Съседна на широкоизвестните къщи на Димитър Георгиади и Никола Недкович, тя не е толкова популярна и посещавана. Все на Трихълмието, но скрита зад висока ограда, тя е позабравена или напълно непозната за пловдивчани. Къщата на Иван Черноземски обаче се възражда за нов живот върху – буквално и метафорично – многото пластове история, които пази. Тя се намира непосредствено след къща Недкович, в посока храма Света Неделя. В нейните тайни ни въведе изпълнителният директор на сдружение "Бизнесът за Пловдив" Александър Стайков.

Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ се зае с реставрация на къщата, която ще се превърне в обществено достъпен културен център. Като много други качествени дейности, работата тече постепенно, бавно, но и по нужния ред. Къщата бе отворена за посещение през септември, но постепенно достъпните места ще се разширяват. До момента са инвестирани около 500 000 лева. С помощта на безценния труд на реставраторката Елена Кривошиева и нейния екип, възстановили не една и две къщи в Стария град, вече можем да видим куп богатства във възрожденската къща.

Историята

Къщата е построена в средата на 60-те години на XIX век. Като много други по Трихълмието, тя не е известна с името на своя създател. „При задълбочено проучване установихме с голяма сигурност, че най-старият собственик на имота е абаджията Никола хаджи Анастасин“, споделят от Бизнесът за Пловдив. В последствие там се настанява и Иван Черноземски, който е виден общественик, свързан с електрификацията на града. През 1919 година той създава частна дизелова централа - първата, която захранва с ток различни обекти в Пловдив. Друга знаменита негова къща е имало зад театъра, на мястото на днешната камерна сцена, но тя вече не съществува.

След 9 септември възрожденската къща вече не е в частни ръце. Преминава през различни държавни структури – Министерство на външната търговия, в последствие е и приемно здание за специални гости на Панаира. Днес тя продължава да е публична собственост, но под грижите на „Бизнесът за Пловдив“.

Архитектурата

Сградата е типична симетрична къща по терминологията на изследователя архитект Христо Пеев. Днес в долния етаж е с голямо помещение и стаи от двете страни. Стълбище, разположено вдясно от централното помещение, води до втория етаж, който има подобен план. Голямото помещение – хайет – на втория етаж е впечатляващо и днес, но типично възрожденско решение: почти цялата предна фасада е в прозорци. Просторният двор и югозападна фасадата правят това помещение изключително добре осветено.

Построена в последните десетилетия преди Възраждането, около 1865 година, тя вече не е с кирпичени стени, а от т.нар. „гивгирени“, т.е. с тухлени стени. През годините претърпява известни промени – например при регулация на задната улица „Развигор“ са отрязани еркерите. Те са възстановени по-късно през 70-те при реставрацията на къщата.

Интериорът на къщата е богато декориран – запазени са няколко ниши „алафранги“ с пейзажи от различни градове, с които, вероятно първият собственик е търгувал през XIX век. Според реставраторите в две от нишите са изписани Венеция и Истанбул. Реставрирани са също таваните и други декоративни мотиви по стените. Предстои още работа, като например по задната фасада към улица „Развигор“.

Къщата крие и интересни тайни, които тепърва ще се разкриват за публичен достъп. На пръстите на едната ръка се броят къщите в Стария град с вътрешни бани – хамами. Именно къщата на Иван Черноземски е една от тях, като неговата реставрация предстои. Подземието на къщата е също особено интересно - огромно пространство, едно ниво под улица „Цанко Лавренов“, но на нивото на улица „Развигор“. Там в продължение на 20-ина метра може да се проследи римската крепостна стена от 172 година, издигната от Марк Аврелий, която освен около Трихълмието, е преминавала приблизително покрай Малката базилика, до улица „Капитан Райчо“, днешния площад „Централен“ и същите огромни добре оформени камъни можем да видим на Джумаята около Римския стадион.

Бъдещето на къщата

След две години работа, в което къщата и двора ѝ придобиват коренно различен вид, от сдружението разкриват, че тепърва имат сериозни планове за следващите месеци и години. „Много средства и време са нужни да следващите дейности, но постепенно вървим. Ремонтът върви отгоре надолу – първо покрива, втория, първия етаж и постепенно слизаме надолу“, разказа за „Под тепето“ Александър Стайков от сдружение „Бизнесът за Пловдив“.

„Процесът върви бавно, но няма как да е иначе – къщата е стара, паметник на културата. Детайлните трябва да се спазват и да се реставрират в автентичния им вид“, коментира още той.

Първият етаж ще бъде културен център, в който ще има различен тип мероприятия. В момента там могат да се видят картини от големи майстори, сред които Златю Бояджиев и Цанко Лавренов. Платната са част от частната колекция на Стоян Даскалов. Там ще може да има различни литературни четения, концерти, изложби и т.н. „Тези средства, които са вложени тук, да бъдат видими и достъпни за всички- това е нашата идея“, добави още Стайков.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…