Днес пред паметника на Стефан Стамболов на едноименния площад, на който се намира и сградата на Община Пловдив, беше отбелязана 172-та годишнина от рождението на държавника. В тържественото честване участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет „Родолюбие“. Строят прие подполковник Стилиян Камалиев - командир на батальон за транспорт и евакуация на 110 логистичен полк.

На церемонията присъстваха кметът на град Пловдив Костадин Димитров, заместник областният управител на област Пловдив инж. Атанас Ташков, заместник-кметовете Иван Стоянов, Пламен Панов, зам.-директорът на ОД на МВР Пловдив комисар Пламен Иванов, кметовете на районите „Източен“, „Западен“, „Тракия“ и „Южен“, заместник-кметове на район Централен, общински съветници, директори на общински предприятия, представители на общинската и районните администрации, политически партии, обществени организации, медии и граждани.

Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов.

„Днес, под небето на Пловдив, се събираме, за да отдадем почит пред един от най-величавите и същевременно най-драматични образи в новата ни история. Преди 172 години в Търново се ражда човекът, чието име ще се превърне в синоним на държавност, воля и безпределно родолюбие. Революционерът с хъшовско сърце, поетът на „Песни и стихотворения“, апостолът от Априлското въстание и строителят на модерна България. Той не просто участва в историята – той я създаваше с железен юмрук и визионерски дух във времена, когато българската свобода беше още млада и крехка…Стамболов ни завеща урока, че пътят към Европа минава през националното достойнство, през стопанската независимост и през безкомпромисната защита на българския интерес“, каза в своето въведение Стефан Попов.  

Официално слово за държавника произнесе един от най-ярките и многостранни съвременни български автори, чието творчество оставя значима следа в поезията, прозата и драматургията, пловдивчанинът Александър Секулов, когото често определят като „творец на духа и мисионер на културата“.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя на паметника на Стамболов и изпълнение на Химна на Република България и “Ботев Марш”.  

Пълен текст на словото на Александър Секулов по повод 172-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов:  

До своята 30-та година Стефан Стамболов е участник в три неуспешни въстания. На 30 става председател на Народното събрание. На 32 става регент, на 33 - министър председател,  а на 41 е насечен с ятаган в центъра на София.

За краткото време на живота си той е спрял опита за държавен преврат срещу княз Батенберг, пресякъл е опитите на Русия да управлява България като губерния, одобрил е Съединението на България срещу волята на всички Велики сили, извоювал е религиозни свободи за българското население под турска власт в Македония, участвал е дейно при избирането на нов княз на България. Казано накратко: изградил е българската държава в смутния край на 19 век сред агресивни и често пъти безогледни съседи

Редно е да кажем, че дивашкото убийство на Стамболов е организирано, извършено и прикрито от голяма част от българската политическа класа като акт на отмъщение за предишни репресии. Мнозина изследователи са на мнение, че трябва да се търси и външна геополитическа намеса или най-малко – благословия за извършването на покушението. Самият Стамболов през април 1894 година предава на кореспондента на германски вестник запечатано писмо, описващо точно начина, по който ще бъде убит. Цялото му лице е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено.

Позволете да предположа, че последният урок за всеки, решил да строи България, е да приеме собствената си смърт като един от крайъгълните камъни в храма на нейния вечен живот.

Американският историк Мънро е нарекъл Стамболов „най-способният държавник, излъчен от балканските нации, за целия 19 век“. Великият историограф Симеон Радев го определя като един от „строителите на съвременна България“.

Стефан Стамболов извървява пътя, по който все още криволичи българският народ: от неуспял революционер до гениален държавен строител, чието верую се състои в една-единствена дума: независимост.

Негово е паметното изречение: “И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“

Днес ние сме изправени пред неговия паметник  за да погледнем самите себе си. Да си зададем няколко прости въпроса.

Първият е: дали и колко обичаме родината си?

Колко от собственото си спокойствие и благополучие сме готови да положим пред олтара на отечеството? Разбираме ли изобщо какво значи „олтар на отечеството“? И ако допуснем, че ние, поколението на средна възраст, знаем това, какво знаят следващите поколения? Дали изобщо знаят какво сложно понятие е България? Каква част от кръвта в нас е България? Дали разбират, че целия този български свят, в който живеем, не е подарен, не е скъпа играчка, която утре можем да сменим за нова?

Пак ще повторя паметното изречение на Стамболов:“ И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“

Втория въпрос е:“ Как ще измъкнем България, когато не можем един друг да си подадем ръка?“

Всеки ден всички партии в България копаят ровове, в които после заравят собствените им трупове. Всеки ден публично, пред  хиляди безизразни очи се посичат хора, биографии, репутации. Всеки ден оставаме без  хора, които са морален компас. Да не се окаже, че единствената успешна българска революция е срещу таланта, труда и смирението? Понякога имам усещането, че всички ние, като онези наемни убийци на Стамболов, се разхождаме с ятагани, готови да посечем всеки, който не е съгласен с моментната ни истина.

Няма бъдеще страна, чието единствено лепило е омразата. Не може да изграждаш себе си, унищожавайки другия. Народите вървят напред, защото имат общи цели, а не партийни или лични врагове. И никоя национална сграда не е устойчива, ако в нейния темел е вградена сянката дори на една невинна жертва.

За трети и последен път ще припомня паметното изречение на Стамболов:“ И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“

Третият и последен въпрос е: “ Можем ли като народ да обуздаем духа на отрицанието, който ни владее?“

Можем ли преди да разрушим нещо да спрем и да помислим дали не може да се поправи. Преди да бутнем един камък, да видим дали върху него не може да легне още един. Преди да хванем чука, да помислим какво искаме на направим, а не какво искаме да разрушим. И най-вече: да не слагаме знак за равенство между революция и разрушение.

Понятието революция не може да служи като удобно оправдание за партиен бяс. За насилие на малка част от обществото над цялото общество. Трябва да разберем, че бъдещето ни като народ е единствено във възстановяване на йерархията на знанието, йерархията на публично доказания професионализъм, йерархията на възпитанието, йерархията на морала. Единствено възстановяването на тези координатни системи би ни върнало на пътя на нормалните държави.

Стефан Стамболов е бил жив човек, пълен с противоречия, но с един идеал: България. Съсичайки го в центъра на София, убийците всъщност са секли тялото на родината.

Днес пред паметта на този забележителен българин трябва да осъзнаем, че единствената успешна революция ще е да променим, макар и с малко, самите себе си.

Александър Секулов

Фондация „Споделени наследства“ организира образователно събитие за древната българска традиция

В навечерието на 1 март фондация „Споделени наследства“ кани пловдивчани и гости на града на тематично събитие, посветено на мартеницата – един от най-обичаните български символи.

На 21 февруари 2026 г. (събота) от 11:00 до 13:00 ч. в Епископската базилика на Филипопол ще оживее традицията, съхранявана и предавана през поколенията. Участниците ще имат възможност да се потопят в историята и символиката на мартеницата чрез кратка презентация за произхода и развитието на традицията. Ще чуят разказ за нейното значение за обществото, а после ще се потопят в практическо занятие – изработка на автентична мартеница на място.

Подробности четете в Под тепето. 

Пловдивчани ще почетат паметта на хилядите знайни и незнайни жертви, загинали в борбата срещу терора на тоталитарната власт, на 1 февруари 2026 г., неделя, в 11.00 часа, пред паметника „Свидетелят“ на площад „Стефан Стамболов”.

По инициатива на „Съюз на репресираните от комунистическия терор“ – Пловдив с председател Атанас Узунов, всяка година на този ден се провежда възпоменателно събитие, а с Решение № 461, взето с Протокол № 20 от 18.12.2025 на Общински съвет – Пловдив, 1-ви февруари – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, стана част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2026 година.

Решението за обявяване на 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е взето от Министерския съвет на Република България на 19 януари 2011 г. по предложение на президентите Желю Желев (1990–1997) и Петър Стоянов (1997–2002). В официалния документ на правителството датата е определена като: „Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим“.

Изборът на 1 февруари не е случаен. На този ден през 1945 г. Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд произнасят смъртните присъди на регентите, 22-ма министри, 67 депутати от XXV Народно събрание, съветници на царя и висши военни. Присъдите са изпълнени същата нощ. Официалното честване има за цел да съхрани паметта за репресираните и да даде гласност на събитията, които десетилетия наред са били премълчавани или изкривявани. С това решение България се присъединява към европейската практика за почитане на жертвите на тоталитарните системи през XX век.

Слово пред паметника „Свидетелят“ в Пловдив ще произнесе арх. Илко Николов, водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев.

Церемонията включва и полагане на венци и цветя. Паметникът е дело на скулптора Георги Иванов (Жорж Трак) и е издигнат през 2005 г.

Арх. Илко Николов е една от най-разпознаваемите фигури в съвременния обществен и политически живот на Пловдив, съчетаващ професионализма на утвърден архитект с опита на висш администратор. Като архитект, той е проектирал множество ключови обекти в Пловдив и страната. Дълги години е бил председател на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ), доказателство за уважението на неговата колегия.

Арх. Николов бе Председател на Общинския съвет на Пловдив в мандат 2011–2015 г. В тази роля той се отличи с умението да балансира между различните политически сили и да налага експертното начало в местното самоуправление. Той е активно ангажиран с каузи, свързани с градското планиране, опазването на културното наследство и развитието на Пловдив като модерен европейски център. Често е призоваван като експерт по въпроси, касаещи архитектурния облик на Стария град и централната градска част.

Дългогодишен лидер на „Синя коалиция“ и местни коалиции в Пловдив, винаги е застъпвал тезата за прозрачност и професионализъм в управлението на общинската собственост и ресурси. Арх. Илко Николов е пример за „гражданин и експерт“, който успешно пренася архитектурната визия и логика в сложния свят на местната политика.

Известният художник Христо Николов избра Зала „2019“ на ГХГ - Пловдив (ул.„Гладстон“ 32), за да разгърне живописното богатство на своите платна, сред които ще се видят големи формати, специално готвени за тази юбилейна изложба, посветена на 80-та му годишнина, навършена само преди два месеца.

Откриването ще се състои на 29 януари (четвъртък) от 18:00 часа.

За предстоящата изложба и за своето творчество авторът споделя:

„Тази изложба е сбор от абстрактни и по-малко абстрактни картини, родеещи се с реалното. На пръв поглед реалното и абстрактното са диаметрално противоположни, но те взаимно се допълват. Нали все пак и реалното е претворено реално?

Изкуството, което не съдържа в себе си потенциал за бъдещо развитие, е обречено на забвение. Аз започнах творческия си път с фигурални композиции. След това ме завладяха пейзажът и натюрмортът. Те ми дадоха изключителна свобода да решавам цветови и пластични проблеми, които по естествен път ме доведоха до абстрактното. Днес, обогатен от уроците на абстракция, аз изобразявам натурата с нов, много по-свободен живописен език. Натурата за мен е само повод да изразя чувствата, вълненията и всичко останало, които тя е предизвикала в моето съзнание.

Изкуството, и в частност живописта, се въртят в кръга между реалното, абстрактното и тяхното многообразие. Аз се опитвам с картините си да се вместя в пропастта между двете. Дано съм успял!“

Експозицията ще е с вход свободен и ще може да се разгледа до 17 февруари.

С военен ритуал и полагане на венци и цветя ще бъде отбелязана 172-та годишнина от рождението на Стефан Стамболов на 30 януари 2026 г., петък, от 11.00 часа, в Пловдив. В церемонията пред паметника на едноименния площад пред сградата на Община Пловдив ще се включат военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“. Площадът носи името на Стефан Стамболов от 1997г., когато по предложение на кмета на Пловдив Спас Гърневски е взето решение от Общински съвет – Пловдив за преименуване на пространството. Тогава е поставен и паметника на българския държавник, чийто автор е известният скулптор Красимир Русев  (1944-2015).

Слово за Стефан Стамболов ще произнесе Александър Секулов.  Водещ на церемонията ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Стефан Попов.

На честването традиционно присъстват: Кметът на Община Пловдив, народни представители, Председателят на Общинския съвет, командирът на „Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, Областна администрация, представители на политически и обществени организации, граждани и медии.

Александър Секулов е сред най-ярките и многостранни съвременни български автори, чието творчество оставя значима следа в поезията, прозата и драматургията. Стилът му се отличава с изключителна езикова пластичност и философска дълбочина, съчетавайки класическата чувствителност с модерен европейски прочит.

Като дългогодишен драматург на Драматичен театър – Пловдив, Секулов успешно съчетава класическата чувствителност с модерния сценичен прочит. Неговата работа е културна мисия, която успешно свързва пловдивските традиции със съвременния европейски културен хоризонт и космополитния дух на днешното време.

За своите пиеси той е трикратен носител на престижната награда „Аскеер“: „Няма ток за електрическия стол“ (2016), „Дебелянов и ангелите“ (2019) и „Народът на Вазов“ (2022).

Творчеството му е преведено на английски, немски, френски, сръбски, македонски и унгарски език. Сред най-известните му творби са романите: „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“, „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“. Поезия: „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“.

Александър Секулов е един от най-награждаваните български автори, носител на Национални награди за поезия: „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“ и „Иван Николов“. Награда „Пловдив“ – присъждана му два пъти – за литература (за книгата „Възхитително и леко“) и за журналистика (1995). Носител е на Наградите „Академика“ и „Цветан Зангов“.

Пловдив ще бъде домакин на специална прожекция за живота на „живия буда“ – XVI-ият Кармпапа Рангджунг Ригпе Дордже, глава на линията Карма Кагю на тибетския будизъм. Филмът ще представи живота и неговото наследство като учител, както и една уникална фигура, негов ученик – датчанина Оле Нидал, който е свързан с пренасянето на будизма на запад.

Филмът улавя забележителното присъствие на учителя – този „Жив Буда“, като проследява ранните му години в Тибет, запазването на неговата линия в изгнание в Индия и неговата визия да разпространи будизма в модерения свят.

В този контекст срещаме Оле Нидал, див млад хипар от Дания, който като малко дете заявява желанието си да стане „датски шампион по ума“. Животът му бива радикално трансформиран от случайна среща с Кармапа през 1969 г. Той и съпругата му Хана стават ключови фигури в пренасянето на будизма на Запад, основавайки стотици центрове за медитация – от Мексико Сити до Владивосток – и продължавайки визията на своя учител с непоклатима отдаденост.

На фона на политически катаклизми в Тибет и културна трансформация на Запад, “Да срещнеш Буда” разказва богата в историческо отношение, но въпреки това дълбоко лична история за това как безвременната мъдрост намира своя път към съвременния живот. Чрез интервюта, анимация и невиждани досега архивни кадри, този документален филм почита дълбоката връзка между учителя и ученика, която поддържа живата приемственост на линията Карма Кагю.

Прожекцията на филма в LUCKY Дом на киното на 22 февруари от 18:00 часа.