Като тънка нишка от дантела, бавно се разплита историята в спектакъла „Дарена”. Черно – бяла, сънувана и реална, мечтана и изстрадана, една любов се ражда пред нас бавно, но завинаги, също като дантелените плетива на нашите баби. Бавно се изплита дантелата, но колко е лесно да я разплетеш, колко лесно бялата шевица се превръща в черна дупка. Колко е трудно да срещнеш любовта, но колко е лесно да я загубиш. Колко е трудно да откриеш мечтата си, но колко е лесно да я забравиш. 

Вълшебната куклена приказка "Дарена" ще бъде представена за пръв път на 9 ноември в 19,00 ч.

Автор на текста е Рада Славинска, режисьор - Ева Кьосовска, сценографията е от Вирджиния Петкова. Музиката е подготвил Христо Намлиев. Участват: Михаела Андонова, Мария Димитрова, Даниела Тенева, Велизар Евтимов, Румен Караманов

ОПИСАНИЕ

Било ли е, то пак ще бъде!

Обичали ли са, ще любим пак!

Мечтали ли са нейде хора

По заран слънце и по мрак,

Един на друг щом са се вричали,

Ще бъдем пак и ще обичаме!

История, която ни напомня, че нищо не идва даром в живота, даром мечти не се сбъдват! Ала колко е красиво, когато това стане!

История, която би могла да се случи и днес. История, която се случва днес. История, която ще се случва завинаги!

Експериментален аудио-визуален проект представят двама музиканти в Bee Bop Cafe. Пианистът Милен Кукошаров и барабанистът Васил Вутев излизат заедно на сцената на алтернативния бар. Интересният спектакъл ще започне в 21 часа.

Катедра „Тeoлогия“ към Философско-исторически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ организира конференция на тема: „Съвременната святост: История, Образи, Символи, Практики“.

Светостта легитимира определени модели на поведение (морален и социален план), светостта се изписва в образи (християнското изкуство), намира израз в литургичните практики (практическо измерение). В антропологичен план идеята за светостта прониква отвъд идеята за пола; тя задава насоките за единството, разкрива по особен начин битието на духовния свят в сетивния (трансцендентен план).

Тематичното разпределение на докладите се осъществява в следните секции:

Секция „История на светостта“: историческият развой във формирането на националната почит към определен светец.

Секция „Образи на светостта“: съвременни образи на светостта (19 – 20 в.).

Секция „Символи на светостта“: икони, храмове, манастири и др.

Секция „Практики на светостта“: химнография; сформирали се съвременни литургични или национални практики в честването на паметта на определени светци.

Секция „Философски и антропологични аспекти на светостта“.

Koнференцията ще се проведе на 9 и 10 ноември 2017 г. в заседателна зала на ПУ, Ректорат, с начален час: 11.00 ч.

Представяне на докладите: до 15 минути по предварително заявена тема.

Най-добрите доклади ще бъдат публикувани в сборник.

Среща с историка д-р Кирил Ненов организира Пловдивско историческо общество. Тя ще се състои в клуб Петното тази вечер от 19 часа.

Издател на книги и автор на документални филми на историческа тематика, Кирил Ненов ще разкаже за езичеството на българите през Средновековието. Ще се потърси отговор на въпроси като почитани ли са Тангра и Перун, и какви сведения имаме в изворите за езическия пантеон?

Ще се говори също за Мадарския конник, символът ΙΥΙ, някои народни празници като Бъдни вечер, Коледа, Благовец, Гергьовден, Еньовден, Горещниците и др. и езическите пластове в тях, както и за още други интересни неща.

Първа по рода си изложба на преподаватели от сродни училища от Македония и България беше открита в Скопие.  Българският културно-информационен център в македонската столица беше домакин на съвместна проява на колеги от Национална художествена гимназия "Цанко Лавренов", Пловдив, и ДСУЛУД (Државно средно училище за ликовна уметност и дизайн) „Лазар Личеноски", Скопие.

Изложбата беше открита от г-жа Светлана Савова, директор на Центъра, както и от директорите на двете гимназии - скулпторите Светлозар Чавдаров и Димитар Филиповски. Изявата се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и беше договорена между двамата директори през юни тази година, когато творби на талантливи ученици от пловдивската гимназия бяха представени в Скопие. Сътрудничеството между двете училища по изкуствата ще продължат с поредица артистични събития.

Маргарет Мичъл, авторка на една от най-продаваните книги в света – „Отнесени от вихъра“ е родена на днешния ден преди 117 години. Романът придобива статут на класика и печели „Пулицър“ през 1937 година. Действието се развива по времето на Американската гражданска война и проследява историята на Скарлет О’Хара – разглезената дъщеря на собственик на плантация, която търси своя път в живота. Екранизацията на „Отнесени от вихъра“ е не по-малко успешна. Романът често присъства в класации за най-добрите книги на всички времена, както и в тези за най-добро въвеждащо изречение: „Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.“

Представяме ви подбрани цитати от Маргарет Мичъл:

Никога не ми е лесно да пиша и никога не съм доволна от това, което съм написала. Затова пренаписвам.

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото би могло да бъде и по-лошо.

Несгодите или изграждат личността, или я пречупват.

Докато не изгубиш репутацията си не можеш да осъзнаеш какво бреме е тя всъщност.

С достатъчно кураж можеш да се справиш и без репутация.

Животът беше много приятен и уютен със Скарлет, стига всичко да се случва така, както тя иска.

Бремето е за рамене, достатъчно силни, за да го носят.

В момент на слабост аз написах книга.

 Някои грешки са прекалено забавни, за да се направят само веднъж.

Никаква сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, изгубени безвъзвратно и да пазим толкова много спомени.

В крайна сметка, утре е нов ден.

Обикновено мъжете се разочароват, когато разберат, че жената има мозък.

Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.
Времената никога не се променят, когато трябва да се върши честен труд.

Да, съжалявам те, защото си истинско дете, Скарлет. Дете, което плаче, защото не може да пипне луната. А какво би правило то с нея, ако най-после я достигне?