да крачат по земята, лишени от каквито и да е последствия. Смятат се за защитени, отдали се на вечен пир и валсове, докато маските не бъдат свалени и реалността не ги зашлеви. Но като във всяка оперета, щастливият край е гарантиран.

Държавна опера Пловдив като че ли няма слабо. Всеки спектакъл е създаден професионално, отговарящ на вкусовете на публиката, а снощи залата отново беше пълна за „Прилепът“ и изглежда тази тенденция няма да намалее в скоро време. А и не трябва, защото спектакълът се радва на успех напълно заслужено. Комичните случки, добрата актьорска игра, солата и разбира се оркестърът блестяха и не само от фанфарите и брокатът, които обсипваха сцената.

Класическата музика на Щраус беше изсвирена толкова перфектно, че имаш чувството, че слушаш запис. Добре, че диригентът си подаваше главата от оркестрината и чаровно се усмихваше на публиката. А директорът на Драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев се превъплъщава чудесно в „порядъчен държавен чиновник“, който обича да попийва малко повече от допустимото, защото както сам казва: „Алкохолът убива всички нервни системи. Остават само спокойните.“

Смехът определено е гарантиран.Не само заради костюмите, хореографията и изпълненията, но и заради модерните крилати фрази, които разсмиват всеки, чул ги. Още един плюс за пловдивските любители на класиката е, че текстът на ариите е преведен на български и звучи изключително гладко.

В крайна сметка, става ясно, че всички човешки игрички се заплитат заради пивкото питие – шампанското, което в оперетата се въздига до нивото на Господар. Може би Йохан Щраус е бил прав. Може би това е питието на боговете, а нас хората превръща в свободни птици, чийто крила обаче, рано или късно падат. А това се случва най-често когато изтрезнеем. А до тогава е време за балове и анонимен флирт…

Снимките са собственост на Държавна опера Пловдив

Бонбон от гъши дроб, салата с черен трюфел, миди Сен Жак и шоколадов мус с  аромат на рози, с течен център, очакват посетителите на ресторант „Одеон“

Трюфел от шоколадов мус с аромат на рози и подложка от керат кейк – звучи ли ви апетитно? Това е само част от новото меню на ресторант „Одеон“, който продължава да изкушава своите посетители с вкусни блюда, поднесени по изтънчен начин. Заведението с 12-годишна история изцяло обнови своите предложения, за да погъделичка сетивата дори на най-изтънчените гастрономи и любители на храната.

Шеф Хари Сопаджиян каза ДА на био продуктите. В „Одеон“ се използват само висококачествени чисти меса, без добавки. Плодовете и зеленчуците, в основата си са сезонни, за да може ресторантът да предлага само екологично чиста и висококачествена храна. Характерното в новото меню на заведението е да предлага на своите клиенти прясна и домашно приготвена храна. Такъв пример е приготвената прясна италианска паста в кухня на ресторанта, в която ще се влюбите още преди да сте я вкусили. Ароматът на свежите продукти е истинска радост за вашето обоняние, а поднесените и украсените със стил блюда, няма как да не задържат погледа ви или да ви предизвикат да поръчате онова апетитно ястие, което току що бе сервирано на съседната маса.

Всички видове месо са чудесно приготвени, благодарение на технологията Sous vide, която запазва месното предложение крехко и сочно – точно такова, каквото трябва да бъде. За приготвянето на едно ястие, шеф Сопаджиян използва различни техники, сред които италианският стил на готвене, комбиниран с френската кухня и екзотичните азиатски технологии. Целият свят се събира в една чиния, приготвена с любов и естетика за вас.

Специално за Празника на влюбените, „Одеон“ подготви фино меню, което не бива да пропускате. Започваме с бонбон от гъши дроб върху канапе от запечено хлебче и  желе от портвайн и канела. Салатеното предложение е зелен микс с мус от краве сирене и черен трюфел, чери домати, мраморен пъпеш, флуид гел от каркаде и  джинджифил, и така достигаме до апетитните студени и топли предястия. Там ни очаква млечно телешко с мрамор от чедър и чипс от каперси, придружено от пъдпъдъчи яйца, като продължаваме прехода през интернационалната кухня и достигнем до миди Сен Жак, гарнирани с ориз конджи и гриловано китайско зеле. Като основнo ястие, шеф Сопаджиян предлага патешко бутче, гарнирано с домашен крокет, а за финал ви очаква шоколадов мус с  аромат на рози, малинов течен център, гарнирано върху кокосов кейк. 

Ако очаквате това да ви коства солидна сума от заплатата, бъркате се. Кувертът за Св. Валентин е едва 45 лева на човек, а предлага толкова много вкусове и изкушения. Ако все още не сте направили резервация за романтичната вечер или просто искате да опитате изкушаващите предложения на шеф готвач, работил в ресторант с Мишлен звезда, то можете да го направите на телефон 032 62 20 65 или 0887/97 68 90.

Очаквайте още истории от кухнята. Бон Апетит!

Няма предпазни оградни съоръжения, нарушена е тротоарната настилка

Това е установила съвместна проверка на кметство „Централен“ и РИОСВ – Пловдив

Нарушителите ще отнесат глоба от 5000 лева

Граждани алармирали администрацията за случващото се на тепето

Таня Грозданова

Фирма „Еко Вип Холидей“ ЕООД, с материално отговорно лице Стефан Попов, ще бъде санкционирана с цялата тежест на закона за установени нарушения по време на събаряне на съществуваща постройка на Бунарджика. Това съобщи за Под тепето кметът на район „Централен“ в Пловдив Георги Стаменов.

Сигнал на граждани от улица „Волга“, че нещо незаконно се случва на хълм  Бунарджика, който е със статут на природна забележителност, предизвика поредица от проверки на институциите под тепетата в сряда и четвъртък. Хората алармираха, че на парцела с номера 25-27 са струпани купчина скали и огромно количество камъни при събарянето на стара къща. Изкъртена е част от скалата под ул. „Поручик Д. Величков“.  От районното кметство веднага разпоредиха проверка на сигнала. 

Специалистите са провели няколко огледа на мястото и са издирили и сравнили документацията на фирмата и кметството, а днес бе извършена и проверка от инспектори на РИОСВ – Пловдив, за това дали терена попада в защитената природна зона или в частта на Министерство на културата, обясни кметът Стаменов.

За късмет на инвеститора парцелът не попада в защитената зона, което означава, че от тук нататък той ще бъде санкциониран от районната администрация.  

Установено е че през декември миналата година „Еко Вип Холидей“  е представила акт за собственост и е поискала разрешение за събаряне на стара къща в едната част на имота и разчистване на изоставен двор в другата част. Документът е получен.

„Никъде обаче не е ставало дума за изкопни работи, както се третира къртенето на вековните скали. При проверките е констатирано още, че на обекта няма оградни платна и по време на събарянето машините са разбили тротоарната настилка около имота на ул.“Волга“. При такива законови нарушения, предвидената санкция е до 5000 лева. И аз ще настоявам за максималния й размер,“ заяви Георги Стаменов.

Той се обърна към всеки един собственик и инвеститор в района с апел да се спазват разпоредбите на законите. „Трябва инвеститорите да знаят, че за всяко едно действие в техните имоти има административен ред, срокове и съгласувания, след което могат да преминат към изпълнение на своите инвестиционни намерения. Ако някоя от тези стъпки бъде пропусната, съответно ще бъдат глобени. “

Стана ясно че днес от дружеството са поискали да им бъде издадена скица виза за проектиране на нова сграда. Ще им бъде предоставена, обяви райкметът Стаменов.

Според информация фирмата ще обжалва санкцията.

Да останеш сам със себе си и да излееш мислите си е голямо удоволствие

Паулина Гегова

Ники Пеев е 28 годишен пловдивчанин, който е „кривнал“ от правия път, може да кажат някои, като е решил да води двойна самоличност – тази на юриста и тази на писателя. Интересна комбинация, която за него се оказва повече от лесна.

Още в ученическите си години, Ники е усещал връзка с литературата. Споделя, че тя е била любимият му предмет, защото го разбирал по естествен път, без прекалено много учене и анализи. Идвало му отвътре. Сега, години по-късно, той издава дебютната си книга „Денят на инвикта“ – sci-fi роман, който няма нищо общо с правото.

По време на следването ми обемът за четене беше огромен. В един момент човек се пренасища от цялата информация, която го заобикаля. Идеята да почна да пиша беше по-скоро експеримент, но дилемата дали да се ориентирам към правната доктрина веднага се зароди. Истината е, че колкото и да пишеш по тази материя, след години тя става ирелевантна, не толкова актуална, защото законите се изменят постоянно. Не искам да създам нещо, което ще остане някъде ненужно, а творба, която не толкова преходна. Реших, че по-голямо удоволствие ще ми носи нещо, което ще ме откъсва от тази материя, което ще ме допълва и развива като личност, с различен тип интереси, споделя Ники.

Самото решение да напише роман идва, когато на 22-ри март 2013г. след работа, Ники минава през една от големите книжарници на центъра на Пловдив, за да си купи книга. Четяло му се научна фантастика, но в секцията на жанра нямало нищо, освен една-две класики. Смятал да потърси и български автор, но тогава осъзнал, че не се сеща за никой роден писател, който да създава фантастика. Така му хрумва да пробва да напише нещо сам. Същата вечер, към 4 часа сутринта първите 8 страници от „Денят на инвикта“ били сътворени.

Същинското предизвикателство беше да седна и да напиша първата страница. Но най-трудната част е не да имаш идея за сюжет, а да я изградиш върху листа, защото трябва да я представиш по такъв начин, че ту да е разбираема за човекът, който не е в главата ти, ту да изгладиш собствения си стил до толкова, че да се чете гладко и достъпно. Граматическото оформление също е много сложна част. Дори най-безличният препинателен знак е от значение, обяснява пловдивчанинът.  

Историята в романа се развива в бъдещето и макар че жанрът е научна фантастика, Ники напълно целенасочено е свел до минимум фантастичните елементи. Официално главните персонажи са двама – Силиан и Привидение, но има и други герои, които също изиграват своята роля в сюжета. Всъщност, той се развива през призмата на всеки един персонаж и техните перипетии в рамките на 24 часа. Докато Силиан е на Земята, а по петите му е цял отряд наемници, то Привидение е изпратен в периферията на познатия ни космос, а това е възможно заради технологията, която е позволила на човечеството да развие масова експанзия до всяко достъпно кътче на вселената.

Самата дума инвикта произлиза от латинското invictus и в директен превод означава „непобедим“. В случая инвиктите са прослойка, която контролира и насочва човечеството. Те са върховни водачи и всяка планета има по един такъв.

Целият акцент в книгата пада върху взаимодействието между героите, противопоставянето им един с друг. Липсват типичните „добри“ и „лоши“ образи. Всеки има собствена цел, мисия, избор и собствена борба за оцеляване.

Илюстратор на романа е Александър Скерлев, а Ники замисля и продължения, които макар и да проследяват нишките на историята, ще могат да съществуват напълно самостоятелно.

Ники споделя, че не му е трудно да разграничи правното писане от художественото. С напускането на офиса, оставя и тази страна от живота си там, където й е мястото, до другия ден. А в останалите часове се прехвърля в развлекателната литература. Не вярва, че е създал нещо грандиозно. По-скоро се стреми да задоволи хората, които имат няколко свободни часа и с неговата книга могат да разпуснат. Смята, че има още много да учи. Следи съвременната българска литература и е оптимист, че нещата се променят към добро, защото издателствата все повече виждат, че си заслужава да подкрепят родните автори.

Тази вечер ще е и официалното представяне на романа в клуб „Библиотеката“ , а дали четири години труд и редакции са дали резултат, оставяме да прецените сами.