Снимка на корицата: Георги Матов

Едно от най-инстаграмските места в Европейската столица на културата безспорно са стълбите с водната каскада и надписа Together. Стотици туристи и местни ги увековечават на ден, а немалко се спират и до бронзовата статуя, небрежно поседнала встрани.  Носи се слух, че ако прошепнеш желанието си в ухото на паметника, то ще се сбъдне...Но кой точно е Мильо и защо образът  му е увековечен на едно от най-централните места в Града под тепетата?

Пловдивският бохем Мильо Лудия е един от най-известните зевзеци под тепетата. Михаил Димитров Тодоров е рожденото му име, но днес вече никой не го помни така, а по-скоро с лудостта и добродушието му. Градските езици не са единодушни за причината за изгубването на разсъдъка му. Някои твърдят, че бил прекалено умен и говорел няколко езика, но полудял от прекалено  четене на книги. Може би по-достоверна е другата версия, а именно, че заболява от менингит в  детска възраст и това довежда до забавеното му умствено развитие.

Легенди се носят за мъжката му надареност и не една и две истории разказват за начините, по които не само мъжете, но и дамите, са се опитвали да се уверят в това. Бил познайник на всички по Главната улица, където често задирял младите девойки и небрежно им подвиквал. Разбира се, не всички се отнасяли добронамерено с него и понякога ставал обект и на лоши шеги.

Заради колоритността му най-големите художници в Града под тепетата са го рисували – Йоан Левиев, Златю Бояджиев, Христо Стефанов. С една от снимките, на които е запечатан Мильо,  фотографът участва във фотоизложба, а зевзекът дори попада в кадър по време на снимките на „Време разделно”.

Знае се, че умира в бедност  поради разболяване от грип. Парите за паметника му са дарени от Георги /Джордж/ Лазаров, лекар, работил дълги години в САЩ. Склуптурата е дело на майстора Данко Данев. Мястото избират, защото Мильо често е седял точно там, на стълбището над Главната, и наблюдавал минувачите. А сега това е любима локация за отдих и селфи с таг от Европейската столица на културата 2019.

Източник: Lost in Plovdiv