Златка Шеткова и Георги Калев представят втората си съвместна изложба в галерия „Лабиринт“ в Пловдив. Без предварително зададена тема експозицията им включва 34 картини и 7 пластики. Според авторите свободният творчески процес ги отвежда към неочаквани решения и нови идеи.

Златка Шеткова и в тази си изложба е различна.

„Тази година реших да изляза от фигуративното, от натурата, която винаги преди това ми е служило като изразно средство и отправна точка и да се вгледам навътре, да се опитам моето преживяване да го предам в платната си“.

„Когато има нещо скрито, то търси да се появи“, казва тя.

В нейните картини образът постепенно се разпада, отстъпвайки място на състояния и вътрешното аз.

В част от творбите фигурата напълно изчезва, за да се слее с „нещо изконно“, а в други се появяват въпроси за вътрешната двойнственост и идентичност, като в картината „Just Married“, в която поставя въпрос за мъжкото и женското в нас, дали го разпознаваме и дали е необходимо да го открием, за да бъдем. В картината няма лице и сякаш е изображение в огледалото. В друга своя творба тя представя екстазът и разпадът на тялото, на материята. Особено впечатляваща е серията й от пластики и рисунки “Древни деца” представяща керамични фигури на деца в различни състояния върху стари турски керемиди, покрити от мъха на времето.

„Привлече ме темата за паметта на детството, като нещо архаично – не лично, а колективно. Тези деца сякаш са живели преди нас, в много по-ранен свят. Или пък са онази частица в нас, която свети непроменена от хиляди години и ни вика. “Древни” не в смисъла на стари, а изначални. След като направих тези керамични пластики мина известно време и ме „дръпна“ да създам и рисунки, за да продължа и разгърна темата. Сякаш им давам шанс да си направят следващата стъпка“, допълва художничката.

Форматът на втората съвместна изложба с Георги Калев според Златка Шеткова й дава свобода.

„Познаваме се добре и въпреки това всеки път се изненадвам от него. Това е ползотворно, много свободно и вдъхновяващо приятелство. Нямахме някаква централна идея, която да следваме, но в процеса на работа видяхме, че има подобие, синхроничност, макар и в различни изразни средства“, споделя Шеткова.

При Георги Калев човекът остава в центъра, но като пулсация от лица и емоции. Той определя процеса като селекция на най-същностното.

„Както Златка го описва – рисувам в транс и понякога използвам само емоциите, извън конкретиката“, казва Калев.

Неговите композиции варират между конкретни сцени и почти съновидни образи.

„Самият процес на правене на една изложба за нас е странна смес от съчетаване без да имаме задължителна първоначална концепция. Даваме си свобода без формално да правим някаква уговорка. Целият творчески процес е огромно удоволствие и предизвикателство. При предходната изложба видяхме, че има потенциал и сега решихме да повторим без да сме толкова тематични“, казва Калев. В неговите картини са отразени лица от различни моменти.

„Всяка една от тези картини има конкретен сюжет. При една от тях са нарисувани абитуриенти по време на цикадите, когато в Пловдив всички хора „полудяват“ по най-различен начин. В друга съм нарисувал хора, които излизат след концерт от Античния театър, в трета – хора от семейния кръг. Понякога рисувам лицата като ги изкарвам от конкретика и ползвам емоциите им“, споделя авторът.

Той допълва, че представя различни пластове на отделни поколения без да ги определя сюжетно или социално. В една от творбите си представя спомен за непознати роднини, като контрапункт на други картини, които са по-експресивни. 

Изложбата „Човек 2“ е диалог между вътрешното и видимото, между разпадането и събирането на образа. Тя е открита в галерия „Лабиринт“ до 26 април 2026 г.