Отбелязваме 120 години от рождението на класика на българската литература

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в гр. Прилеп, Македония. Първоначално учи в родния си град, след това е в Солунската българска гимназия "Св.св.Кирил и Методий". По-късно продължава образованието си в Загреб, Виена и София.

Неговото многообразно творчество не се изчерпва само с върховото му постижение в тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам", но те остават най-известните му творби. Той е оставил много разкази, повести и романи, силна публицистика, особено тази, създадена във вестниците "Македония" и "Зора". Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.

Той е оставил много разкази, повести и романи, силна публицистика, особено тази, създадена във вестниците "Македония" и "Зора".

Произведенията на Талев са преведени на около 20 езика, между които английски, арменски, литовски, немски, полски, румънски, руски, турски, унгарски, френски, чешки и японски език.

Темата за Македония заема централно място в неговото творчество и той пише множество статии и книги, посветени на съдбата ѝ. Новата политическа конюнктура след 9-и септември променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за великобългарски шовинист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 г. Димитър е арестуван и е задържан в Софийския централен, от там е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол до края на август 1945. Това се повтаря през октомври 1947 г., когато в изключително тежко здравословно състояние той е въдворен на работа в „трудово-изправително селище“ – „Куциян“ (до февруари 1948) г. Там Талев щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците.

По-късно пред Владимир Свинтила Талев сравнява престоя си в трудово-изправителното селище с Голгота:

„Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. […] Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.“

Талев умира през 1966 г.

Да си припомним някои от най-запомнящите се цитати на писателя за човешката природа:

„Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.”

„Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.”

 „Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка...”

„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.”

„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?”

„Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”

„Во секо нещо требва да има чест и човещина.“

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”