Росен Трендафилов осъществява музикалната си мечта едва на 17 години

Йоана Иванова

Ако все още не знаете кой е Росен Трендафилов, познат още като R.O.S, гарантираме, че ще започнете да чувате името му все по-често. За по-малко от година R.O.S успява да се изкачи на едни от най-големите музикални сцени в България, да запише клип, да се запознае с топ артистите в хип-хопа и да получи пълната им подкрепа. А е едва на 17.

Всичко започва, когато 5 o’clock пускат конкурс за MC-та, в който Росен на шега решава да се включи. Всеки участник трябва да публикува клип, в който рапира върху бийт на 5 o’clock. Клипчето на Росен започва да се споделя и добива виралност, а накрая достига до Николай Славчев от Crocodile. Николай го запознава с Wosh MC и Yoko, които му дават началния тласък. Следва първото му участие в Пловдив.

Росен печели конкурса, а наградата е да запише парче по желание. След това идва идеята за клип, който обаче не се покрива от организаторите. Тогава Росен се обръща към Николай с молба да му намери почасова работа, за да може да финансира начинанието. Николай го води в един дърварник в село Труд и го запознава с Мария. Готов е да започне каквато и да е работа. Мария обаче го разпитва и Росен споделя за мечтата си да се занимава с музика. Тогава без да се замисля му казва: „Момче, следвай мечтите си. Ето ти една символична сума.“

Така започват да снимат клипа. Тръгват от София, откъдето заедно с група момичета, подвизаващи се като „Шайка Утайка“ и Николай от Crocodile, се отправят към Чехия. Снимат кадри на интересни места във всяка една държава, през която преминават. В Чехия прекарват първите два дни в Прага. Там снимат сцени в едни от най-големите паркове и забележителности, сред които и един скейт парк, от който има изглед към целия град. Главната им цел обаче е Бърно, където се провежда Hip Hop Kemp - най-големия хип-хоп фестивал в света. Там прекарват четири дни на палатки и заснемат сцени с едни от най-доказаните имена в хип-хопа от целия свят.

Видеото е качено в края на 2017 г., а вече има повече от 12 хиляди гледания. Освен това, Росен не спира да прави записи. Засега набляга на самостоятелните парчета, но не изключва и възможността да работи с други изпълнители. Всъщност една от мечтите му се сбъдва. Един от фаворитите му на българската сцена е 42, с когото записва песен за дебютния му албум. Желание има да работи с още много артисти, включително F.O. и Секта. „Тази една година беше наистина доста плодородна относно връзки. Тъй че ние се познаваме с повечето от тях,“ споделя R.O.S. Въпрос на време е да чуем някоя яка колаборация.

Но конкурсът на 5 o’clock е само пикът за R.O.S. Връзката му с хип-хопа започва малко по-рано. Росен е ученик в Езикова гимназия „Пловдив“, където по традиция всяка година се провежда Ден на таланта. Росен трябва да участва с песен. По това време е в Хора на момчетата. Но г-н Атанасов, учителят по музика, му казва, че прекалено много хора ще пеят и го пита дали може да направи нещо по-различно. Росен предлага да рапира. Когато на репетицията изпълнява Rap God на Еминем, г-н Атанасов направо се хваща за главата. На самия Ден на таланта публиката е във възторг. Цялата зала става на крака. „Казах си, тая гледка искам да я видя поне още един път в живота си. В последствие я видях много повече пъти.“

Именно това е моментът на обрат в живота на Росен, когато вече знае с какво иска да се занимава. Росен има пълната подкрепа на приятелите и съучениците си, както и на повечето учители и дори директора. В началото семейството му е малко скептично заради старото верую, че музикант къща не храни, но когато виждат колко добре се развиват нещата, започват да гледат с друго око.

R.O.S пише текстовете си сам, като повечето са на български. Пише и на английски, което му е много по-лесно, но предпочита родния си език. Българският е по-труден и за изпълнение, но пък е по-интересно да пишеш на него, защото изисква повече мисъл. Самите лирики засягат както универсални теми и критика върху съвременните явления в българската музика, така и по-лични теми за детството и ученическия живот на R.O.S. Понякога засяга и политиката, а темата за религията присъства почти във всеки негов текст. Избягва да пише за наркотиците, защото просто не е красиво, а и не е нещо, което подкрепя. Не се свени обаче да използва вулгаризми. Това е просто свободата да изразиш нещо, така както мислиш за него.

Освен текстовете Росен иска да се научи да пише и музиката си. „Бих желал да се занимавам с музикална инженерност. Това ще рече да обработвам вокали, инструментали, да се занимавам с аудио вълни и прочие.“ Засега е решен да гради музикална кариера в България. Въпреки че намира известна доза истина в думите на хората, които го предупреждават, че средата в България не е благоприятна, особено за музика, ако има реализация, не вижда смисъл да не остане. „Засега схемата е опит – грешка.“

В момента R.O.S рапира по участия в цялата страна заедно с едни от най-големите имена в хип-хопа. А на въпроса какво да очакваме в бъдеще, отговорът е много прост: „Само яки работи, друго не. Ако не е яко, има друга аудитория да го слуша не якото. Не и моята."

Авторът на „Престъпна лирика“ издаде нова книга за месеца на виното и любовта

От откъснатите малини в бабиния двор, до почти порасналото момче, разтърсвано от любовни трепети до мъжа, който стои зад белите страници, с капки вино по тях…

Ако не се интересувате от поезия, то каузата зад книгата е другата причина да я прочетете

„когато отворих вратата
тя ме погледна с онзи поглед
който разбива скали
кове желязо и забива бучки
в мъжките брадясали гърла
прегърна ме силно
миришеше на любов и дете
дете което трябва да живее
тогава забравих кой съм
бях просто статично същество
в което се беше гушнало божество
погледна ме в очите засрамена
това са най-красивите очи в които
се огледах с душата си
след това не помня нищо освен
че когато си тръгвах тя изтича до мен
хвана ме за крака
съвсем тихичко ми каза
нали знаеш че никога
няма да те пусна

На Петя
три годинки и половина
единадесет химиотерапии“

Мартин Стратиев се превръща в интернет сензация за дни, а първата му стихосбирка – „Престъпна лирика“ и до днес вълнува. Преди броени дни излезе от печат и втората – „Тероар“. Тя отвежда читателите в един нов свят. От откъснатите малини в бабиния двор, до почти порасналото момче, разтърсвано от любовни трепети до мъжа, който стои зад белите страници, с капки вино по тях. Ако не се интересувате от поезия, то каузата зад книгата е другата причина да я прочетете. Защото с всяка закупена книга Вие дарявате по един лев на Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания".

Вероятно не знаете, какво е тероар. Ако обичате виното, обаче, трябва да запомните следващите редове:  „Тероар е усещане, философия… Тероарът е характерът на виното, а любовта е тероарът на живота“.

Образът на Мартин е доста далеч от този на обикновения поет. Той е от мъжете, които държат оръжия в килера си. Ръцете му са изцапани с масло от двигателя на мощен мотор, а брадата му е на точно шест дни. Стиховете му са прости, но дълбоки, абсолютно непретенциозни. В книгата ще срещнете стих за всеки вид любов и копнеж. Онзи по детството, онзи по любимите баба и дядо, онзи по непреодолимата жена.

Мартин е роден през 1987 г. в град София. Завършва средното си образование със специалност „Художествена фотография и аудиовизия“. Получава бакалавърска степен по Телекомуникации в Нов Български Университет и магистърска степен по Бизнес администрация. Работи дълги години като face control в редица столични заведения.

Започва поетичната си кариера от обикновени статуси в социалните мрежи. Facebook профилът му събира хиляди харесвания за броени дни, а след няколко месеца излиза от печат дебютната му стихосбирка „Престъпна лирика“, под редакцията на Петър Чухов. Продажбите са изненадващи за дебютиращ поет. Малко преди старта на месец февруари, излиза от печат и втората му стихосбирка „Тероар“, посветена на любовта и виното.

Двете стихосбирни на Мартин Стратиев подкрепят Сдружение "Деца с онкохематологични заболявания". С всяка закупена бройка Вие дарявате 1 лев за каузата.

За новата си книга Мартин твърди, че в нея е написал всичко онова, което занимаващите се с литература хора го посъветвали да не пише първата. Този път реших да послушам сърцето си, казва той.

В интервю за Code Fashion Мартин Стратиев разкрива малко повече за себе си:

Как избра каузата, която подкрепяш с книгите си?

Запознах се с жените, които са създали сдружението за деца с онкохематологични заболявания и разбрах, че смисълът на живота ми е да им помагам в тяхната борба.

Какво ти носи общуването с тези деца?

Кара ме да се чувствам жив, полезен, щастлив, когато виждам усмивките и емоционалността им. Понякога съм и размазан от безсилие, но вярвам, че всички ще бъдат излекувани и се настройвам оптимистично. Те са невероятни бойци, на които се възхищавам и от които се уча.

Кое е престъпното на лириката? А тероарното?

Престъпно е да пиша поезия сигурно хаха. Тероар съм аз самият.

Каква е връзката между виното и любовта?

Любовта се преглъща по-добре с бутилка вино.

Възприемаш ли се като поет?

Възприемам се като автор, който запечатва изживяванията си.

А какво е мнението ти за другите млади поети в страната? Доста различен си от тях.

Харесвам няколко млади поети. Някои хора казват, че това поколение не пише дълбоко, но са в грешка. Всяко поколение се вълнува от различни неща и ги пресъздава през призмата на времето в което се намира.

Защо не обиколи всички телевизии и литературни четения като другите творци?

Защото за поезията не трябва да се говори толкова много, губи се чарът й.

Къде е римата и пунктуацията в твоите творби?

На майната й.