Паулина Александрова

 

 

 

Призрачното градче. В това има опасност да се превърне величественият иначе Тютюнев квартал ако не се опитаме всички заедно да променим нещо. Останките от архитектурния резерват със статут на паметника на културата от ден на ден падат пред очите ни, нехаещите частни стопани пасуват, интерес за инвестиции май няма в района, институциите мълчат. Пространството  между ул. „Иван Вазов“, Сточна и Централна гара, което има вековна история, замира. Затова и ние ще се впуснем в поредица за Тютюневото градче с идеята, че можем да накараме някои да се замислят по въпроса. Ще се опитаме да разкажем историите на фабрикантите, да открием собствениците на сградите днес, да попитаме за евентуалното бъдеще на зоната, която е сред акцентите в кандидатурата ни за културна столица.

 

Скоро след Освобождението в България започва да се развива тютюневото производство. Пловдив, като търговски и промишлен център, привлича фабрикантите. Строят се големи сгради с прекрасна архитектура, които и днес респектират с дворцовите си фасади и обеми. В квадрата по улиците „Иван Вазов”, „Христо Ботев”, „Авксентий Велешки” и вътрешните пресечки с едър паваж се концентрира 2/3 от цялата тютюнева промишленост в страната. Съществуват 30 тютюневи фабрики и 32 склада. От тях днес функционираща е само една, чиято сграда се различава от останалите само по шума на машините и светлината на старите лампи. Нейните прозорци са изпочупени, затворени с големи кашони, а някои дори липсват. Но вътре производството все още шуми.   

 

През 1947г. всички тютюневи фабрики стават държавна собственост, а след промените са върнати на реститутите и постепенно се разпродават и изоставят. Днес в някои от тях тютюнът е заменен с лежанки и дивани- единствените две реставрирани и ремонтирани сгради са се превърнали в спортен център Тотал спорт и магазин за мебели Галеро. И двете са сочени като съвършен пример за нов живот на великолепните стари сгради.  Останалите пустеят, рушат се и тънат в боклуци. Предупредителни табели за Опасност съжителстват върху майсторски скроените стени с декоративни елементи с гражданска позиция, изразена със спрейове.  

 

Само шумът от последната работеща фабрика напомня на някогашното Тютюнево градче. Скоро обаче и той ще секне, защото предприятието се мести в новата си супер модерна база в квартал Гагарин.  До края на август тук ще изпее песента си и последната машина.

 

Кои са прототипите на Ирина и на Борис Морев от романа Тютюн четете в историята ни за Тютюневия град утре!
 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…