
Капана.БГ
Радослав Парушев: Самоиздадох се, за да го начукам на системата
Българската литература е скромна като цялата българска култура, смята Чарли
Не може в 21-ви век битовизмът и Вазов да са ти критерии, Априлското въстание и Баташкото клане да са ти тема
Защо Радослав Парушев кръсти последната си книга с истории "Само за напушени" и защо я издаде сам? Това ексцентричният писател разкри сам в литературен салон Spirt & Spirit в Петното на Роршах снощи, в искрен разговор с колегата си Александър Секулов и читателите си от Пловдив. На въпросът „Защо” е тръгнал в посока самоиздаване, Парушев отговори с препратка към историята. Смята, че всички проблеми тръгват от Сталинградската битка . От там започва всичко. Всичко след Сталиградската битка е проекция на резултата от нея. Затова след 44-та година селяните дойдоха в градовете, влезе в разговора в типичния си стил авторът.
През 2014г. издадох романа „Отвътре”, който двама души са чели. У мен се натрупа художествен гняв, който доведе до книгата „Само за напушени”, която бе моя агресивен естетски жест. Като не щете роман, на ви сега къси и шеговити текстове. Тогава обаче затънах в нашето малко блато, наречено българско книгоиздаване. От издателство „Сиела” искаха да ми сменят заглавието. Щяло да бъде пазарно самоубийство. Аз казах „Няма да стане”. Махнах се от „Сиела” и реших да пробвам да се самоиздам. Тогава се свързах с OCB, а те подкрепиха издаването на книгата. И какво излезе. До момента, 8 месеца откакто е на пазара, „Само за напушени” има повече продажби от общо трите ми книги, издадени от „Сиела” в последните седем години. Какво излиза. Аз съм никой- писател и адвокат, но се заемам с книгоиздаване и правя 600 пъти по-големи продажби от хората, които трябва да се занимават само с това и взимат заплати да го правят. Е, кой е за уволнение, попита Радослав Парушев. Подчертава, че му се е получило със самоиздаването. Като не скри, че в момента три компании, една от които международна, искат да подкрепят следващата му книга. Млади автори дойдоха при мен и ми предложиха да ги издам. Но няма как да стане. Аз се самоиздадох, за да го начукам на системата, допълва Чарли.
Казва, че няма идея защо издаденият от „Сиела” роман „Отвътре” не е бил приет от читателите. Не може един автор да бъде сърдит на публиката си, ако тя не е харесала работата му. Не зная защо хората не харесаха това, което аз най-много харесвам от себе си. Може би „Отвътре” не отговори на търсенията на епохата. Факт е, че много малко съвременни книги са посветени на съвременната реалност. От друга страна младите хора в България не четат и не желаят да се ангажират с културни процеси. До това доведе тоталното опростачване на нацията, отбелязва мрачно Парушев.
На фона на всичко куцо и сакато, което издава книги в България, има единици стойностни заглавия. Много са малко. Бълват се все неща с нулева художествена стойност. Колко романа като „Възвишение” има в последните години? Само един- „Възвишение”, маркира проблемът в съвременната българска литература Чарли. За голямо щастие автори като Милен Русков продължават да пишат. И ето че „Чамкория” е събитието на годината. Българската литература е скромна като цялата българска култура, но не е пералня за пари като киното например. Положението в литературата е толкова зле, колкото бе зле миналата година. Не може в 21-ви век битовизмът и Вазов да са ти критерии, Априлското въстание и Баташкото клане да са ти тема, категоричен е Чарли.
Всъщност, Парушев бе част от групата творци, които се опитаха в близкото минало да наложат бързата литература. А сега технологиите наложиха бързото писане и бързото четене. Да, идеята за бързата литература беше наша, но тогава нямаше Фейсбук. Дигиталната епоха направи Тръмп президент, извади Англия от Европа, продължи Радослав Парушев. В този ред на разсъждения вметна, че няма как литературата да иде на езика на визуалното, за да привлече вниманието на младите хора. Смята, че книгата не трябва да бъде принизявана дотам, че да се прави за youtube с идея да е по-лесно смилаема от младите хора. За тази цел си има Нико Тупарев и „Биг Брадър”, заключи Радослав Парушев.
Пловдивска следа в тазгодишните Национални награди за актьорско майсторство „Любимец 13“
Националните награди за актьорско майсторство „Любимец 13“ бяха връчени за трети пореден път на 17 октомври- рождения ден на Апостол Карамитев, на тържествена церемония в едноименния театър в Димитровград. Сред петимата наградени е актьорът от Драматичен театър Пловдив Георги Вачев, а автор на наградната статуетка е скулпторът Цвятко Сиромашки, който създаде приза с лика на Апостол Карамитев специално за наградите „Любимец 13“.
Всяко издание на церемонията е под различен надслов. Миналата година това бе „Пътят на актьора“, а тази година мотото, което определи номинациите и наградените, е „Многоликият талант на актьора“. Съобразно избраната тема, жури определи имената на 5 актьори, на които бе връчена наградата: „Любимец 13 – Другото лице на Актьора“, а с приза „Любимец 13 – Легенда на българския театър и кино“ бе удостоен посмъртно актьорът, режисьор, аниматор, сценограф, художник и поет Иван Андонов. По този начин церемонията отдаде почит и признание към професионалните актьори, които са развили и проявили многоликия си талант и в други изкуства, различни от театралното.
Наградените в залата на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград актьори бяха следните:
С наградата „Любимец 13 – Другото лице на Актьора“:
Ралица Ковачева – Бежан
Актрисата започва като асистент на проф. Елисавета Сотирова. През 2008 г. защитава докторат на тема „Гласът като средство на драматичното”. Автор е на книгата „Тайният свят на човешкия глас”. В момента преподава сценична реч и правоговор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като асистент на проф. Иванка Бенчева.
Освен това Ралица Ковачева усилено се занимава с музика. Освен своите солови изяви, актрисата пее в групи („Mery Lu Band“ и „К2“), развива джаз и поп-проекти с различни музиканти.
На сцената Ралица Ковачева-Бежан изпя песента „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков и аранжимент на Калин Жечев и Алекс Нушев.
Георги Вачев
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за драматичен театър, в класа на проф. Надежда Сейкова и става част от трупата на Пловдивския Драматичен Театър. Увлича се от фотография и получава първия си фотоапарат още на 8 годишна . През 2007 учи магистратура фотография в АМТИИ - Пловдив. Автор е на много изложби, представени у нас и в чужбина.
Обективът му улавя живота в по-нестандартния му план и вероятно затова колегите му актьори обожават да ги снима. Изложбата му „НЯМА ПЕНСИОНИРАНИ АКТЬОРИ“ е постижение във фотографското портретно изкуство
Руслан Мъйнов
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова, специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър". Талантът му е толкова ярък, че още със завършването си започва да се изявява на театралната, телевизионната и музикалната сцена и прави запомнящи се участия. Бързо се превръща в един от най-успешни актьори-комици в България.
Притежава изключителен теноров глас, който в комбинация с артистичния му талант е обещание за великолепно преживяване. Автор е на текстовете и музиката на много свои песни. Има няколко издадени албума. Носител на множество престижни награди.
На церемонията Руслайн Мъйнов представи таланта си на певец с „Обич облечи“ по негова музика и текст, аранжимент: Светозар Заров.
Даниела Викторова
Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. След завършването си работи 3 години в Русенския драматичен театър, след което става част от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна.
Другото й творческо лице е поезията. Своите първи стъпки в словесното поприще прави още в тийнейджърските си години. Автор е на лиричните книги „Среднощен блус” и „Писма без подател”. Носител е на първа награда от конкурса за поезия „От заник слънце озарени”, Яворови дни – Поморие 2013.
Стефан Вълдобрев
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.
В началото на 90-те се налага основно със своите песни, които се превръщат в хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена, носейки му поредица от отличия.
В същото време той проявява траен интерес към театралната и филмова музика. Автор е на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж.
На церемонията по награждаването Стефан Вълдобрев изпълни „Тази песен не е за любов“ по негова музика и текст.
Иван Андонов – носител на Голямата награда „ЛЮБИМЕЦ 13 – ЛЕГЕНДА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КИНО“ /посмъртно/
Един от най-даровитите ни творци. Артист от висока класа – освен актьор е и режисьор на игрални и анимационни филми. Рисува живопис, занимава се със сценография и приложна графика.
Отначало иска да учи в Художествената академия, но впоследствие следва и завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Моис Бениеш. Има повече от 40 главни роли в театъра и около 60 в телевизията. Участвал е в повече от 40 български филма, два унгарски и два немски. Някои от филмите са с наши и международни отличия. Аниматор с 12 филма зад гърба си.
В игралното кино като режисьор е създал 20 късометражни и 19 пълнометражни филма. "Опасен чар", "Дами канят", "Адио Рио", "Вчера", "Вампири, таласъми“ завинаги ще останат в сърцата на поколения зрители и днес влизат в графата „златна българска класика”. .
Като художник Иван Андонов има повече от 30 самостоятелни изложби. Негови платна притежават Националната художествена галерия, Софийската и други градски галерии, както и на частни колекции у нас, в Италия, Германия, Англия, Норвегия, САЩ, Гърция, Турция, Франция, Швейцария, Мексико, Израел, Малта и др.
Наградата бе връчена на съпругата на Иван Андонов Люба Маричкова от зам. кмета на Димитровград Яшо Минков.
Днес е денят на св. Лука, художниците отбелязват професионалния си празник
Днес християнската църква отбелязва деня на св. апостол и евангелист Лука. Той е един от четиримата евангелисти и се смята, че е нарисувал първата икона на Света Богородица. Поради това св. Лука се смята и за покровител на художниците.
Така 18 октомври е обявен за ден на художниците по целия свят. Много художествени академии, като известната "Сан Лука" в Рим, също отбелязват празник днес.
Kapana.BG поздравява всички празнуващи в Пловдив - града на художниците, както и всички артисти в страната с професионалния им празник!
Творческа вечер на писателя Владимир Зарев в Пловдив
Преди дни Владимир Зарев отбеляза своя 70-годишен юбилей в компанията на стотици приятели и почитатели. По време на събитието в София той получи почетен знак от президента на Република България, поздравителни адреси от Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика, Столична община, Съюз на българските писатели, Община Горна Малина и др.
Във връзка с годишнината и големия интерес към Владимир Зарев, Издателска къща „Хермес“ организира творчески вечери на писателя в Пловдив, Варна и Велико Търново.
Срещата е днес (сряда) от 18,00 ч. в книжарница „Хермес“ – Централ, Пловдив, ул. „Княз Александър I“ №43.
Представят сборник "На изповед пред Дякона" посветен на Васил Левски
Втората премиера на сборника със стихове "На изповед пред Дякона" посветен на Васил Левски предстои тази вечер. Тя ще се проведе в камерната зала на галерия Тракарт при свободен вход от 18 часа. През 2017 година, на 18.07 се навършиха 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
2017 г. е обявена за година на Левски. В негова чест, по идея на поета Александър Калчев, Фондация „Буквите“ обяви конкурс за стихотворение посветено на Апостола.
В конкурса участваха над 100 автора с близо 400 произведения, от които журито след много прецизен подбор (все пак това са стихове посветени на Апостола) подбра 90 произведения на 53 автори.
Сборникът започва с може би най-доброто произведение написано някога за Васил Левски – „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев и продължава с „Левски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов.
Следващите няколко месеца ще се опитаме да запознаем цяла България с този сборник.
Ще бъде представена и поредната 12 книга от проекта "Мечта за книга" - "Спомни си забравените" на Петя Иванова - неин дебютен криминален роман.
Самобитната унгарска Meszecsinka гостува в Bee Bop Cafe
Една от най-самобитните унгарски формации, добре позната и обичана у нас – Meszecsinka, ще гостува за съвместен концерт с лъчезарната Миленита и нейния бенд в Sofia Live Club . Тази комбинация никак не е случайна: поводът е официалният Ден на българо-унгарската дружба 19 октомври. Именно на тази дружба рожба е проектът Meszecsinka – унгарската група с българско име. Meszecsinka няма да пропусне да направи и турне в България покрай своя софийски концерт и изпълнение в Пловдив на 18 октовмри в Bee Bop Cafe. Концертът е от 21 часа, а билетът - 10 лв.
Очаровала феновете на Беглика 2015 и гостуваща често със самостоятелни гигове у нас, Meszecsinka се радва на непрекъснато увеличаваща се фенбаза сред българската публика. Нейно ядро са Аннамария Ола (вокали, флейта) е вокал на Fokatelep (хедлайнер на Беглика 2012), а Емил Билярски (клавир, китара) 15 години свири в психеделичната Korai Öröm, добре известна и у нас.
Месечинка ще свири за пръв път в България с арменския мултиинструменталист Карен Арутюнян, основател на московската група “Дети Пикасо“, който активно участва в записите на последните два албума на унгарците.
Meszecsinka е формирана от двамата през 2009 г. Свирят из цяла Европа, САЩ и Канада, заснемат клипове на Червения площад и на българското Черноморие. Актуалният им албум Awake In A Dream е наречен от пресата“гениален“, „world music албум на годината“ и е горещо приет от публиката в различни страни. Какво е Meszecsinka? Вместо опити да определим стила им, ето няколко отзива от международната преса:
„Meszecsinka е една от онези редки групи, които могат да впечатлят доста широка публика, но същевременно са по-скоро от другата страна – от страната на високото изкуство. Тук има и психеделик рок, който на места прилича на народна музика, и клавирни пасажи с енергията на The Doors, a защо не и на ранните Pink Floyd, и причудливи звуци и напеви, които идват сякаш от други светове…” Kultura.bg
“Диви и необуздани, като саундтрак към рейва по повод края на вселената… Източно-европейски Kate Bush или Cocteau Twins … транс-атмосфери, напомнящи за The Orb и Ozric Tentacles с групата, излъчваща вълни от мощен саунд”. Songlines (UK)
Live концерт в Пловдив на групата от Лийдс Skandal с Leftover Bullets, ФОН
Безмилостно, доскорошно базираната в Лийдс банда Skandal бута границите на тежкорифовата музика със своето последно издание „ Year of the Cicada”, миксирано и мастерирно от Джиорджос Бокос, бивш член на Rotting Christ. 24 минутното EP, което съдържа 4 песни крие в себе си по-тъмен и по-тежък подход към музиката, докато все пак съдържа всички елементи на експлозивния и запаметяващ се Heavy Rock/Rock n Roll станал бранд на самата банда под името “Doom n’Roll. След високи оценки от пресата за първото си EP “First step to Nowhere” бандата успява да надвие вътрешни сътресения и да осъществи първото си турне в подкрепа на последното си издание, като с него изгражда репутацията за одухотворени живи изпълнения и печели армия от верни фенове. Skandal предлагат ритуалистично и уникално живо изпълнение, като са и отдадени на това да се установят на британската тежка сцена.
Концертът ще тази вечер е в Post-Culture Stage в Петното от 19:30 часа. Билетът е 8 лв.