Вълнуваща среща с творби на старозагорски художници можем да видим в залата за временни експозиции на Главната улица на Градската художествена галерия от няколко дни. Десетки автори и още повече картини са окачени на двата етажа на галерията - от автори, родени или свързани с Града на липите или региона. Творбите от колекцията на старозагорската галерия ще можем да гледаме до 30 септември.

Изложбата ни представя множество интересни живописни творби от голям исторически период. Още в началото се срещаме с доайените на старозагорската живопис - Антон Митов, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.

Антон Митов е от първото поколение български живописци след Освобождението. Завършил образованието си в Италия, той е сред създателите на Държавното училище (днес Национална художествена академия), дълго време преподавал както на студенти, така и на широката общественост история на изкуството. Самият той, верен на времето, следва по-академичен стил, подобно на Иван Мърквичка и други наши творци от периода. По-известен е с картини на пазари из страната, но в изложбата е представен с портрет. Любопитна е и още една по-късна творба, която намира място в експозицията. През 1906 година на Втората южнославянска изложба, която се провежда в София, са показани импресионистични творби, които повлияват на някои наши творци. Една от представените творби от Митов е именно такава.

Една от най-известните творби в изложбата е историческият портрет "Цар Симеон" на Димитър Гюдженов - майстор в тази сфера. Макар и да сме гледали тази и други варианти на композицията на Гюдженов многократно в репродукции, на живо картината има коренно различно усещане и си заслужава да се види. Неговият близък приятел и съратник Никола Кожухаров също намира място в изложбата. Известен с една по-късна маслена картина "Залавянето на Васил Левски", също попадала безброй пъти в учебници и по други материали, тук той е представен с един по-ранен неин вариант в акварел. Интересен е и неговият автопортрет.

Разнообразният поглед, който ни представят екипите на пловдивската и старозагорската галерия, си заслужава - както по-ранните творби, така и по-нови неща от последните десетилетия. Не бива да се пропускат и подминават работи на имена, като Васил Маринов, Кипро Николов, Никола Аръшев, Янаки Кавръков и др.

Макар и без много текст, изложбата е подредена приятно. Надписите са двуезични и прилично изработени, и поставени. Кратък кураторски текст в началото ни вкарва в историята и логиката на изложбата. Липсите са "детайли", като екип на изложбата и повече конкретика в самата ѝ идея (освен очевидното: творби от колекцията на Старозагорската галерия). Липсва и разказ - история зад дадени по-важни картини, по-интересни автори, по-ценни идеи. Похвалното, спрямо други случаи е, че картините са добре подредени, ненатрапчиво една спрямо друга, приемливо осветени и анотирани. Липсата на образователен елемент е пропуск, но самите творби са достатъчно качествени в повечето случаи да говорят сами за себе си, и изложбата си заслужава посещение.

 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…