До края на лятото фондация „Пловдив 2019“ ще обяви покана за проекти с читалищата от града и региона 

Самодейни състави, неформални организации, институции, артисти и творци от града участват в създаването на повече от 50 % от съдържанието на програмата на Пловдив – Европейска столица на културата за 2019 година. Чрез ключовите проекти, партньорските инициативи, регионалното включване, проектите на читалищата, квартал Капана, събития от различен мащаб, пловдивчани имат възможност да осъществят идеите и вижданията си за развитието на града и културния му облик за годината на титлата. Сред основните акценти, по които фондация “Пловдив 2019” работи, е и проект посветен на кирилицата като уникален български принос в европейското многообразие. Проектът е насочен най-вече към популяризирането на българския шрифт и възможностите за неговото широко приложение.

Специална възможност за участие на утвърдените културни организации в Пловдив, граждани и аматьорски състави е създадена при организирането на кулминациите на програмата по време на откриващите и закриващите събития. Обичайно публиката и участниците на тези толкова важни моменти наброява приблизително 50 000 човека. За откриването на Европейска столица на културата в началото на 2019 г. в Пловдив се очакват представители на повече от 100 международни медии. Градът ще бъде специално посетен от близо 1000 официални гости, представители на основните европейски институции и на градовете партньори. Прогнозите са през 2019 г. градът да бъде посетен от повече от 2 млн. души, дошли специално за културната програма. 

Децентрализацията е основна цел на програмата на Европейската столица на културата. Затова фондацията работи активно с партньори за реализиране на събития във всеки от кварталите на града, както и в региона. Едни от първите проекти, реализирани още по време на кандидатстването на града, са осъществени именно в региона около Пловдив и са популяризирали местните обичаи и традиции сред младото поколение. С актуалните партньорства като например участието в професионалния форум на фестивала ФАРА фондация “Пловдив 2019” предостави възможност специално за професионалисти и студиа от града да вземат участие при преференциални условия. 

С инициативи, малки и средни събития, фондацията се стреми да създаде положителни традиции и празници за хората в Пловдив, какъвто е например ежегодното детско събитие на 5-ти септември, с което Пловдив празнува датата на спечелване на титлата.

До края на лятото фондация „Пловдив 2019“ ще обяви покана за проекти с читалищата от града и региона, които са със специален фокус в програмата на Европейска столица на културата, както и четвърта поред покана за културни събития насочени към „Капана – квартал на творческите индустрии“.  

В деня на отворените врати, който се провежда всеки вторник в офиса на фондацията на ул.“Райко Даскалов“ 2, всички заинтересувани могат да се запознаят с подробности, свързани с проектите, също и да получат повече информация за работата на екипа и събитията, които предстои да се случат до края на годината.

Юбилейното издание на фестивала започва на 23 септември с „Дует за човек и робот“ 

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK навършва 10 години и от 23 септември до 15 октомври в Пловдив ще празнува своя юбилей с изключително силна селекция от танцови спектакли. Тази есен ONE DANCE WEEK ще свърже различните култури по света чрез танцовото изкуство. Ще рисува лицето на съвременната цивилизация на сцената, поставяйки общи проблеми, тревоги и страсти, които не признават граници. Ще докаже, че съвременните изпълнителски изкуства са нещо повече от сетивен провокатор и красива среща между артисти и зрители.

Тазгодишната селекция има мисията да "оцвети" умовете на зрителите. Затова и новата фестивална визия е изцяло свързана с разума и с осмислянето на съвременното изкуство като източник на универсални послания и разширяване на съзнанието. Фестивалът ще „говори“ за приемането на различността, за любов, революции, тайни  и зависимост от технологиите. 

По време на десетото си издание ONE DANCE WEEK ще ни отведе надалеч към непознати континенти, истории, традиции и естетики. Ще представи планетата ни в нейните политически, географски, социални, етнически и религиозни сегрегации и ще съгради ново земно кълбо, в което единството е осъзнато приключение. Ще говори чрез танц, защото той достига там, където думите не могат.

Тазгодишното издание на фестивала започва на 23 септември в зала „Борис Христов“ /Пловдив/ с новаторския спектакъл от Тайван – „Дует за човек и робот“ /trailer: https://vimeo.com/77566365/. Главни действащи лица са хореографът Хуанг Юи и германският индустриален робот KUKA – един от най-напредналите, прецизни и разпознаваеми достижения на роботиката. Ще станем свидели на впечатляващ дует между един мъж, израснал без емоции, и една индустриална машина с човешки интелект.

Изпълнителят Хуанг Юи и роботът KUKA сътворяват изящна картина на бъдещето, или по-скоро на настоящето, в което човекът и умните машини живеят заедно. Техният танц не просто комбинира красотата на механиката с прецизното движение на тялото. Техният танц е актуален прочит на стаените чувства в технологичното съвремие и предизвикателна покана за размисъл.

KUKA, който тежи 795 кг и ще прелети разстоянито от Тайван до Пловдив, за да танцува пред българската публика,  има многобройни приложения в промишлеността, особено в автомобилостроенето и електрониката, като машината с механична ръка изпълнява безгрешно различни по сложност движения. Само една минута от хореографията на машината изисква около 10 часа фини настройки и програмиране. 

Като едно от най-авангардните достижения на съвременния танц, „Дует за човек и робот“ е и подобаващ старт на юбилейното издание на ONE DANCE WEEK. 

В продажба вече е Фестивалният билет за фестивала на стойност 45 лв. Бройката е ограничена, а след 31 август цената ще стане 55 лв.

В продажба са и билетите за спектакъла „Дует за човек и робот“ на цени от 10, 15 и 20 лв.

Купете с вашата карта Visa билет на epaygo.bg и ще получите подарък от Visa – фестивална чанта.

Българското участие на Европейското първенство по кану-каяк за мъже и жени и пара кану приключи с две осми места.

Станилия Стаменова не успя да се пребори за медалите на 200 м едноместно кану, които отидоха при Олесия Ромасенко (Рус), Кинчо Такач (Унг) и Алена Наздрова (Блрс).

Кристиян Душев, чието достигане до финала е безспорен успех, нямаше шанс да се намеси в битката за отличията и също финишира осми. Титлата грабна Лиъм Хийт (Вбр) пред  Бенс Хорват (Унг) и Марко Драгосавлевич (Сър).

В сутрешната сесия сребърните медалисти от Европейското първенство за юноши, девойки и младежи до 23 години през 2016 г. Велиян Бъчваров и Христо Реков завършиха на четвърто място във финал Б.

„Получи се много силно първенство с изключително добри резултати. Всички състезатели показаха, че са отлично подготвени. От нашия отбор Кристиян Душев успя да реализира потенциала, с който разполага. Станилия Стаменова имаше здравословни проблеми, от които не успя да се възстанови, и за съжаление не успя покаже пълните си възможности.

Останалите ни състезатели са все още много млади и бъдещето е пред тях. Наясно сме обаче, че ни чака страшно много работа”, заяви старши-треньорът на националния ни отбор по кану-каяк Милко Казанов.

За българския тим предстои лагер на Белмекен, с който стартира подготовката за световното първенство в Рачице (Чех) в края на август.

Станислав Доспевски изрисува иконите на Исус и Богородица в новата църква

Единствената дървена камбанария принадлежи на храма и е висока 17 метра

„Света Марина” е пловдивският храм с най-голям брой камбани

През 2011 година облепиха храма с лъскави тапети

Света великомъченица Марина живяла в Антиохия Писидийска през ІІІ в. Баща й бил езически жрец. Когато била само на 12 години,  макар и съвсем малка, тя повярвала в Иисуса Христа и открито изповядала вярата си в Него. Това разгневило особено много баща й и той станал първи неин гонител.  Римският управител на източните страни й предложил да му стане съпруга с цел да я отклони от вярата. Но младата изповедничка отказала да приеме и това станало причина да я подложат на жестоки мъчения. С Божията помощ и твърдата си вяра мъченицата изтърпяла всичките страдания, макар и непосилни за едно дете, и устояла на всички съблазни, тъй като във всичко се уповавала на Господа, а Той по благодатен начин я подкрепял. Накрая тя мъченически загинала, посечена от палача с меч. Така била причислена към светиите и удостоена с мъченически венец.

След признаване на християнството с Миланския едикт през 313 г. в древния град Пловдив били построени епископска базилика и резиденция за духовния глава на епархията. В старинната част на днешния град, там, където сега се намира античният форум, при археологически разкопки през миналия век са открити останките на този забележителен епископски комплекс.

Храмът, съществувал във времето след този период според проучванията на историка Александър Пижев и други изследователи бил построен най-вероятно в V в. и съществувал до края на VІ в., тъй като бил унищожен при тогавашните славянските нашествия. Според проучванията на тези изследователи, тогавашния  храм бил посветен на свети апостол Павел.

По време на османското владичество храмът носел вече името на света вeликомъченица Марина. Тогава той се намирал до така наречения Шахабединов мост над река Марица. Поробителите разрушили храма до основи, а на християните  разрешили да си построят нов храм, но на друго място. Новия храм в чест на света Марина те издигнали южно от Трихълмието. Макар и митрополитски, новопостроеният храм бил малък по размери, тъй като тогава съществували съществени ограниченията за християнските култови средища.

Днес храмът „Света Марина” е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието или по-точно под едно от седемте пловдивски тепета, известно като Таксим тепе в Пловдив на ул. „Д-р Вълкович” № 7.  За първи път за този храм  споменал през 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах, който по време на пътуванията си из Балканите отседнал за няколко дни в Пловдив. Според него, в града тогава съществували осем храма и главният от тях бил „Света Марина”. В него редовно се отслужвало богослужение и там се намирало и седалището на митрополита.

През 1589 г. голям пожар изпепелил до основи дървената конструкция на храма. Христолюбиви българи от града се мотивирали, събрали кой каквито средства имал и възстановили изгорелия храм. Но възможностите тогава били такива, че храмът отново бил построен от дърво. Поради тази причина нов пожар от 1611 г. пак опожарил дървената църква.

През средата на ХVІІІ в. отново църквата била опожарена. Сред първите ктитори при въстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г. по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил. През 1828 г. започнала изработката на нов иконостас за храма, амвон и балдахин за Светия Престол. Майсторите резбари, които извършили това, били Коста Коци и Коста Пасико от Мецово, представители на  Дебърската резбарска школа. Те работили иконостаса цели четири години. Той бил направен от орехово дърво върху липов скелет. По него с виртуозност са изобразени различни цвета и животни, предимно птици.

Главният ктитор, който дарил средства за изработката на този уникален по своята същност иконостас, бил Душко Петков Моравенов от Копривщица, баща на видния възрожденски писател Константин Моравенов. Запазен е един протокол от 17 март 1836 г., от който става ясно, че майсторът резбар Йоан Пашкула от село Мецово, който изработил олтара и украсата на светия престол, е получил за това уговорената сума от 22 570 гроша. За целия този период от 1455 г., когато на митрополитския престол бил владиката Дионисий, та чак до 1906 г. църквата „Света Марина” била катедрален храм на пловдивската гръцка митрополия.

В днешния си вид църквата била изградена през средата на ХІХ в. и по-точно през 1851 г., когато тя била съзидана от основи с камък. Новият храм вече бил по-голям и по-представителен от стария, тъй като османците премахнали ограниченията за размерите на християнските църкви по това време. При изграждането му работили тогава майсторите от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев – Устабашийски. 

По своята същност църквата представлявала типична за възрожденския период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях. Куполът e с многостенна форма. В западната част на храма се намира открита колонада – нартика, която e изписана с библейски сцени от зографа Никита Одринчанин през 1858 г. Общо сцените са 29, като 24 от тях са старозаветни. 

Когато започнало изграждането на новия, по-голям храм, направеният по-рано резбован иконостас бил демонтиран и щом църквата била завършена, той отново бил поставен. Отляво на царските двери на този иконостас била поставена иконата на Божията Майка Света Богородица с Младенеца Иисус, а отдясно – иконата на Спасителя Христос. И двете били изрисувани от Станислав Доспевски през 1868 г. Иконата на Рождество Христово и тази на Свети Йоан Предтеча били изписани от Никита Одринчанин и били оценени като едни от най-добрите образци на българската възрожденска живопис. А иконите на Свети цар Борис и Свети Климент Охридски, намиращи се отдясно на царските двери, били изработени от художника Георги Балджиев. В притвора, над образа на Света Марина, са изписани и образите на 12-те апостоли. Над тях е Иисус Христос с вдигната за благослов ръка. 

Днес в храма има и икона на първия просветител на град Пловдив – свети апостол Ерм. Храмът бил завършен окончателно през 1856 г., когато бил най-тържествено осветен от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св.Св. Константин и Елена – 21 май.

В него се съхраняват днес и две стари певници. Те имат осемстенна форма, украсени са с инкрустирани костени и дървени пластини. Според проучванията те били работени  през 1775 г. от Христо Баро от Трикала.

Друга важна забележителност на храма е владишният му трон. Той бил изработен през 50-те години на ХІХ в. от представителите на Дебърската школа – Димитър и Антон Станишеви.

В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храм „Света Марина”. Тя била завършена през 1869-1870 г. Представлява отделна от храма постройка и събужда любопитството на всеки, който посети храма. Висока е  около 17 м. и е изградена на шест етажа, които започват от земята, като всеки следващ етаж се стеснява над предходния. По този начин се образуват красиви сенници според мнението на Никола Алваджиев. Изработена е от здраво дъбово дърво и представлява уникална по своята същност архитектура, велико произведение на църковното строителство през ХІХ в. 

Върху прозорците на камбанарията са монтирани медни решетки. Реставрирана е през 1953 г.  Днес „Света Марина” е единственият пловдивски храм с най-голям брой камбани. Храмовият празник се чества на 17 юли, когато според православния календар се почита паметта на света великомъченица Марина. В храма се съхранява като голяма светиня и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.

Припомняме, че през ноември 2011 година, храмът бе облепен с тапети върху стенописите в самата сграда. Събитието получи широк обществен отзвук, след като Под Тепето писа по темата. Бяха извършени четири проверки от страна на Министерството на културата, тъй като ремонтните дейности не бяха съгласувани със съблюдаващите органи. Украсата в златно и изписаните платна с ликовете на Светии, вместо да бъде демонтирана, не само не бе премахната, но и допълнена от още блестящи елементи. И така до ден днешен. Въпреки сезиращите органи и намесата на прокуратурата, автентичните стенописи на храма останаха в миналото.