Капана.БГ

Капана.БГ

Шестото поред издание на образователната платформа "Въведение в съвременното изкуство" в София стартира с новия формат - Лекционни турове с художника Лъчезар Боджиев

Първият лекционен тур с Лъчезар Бояджиев ще се проведе на 14 май

Образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“ и галерия SARIEV Contemporary продължава и тази година в София. За шестото си издание платформата стартира новия формат лекционни турове с художника Лъчезар Бояджиев. Платформата продължава образователната си линия за създаване на познание и съзнание за съвременното изкуство, а новият формат цели да предложи нов подход за включване на публиката и възприемането на изкуството и градската среда в по-широк контекст.  

През май, юни, септември и октомври ще се проведат четири лекционни тура, всеки един от  които със своя собствена тема, концепция и маршрут на различни локации в София в градска среда, паметници, галерии и музеи. Туровете са насочени към хора, които се занимават или интересуват от съвременно изкуство, но не е необходима предварителна подготовка или образование. 

Първият лекционен тур с Лъчезар Бояджиев ще се проведе на 14 май (събота) в София.  

Групите за туровете ще бъдат с до 15 човека. Поради ограничения брой места желаещите за участие трябва да се запишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 11 май, като включат следната информация: име, професия/специалност, телефонен номер и да опишат накратко защо имат интерес да участват. В седмицата преди първия тур участниците ще получат подробна информация за маршрута, както и в колко часа и къде е сборният пункт. 

Една от основните цели на образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ е да бъде отворена и свободно достъпна за всички. Именно заради това лекционните турове ще бъдат подробно документирани и непосредствено след тяхното провеждане ще бъдат публикувани снимки и видеа. Следете страницата на фондация „Отворени изкуства“ – www.openarts.info. 

Датите, темите и маршрутите, както и крайните срокове за записване за следващите турове ще бъдат обявени допълнително.  Всяка разходка из града е една рисунка в градската среда – дърпате „тигели” по булевардите, щракате кадри в акварелен Instagram и пастелен Sketch Guru или просто трупате видения за хора, сгради, паметници, реклами и всякакви други неща. Паул Клее, един от най-важните художници на 20 век, казва, че рисуването за него е като „да изведеш линията на разходка”. А в живота на индианците Апачи от Северна Америка преминаването, реално или мислено, през конкретните места от територията на племето не е само припомняне на техните имена – всяко място е „гнездо” от знание; всяко място „държи” историята, морала, културата и мъдростта на племето. Разказът за местата е разказ за племето; преминаването през местата е преминаване през културното „тяло” на племето; мястото е не само пейзаж, но и „контейнер” за идентичността на племето – от езика, до визуалните асоциации и гледки.

В тези разходки из София ще се опитаме да съчетаем в едно града и изкуството, визуалната среда и пластовете на градска история и култура, съвременното изкуство и музея на класическите образци, паметника и билборда – ще се опитаме да наблюдаваме и изговаряме живеенето в града като че ли „рисуваме” с очи, тела и думи в пространството и с „материала” на София. 

Казват, че изкуството днес е урбанистичен и космополитен феномен. Тогава – какъв по-добър начин да го „изпитаме” на собствен гръб от една разходка из града с широко отворени очи?    

Всяка от четирите разходки ще има различен маршрут и тема. Предвиждат се както централни, така и периферни локации в София. „Спирките по пътя” ще бъдат както на открито – площади, паметници, сгради, гледки, така и на закрито – галерии, музеи, ателиета. Местата ще бъдат както познати на всички – ще ги видим по нов начин, така и непознати – ще ги открием заедно. Всяка разходка има своя тема, но през всички преминава проблемът за градското живеене, история и култура във връзка с практиките на съвременните визуални изкуства (...от паметника до дисплея на смартфона). Например – известната личност и обикновения гражданин в пространството на града; особености на телесното поведение на софийския жител и практиките на пърформънса; материална среда и нематериална визуалност – интуиции за визуална екология и политическа урбанистика; градът като машина, градската среда като интерфейс, и жителят на града като обект, който създава града, но е и създаван от града.   

Първата разходка на 14 май 2016 г. ще има за тема известната личност и обикновения гражданин в пространството на града. Ще се започне с това как градът е общо място за всички, но всеки негов жител има своя градска „картография”, как общите места не винаги означават общи спомени; ще преминем през скандални места и неща; ще опитаме нови тротоари и паркинги за избрани, както и стари улици и паркове за игра. Ще завършим при един художник в изложбена среда и странни визии за днешния свят. 

Лъчезар Бояджиев

Лъчезар Бояджиев (1957, София). Визуален артист. Работи с лични интерпретации на обществени процеси, с градска визуалност и намеси в публичното пространство. Прави инсталации, фотографии, обекти и рисунки, видео и пърформативни лекции. Подобни проекти реализира в Пловдив през септември 2014 г. за Нощта на музеите; в София през юни 2013 г. за проекта Западен парк – изкуство в публичното пространство; в Йерусалим през август 2008 г. в рамките на The Jerusalem Show 0.1 – изкуство в градската среда; в Сингапур, Любляна, Касел, Санта Фе, Белград, Шарджа, и много други. Негови творби са били представяни в: “Изпъчи се и задръж!”, One Night Stand,София  (2014, соло); “Not a Library Artist either”, SALT Galata, Истанбул (2013, соло); “Художник в депото”, СГХГ, София (2010, соло); “Mature and Angry”, Ancient Bath – CCA, Plovdiv, Bulgaria; “The Grammar of Freedom: Five Lessons”, GARAGE MCA, Moscow and “Art for Change 1985-2015”, Sofia City Gallery, Sofia (2015); “Disconsent”, Ancient Bath – CCA, Plovdiv, Bulgaria (2014); “Economics in Art”, MOCAK, Cracow (2013); “The Best of Times, the Worst of Times”, 1st Biennial, Kiev and “The Eye Never Sees itself”, 2nd Biennial, Yekaterinburg (2012); “The Global Contemporary”, ZKM, Karlsruhe (2011); 2010 - “Thank You for Your Understanding”, 2-ро биенале, Антакия; “The Fate of Irony”, KAI 10, Дюселдорф; “Beyond Credit”, Antrepo 5, Истанбул; “Wealth of Nations”, Spike Island, Бристол; 2009 - “Common History and its Private Stories”, MUSA, Виена; “Liquid Frontiers”, Лил; 2008 - “Art, Price and Value”, Palazzo Strozzi, Флоренция; “Wonder”, 2-ро биенале, Сингапур; “The Jerusalem Show”, Al-Ma’mal, Йерусалим; “Lucky Number Seven”, 7-мо биенале SITE, Санта Фе, САЩ; 2007 - “Footnotes: on Geopolitics, Markets and Amnesia”, 2-ро биенале, Москва; “5 Views to Mecca”, Feinkost, Берлин (соло). Член-основател на ИСИ–София.

Първи лекционен тур: 14 май, 2016

Маршрут: публични пространства и паметници в централната градска част и периферията, галерии и музеи 

Задължително записване за първия тур на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.до 11 май. 

Туровете ще бъдат български език

Вход свободен

 

Ученици от Държавната мъжка гимназия започват бизнес с парите от сирашки влог

През 1947 г. министри от правителството на Отечествения фронт искат да преместят панаира в Русе

Съдбата на Пловдивския мострен панаир е решена в кабинета на министър-председтеля Георги Димитров

Владимир Балчев

Цялото село Голямо Конаре (днешният град Съединение) се събрало  през лятото на 1913 г., за да види какво прави една голяма парна вършачка. Тя глътвала наведнъж големите снопи, очиствала зърното и дро­бяла на ситно сламата. Само за часове била овършана реколтата от няколко ниви. Постарому тази работа можела да се свърши за две, три, че и повече седмици.

нещата в селото тръгнали както преди. Не обаче и за семейството на рано починалия офицер Нико­ла Чобанов. Неговите си­нове Борис и Александър, ученици в Мъжката гимназия „Александър I" - Пловдив, били запалени от големия си брат Кръстьо да купят една такава машина. Имали сирашки влог в Земеделската бан­ка, но твърде скромен. Все пак решили да опитат. Пловдивският търговец Коста Димитров ги изслушал внимателно и обещал да се обади. Ми­навали месеците, извър­тяла се и пролетта на 1914 г., наближило време за жътва. Внезапно от Пловдив се обадили, че са получили вършачки „Рамсон". За начало Кос­та Димитров искал 1500 лева, а останалите да се изплатят   за  4   години. Усетил притеснението на младежите, търговецът дал машината за 10-дневен изпитателен срок. И то безплатно. Ако не им хареса - връщат я, без да платят нито стотинка. Впряг от 12  вола изтеглил вършачката до Голямо Конаре.

Английската ма­шина работела перфект­но. Печалбата за първата седмица била такава, че с нея успели да платят вноската и дори останало за други разноски. На следващата година сметката била уредена изцяло. Успехът насърчил братята. Въпреки войната, през 1917 г. те успели да закупят мелница. Докато подготвяли кладенец за инсталацията, открили обилни подпочвени води. Новото богатство обещавало да промени изцяло поминъка на Голя­мо Конаре - появили се лозя, плодородни зеленчукови градини, дори оризища. Сказката на ня­какъв пътуващ агроном родила следваща идея - да направят рафинерия за слънчогледово олио. Немска фирма от Бремен доставила машините през 1925 г. Това добре, но в района нямало производители на слънчоглед. Дипломираният юрист Борис Чобанов натоварил през пролетта на 1926 г. една каруца със семе и тръгнал от село на село. Мнозина не му вярвали. Адвокатът обаче умеел да убеждава. А през есента, когато теж­ките каруци тръгнали към новопостроената фабрика, селяните отвед­нъж разбрали, че съдбата им е дала нов доходен поминък.

Неочакван късмет споходил и фабрикантите. Още не били свършили  пробите на машините, още не се знаело как ще тръгне производството, а в селото пристигнал представител на бургаската фирма „Йомтов-Аврамов". Търговецът обяс­нил, че изнася кюспе за Холандия и сложил на масата 600 000 лева ка­паро за бъдещите доставки. Притеснил се Борис Чобанов - още не била тръгнала фабриката, а му дават накуп толкова много пари. Франджи, представителят на бургаската фирма, погледнал окуражително - бил разпитал какво представляват братя Чобанови и знаел, че ще успеят. Подобна ситуация в днешно време наричат летящ старт - братята били осигурени финансово и можели да завъртят производството на пълни обороти.

Окуражени от успеха, Чобанови се  втурнали да опитат нещо ново и различно. Идеята дошла от полето. Обил­ната вода поощрила хора­та да сеят памук. А щом има суровина, значи трябва да има и предпри­ятие за преработка. Бо­рис Чобанов тръгнал от специалист на специалист, за да стигне накрая до австрийското селце Маркентал, недалеч от Виена. Превъзходни анг­лийски машини събирали праха в затворена фабрика. След разделянето на Австро-Унгария предпри­ятията в бранша спрели да работят и техниката се разпродавала като старо желязо. Така били осигу­рени машините за новото предприятие в Голямо Конаре. Заедно с тях пристигнал и отличен специалист - словакът Иван Лаха. След затварянето на фабриката в Маркентал, майсторът трябвало да се хра­ни с цигулката, като свирел по сватби и именни дни.

Братята монтирали машините, наели работници. Оставало само да се закупи суровина. Наложило се да теглят малък краткосро­чен кредит. Нищо и ни­каква работа. Да, но се случило през 1934 г., когато банкерите, обхванати от панически страх, почти не давали пари. Навсякъде отрязали Борис Чобанов, а в  Балканска банка направо му ка­зали да се върне на село, като остави индуст­рията на гражданите.

Смазан от неуспеха, Чобанов обика­лял из Пловдив. По едно време влязъл в Курдовото кафене. Тук случай­ността го срещнала отново с ев­реина Франджи, който го представил на свой поз­нат. Само за няколко ми­нути суровината била осигурена. Тръгнали пратките с памук, завър­тели се машините, полу­чила се първокачествена прежда. Напук на банкер­ските пророчества, не в промишления град Плов­див, а на село били поло­жени основите на един нов бранш в Пловдивско. Успехът на братя Чобанови станал причина и други да се насочат към памука - появили се нови фабрики с хиляди вретена.

Няколко години по-късно братята закупили най-модерните за време­то немски машини, пост­роили в северната част на Пловдив голямо предприятие. После вдигнали сушилня за зеленчуци в Голямо Конаре и инсталация за чер­вен пипер. Наложили се като изявени производи­тели, хлябът на стотици работници зависел от техните усилия. Не закъсняло и приз­нанието - д-р Обрейко Обрейков поканил Борис за член на Пловдивската търговско-индустриална камара, а в началото на 1945 г. Чобанов бил назначен за председател на Областната стопанска камара. Един ден при него дошъл Кочо Костов и му донесъл правилника на панаира. Разгърнал го Чобанов и разбрал, че в неговите задължения влиза и ръководството на Международния мострен панаир. Тръгнал Чобанов да издирва имуществото. Най-напред отишъл до една от изложбените палати при Централната железопът­на гара. Новите управници от Отечествения фронт били складирали там дърва. После им хрумнало да пуснат кова­чи от „Столипиново" да правят подкови и клинци. „Мъдрото" решение ста­нало причина за голям пожар. Застрахователите изплатили минимално обезщетение, което не стигало доникъде. В същото време обаче панаи­рът разполагал с терен от 120 декара край Марица, както и със солиден фонд за ново строителство. Имало дори готови про­екти за пет панаирни па­лати. И най-важното - трима от министрите в правителството били пловдивчани. Така след четиригодишно пре­късване в Пловдив отно­во започнали да се стягат за панаир.     

В един момент някои от министрите се опитали да попречат, ка­то обявили, че Пловдив няма достатъчно хотели, затова панаирът трябва да се строи в Русе. Обаче Борис Чобанов бил опи­тен юрист и знаел как да действа: обиколил министерските кабинети, накрая стигнал до царския дворец, в който тогава рабо­тел Георги Димитров. Парите тръгнали към Пловдив. Строителство­то на новите палати край Марица започнало през май, на 31 август, т. е. са­мо след четири месеца, било официалното откриване. Така се появили първите изложбени пала­ти на съвременния панаирен град в Пловдив.

по едноименния роман на Алек Попов

драматизация - Алек Попов и Деляна Манева

постановка – Елена Панайотова

сценография – Петър Митев

костюмография – Николина Костова-Богданова

музика - Асен Аврамов

хореография – Татяна Соколова

видеодизайн – Петко Танчев

анимация - Сотир Гелев

фотографи - Атанас Кънев и Георги Вачев

 Участват:

Боряна Братоева, Мила Люцканова, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Венелин Методиев,Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Димитър Димитров, Красимир Василев, Троян Гогов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Петър Петров, Тихомир Кутев,Александър Секулов – Младши

НА 05.МАЙ 2016г. ОТ 19:00 ЧАСА В ДОМ НА КУЛТУРАТА " БОРИС ХРИСТОВ "

Монтираха седалките и полилеите, завършиха и декорацията на големия салон

Предстоят 72-часови проби на съоръженията

Ремонтът на пловдивския театър е на финалната права. Няма и помен от онова, което големия салон и сцената представляваха само преди малко повече от половин година. Саждите и въглените отстъпиха най-накрая пред блясъка на напълно реставрираните декоративни детайли на Светая Светих за театралите. Храмът на Мелпомена под тепетата вече почти е готов да посрещне първите си представления и публика. Монтирани са дори чисто новите супер удобни сини седалки, както и импозантните полилеи в салона и коридорите.

Предстоят ни вече дребни неща. Следва едно хубаво почистване, тъй като все още е много запрашено. После синхронизиране. След празниците ще има 72-часови проби на съоръженията. Мисля, че всички ще бъдем доволни от резултатите от ремонта- и ние, театралите, и най-вече зрителите, коментира пред Капана.бг и Под тепето директорът на Драмата Кръстю Кръстев.  

Стартира процес за въвеждане на обучение, възпитание и социализация на децата в общинските детски градини чрез прилагането на метода на Мария Монтесори. Пилотният проект предвижда тази година да бъдат обучени 25 преподаватели от пет селектирани детски заведения, както и петима общински служители и да бъдат оборудвани 10 помещения за първа група в избраните детските градини, съобразно изискванията за Монтесори педагогика в предучилищна възраст. В края на годината методът ще започне да се прилага и на практика, след като преподавателите завършат обучителния курс, заяви кметът Иван Тотев.

Проектът предвижда в рамките на 10 месеца да бъдат обучени по петима преподаватели от всяко от петте детски заведения, както и петима общински служители от отдел „Образование“. Обучението се осъществява от Нов български университет по специално разработена за проекта учебна програма. Като партньори в реализирането на проекта са привлечени квалифицирани български специалисти, притежаващи международна диплома от AMI (международната Монтесори Асоциация).

„Прилагането на обучение по метода на Мария Монтесори ще даде възможност на учителите да надградят съществуващата система и да приложат най-популярния педагогически метод за предучилищно обучение. Детските заведения трябва да са институции, които са медиатор в процеса на развитие на детската личност и въвеждането на обучение по метода Монтесори ще ни помогне в това отношение. В България Монтесори педагогиката се прилага единствено в частни учебни заведения и Община Пловдив е първата община, която въвежда иновативния подход за обучение и възпитание на децата“, каза зам.-кметът Стефан Стоянов.

Детските градини, в които първоначално ще се въведе образователната методика, са ЦДГ „Майчина грижа“, ЦДГ „Мирослава“, ОДЗ „Буратино, ЦДГ „Велимира“ и ЦДГ „Мир“. Решаващо при избора на петте градини е силната мотивация и желание от страна на директорите и екипите за въвеждане на иновации в преподаването и модернизиране на учебния процес.

 

May the force be with you или Come to the dark side….we have cookies!

Паулина Гегова

Не знам дали ситите раздават бисквити, но знам, че днес е денят на един от най-големите филми за всички времена – „Междузвездни войни“. Филм, който няма допирателна, който няма еквивалент. Разбил box office-ите на световното кино, изкарал стотици милиони от рекламни материали, кукли, саундтрак, анимационни вариации и какво ли още не. Колекционерите на филма са хиляди, по цялата планета. Кино лентата си има и своите врагове, с които и до ден днешен феновете спорят. Или с други думи Star trek vs. Stargate = Star wars

Любители всякакви. Фантастиката никога не е виждала такъв широк диапазон, такъв широк спектър, като първата трилогия на Лукас и Спилбърг. Стотици малки момченца са желаели да станат джедаи, стотици девойки, а и по-възрастни са припадали по харизматичния пират Хан Соло. Прическата на принцеса Лея стана емблематична, а мнозина имитатори се научиха да докарват тежкото дишане на Дарт Вейдър.  В поредицата присъстват изобретения, които не съществуваха за годините си, но които скоро след това се появиха на бял свят. Точно толкова могъща империя създадоха двамата гении на американското кино. Империя, която никога няма да бъде заличена, колкото и пъти да я взривяват. 

Предлагаме ви селекция от най-крилатите фрази от филма, за да си припомним тази галактическа война подобаващо:

Luke, I am your father!

Люк, аз съм баща ти!

Destroy the Sith, we must!

Да унищожим ситите, ние трябва!

Powerful you have become, the dark side I sense in you!

Силен си станал, Тъмната страна усещам в теб

Why do I have the feeling that one day youll be the death of me?

Защо имам чувството, че един ден ще умра заради теб?

Fear leads to anger, anger leads to hate, hate leads to suffering!

Страхът води до гняв, гневът води до омраза, омразата води до страдание."

The Jedi use their power for good. The Jedi are selfless. They only care about others.

Джедаите използват своята сила за добро. Джедаите нямат его. Те се интересуват само от другите.

Size matters not. Look at me. Judge me by my size, do you? And well you should not. For my ally is the Force, and a powerful ally it is.

Значение размерът няма. Мен виж. За мен по размера ми съдиш ли? Трябва не. Защото мой съюзник е силата, и могъщ е тя съюзник.

Great, kid. Don't get cocky.

Супер, хлапе. Не ставай самонадеян.

I love you! - I know!

Преди много години, в една далечна галактика, хората се влюбиха в този филм. Любов, която продължава и до ден днешен, вечно жива, вечно пулсираща...

 

Освен красиво и нежно лице, тя е имала и също толкова красива и нежна душа 

Мизерията и страданията по време на войната не пречупили духа на изящната Одри, а го поддържали състрадателен и добър

Екатерина Стоянова

Въпреки непрестанните промени в киното и огромните разлики между онова през 50-те и 60-те години и това в днешни дни, много от старите филми си остават класика, която винаги ще бъде ценена и обичана. Актьорите на изминалото време също винаги ще живеят в сърцата на хората, ще останат в историята на сценичните изкуства със своята пленителност и никога няма да бъдат забравени. Една велика личност, емблематично лице на киното от  50-те и 60-те години е безкрайно харизматичната и изтънчена Одри Хепбърн. Днес е рождения й ден и щеше да навърши 87г, ако все още бе жива.  Родена на 4 май 1929г и завършила земния си път на 20 януари 1993г, тя все още стопля сърцата на почитателите си с ролите си във велики филми като „Закуска в Тифани”, „Война и мир”, „Бандата от Лавендър Хил” и редица други.

Началото на жизнения й път тръгва от Белгия и през 1935г се премества в Кент,  където посещава Частна девическа академия. Скоро след това настъпва повратен момент в живота й, който тя определя като най-трагичен и травмиращ – моментът след развода на родителите й и заминаването на баща й. Правейки множество опити да го открие, години по-късно, с помощта на Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин. Те възстановяват връзката си и поддържат неразривни отношения до неговия край. 

През 1940г немците нападнали Холандия, където Одри вече живеела. Тогава тя приела псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради „английското звучене на името”, което се считало за опасно.  През тези години цялото имущество на рода им отишло в ръцете на нацистите, а нежната красавица била принудена да научи новия език за отрицателно време, за да не попадне в концентрационен лагер, ако бъде чута да произнася английска реч.  Изключително трудни години настъпили в живота й. 

Една година след окупацията на Холандия, Одри започва да се занимава с балет, потапяйки се тъй силно в света на музиката и танците. Може би това е бил начинът й да се справи със случващото се, да избяга от грозната жестокост в ежедневието.  Балерината изявявала таланта си в бункери и подземия, събирайки средства за Съпротивата. Тя е предприемала различни действия като предаване на кодирани съобщения, раздаване на антифашистки брошури и подпомагане на нуждаещите се. Нейното лъвско сърце е било толкова голямо, че в него е имало място за всеки. 

Преминавайки през безброй перипетии и трудности,  страдаща от астма, жълтеница, анемия, отоци по крайниците и редица други заболявания от недохранване, тя все пак успява да се справи и да остане на крака. Нещо повече – малко след това настъпва началото на филмовата й кариера. С премиерата си на Бродуей в постановката „Джиджи”, тя печели много фенове и обожатели, както и награда за дебют.  Холивуд веднага забелязва таланта й и й предлага роля в „Римската ваканция” и така започва нейната кино-кариера. Блясък и слава се носели около нейната тънка снага, които били напълно заслужени. Хората се влюбили в нея! И до днес сме влюбени в нейната нежност, изящество, в нейното огромно и топло сърце.

Години наред тя се радвала на щастлива кариера, но настъпил и нейният край, след развода с  Андреа Дори.  Изигравайки последната си роля във филма на Стивън Спилбърг „Винаги”,  тя напуска сцената и отдава живота си на децата от страните от Третия свят. Отдадена на каузата да спасява деца, да им помага и да се грижи за тях, тя заслужава звание на светица. 

Трагичния й край се задава в края на 1992г, когато започва да се оплаква от болки в стомаха. Разболяла се от карцином на дебелото черво, тя преминава през операция в Америка, но закъсняла. Отказвайки химиотерапия, Одри си тръгва от този свят в началото на 1993г. Всъщност нейното тяло напуска света, но духът й остава вечно да цъфти в цветовете на нейния труд.

Нека си спомним и за нейната красива душа, докосвайки се до нея чрез прочувствените й и мъдри  думи, които биха могли да замислят всеки:

„Най-важното е да се наслаждавате на живота си и да бъдете щастливи – само това има значение”

"Докато остарявате, ще откриете, че имате само две ръце. Едната е, за да помагате на себе си, а другата – за да помагате на другите".

"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещото, което харесвам най-много, да се смея. Смехът лекува много болести. Може би е най-важното нещо у човек."

„Цял живот мама ми е казвала, че човек е длъжен да бъде полезен. Тя бе сигурна, че е по-важно да даваш, отколкото да получаваш любов”

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…